Text 18
ТЕКСТ 18
Devanagari
Деванагари (азбука)
Text
Текст
я̄таяте.
Synonyms
Дума по дума
yaḥ — any person who; tu — but; iha — in this life; vā — or; asaṁ-vibhajya — without dividing; aśnāti — eats; yat kiñcana — whatever; upanatam — obtained by Kṛṣṇa’s grace; anirmita — not performing; pañca-yajñaḥ — the five kinds of sacrifice; vāyasa — with the crows; saṁstutaḥ — who is described as equal; saḥ — such a person; paratra — in the next life; kṛmibhojane — named Kṛmibhojana; naraka-adhame — into the most abominable of all hells; nipatati — falls down; tatra — there; śata-sahasra-yojane — measuring 100,000 yojanas (800,000 miles); kṛmi-kuṇḍe — in a lake of worms; kṛmi-bhūtaḥ — becoming one of the worms; svayam — he himself; kṛmibhiḥ — by the other worms; eva — certainly; bhakṣyamāṇaḥ — being eaten; kṛmi-bhojanaḥ — eating worms; yāvat — as long as; tat — that lake is wide; apratta-aprahūta — unshared and unoffered food; adaḥ — one who eats; anirveśam — who has not performed atonement; ātmānam — to himself; yātayate — gives pain.
ях̣ – всеки, който; ту – но; иха – през този живот; ва̄ – или; асам̇-вибхаджя – без да раздели; ашна̄ти – яде; ят кин̃чана – каквото; упанатам – получено по благоволението на Кр̣ш̣н̣а; анирмита – не извършва; пан̃ча-ягях̣ – петте вида жертвени обреда; ва̄яса – с гаргите; сам̇стутах̣ – който е сравняван; сах̣ – такъв човек; паратра – в следващия живот; кр̣мибходжане – Кр̣мибходжана; нарака-адхаме – в най-отблъскващия ад; нипатати – пропада; татра – там; шата-сахасра-йоджане – с размери 100 000 йоджани (1 300 000 километра); кр̣ми-кун̣д̣е – в езеро с червеи; кр̣ми-бхӯтах̣ – става един от червеите; сваям – той самият; кр̣мибхих̣ – от други червеи; ева – несъмнено; бхакшяма̄н̣ах̣ – яден; кр̣ми-бходжанах̣ – храни се с червеи; я̄ват – колкото; тат – ширината на езерото; апратта-апрахӯта – несподелена и непредложена храна; адах̣ – който яде; анирвешам – който не е изкупил; а̄тма̄нам – на себе си; я̄таяте – причинява болка.
Translation
Превод
A person is considered no better than a crow if after receiving some food, he does not divide it among guests, old men and children, but simply eats it himself, or if he eats it without performing the five kinds of sacrifice. After death he is put into the most abominable hell, known as Kṛmibhojana. In that hell is a lake 100,000 yojanas [800,000 miles] wide and filled with worms. He becomes a worm in that lake and feeds on the other worms there, who also feed on him. Unless he atones for his actions before his death, such a sinful man remains in the hellish lake of Kṛmibhojana for as many years as there are yojanas in the width of the lake.
Човек не е по-добър от гарга, ако не споделя храната си с гостите, старците и децата и вместо това я изяжда сам, или се храни, без да е извършил петте вида жертвени обреди. След смъртта си той попада в най-отблъскващия ад, наречен Кр̣мибходжана. В този ад има езеро, широко 100 000 йоджани (1 300 000 километра), гъмжащо от червеи. Той става един от червеите в това езеро и се храни с другите червеи, които също го изяждат. Докато не изкупи деянията, извършени преди смъртта му, този грешник остава в пъкленото езеро Кр̣мибходжана в продължение на толкова години, колкото йоджани е ширината на езерото.
Purport
Пояснение
As stated in Bhagavad-gītā (3.13):
Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (3.13):
mucyante sarva-kilbiṣaiḥ
bhuñjate te tv agham pāpā
ya pacanty ātma-kāraṇāt
мучянте сарва-килбиш̣аих̣
бхун̃джате те тв агхам па̄па̄
я пачантй а̄тма-ка̄ран̣а̄т
“The devotees of the Lord are released from all kinds of sins because they eat food which is first offered for sacrifice. Others, who prepare food for personal sense enjoyment, verily eat only sin.” All food is given to us by the Supreme Personality of Godhead. Eko bahūnāṁ yo vidadhāti kāmān: the Lord supplies everyone with the necessities of life. Therefore we should acknowledge His mercy by performing yajña (sacrifice). This is the duty of everyone. Indeed, the sole purpose of life is to perform yajña. According to Kṛṣṇa (Bg. 3.9):
„Преданите на Бога се освобождават от всякакви грехове, защото ядат храна, предложена най-напред като жертва. Другите, които приготвят храна за личното си сетивно наслаждение, всъщност ядат само грях“. Всяка храна ни е дадена от Върховната Божествена Личност. Еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н – Бог снабдява всекиго с жизнените потребности. Ето защо трябва да оценим неговата милост, като извършваме ягя (жертвоприношение). Това е дълг на всекиго. В действителност единствената цел на живота е ягя. Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (3.9):
loko ’yam karma-bandhanaḥ
tad-arthaṁ karma kaunteya
mukta-saṅgaḥ samācara
локо 'ям карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара
“Work done as a sacrifice for Viṣṇu has to be performed; otherwise work binds one to this material world. Therefore, O son of Kuntī, perform your prescribed duties for His satisfaction, and in that way you will always remain unattached and free from bondage.” If we do not perform yajña and distribute prasāda to others, our lives are condemned. Only after performing yajña and distributing the prasāda to all dependents — children, brāhmaṇas and old men — should one eat. However, one who cooks only for himself or his family is condemned, along with everyone he feeds. After death he is put into the hell known as Kṛmibhojana.
„Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виш̣н̣у – така ще станеш завинаги свободен“. Ако не извършваме ягя и не раздаваме праса̄да на другите, съществуването ни е обречено. Човек трябва да се храни само след като е извършил ягя и е раздал праса̄да на зависимите от него – деца, бра̄хман̣и и старци. Ако готви само за себе си и семейството си, той е осъден да страда заедно с тези, с които се храни. След смъртта си такъв грешник бива хвърлян в ада Кр̣мибходжана.