Тук е изложена историята на Бхагавад-гӣта̄, която в дълбока древност е била предадена първо на бога на Слънцето, а после на царете на всички планети. Основен дълг на царете е да защитават поданиците си; те трябва да усвоят науката на Бхагавад-гӣта̄, за да могат да управляват хората и да ги предпазват от материалното робство на похотта. Човешкият живот е предназначен за развитие на духовно знание във вечна връзка с Върховната Божествена Личност и управляващите на всички държави и планети са длъжни да посочват това предназначение на поданиците си със средствата на образованието, културата и предаността. С други думи, правителствата трябва да спомагат за разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание, така че с помощта на тази велика наука хората да използват правилно човешката форма на живот.

В тази епоха богът на Слънцето, от което произлизат всички планети в слънчевата система, е известен под името Вивасва̄н. В Брахма сам̇хита̄ (5.52) се казва:

„Покланям се – казва Брахма̄ – на Върховната Божествена Личност, Говинда (Кр̣ш̣н̣а), който е изначалната личност и по чиято заповед Слънцето, царят на всички планети, излъчва огромна сила и топлина. Слънцето символизира окото на Бога и се движи в орбитата си по неговата воля“.

Слънцето е царят на планетите, а богът на Слънцето Вивасва̄н е повелител на слънчевата планета, която контролира останалите планети, като им предоставя топлина и светлина. Слънцето се върти в орбита по заповед на Кр̣ш̣н̣а; Бог Кр̣ш̣н̣а прави Вивасва̄н свой пръв ученик и му предава науката на Бхагавад-гӣта̄. Така че Гӣта̄ не е философски трактат, предназначен за незначителни светски учени, а авторитетна книга, в която е изложено знание, идващо от незапомнени времена.

В Маха̄бха̄рата (Ша̄нти-парва, 348.51 – 52) за произхода на Гӣта̄ се казва следното:

„В началото на Трета̄ юга науката за връзката с Върховния Бог беше предадена от Вивасва̄н на Ману. Ману, прародителят на човечеството, я предаде на сина си Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, цар на тази планета и основател на династията Рагху, в която се появява Бог Ра̄мачандра“. Следователно Бхагавад-гӣта̄ съществува в човешкото общество от времето на Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку.

В момента са изминали пет хиляди години от началото на Кали юга, която продължава 432   000 години. Преди това е била Два̄пара юга (800   000 години), а преди нея – Трета̄ юга (1   200   000 години). Тоест преди около 2   005   000 години Ману разказва Бхагавад-гӣта̄ на своя ученик и син Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, царя на Земята. Епохата на сегашния Ману се изчислява на 305   300   000 години, от които 120   400   000 години вече са отминали. Ако приемем, че преди раждането на Ману Гӣта̄ е била разказана от Върховния Бог на неговия ученик, бога на Слънцето – Вивасва̄н, то по една приблизителна преценка става ясно, че Гӣта̄ съществува най-малко отпреди 120   400   000 години, а на човешкото общество тя е известна поне от два милиона години. Тя е разказана отново от Господ на Арджуна преди около пет хиляди години. Такава е приблизителната датировка на Гӣта̄ според самата книга и според нейния разказвач, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тя е разкрита пред бога на Слънцето – Вивасва̄н, защото той е кш̣атрия и прародител на всички кш̣атрии, които са негови потомци, сӯря-вам̇ша кш̣атрии. Тъй като Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Върховната Божествена Личност, тя не се отличава от Ведите и знанието в нея е апауруш̣ея, свръхчовешко. Ведическите наставления се приемат такива, каквито са, без човешки тълкувания; би трябвало и Гӣта̄ да се приема такава, каквато е, без да се подлага на светско тълкувание. Светските личности могат да разясняват Гӣта̄ посвоему, но това няма да е истинската Бхагавад-гӣта̄. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ трябва да се възприема така, както е предадена по ученическата приемственост. Тук се описва, че Господ я разказва на бога на Слънцето; той от своя страна я предава на Ману, а Ману – на сина си Икш̣ва̄ку.

Тук ясно се казва, че Бхагавад-гӣта̄ била предназначена преди всичко за святите царе, защото те са били длъжни да следват целта ѝ при управлението на поданиците си. Бхагавад-гӣта̄ никога не е била предназначена за демонични личности, които биха я обезценили с всевъзможни тълкувания, без полза за никого. Когато изначалният замисъл на Гӣта̄ бива изопачен от безскрупулни коментатори, се появява необходимостта от възстановяване на ученическата приемственост. Преди пет хиляди години самият Бог разкрива, че духовната верига е прекъсната, и заявява, че истинният смисъл на Гӣта̄ е изгубен. И днес има множество издания на Гӣта̄ (особено на английски език), но почти никое от тях не следва авторитетна ученическа приемственост. Съществуват безброй интерпретации, направени от различни светски учени, като почти всички не приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, въпреки че правят добър бизнес с думите му. Този дух е демоничен, защото демоните не вярват в Бога, но при това се наслаждават на собствеността на Върховния. Тъй като има голяма нужда от английско издание на Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е получена от парампара̄ (ученическа приемственост), с настоящата книга се прави опит да бъде удовлетворена тази огромна необходимост. Бхагавад-гӣта̄ – приета такава, каквато е – представлява истински дар за човечеството; но ако бъде възприемана като сборник от философски размишления, четенето ѝ ще бъде само загуба на време.

Има две категории хора – предани и демони. Бог избира Арджуна за приемник на тази велика наука, защото е предан на Бога, докато за демоните тя е непостижимо тайнство. Съществуват множество издания на тази велика книга. Към някои от тях коментарите са написани от предани, а към други – от демони. Тълкуванието на текстовете от преданите е истинно, а това на демоните е безполезно. Арджуна приема Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност и всеки коментар върху Гӣта̄, следващ примера на Арджуна, е истинско предано служене за каузата на тази велика наука. Демоните обаче отказват да приемат Бог Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е. Вместо това съчиняват някакви измислици за Кр̣ш̣н̣а и така отклоняват читателите от пътя на неговите наставления. Този стих е предупреждение за съществуването на пътища, водещи в грешна посока. Би трябвало да следваме ученическата приемственост, започнала с Арджуна, и по този начин да се възползваме от великата наука на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄.

Арджуна е велик предан на Бога. Как е възможно да се усъмни в думите на Кр̣ш̣н̣а? В действителност Арджуна пита не заради себе си, а заради невярващите във Върховната Божествена Личност и заради демоните, които отказват да приемат, че Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог. Единствено заради тях Арджуна задава този въпрос, като че ли не знае нищо за Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а. Както ще стане ясно от десета глава, той прекрасно знае, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност, източникът на всичко съществуващо и най-висше проявление на Абсолютната Истина. Разбира се, Кр̣ш̣н̣а се появява на тази земя и като син на Девакӣ. Обикновеният човек трудно ще разбере как при това Той остава все същият Върховен Бог, вечен и изначален. За да изясни този въпрос, Арджуна пита Кр̣ш̣н̣а, така че самият Той да даде авторитетен отговор. От незапомнени времена до днес целият свят приема Кр̣ш̣н̣а за висш авторитет, само демоните го отричат. И тъй като всички приемат Кр̣ш̣н̣а за авторитет, Арджуна поставя този въпрос пред него, за да може Той лично да опише себе си, а не да бъде описван от демони, опитващи се да изопачат истината за него, като го представят по начин, приемлив за тях и последователите им. Всеки има интерес да познава науката за Кр̣ш̣н̣а. Затова, когато Той лично говори за себе си, това е благотворно за всички светове. Подобни обяснения от самия Кр̣ш̣н̣а могат да се сторят странни на демоните, защото те подхождат към Кр̣ш̣н̣а от собствената си гледна точка, но преданите приемат с радост всичко, казано от Бога. Преданите винаги ще благоговеят пред авторитетните наставления на Кр̣ш̣н̣а, защото постоянно се стремят да узнаят все повече и повече за него. Атеистите, приели Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек, могат по този начин да узнаят, че Той е свръхчовешко същество, че е сач-чид-а̄нанда-виграха (олицетворение на вечността, блаженството и знанието), че е трансцендентален, че е над влиянието на гун̣ите на материалната природа и се намира извън времето и пространството. Преданите на Кр̣ш̣н̣а, като Арджуна, никога не се съмняват в божествената му природа. Зададеният от Арджуна въпрос е просто опит на един предан да опровергае мнението на атеистите, които считат Кр̣ш̣н̣а за обикновено човешко същество, подвластно на гун̣ите на материалната природа.

В Брахма сам̇хита̄ (5.33) се говори за множество въплъщения на Бога:

„Почитам Върховния Бог Говинда (Кр̣ш̣н̣а), предвечната личност, абсолютния, непогрешимия, безначалния. Въпреки че дава начало на безброй форми, Той остава все същата изначална и предвечна личност, която е винаги млада. Вечните, изпълнени с блаженство и знание форми на Бога, обикновено са неразбираеми дори за най-добрите ведически учени, но винаги се разкриват пред чистите, искрени предани“.

В Брахма сам̇хита̄ (5.39) се казва още:

„Почитам Върховният Бог Говинда (Кр̣ш̣н̣а), който неизменно се появява в различни форми като Ра̄ма или Нр̣сим̇ха, както и в множество частични въплъщения. А при това остава винаги изначалният Бог, известен като Кр̣ш̣н̣а, който се появява и лично“.

Във Ведите също се казва, че макар да е единствен и неповторим, Бог проявява себе си в безброй много форми. Той е подобен на камъка ваидӯря, който променя цвета си, но винаги остава един и същ. Всички тези разнообразни форми се разбират от чисти, искрени предани, а не с просто изучаване на Ведите (ведеш̣у дурлабхам адурлабхам а̄тма-бхактау). Предани като Арджуна са вечни спътници на Бога и където и да се появи Той, неговите придружители също се появяват, за да му служат в различни роли. Арджуна е един от тези предани и от стиха разбираме, че преди няколко милиона години, когато Бог Кр̣ш̣н̣а изговаря Бхагавад-гӣта̄ пред бога на Слънцето Вивасва̄н, Арджуна – в различен облик – също присъства там. Но разликата между Господ и Арджуна се състои в това, че Бог помни случилото се, докато Арджуна не го помни. Това е разликата между индивидуалните живи същества и Бога. Макар Арджуна да е наречен велик герой, покорител на враговете, той е неспособен да си спомни какво се е случвало в предишните му раждания. Защото едно живо същество, колкото и да е велико от материална гледна точка, никога не може да е равно на Върховния Бог. Вечните спътници на Бога, без съмнение, са освободени души, но те никога не са му равни. В Брахма сам̇хита̄ Господ е описан като непогрешим (ачюта), което означава, че не забравя себе си дори когато се намира в материалния свят. Затова Бог и живото същество не могат да бъдат равни в никакво отношение дори ако живото същество е освободено като Арджуна. Въпреки че Арджуна е предан на Бога, той понякога забравя положението на Господа. Но по Божията милост преданият може мигновено да осъзнае, че Той е непогрешим, докато лишените от преданост, демоните, не могат да разберат божествената му природа. Затова тези описания в Гӣта̄ са неразбираеми за демоничните умове. Кр̣ш̣н̣а си спомня деяния, извършени преди милиони години, докато Арджуна не помни, въпреки че и двамата са вечни по природа. Необходимо е също да се отбележи, че живото същество забравя, понеже сменя тялото си, докато Бог помни, тъй като не сменя своето сач-чид-а̄нанда тяло. Той е адвайта – между него самия и неговото тяло няма разлика. Всичко, свързано с него, има духовна природа, докато обусловената душа се различава от материалното си тяло. И тъй като Господ и тялото му са тъждествени, неговата позиция дори когато идва в материалния свят, винаги е различна от позицията на обикновеното живо същество. Демоните не са в състояние да приемат трансценденталната природа на Бога, която Той лично обяснява в следващия стих.

Господ говори тук за особеностите на своето раждане. Макар да се появява като обикновен човек, Той помни всичко от многобройните си минали „раждания“, докато един обикновен човек не може да си спомни какво е правил дори преди няколко часа. Ако попитаме някого какво е правил вчера по същото време, за него ще бъде много трудно да отговори веднага; ще му е необходимо да порови в паметта си и евентуално да си спомни. И въпреки това много често хората дръзко се обявяват за Бог, за Кр̣ш̣н̣а. Не бива да се подвеждаме от подобни безсмислени твърдения. След това Господ говори и за своята пракр̣ти, форма. Пракр̣ти означава „природа“, както и сварӯпа или собствена форма. Бог казва, че се появява в собственото си тяло. Той не сменя тялото си, както обикновеното живо същество сменя едно тяло с друго. Обусловената душа има едно тяло в сегашното си раждане и съвсем различно в следващото. В материалния свят живото същество няма постоянно тяло, а постоянно се преселва от едно тяло в друго. Върховният не е принуден да прави това. Всеки път, когато се появява чрез силата на вътрешната си енергия, Той е в изначалния си облик. С други думи, Кр̣ш̣н̣а идва в този материален свят в своята изначална вечна форма с две ръце, в които държи флейта. Той се появява във вечното си тяло, неосквернено от материалния свят. Макар да е в същото трансцендентално тяло и да е повелител на Вселената, на пръв поглед Той се ражда като обикновено живо същество. И въпреки че тялото му е нетленно, за разлика от материалните тела, изглежда като че ли Бог Кр̣ш̣н̣а расте – от дете се превръща в юноша, а от юноша – в младеж. Но най-удивителното е, че остава винаги млад. По време на битката при Курукш̣етра Той имал много внуци или с други думи, според материалните мерки, би трябвало да е в преклонна възраст. Но Той изглеждал като младеж на двайсет – двайсет и пет години. Никога няма да видим изображение на Кр̣ш̣н̣а като възрастен, защото за разлика от нас Той никога не остарява, макар да е най-старият в цялото творение – в миналото, настоящето и бъдещето. Нито тялото, нито интелигентността му някога остаряват или се променят. Става ясно, че независимо от идването си в материалния свят, Той е същата неродена вечна форма на блаженство и знание, неизменен в трансценденталното си тяло и интелигентност. Неговото появяване и изчезване наподобява движението на слънцето, което изгрява, преминава над нас и после се скрива от погледа ни. Когато слънцето изчезне, ние мислим, че то е залязло, а когато се появи отново, казваме, че е изгряло на хоризонта. В действителност слънцето е винаги в неизменното си положение, но поради несъвършените ни сетива, ние смятаме, че то ту се появява, ту се скрива. И тъй като появата и изчезването на Бог Кр̣ш̣н̣а са съвършено различни от тези на обикновените живи същества, очевидно е, че благодарение на вътрешната си енергия Той е вечното блаженство и знание – и материалната природа никога не го замърсява. Ведите потвърждават, че Върховната Божествена Личност е нероден, макар и да изглежда, че се ражда в многобройните си проявления. Литературата, допълваща Ведите, също твърди, че външно Господ може да се ражда, но Той не сменя тялото си. В Бха̄гаватам е описано как Той се появява пред своята майка като четириръкия На̄ра̄ян̣а, украсен със символите на шестте пълни съвършенства. Неговата поява в изначалната му вечна форма дарява живите същества с безпричинна милост, така че те да съсредоточат мисълта си върху Върховния такъв, какъвто е, а не върху някакви измислени представи, които имперсоналистите погрешно приемат за форми на Бога.

Според речника Вишва-коша думата ма̄я̄, или а̄тма-ма̄я̄ се отнася до безпричинната Божия милост. Бог помни всяка своя минала поява и напускане, докато обикновеното живо същество забравя всичко за предишното си тяло, веднага щом получи друго. Той е Господ на всички живи същества, защото извършва удивителни, свръхчовешки дела, докато е на Земята. Той остава винаги неизменната Абсолютна Истина и между неговото тяло и самия него няма никаква разлика. Тук може да възникне въпросът защо Бог се появява в този свят, а след това си отива от него. Отговорът е в следващия стих.

Думата ср̣джа̄ми в този стих е от особено значение. Ср̣джа̄ми не може да се употреби в смисъла на сътворение, защото, както стана ясно в предишния стих, тялото на Бога никога не е било сътворено, а всяка от формите му съществува вечно. Затова ср̣джа̄ми означава, че Бог се разкрива такъв, какъвто е. Въпреки че идва точно в определено време, а именно в края на Два̄пара юга, в двайсет и осмата епоха на седмия Ману, в деня на Брахма̄, Той не е задължен да се придържа строго към тези срокове, бидейки напълно свободен да постъпва, както пожелае. Така че Той се появява по собствена воля, когато безбожието вземе връх и истинската религия западне. Религиозните принципи са изложени във Ведите и всяко отклонение от правилното следване на ведическите правила превръща хората в безбожници. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че тези принципи са закони на Бога. Само Бог може да създава религиозна система. Известно е, че първоначално Ведите са произнесени от него в сърцето на Брахма̄. Ето защо законите на дхарма, религията, са преки заповеди на Върховната Божествена Личност (дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагавад-пран̣ӣтам). Тези принципи са ясно посочени в Бхагавад-гӣта̄. Предназначението на Ведите е да утвърдят религиозните принципи в съответствие с волята на Върховния и в края на Бхагавад-гӣта̄ Бог открито заявява, че висшият принцип на религията е да му се отдадем, и нищо повече. Предписанията на Ведите насърчават човек безрезервно да се отдаде на Бога. И когато тези принципи са нарушени от демоните, Господ се появява. От Бха̄гаватам научаваме, че Бог Буда, едно от въплъщенията на Кр̣ш̣н̣а, се появява на земята, когато материализмът започва да преобладава и демоните използват за оправдание авторитета на Ведите. Във Ведите съществуват строги правила и ограничения за принасянето на животни в жертва с определена цел, но хората с демонични наклонности жертват животните, без да се съобразяват с ведическите предписания. Бог Буда се появява, за да спре този произвол и да установи ведическите принципи на ненасилие. Затова всяка авата̄ра, въплъщение на Върховния Бог, идва с определена мисия. Всички авата̄ри са описани в свещените писания. Никой не трябва да бъде приеман за авата̄ра, ако за него не се споменава в писанията. Не бива да мислим, че Бог се появява само на индийска земя. Той може да се появи навсякъде и по всяко време според желанието си. Чрез всяко свое въплъщение Той говори за религията толкова, колкото могат да разберат конкретните хора при съответните обстоятелства. Но мисията е една и съща – да води хората към съзнание за Бога и към следване принципите на религията. Понякога Той идва лично, понякога изпраща някой верен представител като свой син или като слуга, а понякога се появява сам под прикрита форма.

Принципите на Бхагавад-гӣта̄ са изложени пред Арджуна, а по този начин и пред други възвишени души, защото в сравнение с обикновените хора по света Арджуна е бил високоразвита личност. Това, че две и две прави четири, е математически принцип, валиден както за началната аритметика, така и за висшата математика. И все пак, освен аритметиката, съществува и висша математика. Аналогично всички въплъщения на Бога ни учат на едни и същи принципи, но външно те изглеждат по-висши или по-нисши в зависимост от обстоятелствата. Висшите религиозни принципи започват с приемането на четирите подразделения и четирите стъпала в социалния живот, както ще бъде обяснено по-нататък. Целта на божествените въплъщения е да събудят Кр̣ш̣н̣а съзнание навсякъде по света. Това съзнание е проявено или непроявено в зависимост от обстоятелствата.

Според Бхагавад-гӣта̄, са̄дху (свят човек) е човек с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Напълно осъзнатият за Кр̣ш̣н̣а се приема за са̄дху, дори да не изглежда религиозен. А понятието душ̣кр̣та̄м се отнася за тези, които не се интересуват от Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такива безбожници, душ̣кр̣та̄м, са описани като глупаци и най-нисши сред човешкия род, дори да са много образовани; докато човек, изцяло погълнат от дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се приема за са̄дху, макар да няма високо образование или култура. Що се отнася до безбожниците, не е необходимо Върховният Бог да идва лично, за да ги унищожи, както прави с демоните Ра̄ван̣а и Кам̇са. Господ има много помощници, способни да победят демоните. Той идва в материалния свят, преди всичко за да помогне на своите чисти предани, постоянно тормозени от демоните. Демонът преследва предания дори ако е негов родственик. Прахла̄да Маха̄ра̄джа е син на Хиран̣якашипу, но независимо от това бил преследван от баща си. Въпреки че Девакӣ, майката на Кр̣ш̣н̣а, е сестра на Кам̇са, тя и съпругът ѝ Васудева били измъчвани от него само защото Кр̣ш̣н̣а е трябвало да бъде роден от тях. Бог Кр̣ш̣н̣а се появява, за да избави Девакӣ, а не за да убие Кам̇са, но Той прави едновременно и едното, и другото. Затова в този стих се казва, че Бог се появява в различни въплъщения, за да спаси преданите и да унищожи злите демони.

В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 20.263 – 264) Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа дава следното определение за авата̄ри на Бога:

„Един авата̄ра, въплъщение на Бога, идва от Божието царство, за да се прояви в материалния свят. Специфичният образ, в който Божествената Личност се появява, се нарича въплъщение, или авата̄ра. Тези въплъщения пребивават в духовния свят, в царството на Бога, а когато идват в материалното творение, приемат името авата̄ра“.

Има различни авата̄ри: пуруш̣а̄вата̄ри, гун̣а̄вата̄ри, лӣла̄вата̄ри, шактй-а̄веша авата̄ри, манвантара-авата̄ри и юга̄вата̄ри – и всички те се появяват на различни планети във Вселената в определено време. Но Бог Кр̣ш̣н̣а е предвечният Господ, източникът на всички авата̄ри. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а идва в материалния свят, за да утеши своите чисти предани, жадуващи да видят Бога и несравнимите му забавления във Вр̣нда̄вана. Така че главната цел на Кр̣ш̣н̣а авата̄ра е да удовлетвори своите чисти предани.

Господ казва, че се въплъщава във всяка епоха. Това означава, че Той идва и в епохата на Кали. Както се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам, въплъщението за епохата на Кали е Бог Чайтаня Маха̄прабху, който разпространява обожанието на Кр̣ш̣н̣а под формата на движението за сан̇кӣртана (съвместното възпяване на святите имена) из цяла Индия. Той предсказва, че сан̇кӣртана културата ще бъде разпространена по целия свят, във всеки град и село. Бог Чайтаня като въплъщение на Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, е описан непряко в съкровените части на свещените писания, като Упаниш̣адите, Маха̄бха̄рата и Бха̄гаватам. Преданите на Господ Кр̣ш̣н̣а са силно привлечени от сан̇кӣртана движението на Бог Чайтаня. Този авата̄ра на Бога не убива безбожниците, а ги освобождава по безпричинната си милост.

Идването на Бога от духовната му обител вече беше обяснено в шести стих. Ако разберем истината за появата на Божествената Личност, ще се освободим от материалното робство и ще се завърнем в царството на Бога веднага след като напуснем сегашното си материално тяло. Това освобождение от материалния плен не е лесно за живото същество. Имперсоналистите и йогӣте го постигат с цената на огромни усилия, и то след много, много раждания. Дори тогава, постигнатото от тях освобождение – сливане с безличностното брахмаджьоти на Бога – е частично и носи риска от връщане в материалния свят. Но преданият просто чрез осъзнаване на трансценденталната природа на тялото и дейностите на Бога, достига обителта му и не рискува връщане в материалния свят. В Брахма сам̇хита̄ (5.33) се казва, че Бог има безброй форми и въплъщения: адваитам ачютам ана̄дим ананта-рӯпам. И с множеството си трансцендентални форми Той остава една и съща Върховна Божествена Личност. Човек трябва да проумее тази истина, въпреки че тя е непостижима за материалистичните учени и философи. Във Ведите (Пуруш̣а-бодхинӣ Упаниш̣ад) се казва:

„Върховната Божествена Личност с безбройните си трансцендентални форми е във вечни взаимоотношения със своите чисти предани“. Това ведическо твърдение е подкрепено лично от Бога в цитирания стих на Гӣта̄. Този, който приема тази истина въз основа на авторитета на Ведите и на Върховната Божествена Личност и не пропилява времето си във философски търсения, се освобождава от материалния плен и достига висше съвършенство. Дори да приема тази истина просто на вяра, човек, без съмнение, постига освобождение. Ведическият израз тат твам аси важи тук с пълна сила. Всеки, който осъзнава, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховният или се обръща към него с думите: „Ти си Върховният Брахман, Божествената Личност“, в един миг постига освобождение и впоследствие трансцендентално общуване с Кр̣ш̣н̣а. С други думи, този чист предан на Бога достига съвършенство и това се потвърждава във Ведите:

„Човек може да постигне съвършенството на освобождение от раждането и смъртта просто като опознае Върховната Божествена Личност. Друг начин за постигане на това съвършенство не съществува“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 3.8). Отричането на друга възможност означава, че всеки, който не осъзнава Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност, несъмнено е в гун̣ата на невежеството и не може да постигне освобождение, така да се каже, като ближе стъклото на буркана с мед, т.е. като интерпретира Бхагавад-гӣта̄ от позицията на светска ерудиция. Подобни философи сигурно притежават голям авторитет в материалния свят, но това далеч не им гарантира освобождение. Такива горделиви учени ще трябва да чакат безпричинната милост на някой предан на Бога. В заключение – би трябвало да развиваме Кр̣ш̣н̣а съзнание с вяра и знание и по този начин да постигнем съвършенство.

Както вече беше казано, под силното влияние на материализма много трудно се осъзнава личностната природа на Върховната Абсолютна Истина. Обикновено хората, привързани към телесната представа за живота, са така погълнати от материализма, че за тях е почти невъзможно да разберат как Върховният може да бъде личност. Материалистите не могат дори да си представят, че съществува нетленно трансцендентално тяло, изпълнено със знание и вечно блаженство. Според тяхното разбиране тялото е тленно, изпълнено с невежество и подложено на страдания. Поради това, когато чуят, че Бог е личност, хората пренасят същата телесна представа върху него. За такива материалисти формата на огромното материално проявление е върховна, а Върховният е безличностен. И понеже са изцяло погълнати от материализма, идеята за запазване на личността след освобождението от материята ги плаши. Когато узнаят, че духовният живот също е индивидуален и личностен, те се страхуват от перспективата отново да станат личности и затова естествено предпочитат нещо от рода на сливане с безличностната пустота. Обикновено те сравняват живите същества с мехурчета пяна, изчезващи във вълните на океана. Това е висшето съвършенство на духовно съществуване, постижимо без идентичност на личността. Такова житейско състояние е изпълнено със страх и лишено от истинно знание за духовното съществуване. Нещо повече – за много хора духовното съществуване е пълна загадка. Объркани от безбройните противоречиви философски теории и възгледи, отвратени или разгневени, те достигат до глупавото заключение, че не съществува висша причина и всичко в крайна сметка е пустота. Тези хора са в болестно състояние. Някои са силно обременени от материални привързаности и затова не обръщат внимание на духовния живот, други мечтаят да се слеят с висшата духовна причина, а трети не вярват в нищо и от безнадеждност са гневни на изобилстващите псевдодуховни учения. Последните намират убежище в различни опияняващи средства и понякога приемат предизвиканите от тях халюцинации за духовни видения. Необходимо е да се избавим от трите нива на материално съзнание: привързаност към материалния живот, страх от духовна личностна идентичност и идеята за пустотата, възникнала от житейско разочарование. За тази цел човек трябва напълно да се подслони при Бога, да приеме истински духовен учител и да следва правилата и практиката на преданото служене. Висшата степен на изпълнения с преданост живот се нарича бха̄ва – трансцендентална любов към Бога.

