Text 29
ТЕКСТ 29
Devanagari
Деванагари (азбука)
तव वरद वराङ्घ्रावाशिषेहाखिलार्थे
ह्यपि मुनिभिरसक्तैरादरेणार्हणीये ।
यदि रचितधियं माविद्यलोकोऽपविद्धं
जपति न गणये तत्त्वत्परानुग्रहेण ॥ २९ ॥
Text
Текст
tava varada varāṅghrāv āśiṣehākhilārthe
hy api munibhir asaktair ādareṇārhaṇīye
yadi racita-dhiyaṁ māvidya-loko ’paviddhaṁ
japati na gaṇaye tat tvat-parānugraheṇa
тава варада вара̄н̇гхра̄в а̄шиш̣еха̄кхила̄ртхе
хй апи мунибхир асактаир а̄дарен̣а̄рхан̣ӣйе
яди рачита-дхиям̇ ма̄видя-локо 'павиддхам̇
джапати на ган̣айе тат тват-пара̄нуграхен̣а
Synonyms
Дума по дума
rudraḥ uvāca — Lord Śiva said; tava — Your; vara-da — O supreme benefactor; vara-aṅghrau — precious lotus feet; āśiṣā — by desire; iha — in the material world; akhila-arthe — for fulfillment; hi api — certainly; munibhiḥ — by the sages; asaktaiḥ — liberated; ādareṇa — with care; arhaṇīye — worshipable; yadi — if; racita-dhiyam — mind fixed; mā — me; avidya-lokaḥ — the ignorant persons; apaviddham — unpurified activity; japati — utters; na gaṇaye — do not value; tat — it; tvat-para-anugraheṇa — by compassion like Yours.
рудрах̣ ува̄ча – Шива каза; тава – твоите; вара-да – о, върховни благодетелю; вара-ан̇гхрау – безценни лотосови нозе; а̄шиш̣а̄ – с желание; иха – в материалния свят; акхила-артхе – за да се сбъдне; хи апи – със сигурност; мунибхих̣ – от мъдреците; асактаих̣ – освободен; а̄дарен̣а – внимателно; архан̣ӣйе – обожавани; яди – ако; рачита-дхиям – съсредоточен ум; ма̄ – мен; авидя-локах̣ – невежите хора; апавиддхам – нечисти дейности; джапати – говори; на ган̣айе – не цени; тат – него; тват-пара-ануграхен̣а – от състрадание като твоето.
Translation
Превод
Lord Śiva said: My dear Lord, my mind and consciousness are always fixed on Your lotus feet, which, as the source of all benediction and the fulfillment of all desires, are worshiped by all liberated great sages because Your lotus feet are worthy of worship. With my mind fixed on Your lotus feet, I am no longer disturbed by persons who blaspheme me, claiming that my activities are not purified. I do not mind their accusations, and I excuse them out of compassion, just as You exhibit compassion toward all living entities.
Шива каза: О, Господи, моят ум и съзнанието ми винаги са съсредоточени върху лотосовите Ти нозе, които са източник на всички благословии и изпълняват всички желания. Великите мъдреци знаят тази истина и обожават лотосовите Ти нозе, защото те наистина са достойни за обожание. Сега, когато умът ми е съсредоточен върху твоите лотосови нозе, аз не обръщам внимание на ония, които ме оскърбяват, като казват, че навиците ми са нечисти. Техните обвинения не ме засягат и от жалост аз прощавам на тези хора, както Ти проявяваш състрадание към всички живи същества.
Purport
Пояснение
Lord Śiva expresses herein his regret at having been angry and having disturbed the sacrificial activities of Dakṣa. King Dakṣa had insulted him in many ways, and thus he had become angry and had frustrated the entire sacrificial ceremony. Later, when he was pleased, the yajña performances were reinstituted, and therefore he regretted his activities. Now he says that because his mind is fixed on the lotus feet of the Supreme Lord, Viṣṇu, he is no longer disturbed by the ordinary critics of his way of life. From this statement by Lord Śiva it is understood that as long as one is on the material platform one is affected by the three modes of material nature. As soon as one is in Kṛṣṇa consciousness, however, one is no longer affected by such material activities. One should therefore always be fixed in Kṛṣṇa consciousness, busy in the transcendental loving service of the Lord. It is guaranteed that such a devotee will never be affected by the actions and reactions of the three modes of material nature. This fact is also corroborated in Bhagavad-gītā: anyone who is fixed in the transcendental service of the Lord has surpassed all the material qualities and is situated in the status of Brahman realization, in which one is not afflicted by hankering for material objects. The recommendation of the Śrīmad-Bhāgavatam is that one should always be Kṛṣṇa conscious and should never forget his transcendental relationship with the Lord. This program has to be followed strictly by everyone. From the statement of Lord Śiva it is understood that he was always in Kṛṣṇa consciousness, and thus he remained free from material affliction. The only remedy, therefore, is to continue Kṛṣṇa consciousness rigidly, in order to get out of the contamination of the material modes.
Тук Шива изразява съжалението си, че се ядосал на Дакш̣а и не му позволил да завърши жертвоприношението. Цар Дакш̣а нанесъл на Шива толкова много обиди, че Шива се разгневил и осуетил жертвената му церемония. Но по-късно, когато полубоговете го умилостивили и ягята продължила, Шива съжалил за постъпката си. Тук той казва, че понеже умът му е съсредоточен върху лотосовите нозе на Върховния Бог Виш̣н̣у, жалките завистници, които хулят неговия начин на живот, вече не могат да го смутят. От тези думи на Шива следва, че докато човек заема материални позиции, той остава под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Но щом постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, материалните дейности губят властта си над него. Затова човек винаги трябва да е установен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, като посвещава цялото си време на трансцендентално любовно служене на Бога. Такъв предан е напълно защитен от действията на трите гун̣и на материалната природа и от техните последствия. Същият факт е потвърден в Бхагавад-гӣта̄, където се казва, че оня, който е погълнат от трансцендентално служене за Бога, се е издигнал над всички материални качества и е постигнал равнището, на което осъзнава Брахман и повече не изпитва желания да се наслаждава на материалните обекти. Шрӣмад Бха̄гаватам ни съветва винаги да бъдем в Кр̣ш̣н̣а съзнание и никога да не забравяме трансценденталните си отношения с Бога. Всеки трябва да следва това наставление много стриктно. От думите на Шива разбираме, че той винаги е в Кр̣ш̣н̣а съзнание и затова материалните нещастия не могат да го смутят. Следователно единственото спасение е човек неотклонно да продължи да изгражда у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание и постепенно да се освободи от замърсяващото влияние на материалните гун̣и.