Text 29
ТЕКСТ 29
Devanagari
Деванагари (азбука)
विरिञ्चतामेति तत: परं हि माम् ।
अव्याकृतं भागवतोऽथ वैष्णवं
पदं यथाहं विबुधा: कलात्यये ॥ २९ ॥
Text
Текст
viriñcatām eti tataḥ paraṁ hi mām
avyākṛtaṁ bhāgavato ’tha vaiṣṇavaṁ
padaṁ yathāhaṁ vibudhāḥ kalātyaye
вирин̃чата̄м ети татах̣ парам̇ хи ма̄м
авя̄кр̣там̇ бха̄гавато 'тха ваиш̣н̣авам̇
падам̇ ятха̄хам̇ вибудха̄х̣ кала̄тяйе
Synonyms
Дума по дума
sva-dharma-niṣṭhaḥ — one who is situated in his own dharma, or occupation; śata-janmabhiḥ — for one hundred births; pumān — a living entity; viriñcatām — the post of Lord Brahmā; eti — gets; tataḥ — thereafter; param — above; hi — certainly; mām — attains me; avyākṛtam — without deviation; bhāgavataḥ — unto the Supreme Personality of Godhead; atha — therefore; vaiṣṇavam — a pure devotee of the Lord; padam — post; yathā — as; aham — I; vibudhāḥ — demigods; kalā-atyaye — after the annihilation of the material world.
сва-дхарма-ниш̣т̣хах̣ – този, който е установен в собствената си дхарма, отреден дълг; шата-джанмабхих̣ – в продължение на сто раждания; пума̄н – живо същество; вирин̃чата̄м – поста на Брахма̄; ети – получава; татах̣ – след това; парам – отвъд; хи – несъмнено; ма̄м – постига мене; авя̄кр̣там – неотклонно; бха̄гаватах̣ – на Върховната Божествена Личност; атха – следователно; ваиш̣н̣авам – чист предан на Бога; падам – пост; ятха̄ – както; ахам – аз; вибудха̄х̣ – полубогове; кала̄-атяйе – след унищожаването на материалния свят.
Translation
Превод
A person who executes his occupational duty properly for one hundred births becomes qualified to occupy the post of Brahmā, and if he becomes more qualified, he can approach Lord Śiva. A person who is directly surrendered to Lord Kṛṣṇa, or Viṣṇu, in unalloyed devotional service is immediately promoted to the spiritual planets. Lord Śiva and other demigods attain these planets after the destruction of this material world.
Човек, който съвестно изпълнява отредените си задължения в продължение на сто живота, става достоен за поста на Брахма̄, а когато още повече се усъвършенства, може да достигне дори мене, Шива. Но който се е предал на самия Бог Кр̣ш̣н̣а, на Виш̣н̣у, и му отдава чисто предано служене, веднага се издига до духовните планети. Аз (Шива) и останалите полубогове постигаме тези планети едва след унищожението на материалния свят.
Purport
Пояснение
This verse gives an idea of the highest perfection of the evolutionary process. As described by the Vaiṣṇava poet Jayadeva Gosvāmī, pralaya-payodhi-jale dhṛtavān asi vedam. Let us begin tracing the evolutionary process from the point of devastation (pralaya), when the whole universe is filled with water. At that time there are many fishes and other aquatics, and from these aquatics evolve creepers, trees, etc. From these, insects and reptiles evolve, and from them, birds, beasts and then human beings and finally civilized human beings. Now, the civilized human being is at a junction where he can make further evolutionary progress in spiritual life. Here it is stated (sva-dharma-niṣṭhaḥ) that when a living entity comes to a civilized form of life, there must be sva-dharma, social divisions according to one’s work and qualifications. This is indicated in Bhagavad-gītā (4.13):
Тази строфа дава представа за кулминацията в процеса на еволюцията. Поетът ваиш̣н̣ава Джаядева Госва̄мӣ пише: пралая-пайодхи-джале дхр̣тава̄н аси ведам. Нека проследим хода на еволюцията от стадия на унищожението (пралая), когато цялата вселена е залята с вода. По това време има различни риби и други водни животни, после се появяват растения, дървета, насекоми, влечуги, птици, бозайници, човекоподобни същества и най-накрая – цивилизованият човек. Цивилизованият човек се намира на кръстопът и ако поеме във вярна посока, може да продължи духовната си еволюция. Тук е казано (сва-дхарма-ниш̣т̣хах̣), че когато живото същество стигне до цивилизована форма на живот, в обществото трябва да има сва-дхарма – обществено разслоение въз основа на качествата и дейностите на хората. Това е потвърдено от Бхагавад-гӣта̄ (4.13):
guṇa-karma-vibhāgaśaḥ
гун̣а-карма-вибха̄гашах̣
“According to the three modes of material nature and the work ascribed to them, the four divisions of human society were created by Me.”
„В съответствие с трите гун̣и на материалната природа и дейностите, свързани с тях, Аз създадох четирите съсловия в човешкото общество“.
In civilized human society there must be the divisions of brāhmaṇa, kṣatriya, vaiśya and śūdra, and everyone must properly execute his occupational duty in accordance with his division. Here it is described (sva-dharma-niṣṭhaḥ) that it does not matter whether one is a brāhmaṇa, kṣatriya, vaiśya or śūdra. If one sticks to his position and properly executes his particular duty, he is considered a civilized human being. Otherwise he is no better than an animal. It is also mentioned herein that whoever executes his occupational duty (sva-dharma) for one hundred births (for instance, if a brāhmaṇa continues to act as a brāhmaṇa) becomes eligible for promotion to Brahmaloka, the planet where Lord Brahmā lives. There is also a planet called Śivaloka, or Sadāśivaloka, which is situated in a marginal position between the spiritual and material worlds. If, after being situated in Brahmaloka, one becomes more qualified, he is promoted to Sadāśivaloka. Similarly, when one becomes even more qualified, he can attain the Vaikuṇṭhalokas. The Vaikuṇṭhalokas are targets for everyone, even the demigods, and they can be attained by a devotee who has no desire for material benefit. As indicated in Bhagavad-gītā (8.16), one does not escape material miseries even if he is elevated to Brahmaloka (ābrahma-bhuvanāl lokāḥ punar āvartino ’rjuna). Similarly, one is not very safe even if he is promoted to Śivaloka, because the planet of Śivaloka is marginal. However, if one attains Vaikuṇṭhaloka, he attains the highest perfection of life and the end of the evolutionary process (mām upetya tu kaunteya punar janma na vidyate). In other words, it is confirmed herein that a person in human society who has developed consciousness must take to Kṛṣṇa consciousness in order to be promoted to Vaikuṇṭhaloka or Kṛṣṇaloka immediately after leaving the body. Tyaktvā dehaṁ punar janma naiti mām eti so ’rjuna (Bg. 4.9). A devotee who is fully in Kṛṣṇa consciousness, who is not attracted by any other loka, or planet, including Brahmaloka and Śivaloka, is immediately transferred to Kṛṣṇaloka (mām eti). That is the highest perfection of life and the perfection of the evolutionary process.
В цивилизованото човешко общество трябва да има бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри и всеки трябва съвестно да изпълнява задълженията, определени за съсловието, към което принадлежи. В тази строфа е казано (сва-дхарма-ниш̣т̣хах̣), че няма значение дали някой е бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра – ако се придържа към положението си и правилно изпълнява дълга, който му е отреден, той може да бъде смятан за цивилизован човек. В противен случай той не стои по-високо от животното. Освен това тук се казва, че който изпълнява предписания си дълг (сва-дхарма) в продължение на сто живота (например ако един бра̄хман̣а продължи да действа като бра̄хман̣а), той става достоен да се издигне до Брахмалока – планетата, на която живее Брахма̄. Съществува и планета, наречена Шивалока, или Сада̄шивалока. Тя е разположена между духовния и материалния свят. Когато обитателят на Брахмалока продължи да се усъвършенства, той се издига до Сада̄шивалока. А най-висшият стадий на съвършенството е постигането на Вайкун̣т̣халока. Всички се стремят към Вайкун̣т̣халока, дори и полубоговете, но тя може да бъде достигната само от оня предан, който не желае никакви материални облаги. Бхагавад-гӣта̄ (8.16) утвърждава, че материалните страдания са неизбежни дори на Брахмалока (а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣ пунар а̄вартино 'рджуна). Живото същество не е застраховано дори ако се издигне до Шивалока, защото тя се намира на границата между материалния и духовния свят. Но ако достигне Вайкун̣т̣халока, то постига най-висшето съвършенство и връхната точка в процеса на еволюцията (ма̄м упетя ту каунтея пунар джанма на видяте). С други думи, дадената строфа поддържа, че хората, които имат развито съзнание, трябва да се посветят на процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да може след смъртта си веднага да се издигнат до Вайкун̣т̣халока или до Кр̣ш̣н̣алока. Тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна (Бхагавад-гӣта̄, 4.9). Преданият, който е в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се стреми нито към Брахмалока, нито към Шивалока, ни към коя да е друга материална планета, веднага достига Кр̣ш̣н̣алока (ма̄м ети). Това е най-висшето съвършенство на живота и връхната точка в процеса на еволюцията.