В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.4.15 – 16), трактат върху науката за преданото служене, се казва:

„В началото у човек трябва да възникне стремеж за себепознание. Това ще го подбуди към общуване с духовно напреднали личности. На следващия етап той получава посвещение от издигнат духовен учител и под негово ръководство новопосветеният предан тръгва по пътя на преданото служене. С предано служене, следвайки наставленията на духовния учител, той се освобождава от материалните привързаности, постига устойчивост в себепознанието и придобива вкус към слушане на повествованията за Абсолютната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Този вкус му помага да развие привързаност към Кр̣ш̣н̣а съзнание, която нараства и се превръща в бха̄ва, началния стадий на трансценденталната любов към Бога. Истинската любов към Бога се нарича према – висшата степен на съвършенство“. На нивото према съществува само трансцендентално любовно служене на Бога. Така чрез постепенния метод на преданото служене, под ръководството на авторитетен духовен учител, човек може да достигне висшето ниво, освободен от материалната привързаност, от страха, че е индивидуална духовна личност, както и от разочарованията, водещи до философията на пустотата. И тогава той ще може да влезе в обителта на Върховния Бог.

Всеки търси Кр̣ш̣н̣а в различните аспекти на неговите проявления. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е частично осъзнаван в безличностното му сияние брахмаджьоти и като всепроникващата Свръхдуша, която обитава всичко, дори атомите. Но Кр̣ш̣н̣а е изцяло осъзнаван само от своите чисти предани. Тоест Кр̣ш̣н̣а е за всички и всеки е удовлетворен да го има според желанието си. И в духовния свят Той отвръща с взаимност на трансценденталните чувства на своите чисти предани така, както го желаят. Едни от тях желаят Кр̣ш̣н̣а като върховен повелител, други – като личен приятел, като син или като любим. Кр̣ш̣н̣а еднакво откликва на всички предани в зависимост от различната им любов към него. В материалния свят съществува същата взаимност между Бога и различните му поклонници. Чистите предани както тук, така и в трансценденталната обител общуват с него персонално и могат лично да му служат с любов и да изпитват от това трансцендентално блаженство. Що се отнася до имперсоналистите, желаещи духовно самоубийство и унищожение на индивидуалното си съществуване, Кр̣ш̣н̣а също им помага, поглъщайки ги в своето сияние. Те не са съгласни да приемат вечната, блажена Божествена Личност и не могат да вкусят блаженството на трансценденталното лично служене на Бога, защото са заличили индивидуалността си. Някои от тях, неустановени дори в безличностното съществуване, се връщат в материалния свят, за да удовлетворят латентните си желания за дейност. Те нямат достъп до духовните планети, но отново получават възможност да действат на планетите в материалния свят. На хората, стремящи се към плодовете от своя труд, Бог, като ягйешвара, дава желаните резултати от предписаните им задължения, а на йогӣте, които искат мистични сили, Той дава тези сили. С други думи, успехът на всеки зависи единствено от милостта на Бога, а всички методи за духовно усъвършенстване не са нищо друго, освен различни етапи на успеха по един и същ път. Но ако човек не достигне висшето съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание – всичките му усилия остават незавършени. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.10) се казва:

„Свободен от желания (като преданите), желаещ плодоносни резултати, или стремящ се към освобождение, човек трябва с всички сили да обожава Върховната Божествена Личност, за да постигне висшето съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание“.

Съществува погрешна представа за ролята на боговете или полубоговете в материалния свят и невежите хора, дори да минават за големи учени, приемат полубоговете за различни форми на Върховния Бог. В действителност полубоговете не са отделни форми на Бога, а различни, неразделно свързани с него частици. Бог е един, а свързаните с него частици са неизброимо множество. Ведите казват: нитьо нитя̄на̄м – „Бог е един“. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣. Върховният Бог е един – Кр̣ш̣н̣а – а полубоговете са упълномощени да управляват материалния свят. Всички полубогове са живи същества (нитя̄на̄м), които притежават материална власт в различна степен. Те не са равни на Върховния Бог – На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а. Всеки, който мисли, че Бог и полубоговете се намират на едно и също равнище, се нарича па̄ш̣ан̣д̣ӣ, атеист. Дори велики полубогове, като Брахма̄ и Шива, не могат да бъдат сравнявани с Върховния Бог. Нещо повече, Господ е обожаван от полубогове като Брахма̄ и Шива (шива-вирин̃чи-нутам). Доста любопитно е как и различни лидери в обществото са обожавани от невежи хора, заблудени от идеите на антропоморфизма или зооморфизма. Иха девата̄х̣ означава могъщ човек или полубог в материалния свят. Но На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а – Върховната Божествена Личност – не принадлежи към този свят. Той е трансцендентален, отвъд пределите на материалното творение. Дори Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, водачът на имперсоналистите, твърди, че На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, е отвъд материалното творение. Но въпреки това глупавите хора (хр̣та-гя̄на) почитат полубоговете, защото желаят незабавни резултати. И те ги получават, без да осъзнават, че подобни резултати са преходни и привличат само ниско интелигентни личности. Интелигентният човек е осъзнат за Кр̣ш̣н̣а и не му е нужно да почита незначителни полубогове заради някакви бързи, но временни блага. Полубоговете, както и техните поклонници в този материален свят, ще изчезнат при неговото унищожение. Даровете на полубоговете са материални и временни. Самите материални светове и техните обитатели – полубогове и поклонници – не са нищо повече от мехурчета пяна в космичния океан. Обаче човешкото общество е обезумяло по временни неща като притежание на земя, семейство, вещи за наслаждение. С надеждата да придобият тези преходни блага, хората почитат полубогове или могъщи личности в обществото. Ако се добере до министерски пост в правителството, почитайки някой политически лидер, човек смята, че е постигнал нещо велико. Мнозина раболепничат пред т.нар. лидери, или „силните на деня“, за да получат някакви облаги, и наистина ги получават. Такива глупави хора не се занимават с Кр̣ш̣н̣а съзнание и не желаят веднъж завинаги да приключат със страданията, присъщи на материалния живот. Те се стремят към сетивни удоволствия и заради нищожно наслаждение почитат упълномощени живи същества, известни като полубогове. От този стих става ясно, че хората рядко проявяват интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те се интересуват най-вече от материално наслаждение и затова се покланят на някое могъщо живо същество.

Бог е създателят на всичко съществуващо. Всичко се поражда и поддържа от него и след унищожението на материалния свят всичко се връща в него. Следователно Той е създателят и на четирите социални класи в обществото, като се започне с класата на интелигенцията – бра̄хман̣ите, наречени така, защото се намират в гун̣ата на доброто. Следва класата на управляващите – кш̣атриите; те се намират в гун̣ата на страстта. Търговците, наречени вайши, са под смесеното влияние на гун̣ите на страстта и невежеството, а шӯдрите, работниците, са под влияние на гун̣ата на невежеството. Макар че Бог Кр̣ш̣н̣а е създател на четирите съсловия, Той не принадлежи към никое от тях, защото не е една от обусловените души, съставляващи човешкото общество. Човешкото общество е подобно на всяко друго животинско общество, но за да издигне хората над равнището на животните, Бог е създал изброените по-горе социални класи за постепенно развитие на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Склонността към всяка дейност се определя от гун̣ите на материалната природа, които човек е придобил. Характерните признаци, съответстващи на различните гун̣и, са описани в осемнайсета глава на тази книга. Но личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание превъзхожда даже бра̄хман̣ите. Въпреки че бра̄хман̣ите би трябвало да притежават качества, предполагащи познаването на Брахман – Върховната Абсолютна Истина, повечето от тях се докосват само до безличностното проявление на Бог Кр̣ш̣н̣а. Но този, който премине отвъд ограниченото познание на бра̄хман̣ите и достигне знанието за Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, става Кр̣ш̣н̣а осъзнат или с други думи – ваиш̣н̣ава. Кр̣ш̣н̣а съзнание включва в себе си знание за всички пълни въплъщения на Кр̣ш̣н̣а: Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха и т.н. И както Кр̣ш̣н̣а е трансцендентален към системата от четири подразделения на човешкото общество, така и Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност е трансцендентална спрямо всички съсловия и социални групи, независимо дали става въпрос за общност, нация или биологични видове.

