Text 64
ТЕКСТ 64
Devanagari
Деванагари (азбука)
स्वस्थस्तद्वयभिचारेण नष्टामाप पुन: स्मृतिम् ॥ ६४ ॥
Text
Текст
haṁsena pratibodhitaḥ
sva-sthas tad-vyabhicāreṇa
naṣṭām āpa punaḥ smṛtim
хам̇сена пратибодхитах̣
сва-стхас тад-вябхича̄рен̣а
наш̣т̣а̄м а̄па пунах̣ смр̣тим
Synonyms
Дума по дума
evam — thus; saḥ — he (the individual soul); mānasaḥ — living together within the heart; haṁsaḥ — like the swan; haṁsena — by the other swan; pratibodhitaḥ — being instructed; sva-sthaḥ — situated in self-realization; tat-vyabhicāreṇa — by being separated from the Supersoul; naṣṭām — which was lost; āpa — gained; punaḥ — again; smṛtim — real memory.
евам – така; сах̣ – той (индивидуалната душа); ма̄насах̣ – живеещи заедно в сърцето; хам̇сах̣ – като лебеда; хам̇сена – от другия лебед; пратибодхитах̣ – съветван; сва-стхах̣ – постигнал себепознание; тат-вябхича̄рен̣а – отделен от Свръхдушата; наш̣т̣а̄м – която е била загубена; а̄па – възвърната; пунах̣ – отново; смр̣тим – истинска памет.
Translation
Превод
In this way both swans live together in the heart. When the one swan is instructed by the other, he is situated in his constitutional position. This means he regains his original Kṛṣṇa consciousness, which was lost because of his material attraction.
Така, заедно, двата лебеда живеят в сърцето. Когато единият получава съвети от другия, той възстановява истинското си положение. Той възвръща първоначалното си съзнание, своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, което е загубил заради влечението си към материята.
Purport
Пояснение
Here it is clearly stated, haṁso haṁsena pratibodhitaḥ: the individual soul and the Supersoul are both compared to swans (haṁsa) because they are white, or uncontaminated. One swan, however, is superior and is the instructor of the other. When the inferior swan is separated from the other swan, he is attracted to material enjoyment. This is the cause of his falldown. When he hears the instructions of the other swan, he understands his real position and is again revived to his original consciousness. The Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa, comes down (avatāra) to deliver His devotees and kill the demons. He also gives His sublime instructions in the form of Bhagavad-gītā. The individual soul has to understand his position by the grace of the Lord and the spiritual master because the text of Bhagavad-gītā cannot be understood simply by academic qualifications. One has to learn Bhagavad-gītā from a realized soul:
В тази строфа ясно четем: хам̇со хам̇сена пратибодхитах̣. Индивидуалната душа и Свръхдушата са сравнени с лебеди (хам̇са), защото лебедите са бели, а белият цвят е символ на чистотата. Единият лебед обаче е по-висш от другия и му дава съвети. Когато по-низшият лебед се отдели от другаря си, той започва да изпитва влечение към материалното наслаждение и това става причина за неговото падение. Щом чуе наставленията на другия лебед, той осъзнава действителното си положение и отново възвръща своето изначално съзнание. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, идва в този свят (авата̄ра), за да освободи своите предани и да унищожи демоните. А изричайки Бхагавад-гӣта̄, Той дава на живите същества възвишените си наставления. За да осъзнае истинската си същност, живото същество се нуждае от милостта на Бога и на духовния учител, защото смисълът на Бхагавад-гӣта̄ не може да бъде проумян просто с академично образование. Човек трябва да овладее тайните на Бхагавад-гӣта̄ от себепознала се душа.
paripraśnena sevayā
upadekṣyanti te jñānaṁ
jñāninas tattva-darśinaḥ
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
“Just try to learn the truth by approaching a spiritual master. Inquire from him submissively and render service unto him. The self-realized soul can impart knowledge unto you because he has seen the truth.” (Bg. 4.34)
„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината“ (Бхагавад-гӣта̄, 4.34).
Thus one has to select a bona fide spiritual master and become enlightened to his original consciousness. In this way the individual soul can understand that he is always subordinate to the Supersoul. As soon as he declines to remain subordinate and tries to become an enjoyer, he begins his material conditioning. When he abandons this spirit of being an individual owner or enjoyer, he becomes situated in his liberated state. The word sva-sthaḥ, meaning “situated in one’s original position,” is very significant in this verse. When one gives up his unwanted attitude of superiority, he becomes situated in his original position. The word tad-vyabhicāreṇa is also significant, for it indicates that when one is separated from God due to disobedience, his real sense is lost. Again, by the grace of Kṛṣṇa and guru, he can be properly situated in his liberated position. These verses are spoken by Śrīla Nārada Muni, and his purpose in speaking them is to revive our consciousness. Although the living entity and the Supersoul are one in quality, the individual soul has to pursue the instruction of the Supersoul. That is the state of liberation.
И така, човек трябва да се обърне към истински духовен учител, който ще му помогне да възроди изначалното си съзнание. Тогава индивидуалната душа ще проумее, че е винаги подчинена на Свръхдушата. Веднага щом откаже да се подчинява на Свръхдушата и поиска да се наслаждава отделно от Бога, индивидуалната душа става обусловена от материята. А щом се отърси от този стремеж да владее или да се наслаждава отделно от Бога, тя отново става свободна. Много важно значение тук има думата сва-стхах̣, „заел естественото си положение“. Човек заема естественото си положение, когато отхвърли своя пагубен стремеж към превъзходство. Съществена роля играе и думата тад-вябхича̄рен̣а – тя показва, че когато, въставайки срещу Бога, живото същество го напуска, то загубва истинския си разум. Но по милостта на гуру и Кр̣ш̣н̣а то може отново да постигне освобождение и да възвърне присъщата си позиция. Всички тези стихове принадлежат на Шрӣла На̄рада Муни и целта, с която той ги изрича, е да пробуди съзнанието ни. Живото същество и Свръхдушата са еднакви по качества, но живото същество трябва да следва напътствията на Свръхдушата. Това е неговата свобода.