TEXT 2
ТЕКСТ 2
Tekst
Текст
imaṁ rājarṣayo viduḥ
sa kāleneha mahatā
yogo naṣṭaḥ paran-tapa
имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ паран-тапа
Synonyms
Дума по дума
evam — niiviisi; paramparā — õpilasjärgnevusahela kaudu; prāptam — vastu võetud; imam — seda teadust; rāja-ṛṣayaḥ — pühad kuningad; viduḥ — mõistsid; saḥ — need teadmised; kālena — aja jooksul; iha — selles maailmas; mahatā — suur; yogaḥ — teadus elusolendi suhetest Kõigekõrgemaga; naṣṭaḥ — hajunud; parantapa — oo, Arjuna, vaenlaste alistaja.
евам – така; парампара̄ – чрез ученическа приемственост; пра̄птам – получиха; имам – тази наука; ра̄джа-р̣ш̣аях̣ – святите царе; видух̣ – разбраха; сах̣ – това знание; ка̄лена – с течение на времето; иха – в този свят; махата̄ – голямата; йогах̣ – науката за връзката с Върховния; наш̣т̣ах̣ – изчезнала; парам-тапа – о, Арджуна, покорителю на враговете.
Translation
Превод
Seega anti neid teadmisi edasi õpilasjärgnevusahela kaudu ning pühad kuningad mõistsid neid sel viisil. Kuid aja jooksul see ahel katkes ning sellega koos kadusid ka need teadmised oma algsel kujul.
Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено.
Purport
Пояснение
Siin öeldakse selgelt, et „Gītā" oli mõeldud eeskätt pühade kuningate jaoks, sest nende kohuseks oli juhtida teisi kodanikke. Kindlasti ei olnud „Bhagavad-gītā" kunagi mõeldud deemonlike omadustega inimeste jaoks, kes oleksid vaid kahandanud selle väärtust, mõeldes välja kõikvõimalikke meelevaldseid tõlgendusi, millest ei saa keegi kasu. Niipea kui „Gītā" algne tähendus oli häbitute tõlgendajate isiklikest huvidest lähtuvate kommentaaride tõttu ebaselgeks muutunud, tekkis vajadus õpilasjärgnevusahela taastamise järele. Viis tuhat aastat tagasi leidis Jumal Ise, et õpilasjärgnevusahel on katkenud, ning seetõttu kinnitas Ta, et „Gītā" tähendus on kaduma läinud. Ka käesoleval ajal eksisteerib suur hulk erinevaid „Bhagavad-gītā" tõlkeid, eriti inglise keeles, kuid praktiliselt ükski neist ei lähtu autoriteetsest õpilasjärgnevusahelast. Erinevad ilmalikud teadlased on andnud lugematul hulgal erinevaid tõlgendusi, kuid peaaegu ükski neist ei aktsepteeri Jumala Kõrgeimat Isiksust, Kṛṣṇat. Sellele vaatamata teevad nad Śrī Kṛṣṇa sõnadega head äri. Selline mentaliteet on deemonlik, sest deemonid ei usu Jumalat, vaid soovivad lihtsalt nautida seda, mis kuulub Kõigekõrgemale. Kuna eksisteeris suur vajadus ingliskeelse „Bhagavad-gītā" järele nii nagu see on, mis lähtuks paramparā (õpilasjärgnevusahela) süsteemist, on käesolev teos katse rahuldada seda suurt vajadust. „Bhagavad-gītā" sellisena nagu see on, on inimkonnale suur õnnistus, ent kui seda tõlgendatakse filosoofiliste spekulatsioonide traktaadina, siis on sellele kulutatud aeg vaid kasutult raisku läinud.
Тук ясно се казва, че Бхагавад-гӣта̄ била предназначена преди всичко за святите царе, защото те са били длъжни да следват целта ѝ при управлението на поданиците си. Бхагавад-гӣта̄ никога не е била предназначена за демонични личности, които биха я обезценили с всевъзможни тълкувания, без полза за никого. Когато изначалният замисъл на Гӣта̄ бива изопачен от безскрупулни коментатори, се появява необходимостта от възстановяване на ученическата приемственост. Преди пет хиляди години самият Бог разкрива, че духовната верига е прекъсната, и заявява, че истинният смисъл на Гӣта̄ е изгубен. И днес има множество издания на Гӣта̄ (особено на английски език), но почти никое от тях не следва авторитетна ученическа приемственост. Съществуват безброй интерпретации, направени от различни светски учени, като почти всички не приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, въпреки че правят добър бизнес с думите му. Този дух е демоничен, защото демоните не вярват в Бога, но при това се наслаждават на собствеността на Върховния. Тъй като има голяма нужда от английско издание на Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е получена от парампара̄ (ученическа приемственост), с настоящата книга се прави опит да бъде удовлетворена тази огромна необходимост. Бхагавад-гӣта̄ – приета такава, каквато е – представлява истински дар за човечеството; но ако бъде възприемана като сборник от философски размишления, четенето ѝ ще бъде само загуба на време.