Както в материалния свят при една конституционна монархия съществува закон, според който монархът не може да сгреши или не е подвластен на държавните закони; по същия начин Бог, въпреки че е създател на този свят, не се влияе от материалните дейности. Той създава, но остава настрана от създаденото; за разлика от живите същества, оплетени в последствията от своята дейност заради присъщата им склонност да господстват над материалната природа. Собственикът на едно предприятие не носи отговорност за добрите и лошите постъпки на своите работници; цялата отговорност пада върху самите тях. Не Бог, а жаждата за сетивни наслаждения заставя живите същества да се занимават с материална дейност. В желанието си за повече наслаждение, живите същества се трудят в този свят и мечтаят след смъртта си да вкусят райско щастие. Бог, бидейки самодостатъчен, не е привлечен от т.нар. райско щастие. Полубоговете в рая са само негови слуги. Собственикът на предприятието никога не се стреми към долнопробните удоволствия, за които мечтаят работниците му. Бог е отвъд материалните дейности и последствията от тях. Например дъждовете не са непосредствена причина за разнообразната растителност, която се появява на земята, макар че без дъждове не е възможно да израсне нищо. Ведическите смр̣ти (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 1.4.51) потвърждават това по следния начин:

„В материалните творения Бог е само върховната причина. Непосредствената причина за космичното проявление е материалната природа“. Сътворените същества са разнообразни – полубогове, хора и животни – и всички те са подвластни на последиците от миналите си добри или лоши дела. Бог само им осигурява всичко необходимо за техните дейности, както и законите на материалните гун̣и, но Той не носи никаква отговорност за миналите и настоящите им действия. Във Веда̄нта сӯтра (2.1.34) се казва: ваиш̣амя-наиргхр̣н̣йе на са̄пекш̣атва̄т – Бог никога не е пристрастен към никое живо същество. Живото същество лично отговаря за своите постъпки. Бог просто му предоставя необходимото чрез своята външна енергия – материалната природа. Всеки, който разбира цялата сложност на закона за карма, т.е. дейности и последици, не се влияе от резултата на своите действия. С други думи, личност, разбрала тази трансцендентална природа на Бога, е усъвършенствала своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и законът на карма няма власт върху нея. А който няма представа за трансценденталната природа на Бога и смята, че Бог се стреми към кармични резултати, както правят обикновените живи същества, със сигурност се оплита в последствията от собствените си действия. Но знаещият Върховната Истина е освободена душа, установена в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Има две категории хора. Едните са със замърсени от материални желания сърца, а другите са свободни от желания. Кр̣ш̣н̣а съзнание влияе еднакво благотворно и върху едните, и върху другите. Замърсените могат да се възползват от метода на Кр̣ш̣н̣а съзнание и постепенно да се пречистят, следвайки регулиращите принципи на преданото служене. Пречистените от материалните замърсявания могат да продължат с дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание, така че другите да следват техния пример за свое собствено добро. В началото някои не особено интелигентни личности искат да прекратят всякаква дейност, защото нямат разбиране за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но Кр̣ш̣н̣а не одобрява желанието на Арджуна да прекрати действията си на бойното поле. Просто трябва да се научим как да действаме. По-добре да действаме заради Кр̣ш̣н̣а, вместо да се оттеглим в уединение и да имитираме Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тук Арджуна е съветван да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, следвайки примера на предишните ученици на Бога, като Вивасван – бога на Слънцето, както вече беше споменато. Върховният помни всички свои минали дейности, както и тези на личностите, действали в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Той препоръчва дейностите на Вивасван, който е научил това изкуство лично от Бога преди милиони години. Такива ученици на Бог Кр̣ш̣н̣а са наречени тук освободени души, защото в миналото са изпълнявали задължения, възложени им от Кр̣ш̣н̣а.

Действието в Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да се извършва по примера на великите предани от миналото. Такъв съвет е даден в петнайсети стих. А защо това действие не трябва да е независимо, ще бъде обяснено в следващия стих.

Както се каза в началото на тази глава, с дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание човек трябва да се занимава под ръководството на авторитетни наставници, принадлежащи към ученическата приемственост. Науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание най-напред е изложена пред бога на Слънцето, който я предава на сина си Ману, а Ману – на своя син Икш̣ва̄ку и така от древността тази наука е известна на земята. Необходимо е да се следват стъпките на авторитетите от миналото, принадлежащи към ученическата приемственост. Иначе дори най-интелигентните ще се объркат относно правилните действия в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ето защо Бог решава лично да разкрие тази наука пред Арджуна. Арджуна получава знанието от самия Господ, така че всеки, следващ неговия пример, със сигурност няма да се обърка.

Казано е, че с несъвършено експериментално знание не е възможно да се намери истинският път към религията. Всъщност религиозни принципи се установяват единствено от самия Бог. Дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.3.19). Никой не може да измисли религиозен принцип, просто разсъждавайки. Трябва да се следват великите авторитети, като Брахма̄, Шива, На̄рада, Ману, Кума̄рите, Капила, Прахла̄да, Бхӣш̣ма, Шукадева Госва̄мӣ, Ямара̄джа, Джанака и Бали Маха̄ра̄джа. С празни разсъждения не може да се разбере какво е религия или себепознание. Затова от безпричинна милост към своите предани Бог лично обяснява на Арджуна какво е действие и какво  е бездействие. Само действието, извършено с Кр̣ш̣н̣а съзнание, освобождава от плена на материалното съществуване.

Този, който действително иска да се освободи от материалния плен, трябва да разбере разликата между действие, бездействие и непозволени действия. Нужно е внимателно да се анализира цялата природа на дейността, защото това е много сложен въпрос. За да разбере Кр̣ш̣н̣а съзнание и дейността според гун̣ите, човек трябва да узнае собствените си отношения с Върховния. Тогава той осъзнава, че всяко живо същество е вечен слуга на Бога и негов дълг е да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Цялата Бхагавад-гӣта̄ ни води към това заключение. Всякакви други изводи, обратни на това разбиране и произтичащите от него действия, са викарма, т.е. забранено действие. Всичко това може да се разбере, ако общуваме с Кр̣ш̣н̣а осъзнати авторитети, които ще ни посветят в тайната на дейността. Полученото от тях знание е все едно получено от самия Бог. В противен случай дори най-интелигентните ще се объркат.

Личността, действаща в Кр̣ш̣н̣а съзнание, по естествен начин се освобождава от оковите на карма. Тя върши всичко за Кр̣ш̣н̣а, така че не се наслаждава и не страда от резултата на работата си. Това я прави интелигентна в човешкото общество, при цялата ѝ заетост с разнообразни дейности заради Кр̣ш̣н̣а. Акарма означава „без последици от действието“. Имперсоналистът отхвърля всяка дейност от страх, че последиците ще се превърнат в препятствие по пътя му към себепознание. Но персоналистът знае добре своята позиция на вечен слуга на Върховната Божествена Личност и действа с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тъй като всичко се върши за Кр̣ш̣н̣а, той изпитва само трансцендентално щастие от служенето. Такива хора не се стремят към лично сетивно наслаждение. Те осъзнават себе си като вечни слуги на Кр̣ш̣н̣а и техните действия нямат материални последици.

Само човек със съвършено знание може да разбере дейностите на една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такава личност не се стреми към сетивно наслаждение и става ясно, че вече е изгорила последиците от своите действия чрез съвършеното знание за органично присъщата си позиция на вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Достигналият подобно съвършенство в знанието е истински мъдрец. Знанието за вечното служене на Бога е сравнявано с огъня. Веднъж пламнал, този огън ще изгори всички последици от дейността.

Тази свобода от робството на кармичните действия е възможна само в Кр̣ш̣н̣а съзнание, когато всичко се върши за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият действа, движен от чиста любов към Върховната Божествена Личност, и затова не е привързан към резултата от действието. Той не е привързан дори към поддържането на собственото си съществуване, защото във всичко се уповава на Кр̣ш̣н̣а. Не се стреми да притежава вещи, нито да съхранява това, което вече има. Старае се да изпълнява дълга си възможно най-добре, за всичко друго разчита на Кр̣ш̣н̣а. Такава непривързана личност винаги е освободена от последиците – добри или лоши; все едно не прави нищо. В това се състои особеността на акарма, т.е. на дейностите без кармични последици. Следователно всяка друга дейност, освен тази в Кр̣ш̣н̣а съзнание, обвързва извършителя и това е същността на викарма, както вече беше обяснено.

Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не очаква добри или лоши резултати от делата си. Умът и интелигентността му са напълно овладени. Той знае, че като частица от Върховния неговото участие в цялото не се дължи на собствената му дейност – той е само оръдие в ръцете на Бога. Ръката не се движи самоволно, а с усилие на цялото тяло. Така и човекът с Кр̣ш̣н̣а съзнание винаги е в съгласие с волята на Върховния, понеже няма желание за лично сетивно наслаждение. Той се движи като машинна част. И както една машинна част се поддържа със смазване и почистване, така и Кр̣ш̣н̣а осъзнатият поддържа себе си само за да е способен на действия в трансценденталното любовно служене на Бога. Затова неговите действия не водят до последици. Подобно на едно животно той не разполага дори със собственото си тяло. Понякога жестокият собственик на животното го убива, но въпреки това то не протестира. То няма никаква реална независимост. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, изцяло заета със себепознание, няма време да си въобразява, че притежава материални вещи. За да поддържа заедно душата и тялото си, тя не се нуждае от непочтено натрупани пари. Затова не се замърсява с такива материални грехове, свободна от последиците на действията си.

Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не полага особени усилия дори да поддържа тялото си. Задоволява се с това, което идва от само себе си. Никога не проси, нито взема назаем, а работи според силите си, доволен от спечеленото с честен труд. Затова не зависи от никого. Той не приема да служи на когото и да е, ако това ще попречи на служенето му в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но като слуга на Бога е готов да извършва всякаква дейност, безразличен към двойственостите на материалния свят. Тези двойствености се проявяват под формата на топло и студено или щастие и нещастие. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият стои над двойствеността, защото е готов да направи всичко за удовлетворението на Кр̣ш̣н̣а. И да посрещне спокойно както успеха, така и провала. Тези признаци са белег на трансцендентално знание.

Когато стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, човек се освобождава от двойственостите, а по този начин и от замърсяванията на материалните гун̣и. Той е освободен, защото е осъзнал органично присъщата си позиция по отношение на Бога, и умът му е винаги в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съответно каквото и да прави, той го прави за Кр̣ш̣н̣а, който е изначалният Виш̣н̣у. Ето защо всичките му дейности представляват жертвоприношения, защото целта на всяко жертвоприношение е да удовлетвори Върховната Личност Кр̣ш̣н̣а (Виш̣н̣у). Резултатът от такава дейност се слива с трансценденталността и не носи материални последици.

Тук е описано как дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание водят до духовно съвършенство. Има различни дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание и те ще бъдат разгледани в следващите стихове. Засега тук е описан само принципът на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Обусловената душа, оплетена от материално замърсяване, е принудена да действа в материалната атмосфера, но все пак трябва да се измъкне от тази среда. Това може да стане с помощта на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Например пациент, страдащ от стомашно разстройство поради прекалената употреба на млечни продукти, може да бъде излекуван с друг млечен продукт – киселото мляко. Потопената в материализъм обусловена душа може да бъде излекувана с Кр̣ш̣н̣а съзнание, както е описано тук, в Бхагавад-гӣта̄. Този метод се нарича ягя, жертвоприношение – дейност, чието единствено предназначение е да удовлетвори Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а. Ако материалните дейности се извършват в Кр̣ш̣н̣а съзнание, т.е. само за Виш̣н̣у, атмосферата ще се одухотвори поради духовната вглъбеност. Думата брахма (Брахман) означава „духовен“. Бог е духовен, а лъчите от трансценденталното му тяло се наричат брахмаджьоти – неговото духовно сияние. Всичко съществуващо се намира в това брахмаджьоти, но когато джьоти е покрито от илюзия (ма̄я̄), от желание за сетивно наслаждение, то се нарича материя. Това материално покривало може да бъде отхвърлено за миг с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Предложеното в Кр̣ш̣н̣а съзнание, този, който приема приношението, процесът на приемане, приносителят и крайният резултат –  всичко, взето заедно, представлява Брахман, Абсолютната Истина. Абсолютната Истина, покрита от ма̄я̄, се нарича материя. Материята, използвана в служене на Абсолютната Истина, възвръща духовното си качество. Кр̣ш̣н̣а съзнание е метод за преобразуване на приспаното от илюзия съзнание в Брахман, в Абсолют. Когато умът е погълнат от Кр̣ш̣н̣а съзнание, той се намира в сама̄дхи, транс. Всичко, извършено в такова трансцендентално съзнание, се нарича ягя, жертвоприношение за Абсолюта. В това духовно състояние приносителят, приношението, приемането, извършителят и крайният резултат – всичко се слива в Абсолюта, Върховния Брахман. В това се състои методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Както беше споменато по-горе, личността, служеща в Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да бъде наречена съвършен йогӣ, или висш мистик. Но има други, които извършват подобни жертвоприношения на полубоговете, както и такива, принасящи жертви на Върховния Брахман, безличностния аспект на Върховния Бог. Така че съществуват различни жертвоприношения за различните хора. Тази разлика създава повърхностното впечатление за някакво разнообразие при жертвоприношението. Всъщност жертвоприношение означава да се удовлетвори Върховния Бог, Виш̣н̣у, известен също и като Ягя. Всички жертвоприношения могат да се разделят на две групи: жертване на материални притежания и жертви за постигане на духовно знание. Тези, които са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, принасят в жертва материалните си притежания, за да удовлетворят Върховния; желаещите някакво временно щастие, жертват материалните си притежания, за да удовлетворят полубогове като Индра, бога на Слънцето и т.н. А имперсоналистите жертват своята идентичност, сливайки се с битието на безличностния Брахман. Полубоговете са могъщи живи същества, упълномощени от Върховния Бог да поддържат и управляват материалния свят и да осигуряват Вселената с топлина, вода и светлина. Жадуващите материални блага почитат полубоговете с различни жертвоприношения според ведическите ритуали. Такива хора се наричат бахв-ӣшвара-ва̄дӣ, вярващи в много богове. Но други почитат безличностния аспект на Абсолютната Истина, считат формите на полубоговете за временни и жертват във Върховния огън своята индивидуалност; сливайки се с битието на Върховния, те прекратяват индивидуалното си съществуване. Такива имперсоналисти жертват цялото си време във философски размишления, опитвайки се да постигнат трансценденталната природа на Върховния. С други думи, кармично действащите принасят в жертва материалните си притежания заради материално наслаждение, докато имперсоналистът жертва своето материално самоотъждествяване, за да се слее с битието на Бога. За имперсоналиста жертвеният олтар е Върховният Брахман, а жертвата – собствената индивидуалност, изгаряна в огъня на Брахман. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатият, подобно на Арджуна, жертва всичко за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а и в резултат цялото му материално притежание, както и той самият – всичко е пожертвано за Кр̣ш̣н̣а. Затова той е съвършен йогӣ, без да губи индивидуалното си съществуване.

Представителите на четирите подразделения в човешкия живот – брахмача̄рӣ, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄сӣ би трябвало да станат съвършени йогӣ, трансценденталисти. Тъй като човешкият ни живот не е предназначен да се наслаждаваме като животни, тези четири нива водят постепенно до духовно съвършенство. Брахмача̄рӣте – ученици, които се намират под грижата на авторитетен духовен учител – контролират ума си чрез въздържане от сетивно наслаждение. Един брахмача̄рӣ слуша само това, което е свързано с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Слушането е основният принцип за разбиране и чистият брахмача̄рӣ е постоянно зает с харер на̄ма̄нукӣртанам – възпяване и слушане за величието на Бога. Той избягва да слуша материални звуци; слухът му е насочен към трансценденталната звукова вибрация Харе Кр̣ш̣н̣а. Семейните, на които е позволено известно сетивно наслаждение, също действат със строги ограничения. Сексът, упойващите вещества и яденето на месо са основни тенденции в човешкото общество, но регулираният семеен живот не предполага неограничени наслаждения. Затова бракът, основан на религиозни принципи, е общоприет за всяко цивилизовано човешко общество като начин за ограничен сексуален живот. Този ограничен сексуален живот без привързаност също е вид ягя, защото семейният жертва обичайната си склонност към сетивно наслаждение в името на по-висш, трансцендентален живот.

Тук става дума за йога системата на Патан̃джали. В Йога сӯтра той нарича душата пратяг-а̄тма̄ и пара̄г-а̄тма̄. Привързана към сетивните наслаждения, тя се нарича пара̄г-а̄тма̄, но когато стане безразлична към тях, се нарича пратяг-а̄тма̄. Душата е подложена на въздействието на десет вида въздух, движещи се в тялото, и това може да се долови с помощта на система от дихателни упражнения. Йога системата на Патан̃джали ни учи как да овладеем въздушните потоци в тялото, така че в крайна сметка те да помогнат за пречистване на душата от материална привързаност. В тази йога система целта е пратяг-а̄тма̄ – оттегляне от дейности в материята. Сетивата и техните обекти са в постоянно взаимодействие: ухото чува звуци, очите възприемат форми, носът различава миризми, езикът усеща вкус, а ръката докосва предмети – всички заети с дейности извън себето. Те са считани за функции на пра̄н̣а-ва̄ю. Апа̄на-ва̄ю се движи надолу, вя̄на-ва̄ю свива и разширява, сама̄на-ва̄ю установява равновесие, уда̄на ва̄ю се движи нагоре. И ако е просветен, човек може да ги използва в търсенето на себепознание.

