Text 20
ТЕКСТ 20
Devanagari
Деванагари (азбука)
शुश्रूषया चार्षदेहयात्रया ।
नाविन्दतार्तिं परिकर्शितापि सा
प्रेयस्करस्पर्शनमाननिर्वृति: ॥ २० ॥
Text
Текст
śuśrūṣayā cārṣa-deha-yātrayā
nāvindatārtiṁ parikarśitāpi sā
preyaskara-sparśana-māna-nirvṛtiḥ
шушрӯш̣ая̄ ча̄рш̣а-деха-я̄трая̄
на̄виндата̄ртим̇ парикаршита̄пи са̄
преяскара-спаршана-ма̄на-нирвр̣тих̣
Synonyms
Дума по дума
atīva — very much; bhartuḥ — of the husband; vrata-dharma — vow to serve him; niṣṭhayā — by determination; śuśrūṣayā — by serving; ca — also; ārṣa — like the great saintly sages; deha — body; yātrayā — living condition; na — did not; avindata — perceive; ārtim — any difficulty; parikarśitā api — although transformed to become lean and thin; sā — she; preyaḥ-kara — very pleasing; sparśana — touching; māna — engaged; nirvṛtiḥ — pleasure.
атӣва – много; бхартух̣ – на съпруга; врата-дхарма – обет да му служи; ниш̣т̣хая̄ – с решителност; шушрӯш̣ая̄ – служейки; ча – също; а̄рш̣а – като великите мъдреци; деха – тяло; я̄трая̄ – условия на живот; на – не; авиндата – забелязваше; а̄ртим – никакви трудности; парикаршита̄ апи – въпреки че залиня и отслабна; са̄ – тя; преях̣-кара – доставящо дълбоко удоволствие; спаршана – докосване; ма̄на – заета; нирвр̣тих̣ – удоволствие.
Translation
Превод
Although she was not accustomed to such difficulties, Queen Arci followed her husband in the regulative principles of living in the forest like great sages. She lay down on the ground and ate only fruits, flowers and leaves, and because she was not fit for these activities, she became frail and thin. Yet because of the pleasure she derived in serving her husband, she did not feel any difficulties.
Въпреки че не бе свикнала да живее в такива тежки условия, царица Арчи заедно със съпруга си послушно следваше всички правила на живота в гората по примера на великите мъдреци. Тя спеше на голата земя, хранеше се само с плодове, цветя и листа и понеже не беше свикнала на такива лишения, залиня и отслабна. Но тя изпитваше такова щастие, когато служеше на съпруга си, че не забелязваше трудностите.
Purport
Пояснение
The words bhartur vrata-dharma-niṣṭhayā indicate that a woman’s duty, or religious principle, is to serve her husband in all conditions. In Vedic civilization a man is taught from the beginning of his life to become a brahmacārī, then an ideal gṛhastha, then vānaprastha, then sannyāsī, and the wife is taught just to follow the husband strictly in all conditions of life. After the period of brahmacarya, a man accepts a householder’s life, and the woman is also taught by her parents to be a chaste wife. Thus when a girl and boy are united, both are trained for a life dedicated to a higher purpose. The boy is trained to execute his duty in accordance with the higher purpose of life, and the girl is trained to follow him. The chaste wife’s duty is to keep her husband pleased in householder life in all respects, and when the husband retires from family life, she is to go to the forest and adopt the life of vānaprastha, or vana-vāsī. At that time the wife is to follow her husband and take care of him, just as she took care of him in householder life. But when the husband takes the renounced order of life, namely sannyāsa, the wife is to return home and become a saintly woman, setting an example for her children and daughters-in-law and showing them how to live a life of austerity.
Думите бхартур врата-дхарма-ниш̣т̣хая̄ означават, че дългът на жената, т.е. религиозният принцип, който тя трябва да следва, е да служи на съпруга си при всички обстоятелства. Във ведическото общество мъжете още от най-ранно детство били възпитавани като брахмача̄рӣ, после ставали образцови гр̣хастхи, а накрая – ва̄напрастхи и сання̄сӣ. А жените били учени винаги, във всички условия да слушат съпрузите си. След периода на брахмачаря мъжът създава семейство и приема съпруга, която е научена от родителите си да бъде вярна и покорна жена. По този начин, когато двамата се оженят, те вече са готови да посветят живота си на постигането на висшата цел. Мъжът е подготвен да изпълнява дълга си така, че да постигне крайната цел на живота, а жената е научена винаги и във всичко да му се подчинява. Дългът на добрата съпруга е да се грижи съпругът ѝ винаги да се чувства доволен, а когато той се оттегли от семейния живот, тя трябва да го последва в гората и да заживее с него като ва̄напрастха, т.е. да стане вана-ва̄сӣ. На този етап съпругата е длъжна да следва мъжа си и да се грижи за него, както по време на семейния им живот. Но когато той заживее в отречение от света, т.е. когато приеме сання̄са, тя трябва да се върне вкъщи и да стане светица, давайки пример за аскетичен живот на своите синове и снахи.
When Caitanya Mahāprabhu took sannyāsa, His wife, Viṣṇupriyādevī, although only sixteen years old, also took the vow of austerity due to her husband’s leaving home. She chanted her beads, and after finishing one round, she collected one grain of rice. In this way, as many rounds as she chanted, she would receive the same number of rice grains and then cook them and so take prasāda. This is called austerity. Even today in India, widows or women whose husbands have taken sannyāsa follow the principles of austerity, even though they live with their children. Pṛthu Mahārāja’s wife, Arci, was steadily determined to execute the duty of a wife, and while her husband was in the forest, she followed him in eating only fruits and leaves and lying down on the ground. Since a woman’s body is considerably more delicate than a man’s, Queen Arci became very frail and thin, parikarśitā. When one engages in austerities, his body generally becomes lean and thin. Becoming fat is not a very good qualification in spiritual life because a person who is engaged in spiritual life must reduce the comforts of the body — namely eating, sleeping and mating — to a minimum. Although Queen Arci became very thin from living in the forest according to regulative principles, she was not unhappy, for she was enjoying the honor of serving her great husband.
Когато Чайтаня Маха̄прабху приел сання̄са, Виш̣н̣уприя̄-девӣ, неговата съпруга, била само на шестнайсет години, но също дала обет за аскетичен живот, защото мъжът ѝ напуснал дома им. Тя повтаряла имената на Бога на броеница и след всеки кръг отделяла по едно зърно ориз. Така Виш̣н̣уприя̄-девӣ събирала толкова зърна, колкото кръгове била направила този ден, после ги сготвяла и ги изяждала като праса̄д. Това е истински пример за аскетизъм. В Индия и до днес вдовиците и жените, чиито съпрузи са приели сання̄са, водят аскетичен живот, въпреки че живеят с децата си. Арчи, съпругата на Пр̣тху Маха̄ра̄джа, била твърдо решена да изпълни дълга си и когато царят се оттеглил в гората, тя го последвала и като него ядяла само плодове и листа и спяла на голата земя. Женското тяло е много по-чувствително от мъжкото, затова царица Арчи бързо отслабнала и изнемощяла (парикаршита̄). Когато човек се подлага на лишения, тялото му отслабва и се съсухря. Този, който иска да напредва по духовния път, не бива да затлъстява, защото духовното усъвършенстване предполага да бъдат сведени до минимум потребностите на тялото от храна, сън и полов живот. Заради суровия отшелнически живот царица Арчи много отпаднала, ала въпреки това тя не страдала, а изпитвала щастие, че може да служи на великия си съпруг.