Text 16
ТЕКСТ 16
Devanagari
Деванагари (азбука)
साहङ्कारस्य द्रव्यस्य योऽवस्थानमनुग्रह: ॥ १६ ॥
Text
Текст
ātmānaṁ pratipadyate
sāhaṅkārasya dravyasya
yo ’vasthānam anugrahaḥ
а̄тма̄нам̇ пратипадяте
са̄хан̇ка̄рася дравяся
йо 'вастха̄нам ануграхах̣
Synonyms
Дума по дума
evam — thus; pratyavamṛśya — after understanding; asau — that person; ātmānam — his self; pratipadyate — realizes; sa-ahaṅkārasya — accepted under false ego; dravyasya — of the situation; yaḥ — who; avasthānam — resting place; anugrahaḥ — the manifester.
евам – така; пратявамр̣шя – след като разбере; асау – тази личност; а̄тма̄нам – себе си; пратипадяте – осъзнава; са-ахан̇ка̄рася – прието под влияние на лъжливото его; дравяся – положението; ях̣ – което; авастха̄нам – пристан; ануграхах̣ – проявяващият.
Translation
Превод
When, by mature understanding, one can realize his individuality, then the situation he accepts under false ego becomes manifest to him.
Когато, придобивайки знание, човек осъзнае своята индивидуалност, пред него се разкрива положението, в което се е озовал под влияние на лъжливото его.
Purport
Пояснение
The Māyāvādī philosophers’ position is that at the ultimate issue the individual is lost, everything becomes one, and there is no distinction between the knower, the knowable and knowledge. But by minute analysis we can see that this is not correct. Individuality is never lost, even when one thinks that the three different principles, namely the knower, the knowable and knowledge, are amalgamated or merged into one. The very concept that the three merge into one is another form of knowledge, and since the perceiver of the knowledge still exists, how can one say that the knower, knowledge and knowable have become one? The individual soul who is perceiving this knowledge still remains an individual. Both in material existence and in spiritual existence the individuality continues; the only difference is in the quality of the identity. In the material identity, the false ego acts, and because of false identification, one takes things to be different from what they actually are. That is the basic principle of conditional life. Similarly, when the false ego is purified, one takes everything in the right perspective. That is the state of liberation.
Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че в крайна сметка живите същества загубват индивидуалността си, всичко се слива в едно и повече няма разлика между знаещия, обекта на познание и знанието. Но един внимателен анализ ще покаже, че подобни твърдения са несъстоятелни. Живото същество никога не загубва индивидуалността си, дори когато си мисли, че трите принципа – знаещият, познаваемото и знанието – се сливат в едно цяло. Самата представа, че трите принципа се сливат в едно, е форма на знание и щом този, който възприема това знание, все още съществува, тогава как е възможно да се твърди, че субектът на знанието, обектът на знанието и самото знание са се слели в едно? Индивидуалната душа, която възприема това знание, си остава индивидуална душа. Тя запазва индивидуалността си както в материалното, така и в духовното битие; единствената разлика е в природата на самоотъждествяването. Причина за материалното самоотъждествяване е лъжливото его – заради това илюзорно отъждествяване с материята живото същество вижда нещата не такива, каквито са в действителност. Това е основният принцип на обусловеното съществуване. А когато лъжливото его се пречисти, живото същество започва да вижда всичко в истинската му светлина. Това е състоянието на освобождението.
It is stated in the Īśopaniṣad that everything belongs to the Lord. Īśāvāsyam idaṁ sarvam. Everything exists on the energy of the Supreme Lord. This is also confirmed in Bhagavad-gītā. Because everything is produced of His energy and exists on His energy, the energy is not different from Him — but still the Lord declares, “I am not there.” When one clearly understands one’s constitutional position, everything becomes manifest. False egoistic acceptance of things conditions one, whereas acceptance of things as they are makes one liberated. The example given in the previous verse is applicable here: due to absorption of one’s identity in his money, when the money is lost he thinks that he is also lost. But actually he is not identical with the money, nor does the money belong to him. When the actual situation is revealed, we understand that the money does not belong to any individual person or living entity, nor is it produced by man. Ultimately the money is the property of the Supreme Lord, and there is no question of its being lost. But as long as one falsely thinks, “I am the enjoyer,” or “I am the Lord,” this concept of life continues, and one remains conditioned. As soon as this false ego is eliminated, one is liberated. As confirmed in the Bhāgavatam, situation in one’s real constitutional position is called mukti, or liberation.
В Ӣшопаниш̣ад е казано, че всичко принадлежи на Бога. Ӣша̄ва̄сям идам̇ сарвам. Всичко съществува благодарение на енергията на Върховния Бог. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това. Тъй като всичко е създадено от неговата енергия и съществува благодарение на нея, енергията на Бога не се различава от него. И въпреки това Богът казва: „Аз не съм там“. Когато живото същество осъзнае присъщото си положение, пред него се открива природата на всичко. Онова възприемане на нещата, което се основава на лъжливото его, обуславя живото същество, а способността да възприема всичко такова, каквото е, му носи освобождение. Примерът, който бе даден в предишната строфа, е уместен и тук: ако човек се отъждествява с парите, тогава щом ги загуби, той си мисли, че самият той е загубен. Ала в действителност парите нито са истинската му същност, нито му принадлежат. Когато осъзнаем истинското положение на нещата, разбираме, че парите не принадлежат на нито една обусловена душа или живо същество и че човек не може да ги създаде сам. В крайна сметка те са собственост на Върховния Бог, затова не могат да се загубят. Но докато човек мисли себе си за наслаждаващ се или за Бог, той си остава пленник на тези представи за живота и продължава да води обусловено съществуване. Щом отстрани лъжливото его, той веднага се освобождава. Бха̄гаватам потвърждава, че мукти, или освобождение, се нарича завръщането на живото същество в неговото естествено, първоначално положение.