Text 31
ТЕКСТ 31
Devanagari
Деванагари (азбука)
कुशलेतरपाथेयो भूतद्रोहेण यद्भृतम् ॥ ३१ ॥
Text
Текст
hitvedaṁ sva-kalevaram
kuśaletara-pātheyo
bhūta-droheṇa yad bhṛtam
хитведам̇ сва-калеварам
кушалетара-па̄тхейо
бхӯта-дрохен̣а яд бхр̣там
Synonyms
Дума по дума
еках̣ – сам; прападяте – той влиза; дхва̄нтам – мрак; хитва̄ – като напусне; идам – това; сва – свое; калеварам – тяло; кушала-итара – грях; па̄тхеях̣ – пътни; бхӯта – над други живи същества; дрохен̣а – чрез насилие; ят – което тяло; бхр̣там – е издържал.
Translation
Превод
He goes alone to the darkest regions of hell after quitting the present body, and the money he acquired by envying other living entities is the passage money with which he leaves this world.
Напускайки тялото си, той съвсем сам отива в най-мрачните владения на ада, а парите, които е натрупал чрез насилие и посегателство над други живи същества, са пътните, с които напуска този свят.
Purport
Пояснение
When a man earns money by unfair means and maintains his family and himself with that money, the money is enjoyed by many members of the family, but he alone goes to hell. A person who enjoys life by earning money or by envying another’s life, and who enjoys with family and friends, will have to enjoy alone the resultant sinful reactions accrued from such violent and illicit life. For example, if a man secures some money by killing someone and with that money maintains his family, those who enjoy the black money earned by him are also partially responsible and are also sent to hell, but he who is the leader is especially punished. The result of material enjoyment is that one takes with him the sinful reaction only, and not the money. The money he earned is left in this world, and he takes only the reaction.
Когато човек печели пари с нечестни средства и по този начин издържа семейството си и себе си, всичките му близки с голяма охота му помагат да харчи спечеленото, но когато трябва да отиде в ада, той отива сам. Този, който живее, като печели пари чрез насилие спрямо другите, а после се наслаждава на спечеленото със семейството и приятелите си, ще трябва сам да понесе последиците за този престъпен живот. Например ако човек се сдобие с пари, като извърши убийство, и после с тях издържа семейството си, всички, които живеят от тези мръсни пари, носят частична отговорност за престъплението и също отиват в ада, но той, като главен виновник, получава особено сурова присъда. Този, който цял живот е преследвал сетивно наслаждение, в мига на смъртта взема със себе си само греховните реакции. Парите, които е спечелил, остават в този свят, а с него заминават само последиците от греховете му.
In this world also, if a person acquires some money by murdering someone, the family is not hanged, although its members are sinfully contaminated. But the man who commits the murder and maintains his family is himself hanged as a murderer. The direct offender is more responsible for sinful activities than the indirect enjoyer. The great learned scholar Cāṇakya Paṇḍita says, therefore, that whatever one has in his possession had better be spent for the cause of sat, or the Supreme Personality of Godhead, because one cannot take his possessions with him. They remain here, and they will be lost. Either we leave the money or the money leaves us, but we will be separated. The best use of money as long as it is within our possession is to spend it to acquire Kṛṣṇa consciousness.
Дори в този свят действа същият закон: ако човек се сдобие с пари, като извърши убийство, близките му не влизат в затвора, въпреки че и те са замърсени от сторения грях. Но той, който е извършил убийството, за да изхрани семейството си, получава присъда на убиец. Прекият извършител носи много по-голяма отговорност за престъпното деяние, отколкото този, който се наслаждава на плодовете от него. Затова великият философ Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита казва, че най-добре е всичките си притежания човек да използва в служене на сат, на Върховната Божествена Личност, защото никой не може да вземе богатствата си със себе си, когато умре. Те остават в този свят и се пропиляват. Или ние ще напуснем парите, или те ще ни напуснат, но и в двата случая неизбежно ще се разделим с тях. Затова най-добрият начин, по който можем да ги използваме, докато са все още наши, е с тяхна помощ да развиваме у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание.