Text 45
ТЕКСТ 45
Devanagari
Деванагари (азбука)
पराहृतान्तर्मनस: परेश ।
अथो न पश्यन्त्युरुगाय नूनं
ये ते पदन्यासविलासलक्ष्या: ॥ ४५ ॥
Text
Текст
parāhṛtāntar-manasaḥ pareśa
atho na paśyanty urugāya nūnaṁ
ye te padanyāsa-vilāsa-lakṣyāḥ
пара̄хр̣та̄нтар-манасах̣ пареша
атхо на пашянтй уруга̄я нӯнам̇
йе те паданя̄са-вила̄са-лакш̣я̄х̣
Synonyms
Дума по дума
tān — the lotus feet of the Lord; vai — certainly; hi — for; asat — materialistic; vṛttibhiḥ — by those who are influenced by external energy; akṣibhiḥ — by the senses; ye — those; parāhṛta — missing at a distance; antaḥ-manasaḥ — of the internal mind; pareśa — O Supreme; atho — therefore; na — never; paśyanti — can see; urugāya — O great; nūnam — but; ye — those who; te — Your; padanyāsa — activities; vilāsa — transcendental enjoyment; lakṣyāḥ — those who see.
та̄н – лотосовите нозе на Бога; ваи – несъмнено; хи – за; асат – материалистични; вр̣ттибхих̣ – от тези, които са под влиянието на външната енергия; акш̣ибхих̣ – от сетивата; йе – тези; пара̄хр̣та – като пропускат в далечината; антах̣-манасах̣ – на разума отвътре; пареша – о, Върховни; атхо – следователно; на – никога; пашянти – могат да видят; уруга̄я – о, велики; нӯнам – но; йе – тези, които; те – твоите; паданя̄са – дейности; вила̄са – трансцендентално наслаждение; лакш̣я̄х̣ – тези, които виждат.
Translation
Превод
O great Supreme Lord, offensive persons whose internal vision has been too affected by external materialistic activities cannot see Your lotus feet, but they are seen by Your pure devotees, whose one and only aim is to transcendentally enjoy Your activities.
О, велики Върховни Господи, хулителите, чието вътрешно зрение е прекалено погълнато от външните, материалните дейности, не могат да видят лотосовите Ти нозе, но твоите чисти предани, чиято единствена цел е да се наслаждават на трансценденталното блаженство на дейностите Ти, винаги ги съзерцават.
Purport
Пояснение
As stated in Bhagavad-gītā (18.61), the Lord is situated in everyone’s heart. It is natural that one should he able to see the Lord at least within himself. But that is not possible for those whose internal vision has been covered by external activities. The pure soul, which is symptomized by consciousness, can be easily perceived even by a common man because consciousness is spread all over the body. The yoga system as recommended in Bhagavad-gītā is to concentrate the mental activities internally and thus see the lotus feet of the Lord within oneself. But there are many so-called yogīs who have no concern with the Lord but are only concerned with consciousness, which they accept as the final realization. Such realization of consciousness is taught by Bhagavad-gītā within only a few minutes, whereas the so-called yogīs take continuous years to realize it because of their offenses at the lotus feet of the Lord. The greatest offense is to deny the existence of the Lord as separate from the individual souls or to accept the Lord and the individual soul as one and the same. The impersonalists misinterpret the theory of reflection, and thus they wrongly accept the individual consciousness as the supreme consciousness.
Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.61), Богът се намира във всяко сърце. Затова е естествено човек да може да вижда Бога поне вътре в себе си. Но ония, чието вътрешно зрение е покрито от външните дейности, не са в състояние да видят Бога. Признак за присъствието на чистата душа е съзнанието, така че дори простият човек лесно може да регистрира присъствието на душата, тъй като съзнанието пронизва цялото му тяло. Методът на йога, който е описан в Бхагавад-гӣта̄, има за цел да концентрира умствените дейности на човека навътре, така че той да види вътре в себе си лотосовите нозе на Бога. Но има и много псевдойогӣ, които не се интересуват от Бога. Те се интересуват единствено от съзнанието и го смятат за най-висшата цел на себепознанието. В Бхагавад-гӣта̄ природата на съзнанието е разкрита в рамките на минути, но на псевдойогӣте им трябват години, за да я постигнат, тъй като те вършат оскърбления срещу лотосовите нозе на Бога. Най-тежкото оскърбление е да се отрича, че Богът съществува отделно и независимо от индивидуалните души, т.е. да се смята, че Богът и индивидуалната душа са тъждествени. Имперсоналистите тълкуват превратно теорията за отражението и затова погрешно приемат индивидуалното съзнание за върховно.
The theory of the reflection of the Supreme can be clearly understood without difficulty by any sincere common man. When there is a reflection of the sky on the water, both the sky and the stars are seen within the water, but it is understood that the sky and the stars are not to be accepted on the same level. The stars are parts of the sky, and therefore they cannot be equal to the whole. The sky is the whole, and the stars are parts. They cannot be one and the same. Transcendentalists who do not accept the supreme consciousness as separate from the individual consciousness are as offensive as the materialists who deny even the existence of the Lord.
Всеки искрен човек лесно може да разбере теорията за отражението на Върховния. Когато небето се отразява във водата, в нея се виждат едновременно и то, и звездите. Но никой не смята небето и звездите за едно и също нещо. Звездите са частици от небето и не могат да бъдат равни на цялото. Небето е цялото, звездите са само частици. Тези две неща не могат да бъдат тъждествени. Трансценденталистите, които отричат, че върховното съзнание съществува отделно от индивидуалното съзнание, са не по-малки оскърбители от материалистите, които отричат самото съществуване на Бога.
Such offenders cannot actually see the lotus feet of the Lord within themselves, nor are they even able to see the devotees of the Lord. The devotees of the Lord are so kind that they roam to all places to enlighten people in God consciousness. The offenders, however, lose the chance to receive the Lord’s devotees, although the offenseless common man is at once influenced by the devotees’ presence. In this connection there is an interesting story of a hunter and Devarṣi Nārada. A hunter in the forest, although a great sinner, was not an intentional offender. He was at once influenced by the presence of Nārada, and he agreed to take the path of devotion, leaving aside his hearth and home. But the offenders Nalakūvara and Maṇigrīva, even though living amongst the demigods, had to undergo the punishment of becoming trees in their next lives, although by the grace of a devotee they were later delivered by the Lord. Offenders have to wait until they receive the mercy of devotees, and then they can become eligible to see the lotus feet of the Lord within themselves. But due to their offenses and their extreme materialism, they cannot see even the devotees of the Lord. Engaged in external activities, they kill the internal vision. The Lord’s devotees, however, do not mind the offenses of the foolish in their many gross and subtle bodily endeavors. The Lord’s devotees continue to bestow the blessings of devotion upon all such offenders without hesitation. That is the nature of devotees.
Подобни оскърбители не могат да видят лотосовите нозе на Бога вътре в себе си, не могат да видят дори преданите на Бога. Преданите са толкова милостиви, че бродят навсякъде, за да носят на хората светлината на съзнанието за Бога. Но оскърбителите пропускат възможността да се срещнат с тях, докато обикновените непорочни хора веднага се променят под влияние на присъствието им. По този повод можем да споменем една интересна история за един ловец и Деварш̣и На̄рада. Ловецът живеел в гората и бил голям грешник, но никога не бил вършил умишлени оскърбления. Присъствието на На̄рада му повлияло толкова силно, че той веднага решил да напусне своя дом и да поеме пътя на предаността. Докато оскърбителите Налакӯвара и Ман̣игрӣва, макар и да живеели сред полубоговете, трябвало да понесат своето наказание и през следващия си живот да станат дървета. По-късно, по милостта на предания, двамата били освободени от Бога. Оскърбителите трябва да чакат, докато не получат милостта на преданите. Чак тогава те могат да видят лотосовите нозе на Бога вътре в себе си. Бедата е в това, че заради оскърбленията си и крайния си материализъм те не могат да видят дори преданите на Бога. Погълнати от външните дейности, те разрушават вътрешното си зрение. Преданите обаче не обръщат внимание на оскърбленията, които глупаците им нанасят, докато се занимават с многобройните си груби и фини телесни дейности. Те без колебание продължават да раздават благословията на предаността дори на хулителите си. Такава е природата на преданите.