Шрӣмад бха̄гаватам 5.26.18
Текст
я̄таяте.
Дума по дума
ях̣ – всеки, който; ту – но; иха – през този живот; ва̄ – или; асам̇-вибхаджя – без да раздели; ашна̄ти – яде; ят кин̃чана – каквото; упанатам – получено по благоволението на Кр̣ш̣н̣а; анирмита – не извършва; пан̃ча-ягях̣ – петте вида жертвени обреда; ва̄яса – с гаргите; сам̇стутах̣ – който е сравняван; сах̣ – такъв човек; паратра – в следващия живот; кр̣мибходжане – Кр̣мибходжана; нарака-адхаме – в най-отблъскващия ад; нипатати – пропада; татра – там; шата-сахасра-йоджане – с размери 100 000 йоджани (1 300 000 километра); кр̣ми-кун̣д̣е – в езеро с червеи; кр̣ми-бхӯтах̣ – става един от червеите; сваям – той самият; кр̣мибхих̣ – от други червеи; ева – несъмнено; бхакшяма̄н̣ах̣ – яден; кр̣ми-бходжанах̣ – храни се с червеи; я̄ват – колкото; тат – ширината на езерото; апратта-апрахӯта – несподелена и непредложена храна; адах̣ – който яде; анирвешам – който не е изкупил; а̄тма̄нам – на себе си; я̄таяте – причинява болка.
Превод
Човек не е по-добър от гарга, ако не споделя храната си с гостите, старците и децата и вместо това я изяжда сам, или се храни, без да е извършил петте вида жертвени обреди. След смъртта си той попада в най-отблъскващия ад, наречен Кр̣мибходжана. В този ад има езеро, широко 100 000 йоджани (1 300 000 километра), гъмжащо от червеи. Той става един от червеите в това езеро и се храни с другите червеи, които също го изяждат. Докато не изкупи деянията, извършени преди смъртта му, този грешник остава в пъкленото езеро Кр̣мибходжана в продължение на толкова години, колкото йоджани е ширината на езерото.
Пояснение
Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (3.13):
мучянте сарва-килбиш̣аих̣
бхун̃джате те тв агхам па̄па̄
я пачантй а̄тма-ка̄ран̣а̄т
„Преданите на Бога се освобождават от всякакви грехове, защото ядат храна, предложена най-напред като жертва. Другите, които приготвят храна за личното си сетивно наслаждение, всъщност ядат само грях“. Всяка храна ни е дадена от Върховната Божествена Личност. Еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н – Бог снабдява всекиго с жизнените потребности. Ето защо трябва да оценим неговата милост, като извършваме ягя (жертвоприношение). Това е дълг на всекиго. В действителност единствената цел на живота е ягя. Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (3.9):
локо 'ям карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара
„Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виш̣н̣у – така ще станеш завинаги свободен“. Ако не извършваме ягя и не раздаваме праса̄да на другите, съществуването ни е обречено. Човек трябва да се храни само след като е извършил ягя и е раздал праса̄да на зависимите от него – деца, бра̄хман̣и и старци. Ако готви само за себе си и семейството си, той е осъден да страда заедно с тези, с които се храни. След смъртта си такъв грешник бива хвърлян в ада Кр̣мибходжана.