Шрӣмад бха̄гаватам 4.23.20
Текст
шушрӯш̣ая̄ ча̄рш̣а-деха-я̄трая̄
на̄виндата̄ртим̇ парикаршита̄пи са̄
преяскара-спаршана-ма̄на-нирвр̣тих̣
Дума по дума
атӣва – много; бхартух̣ – на съпруга; врата-дхарма – обет да му служи; ниш̣т̣хая̄ – с решителност; шушрӯш̣ая̄ – служейки; ча – също; а̄рш̣а – като великите мъдреци; деха – тяло; я̄трая̄ – условия на живот; на – не; авиндата – забелязваше; а̄ртим – никакви трудности; парикаршита̄ апи – въпреки че залиня и отслабна; са̄ – тя; преях̣-кара – доставящо дълбоко удоволствие; спаршана – докосване; ма̄на – заета; нирвр̣тих̣ – удоволствие.
Превод
Въпреки че не бе свикнала да живее в такива тежки условия, царица Арчи заедно със съпруга си послушно следваше всички правила на живота в гората по примера на великите мъдреци. Тя спеше на голата земя, хранеше се само с плодове, цветя и листа и понеже не беше свикнала на такива лишения, залиня и отслабна. Но тя изпитваше такова щастие, когато служеше на съпруга си, че не забелязваше трудностите.
Пояснение
Думите бхартур врата-дхарма-ниш̣т̣хая̄ означават, че дългът на жената, т.е. религиозният принцип, който тя трябва да следва, е да служи на съпруга си при всички обстоятелства. Във ведическото общество мъжете още от най-ранно детство били възпитавани като брахмача̄рӣ, после ставали образцови гр̣хастхи, а накрая – ва̄напрастхи и сання̄сӣ. А жените били учени винаги, във всички условия да слушат съпрузите си. След периода на брахмачаря мъжът създава семейство и приема съпруга, която е научена от родителите си да бъде вярна и покорна жена. По този начин, когато двамата се оженят, те вече са готови да посветят живота си на постигането на висшата цел. Мъжът е подготвен да изпълнява дълга си така, че да постигне крайната цел на живота, а жената е научена винаги и във всичко да му се подчинява. Дългът на добрата съпруга е да се грижи съпругът ѝ винаги да се чувства доволен, а когато той се оттегли от семейния живот, тя трябва да го последва в гората и да заживее с него като ва̄напрастха, т.е. да стане вана-ва̄сӣ. На този етап съпругата е длъжна да следва мъжа си и да се грижи за него, както по време на семейния им живот. Но когато той заживее в отречение от света, т.е. когато приеме сання̄са, тя трябва да се върне вкъщи и да стане светица, давайки пример за аскетичен живот на своите синове и снахи.
Когато Чайтаня Маха̄прабху приел сання̄са, Виш̣н̣уприя̄-девӣ, неговата съпруга, била само на шестнайсет години, но също дала обет за аскетичен живот, защото мъжът ѝ напуснал дома им. Тя повтаряла имената на Бога на броеница и след всеки кръг отделяла по едно зърно ориз. Така Виш̣н̣уприя̄-девӣ събирала толкова зърна, колкото кръгове била направила този ден, после ги сготвяла и ги изяждала като праса̄д. Това е истински пример за аскетизъм. В Индия и до днес вдовиците и жените, чиито съпрузи са приели сання̄са, водят аскетичен живот, въпреки че живеят с децата си. Арчи, съпругата на Пр̣тху Маха̄ра̄джа, била твърдо решена да изпълни дълга си и когато царят се оттеглил в гората, тя го последвала и като него ядяла само плодове и листа и спяла на голата земя. Женското тяло е много по-чувствително от мъжкото, затова царица Арчи бързо отслабнала и изнемощяла (парикаршита̄). Когато човек се подлага на лишения, тялото му отслабва и се съсухря. Този, който иска да напредва по духовния път, не бива да затлъстява, защото духовното усъвършенстване предполага да бъдат сведени до минимум потребностите на тялото от храна, сън и полов живот. Заради суровия отшелнически живот царица Арчи много отпаднала, ала въпреки това тя не страдала, а изпитвала щастие, че може да служи на великия си съпруг.