ТЕКСТ 1
STIH 1
Текст
Tekst
имам̇ вивасвате йогам̇
проктава̄н ахам авяям
вивасва̄н манаве пра̄ха
манур икш̣ва̄каве 'бравӣт
imaṁ vivasvate yogaṁ
proktavān aham avyayam
vivasvān manave prāha
manur ikṣvākave ’bravīt
Дума по дума
Synonyms
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; имам – това; вивасвате – на бога на Слънцето; йогам – науката за връзката на човек с Върховния; проктава̄н – предадох; ахам – Аз; авяям – нетленна; вивасва̄н – Вивасва̄н (име на бога на Слънцето); манаве – на бащата на човечеството (на име Ваивасвата); пра̄ха – разказах; манух̣ – бащата на човечеството; икш̣ва̄каве – на цар Икш̣ва̄ку; абравӣт – каза.
śrī-bhagavān uvāca – Svevišnja Božanska Osoba reče; imam – ovaj; vivasvate – bogu Sunca; yogam – nauk o odnosu sa Svevišnjim; proktavān – objasnio; aham – Ja; avyayam – neuništivu; vivasvān – Vivasvān (ime boga Sunca); manave – ocu čovječanstva (zvanom Vaivasvata); prāha – rekao; manuḥ – otac čovječanstva; ikṣvākave – kralju Ikṣvākuu; abravīt – rekao.
Превод
Translation
Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: Аз разкрих на бога на Слънцето Вивасва̄н тази вечна наука за йога, Вивасва̄н я предаде на Ману – бащата на човечеството, а Ману на свой ред я предаде на Икш̣ва̄ку.
Božanska Osoba, Gospodin Śrī Kṛṣṇa, reče: Ovaj sam neuništivi nauk o yogi objasnio bogu Sunca, Vivasvānu. Vivasvān ga je objasnio Manuu, ocu čovječanstva, a Manu Ikṣvākuu.
Пояснение
Purport
Тук е изложена историята на Бхагавад-гӣта̄, която в дълбока древност е била предадена първо на бога на Слънцето, а после на царете на всички планети. Основен дълг на царете е да защитават поданиците си; те трябва да усвоят науката на Бхагавад-гӣта̄, за да могат да управляват хората и да ги предпазват от материалното робство на похотта. Човешкият живот е предназначен за развитие на духовно знание във вечна връзка с Върховната Божествена Личност и управляващите на всички държави и планети са длъжни да посочват това предназначение на поданиците си със средствата на образованието, културата и предаността. С други думи, правителствата трябва да спомагат за разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание, така че с помощта на тази велика наука хората да използват правилно човешката форма на живот.
SMISAO: Ovdje je opisana povijest Bhagavad-gīte, koja seže u davna vremena kada je bila predstavljena kraljevskom staležu svih planeta, počev od Sunca. Kraljevi svih planeta dužni su štititi stanovništvo. Zato trebaju shvatiti Bhagavad-gītu kako bi mogli vladati građanima i zaštititi ih od materijalne vezanosti za požudu. Ljudski je život namijenjen njegovanju duhovnog znanja o vječnom odnosu sa Svevišnjom Božanskom Osobom. Dužnost je izvršnih organa svih država i planeta da obrazovanjem, kulturom i predanošću pouče tome građane. Drugim riječima, vođe svih država dužni su širiti nauk o svjesnosti Kṛṣṇe kako bi ga ljudi mogli iskoristiti i slijediti put koji vodi k uspjehu, koristeći priliku koju im pruža ljudski oblik života.
В тази епоха богът на Слънцето, от което произлизат всички планети в слънчевата система, е известен под името Вивасва̄н. В Брахма сам̇хита̄ (5.52) се казва:
U ovom je mileniju bog Sunca poznat kao Vivasvān, kralj Sunca, koje je podrijetlo svih planeta u Sunčevu sustavu. U Brahma-saṁhiti (5.52) Brahmā je rekao:
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
rājā samasta-sura-mūrtir aśeṣa-tejāḥ
yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakro
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
„Покланям се – казва Брахма̄ – на Върховната Божествена Личност, Говинда (Кр̣ш̣н̣а), който е изначалната личност и по чиято заповед Слънцето, царят на всички планети, излъчва огромна сила и топлина. Слънцето символизира окото на Бога и се движи в орбитата си по неговата воля“.
„Obožavam Svevišnju Božansku Osobu, Govindu [Kṛṣṇu], koji je izvorna osoba i po čijem uređenju Sunce, kralj svih planeta, posjeduje golemu moć i toplinu. Sunce predstavlja Gospodinovo oko i kreće se svojom stazom po Njegovoj naredbi."
Слънцето е царят на планетите, а богът на Слънцето Вивасва̄н е повелител на слънчевата планета, която контролира останалите планети, като им предоставя топлина и светлина. Слънцето се върти в орбита по заповед на Кр̣ш̣н̣а; Бог Кр̣ш̣н̣а прави Вивасва̄н свой пръв ученик и му предава науката на Бхагавад-гӣта̄. Така че Гӣта̄ не е философски трактат, предназначен за незначителни светски учени, а авторитетна книга, в която е изложено знание, идващо от незапомнени времена.
Sunce je kralj svih planeta, a bog Sunca (koji se sada zove Vivasvān) vlada Suncem, koje upravlja svim drugim planetima opskrbljujući ih toplinom i svjetlošću. On kruži po naredbi Gospodina Kṛṣṇe, koji je naučavanje Bhagavad-gīte prvobitno objasnio Vivasvānu. Tako je Vivasvān postao Njegov prvi učenik koji je shvatio Bhagavad-gītu. Gītā nije spekulativna rasprava namijenjena beznačajnim svjetovnim učenjacima, već mjerodavna knjiga znanja koja potječe od pradavnih vremena.
В Маха̄бха̄рата (Ша̄нти-парва, 348.51 – 52) за произхода на Гӣта̄ се казва следното:
U Mahābhārati (Śānti-parva 348.51–52) nalazimo sljedeći opis povijesti Bhagavad-gīte:
вивасва̄н манаве дадау
мануш ча лока-бхр̣тй-артхам̇
сута̄йекш̣ва̄каве дадау
икш̣ва̄кун̣а̄ ча катхито
вя̄пя лока̄н авастхитах̣
vivasvān manave dadau
manuś ca loka-bhṛty-arthaṁ
sutāyekṣvākave dadau
ikṣvākuṇā ca kathito
vyāpya lokān avasthitaḥ
„В началото на Трета̄ юга науката за връзката с Върховния Бог беше предадена от Вивасва̄н на Ману. Ману, прародителят на човечеството, я предаде на сина си Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, цар на тази планета и основател на династията Рагху, в която се появява Бог Ра̄мачандра“. Следователно Бхагавад-гӣта̄ съществува в човешкото общество от времето на Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку.
„Na početku milenija poznatog kao Tretā-yuga Vivasvān je prenio Manuu ovaj nauk o odnosu sa Svevišnjim. Kao otac čovječanstva, Manu ga je prenio svom sinu Mahārāji Ikṣvākuu, kralju planeta Zemlje i praocu dinastije Raghu u kojoj se pojavio Gospodin Rāmacandra." Stoga Bhagavad-gītā postoji u ljudskom društvu od Mahārāje Ikṣvākua.
В момента са изминали пет хиляди години от началото на Кали юга, която продължава 432 000 години. Преди това е била Два̄пара юга (800 000 години), а преди нея – Трета̄ юга (1 200 000 години). Тоест преди около 2 005 000 години Ману разказва Бхагавад-гӣта̄ на своя ученик и син Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, царя на Земята. Епохата на сегашния Ману се изчислява на 305 300 000 години, от които 120 400 000 години вече са отминали. Ако приемем, че преди раждането на Ману Гӣта̄ е била разказана от Върховния Бог на неговия ученик, бога на Слънцето – Вивасва̄н, то по една приблизителна преценка става ясно, че Гӣта̄ съществува най-малко отпреди 120 400 000 години, а на човешкото общество тя е известна поне от два милиона години. Тя е разказана отново от Господ на Арджуна преди около пет хиляди години. Такава е приблизителната датировка на Гӣта̄ според самата книга и според нейния разказвач, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тя е разкрита пред бога на Слънцето – Вивасва̄н, защото той е кш̣атрия и прародител на всички кш̣атрии, които са негови потомци, сӯря-вам̇ша кш̣атрии. Тъй като Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Върховната Божествена Личност, тя не се отличава от Ведите и знанието в нея е апауруш̣ея, свръхчовешко. Ведическите наставления се приемат такива, каквито са, без човешки тълкувания; би трябвало и Гӣта̄ да се приема такава, каквато е, без да се подлага на светско тълкувание. Светските личности могат да разясняват Гӣта̄ посвоему, но това няма да е истинската Бхагавад-гӣта̄. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ трябва да се възприема така, както е предадена по ученическата приемственост. Тук се описва, че Господ я разказва на бога на Слънцето; той от своя страна я предава на Ману, а Ману – на сина си Икш̣ва̄ку.
Do sada je prošlo tek pet tisuća godina Kali-yuge, koja traje 432 000 godina. Njoj je prethodila Dvāpara-yuga (koja traje 800 000 godina), a njoj Tretā-yuga (koja traje 1 200 000 godina). Prema tome, Manu je izložio Bhagavad-gītu svom učeniku i sinu Mahārāji Ikṣvākuu, kralju planeta Zemlje, prije 2 005 000 godina. Doba sadašnjeg Manua, prema proračunima, traje oko 305 300 000 godina, od kojih je prošlo 120 400 000 godina. Ako prihvatimo da je Gospodin izložio Gītu Svom učeniku Vivasvānu, bogu Sunca, prije rođenja Manua, Bhagavad-gītā je po gruboj procjeni bila izgovorena prije najmanje 120 400 000 godina. U ljudskom društvu postoji dva milijuna godina, a Gospodin ju je ponovno izložio Arjuni prije pet tisuća godina. To je gruba procjena povijesti Gīte, prema riječima same Gīte i njezina govornika, Gospodina Śrī Kṛṣṇe. Gītā je bila objašnjena bogu Sunca, Vivasvānu, jer je kṣatriya i otac svih sūrya-vaṁśa kṣatriya, potomaka boga Sunca. Budući da ju je izgovorila Svevišnja Božanska Osoba, jednako je dobra kao Vede. Stoga je znanje koje je u njoj izloženo apauruṣeya, nadljudsko. Kao što se vedske upute prihvaćaju takve kakve jesu, bez svjetovnog tumačenja, Gītā se mora prihvatiti bez svjetovnog tumačenja. Svjetovni mudrijaši mogu na svoj način spekulirati o Gīti, ali to nije Bhagavad-gītā kakva jest. Ona se mora prihvatiti takva kakva jest od učeničkog naslijeđa i zbog toga je ovdje rečeno da ju je Gospodin objasnio bogu Sunca, koji ju je objasnio svome sinu Manuu, a Manu svome sinu Ikṣvākuu.