Text 33
ТЕКСТ 33
Devanagari
Деванагари (азбука)
भासारुणायिततनुद्विजकुन्दपङ्क्ति ।
ध्यायेत्स्वदेहकुहरेऽवसितस्य विष्णोर्
भक्त्यार्द्रयार्पितमना न पृथग्दिदृक्षेत् ॥ ३३ ॥
Text
Текст
bhāsāruṇāyita-tanu-dvija-kunda-paṅkti
dhyāyet svadeha-kuhare ’vasitasya viṣṇor
bhaktyārdrayārpita-manā na pṛthag didṛkṣet
бха̄са̄рун̣а̄йита-тану-двиджа-кунда-пан̇кти
дхя̄йет свадеха-кухаре 'васитася виш̣н̣ор
бхактя̄рдрая̄рпита-мана̄ на пр̣тхаг дидр̣кш̣ет
Synonyms
Дума по дума
dhyāna-ayanam — easily meditated upon; prahasitam — the laughter; bahula — abundant; adhara-oṣṭha — of His lips; bhāsa — by the splendor; aruṇāyita — rendered rosy; tanu — small; dvija — teeth; kunda-paṅkti — like a row of jasmine buds; dhyāyet — he should meditate upon; sva-deha-kuhare — in the core of his heart; avasitasya — who resides; viṣṇoḥ — of Viṣṇu; bhaktyā — with devotion; ārdrayā — steeped in love; arpita-manāḥ — his mind being fixed; na — not; pṛthak — anything else; didṛkṣet — he should desire to see.
дхя̄на-аянам – върху който лесно се медитира; прахаситам – смехът; бахула – обилен; адхара-ош̣т̣ха – на устните му; бха̄са – от блясъка; арун̣а̄йита – с розов оттенък; тану – малки; двиджа – зъби; кунда-пан̇кти – като наниз от жасминови пъпки; дхя̄йет – той трябва да медитира върху; сва-деха-кухаре – в дълбините на сърцето си; аваситася – който живее; виш̣н̣ох̣ – на Виш̣н̣у; бхактя̄ – с преданост; а̄рдрая̄ – проникната от любов; арпита-мана̄х̣ – неговият ум е съсредоточен; на – не; пр̣тхак – нищо друго; дидр̣кш̣ет – трябва да желае да вижда.
Translation
Превод
With devotion steeped in love and affection, the yogī should meditate within the core of his heart upon the laughter of Lord Viṣṇu. The laughter of Viṣṇu is so captivating that it can be easily meditated upon. When the Supreme Lord is laughing, one can see His small teeth, which resemble jasmine buds rendered rosy by the splendor of His lips. Once devoting his mind to this, the yogī should no longer desire to see anything else.
С преданост, проникната от любов и нежност, в дълбините на сърцето си йогӣ трябва да медитира върху смеха на Бог Виш̣н̣у. Смехът на Виш̣н̣у е толкова обаятелен, че никак не е трудно човек да медитира върху него. Когато Върховният Бог се смее, човек може да види ситните му зъби, които са като жасминови пъпки и отразяват розовия блясък на устните му. Щом веднъж посвети ума си на този смях, йогӣ не желае да вижда нищо повече.
Purport
Пояснение
It is recommended that the yogī visualize the laughter of the Lord after studying His smile very carefully. These particular descriptions of meditation on the smile, laughter, face, lips and teeth all indicate conclusively that God is not impersonal. It is described herein that one should meditate on the laughter or smiling of Viṣṇu. There is no other activity that can completely cleanse the heart of the devotee. The exceptional beauty of the laughter of Lord Viṣṇu is that when He smiles His small teeth, which resemble the buds of jasmine flowers, at once become reddish, reflecting His rosy lips. If the yogī is able to place the beautiful face of the Lord in the core of his heart, he will be completely satisfied. In other words, when one is absorbed in seeing the beauty of the Lord within himself, the material attraction can no longer disturb him.
Казва се, че след продължителна медитация върху усмивката на Бога йогӣте трябва да медитират върху смеха му. Приведените в тези стихове подробни описания на медитацията върху усмивката, смеха, лицето, устните и зъбите на Бога категорично доказват, че Богът не е безличностен. В тази строфа се казва, че човек трябва да медитира върху смеха или усмивката на Виш̣н̣у. Никоя друга дейност не може да пречисти докрай сърцето на предания от всички материални замърсявания. Неповторимата прелест на смеха на Бог Виш̣н̣у е в това, че когато Той се усмихне, ситните му зъби, които приличат на пъпките на жасминовите цветове, стават червеникави, отразявайки блясъка на розовите му устни. Ако йогӣ успее да помести прекрасния лик на Бога в дълбините на сърцето си, той постига пълно удовлетворение. С други думи, когато е погълнат от съзерцание на красотата на Бога, човек става равнодушен към съблазните на материалния свят.