Skip to main content
Библиотека » Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е » ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ТЕКСТ 2

VERZ 2

Текст

Besedilo

евам̇ парампара̄-пра̄птам
имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ паран-тапа
evaṁ paramparā-prāptam
imaṁ rājarṣayo viduḥ
sa kāleneha mahatā
yogo naṣṭaḥ paran-tapa

Дума по дума

Synonyms

евам – така; парампара̄ – чрез ученическа приемственост; пра̄птам – получиха; имам – тази наука; ра̄джа-р̣ш̣аях̣ – святите царе; видух̣ – разбраха; сах̣ – това знание; ка̄лена – с течение на времето; иха – в този свят; махата̄ – голямата; йогах̣ – науката за връзката с Върховния; наш̣т̣ах̣ – изчезнала; парам-тапа – о, Арджуна, покорителю на враговете.

evam – tako; paramparā – po nasledstvu duhovnih učiteljev; prāptam – sprejeto; imam – to znanost; rāja-ṛṣayaḥ – sveti kralji; viduḥ – so razumeli; saḥ – to znanje; kālena – po času; iha – na tem svetu; mahatā – dolgem; yogaḥ – znanost o odnosu živega bitja z Vsevišnjim; naṣṭaḥ – raztresena; parantapa – o Arjuna, zmagovalec nad sovražniki.

Превод

Translation

Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено.

Ta najvišja znanost se je prenašala po nasledstvu duhovnih učiteljev in sveti kralji so bili poučeni o njej na ta način. Sčasoma pa se je nasledstvo duhovnih učiteljev prekinilo, zato je znanost v svoji izvorni obliki navidez izgubljena.

Пояснение

Purport

Тук ясно се казва, че Бхагавад-гӣта̄ била предназначена преди всичко за святите царе, защото те са били длъжни да следват целта ѝ при управлението на поданиците си. Бхагавад-гӣта̄ никога не е била предназначена за демонични личности, които биха я обезценили с всевъзможни тълкувания, без полза за никого. Когато изначалният замисъл на Гӣта̄ бива изопачен от безскрупулни коментатори, се появява необходимостта от възстановяване на ученическата приемственост. Преди пет хиляди години самият Бог разкрива, че духовната верига е прекъсната, и заявява, че истинният смисъл на Гӣта̄ е изгубен. И днес има множество издания на Гӣта̄ (особено на английски език), но почти никое от тях не следва авторитетна ученическа приемственост. Съществуват безброй интерпретации, направени от различни светски учени, като почти всички не приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, въпреки че правят добър бизнес с думите му. Този дух е демоничен, защото демоните не вярват в Бога, но при това се наслаждават на собствеността на Върховния. Тъй като има голяма нужда от английско издание на Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е получена от парампара̄ (ученическа приемственост), с настоящата книга се прави опит да бъде удовлетворена тази огромна необходимост. Бхагавад-гӣта̄ – приета такава, каквато е – представлява истински дар за човечеството; но ако бъде възприемана като сборник от философски размишления, четенето ѝ ще бъде само загуба на време.

Iz tega verza je jasno, da je bila Gītā posebej namenjena svetim kraljem, kajti naloga le-teh je bila, da pri vladanju uresničijo njene cilje. Bhagavad-gītā ni bila nikoli namenjena demonskim ljudem, ki bi v nikogaršnjo korist izničili njeno vrednost in jo na najrazličnejše načine po svoje razlagali. Ko so brezvestni komentatorji popačili njen pravi pomen, se je pojavila potreba po ponovni vzpostavitvi nasledstva duhovnih učiteljev. Pred pet tisoč leti je sam Gospod opazil, da je nasledstvo duhovnih učiteljev prekinjeno, zato je dejal, da je smisel Gīte navidez izgubljen. Dandanes obstaja veliko izdaj Bhagavad-gīte (zlasti v angleščini), vendar se skoraj nobena ne ujema z naukom verodostojnega nasledstva duhovnih učiteljev. Posvetni učenjaki jo razlagajo na nešteto načinov, skoraj nihče med njimi pa ne priznava Vsevišnje Božanske Osebnosti, Kṛṣṇe, čeprav jim Śrī Kṛṣṇove besede prinašajo lep zaslužek. Tako ravnajo demoni, ki ne verjamejo v Boga, temveč samo uživajo Njegovo lastnino. Zaradi velike potrebe po izdaji Gīte, kakršna se je prenašala po paramparā (nasledstvu duhovnih učiteljev), poskušamo s to izdajo vrzel zapolniti. Kdor sprejme Bhagavad-gīto táko, kakršna je, bo imel od tega veliko korist, kdor jo proučuje kot navadno filozofsko razpravo, pa samo zapravlja čas.