Тези жертвоприношения могат да бъдат разделени на няколко категории. Някои хора жертват притежанията си под формата на благотворителност. В Индия богатото търговско съсловие или членовете на царските семейства откриват различни благотворителни институции, като дхарма-ша̄ла̄, анна-кш̣етра, атитхи-ша̄ла̄, ана̄тха̄лая и видя̄-пӣт̣ха. В други страни също има много болници, старчески домове и подобни благотворителни фондации, предназначени за раздаване на храна, за образование и безплатно лечение на бедните. Всички тези благотворителни дейности се наричат дравямая ягя. Има също така хора, които в стремежа си към по-високо положение в живота или към по-висши планети във Вселената доброволно се подлагат на аскетизъм като ча̄ндра̄ян̣а и ча̄турма̄ся. Този аскетизъм е свързан с приемането на сурови обети, подчиняващи живота на стриктни правила. Например при обета ча̄турма̄ся човек не се бръсне четири месеца през годината (от юли до октомври), лишава се от определени храни, не се храни повече от един път на ден или не излиза от дома си. Това лишение от житейски комфорт се нарича тапомая ягя. Някои хора се занимават с различни видове мистична йога, като системата на Патан̃джали (за сливане с битието на Абсолюта) или хат̣ха йога, аш̣т̣а̄нга йога (за специфични съвършенства). А други посещават святите места за поклонение. Всички тези дейности се наричат йога ягя – жертвоприношение за определен вид съвършенство в материалния свят. Има хора, които изучават ведическата литература, и по-специално Упаниш̣адите, Веда̄нта сӯтра или философията Са̄н̇кхя. Това се нарича сва̄дхя̄я ягя – жертвоприношение за придобиване на знания. Изброените йогӣ с истинска вяра извършват различните си жертвоприношения и търсят по-висше положение в живота. Кр̣ш̣н̣а съзнание обаче е нещо различно от тях – то е непосредствено служене на Върховния Бог. Кр̣ш̣н̣а съзнание не може да бъде постигнато с никое от гореспоменатите жертвоприношения, а единствено по милостта на Бога и неговите чисти предани. Ето защо Кр̣ш̣н̣а съзнание е трансцендентално.

Тази йога система за контрол на дишането се нарича пра̄н̣а̄я̄ма и в началото се практикува като хат̣ха йога чрез различни седящи пози. Смисълът на тези йога техники е овладяване на сетивата и духовно осъзнаване. Пра̄н̣а̄я̄ма представлява контрол над въздушните потоци в тялото, така че да се променят посоките на движението им. Апа̄на въздухът отива надолу, а пра̄н̣а въздухът – нагоре. Практикуващият пра̄н̣а̄я̄ма движи потоците на въздуха в обратна посока, докато те достигнат състояние на равновесие, пӯрака. Отдаването на издишвания въздух във вдишвания се нарича речака. Когато се прекрати напълно движението и на двата въздушни потока, това е кумбхака йога. Чрез кумбхака йога може да се удължи живота и да се увеличат възможностите за постигане на духовно съвършенство. Разумният йогӣ се стреми да достигне съвършенство в рамките на един живот, без да чака следващия. По тази причина йогӣте практикуват кумбхака йога и увеличават продължителността на живота си с много, много години. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатият, зает с трансцендентално любовно служене на Бога, овладява сетивата си без допълнителни усилия. Неговите сетива постоянно служат на Кр̣ш̣н̣а и не могат да се занимават с нещо друго. Така в края на живота си преданият благополучно се пренася в трансценденталната обител на Бог Кр̣ш̣н̣а; затова той не се стреми към дълголетие. Той постига своето освобождение веднага. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):

„Този, който се занимава с чисто предано служене на Бога, преминава отвъд гун̣ите на материалната природа и веднага се издига на духовно равнище“. Човек с Кр̣ш̣н̣а съзнание вече е на трансцендентално ниво и остава постоянно в това състояние. Ето защо за него няма опасност от пропадане и накрая той влиза в царството на Бога. Що се отнася до умереността в храненето, тя идва сама, когато се яде само Кр̣ш̣н̣а праса̄дам – храна, предложена най-напред на Бога. Намаляването на количеството приета храна улеснява много сетивния контрол, а без него няма измъкване от материалния плен.

От приведените по-горе описания на различните жертвоприношения (жертва на притежанията, изучаване на Ведите и философските учения и занимания с йога) става ясно, че всички те имат една цел – да обуздаят сетивата. Сетивното наслаждение е основна причина за материалното съществуване. И докато не го отстрани, човек няма шанс да достигне вечното ниво на пълно знание, пълно блаженство и съвършен живот. Това вечно ниво се намира във вечната атмосфера на Брахман. Изброените жертвоприношения пречистват от греховните последици на материалното съществуване. И така, напредвайки, човек не само става щастлив и богат в този живот, но накрая влиза във вечното Божие царство – слива се със сиянието на безличностния Брахман или общува с Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а.

В каквато и материална форма да се намира живото същество, то остава невежо за истинското си положение. С други думи, съществуването ни в материалния свят се дължи на безчислени грехове. Невежеството е причина за греховен живот, а греховният живот е причина за движението ни нагоре-надолу в материалния свят. Човешката форма на живот е единствената врата за измъкване от този капан. Ведите ни посочват пътя на религията, икономическото благополучие, регулираното сетивно наслаждение и най-накрая възможността за избавление от това жалко положение. Пътят на религията – различните жертвоприношения, препоръчани по-горе – едновременно разрешава и икономическите ни проблеми. Чрез извършване на ягя ще си осигурим достатъчно храна, достатъчно мляко и т.н., дори да е налице проблемът с така нареченото свръхнаселение. Когато насъщните потребности на тялото са удовлетворени, следва да се удовлетворят и сетивата. Затова Ведите предписват свещен брак за регулирано сетивно наслаждение. Така човек се измъква постепенно от материалното робство, а съвършенството на свободния живот е общуването му с Върховния Бог. Съвършенство се постига, както беше казано по-горе, с ягя, жертвоприношение. Но ако някой не желае да извършва препоръчаните във Ведите яги, как би могъл да очаква щастие в това тяло, да не говорим за друго тяло, на друга планета? На различните райски планети има различно материално благополучие, но във всички случаи огромно щастие очаква хората, които извършват различни яги. А висшето щастие е издигане до планетите в духовния свят чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така че животът в Кр̣ш̣н̣а съзнание е разрешението на всички проблеми в материалното съществуване.

Както вече беше казано, за различните хора Ведите препоръчват различни жертвоприношения. Тъй като хората са дълбоко потънали в телесното схващане за живота, тези жертвоприношения са замислени да се извършват с тялото, с ума или с интелигентността. Но в крайна сметка всички те са предназначени да доведат до освобождение от материалното тяло. Тук Бог потвърждава това със собствените си уста.

Целта на жертвоприношенията е да се постигне съвършено знание, освобождение от материалните страдания и най-накрая трансцендентално любовно служене на Върховния Бог (Кр̣ш̣н̣а съзнание). Но във всяко жертвоприношение се съдържа някаква тайна и тя трябва да бъде разучена. Жертвоприношенията могат да приемат различни форми в зависимост от вярата на изпълнителя. Когато нечия вяра се основава на духовно знание, извършителят на това жертвоприношение превъзхожда тези, които просто жертват материалните си притежания, защото без знание жертвоприношението остава на материално равнище и не принася духовна полза. Истинното знание достига своя връх в Кр̣ш̣н̣а съзнание, висшата форма на трансценденталност. Извършвани без знание, жертвоприношенията са просто материални дейности. Издигнати на трансцендентално ниво, тези дейности се превръщат в духовни. В зависимост от разликата в съзнанието жертвените дейности са наричани карма-ка̄н̣д̣а (дейности заради резултата), или гя̄на-ка̄н̣д̣а (знание в търсене на истината). По-добре е, когато целта е знание.

Пътят на духовното познание несъмнено е много труден. Ето защо Господ ни съветва да се обърнем към истински духовен учител от веригата на ученическата приемственост, която води началото си от самия Бог. Този, който не принадлежи към такава верига, не може да бъде истински духовен учител. Бог е първоначалният духовен учител и всяка личност от ученическата приемственост е способна да предаде на своя ученик посланието на Бога такова, каквото е. Никой няма да постигне духовно познание, като измисли за целта собствен метод, както правят това множество шарлатани. В Шрӣмад Бха̄гаватам (6.8.19) се казва: дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам – пътят на религията е начертан от самия Бог. Затова философските размишления и сухите аргументи не извеждат на верния път. И духовен напредък не се постига със самостоятелно изучаване на свещените книги. Нужен е авторитетен духовен учител. Той трябва да бъде приет с пълно отдаване и ученикът трябва да му служи без всякаква гордост, като прост слуга. Удовлетворяването на съвършен духовен учител е тайната на напредъка в духовния живот. Любознателността и покорството са подходящо съчетание за духовното разбиране. Без послушание и служене въпросите към духовния учител нямат ефект. Трябва да се издържи тази проверка и когато учителят се убеди в искреността на ученика, той незабавно го благославя с истинско духовно разбиране. В този стих се отхвърлят сляпото следване и безсмислените запитвания. Добре е не само смирено да слушаме духовния си учител, но и да получим от него задълбочено разбиране чрез покорство, служене и питане. По природа авторитетният духовен учител е много милостив към ученика си. И ако ученикът е смирен и винаги готов да служи, обмяната на запитвания и знание става съвършена.

Знанието от себепознала се душа, тоест от личност, постигнала истинската природа на нещата, ни разкрива, че всички живи същества са частици, неразделно свързани с Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Чувството за съществуване отделно от Кр̣ш̣н̣а се нарича ма̄я̄ (ма̄ – не; я̄ – това). Някои си мислят, че нямаме нищо общо с Кр̣ш̣н̣а, че Той е само велика историческа личност и че Абсолютът е безличностният Брахман. В действителност, както се казва в Бхагавад-гӣта̄, безличностният Брахман е сиянието, излъчвано от тялото на Кр̣ш̣н̣а. Като Бог, Върховната Личност, Той е причината на всичко съществуващо. В Брахма сам̇хита̄ ясно се казва, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, причината на всички причини. Дори милионите му въплъщения не са нищо друго, освен негови различни проявления. Живите същества също са проявления на Кр̣ш̣н̣а. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ погрешно считат, че когато се разделя на много части, Кр̣ш̣н̣а изгубва индивидуалното си съществуване. Тази концепция по своята същност е материалистична. От жизнения си опит в материалния свят знаем, че ако едно нещо бъде разделено на части, то загубва първоначалната си форма. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ не разбират, че абсолют означава, че едно плюс едно е равно на едно и едно минус едно също е равно на едно. Такова е положението в абсолютния свят.

Лишени от абсолютно знание, ние се намираме под покривалото на илюзията и се възприемаме като отделени от Кр̣ш̣н̣а. Макар и да сме отделени от Кр̣ш̣н̣а частици, ние не се отличаваме от него. Разликата в телата на живите същества е ма̄я̄, а не реалност. Всички ние сме призвани да доставяме удоволствие на Кр̣ш̣н̣а. Единствено под влиянието на ма̄я̄ Арджуна е могъл да си помисли, че кръвната връзка, временно свързваща го с роднините му, е по-важна от вечните му духовни отношения с Кр̣ш̣н̣а. Цялото учение на Гӣта̄ е в това, че живото същество като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, не може да бъде отделено от него и чувството му за идентичност, отделна от Кр̣ш̣н̣а, се нарича ма̄я̄. Живите същества, като неразделно свързани с Върховния частици, имат особено предназначение. Забравили за своето предназначение, те от незапомнени времена приемат различни материални тела – на хора, животни, полубогове и т.н. Тези телесни различия възникват от забравата на трансценденталното служене на Бога. Човек се измъква от тази илюзия, когато развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, служейки на Бога. Само един истински духовен учител предлага чисто знание и спасение от заблудата, че живото същество е равно на Кр̣ш̣н̣а. Върховната Душа, Кр̣ш̣н̣а, е висшето убежище за всички живи същества и когато напуснат това убежище, те се оказват заблудени от материалната енергия, въобразявайки си, че притежават отделна идентичност. Така, под различни материални идентичности, те забравят Кр̣ш̣н̣а. Но ако приемат Кр̣ш̣н̣а съзнание, пред тях се открива пътят на освобождението, както се потвърждава в Бха̄гаватам (2.10.6): муктир хитва̄нятха̄-рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣. Освобождение означава да заемеш своето естествено положение като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а (Кр̣ш̣н̣а съзнание).

Правилното разбиране на органично присъщата ни по отношение на Кр̣ш̣н̣а позиция е толкова благоприятно, че веднага прекратява борбата за съществуване, която се води в океана на незнанието. Понякога този материален свят е сравняван с океан от незнание, а понякога – с горски пожар. Насред океана колкото и опитни плувци да сме, борбата за оцеляване е много жестока. Но ако някой се притече на помощ и ни измъкне от водата, той е нашият истински спасител. Съвършеното знание, получено от Върховната Божествена Личност, е пътят към освобождението. Лодката на Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-обикновена, но в същото време и най-възвишена.

Съвършеното знание за душата, Свръхдушата и техните взаимоотношения тук е сравнено с огън. Този огън изпепелява не само последиците от греховни дейности, но също и тези от благочестивите ни дела. Последиците могат да бъдат най-различни: назряващи, даващи плод, вече изживени и все още непроявени. Но знанието за духовната природа на живото същество превръща всичко в пепел. Със съвършено знание всички последствия – проявени и непроявени – се унищожават. Във Ведите (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 4.4.22) се казва: убхе ухаиваиш̣а ете таратй амр̣тах̣ са̄дхв-аса̄дхӯнӣ – „Човек преодолява както благочестивите, така и неблагочестивите последствия от дейностите си“.

Трансцендентално знание означава духовно разбиране. В този смисъл няма нищо по-възвишено и чисто от трансценденталното знание. Невежеството ни поробва, а знанието ни освобождава. Това знание е зрелият плод на преданото служене и който го притежава, не търси умиротворение никъде другаде, а се радва на вътрешен мир. С други думи, това знание и покой кулминират в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е заключението на Бхагавад-гӣта̄.

Такова знание в Кр̣ш̣н̣а съзнание се постига от непоколебимо вярващия в Кр̣ш̣н̣а. Вярващ е този, който знае, че просто като действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще достигне висше съвършенство. Тази вяра се появява с предано служене и с повтаряне на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, което изчиства човешкото сърце от цялото материално замърсяване. Освен това необходимо е да се обуздаят сетивата. С вяра в Кр̣ш̣н̣а и с овладени сетива лесно и бързо се прониква в науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Сред множеството авторитетни и общопризнати свещени писания, Бхагавад-гӣта̄ е най-доброто. Личностите, водещи полуживотинско съществуване, не знаят за какво се говори в свещените писания и не им вярват. Има и такива, които са запознати със съдържанието на писанията и могат да ги цитират, но в действителност не вярват на написаното в тях. А други, които вярват в писания като Бхагавад-гӣта̄, не вярват в Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и не го обожават. Те са неспособни дори да се доближат до Кр̣ш̣н̣а съзнание и неминуемо пропадат. От личностите, споменати по-горе, лишените от вяра и постоянно съмняващите се никога не напредват. Без вяра в Бога и неговите думи няма нищо добро и никакво щастие нито в този живот, нито в следващия. Ето защо трябва с вяра да се следват наставленията на свещените писания; така ще се издигнем до нивото на знанието. Само това знание ще ни доведе до трансцендентално духовно разбиране. А хората, обзети от съмнения, остават далеч от духовно освобождение. Затова сме длъжни да следваме примера на великите а̄ча̄рии, принадлежащи към ученическата приемственост, и тогава усилията ни ще се увенчаят с успех.

Този, който следва наставленията на Бхагавад-гӣта̄ така, както са изложени от самия Върховен Бог, се освобождава от всички съмнения по силата на трансценденталното знание. Осъзнал себе си като частица, неразделно свързана с Бога, в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, той вече е постигнал своето истинско аз. И без съмнение, не е обвързван от дейността.

Йога системата, описана в тази глава, се нарича сана̄тана йога, вечните дейности на живото същество. Тази йога практика включва два вида жертвени дейности: единият е свързан с принасяне в жертва на материални притежания, а другият – със знание за истинското аз, което е чиста духовна дейност. Ако жертването на материални притежания не е насочено към духовно познание, то се счита за материална дейност. Но когато тези жертвоприношения се извършват с духовна цел или в предано служене, те стават съвършени. Ако разгледаме духовните дейности, ще видим, че те също се разделят на два вида: разбиране на истинското аз (на своята органично присъща позиция) и на истината за Върховната Божествена Личност. Човек, който следва пътя, начертан от Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, може много лесно да овладее тези два важни раздела на духовното знание. Не му е трудно да разбере, че душата е неразделно свързана с Бога частица. Това знание му носи огромна полза, защото без особени усилия ще разбере и трансценденталните дейности на Бога. В началото на тази глава божествените дейности бяха изложени от самия Върховен Бог. Този, който не разбира наставленията на Гӣта̄, няма вяра и злоупотребява с частичната независимост, дарена му от Бога. И ако въпреки разясненията не осъзнава истинската природа на Бога като вечна, блажена и всезнаеща Върховна Личност, той е несъмнено голям глупак. Невежеството може да се отстрани с постепенно усвояване на принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание се пробужда чрез различните жертвоприношения за полубоговете или за Брахман, в обет за безбрачие или в семеен живот, за контрол над сетивата, в мистичната йога или в аскетизма, в отказа от материални притежания, в изучаване на Ведите или като участие в социалната система варн̣а̄шрама дхарма. Всичко това е жертвоприношение и то има за основа регулираната дейност. Но важното във всички тези дейности е себепознанието. Движен от тази цел, човек наистина разбира Бхагавад-гӣта̄, докато този, който се съмнява в авторитета на Кр̣ш̣н̣а, пропада. Добре е Бхагавад-гӣта̄ или всяко друго свещено писание да се изучава под ръководството на авторитетен духовен учител, с отдаденост и служене. Истинският духовен учител принадлежи към ученическата приемственост, съществуваща от незапомнени времена, и не се отклонява ни най-малко от наставленията на Върховния Бог, предадени преди милиони години на бога на Слънцето и така достигнали земното царство. Ето защо човек трябва да следва пътя, очертан в Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, и да се пази от користни личности, интересуващи се единствено от собствената си слава и отклоняващи другите от истинския път. Бог, извън всяко съмнение, е Върховната Личност и дейностите му са трансцендентални. Всеки, разбрал това, вече е освободена душа още от момента, в който е започнал да изучава Бхагавад-гӣта̄.