Text 17
ТЕКСТ 17
Devanagari
Деванагари (азбука)
हित्वा श्रितास्ते चरणातपत्रम् ।
परस्परं त्वद्गुणवादसीधु-
पीयूषनिर्यापितदेहधर्मा: ॥ १७ ॥
Text
Текст
hitvā śritās te caraṇātapatram
parasparaṁ tvad-guṇa-vāda-sīdhu-
pīyūṣa-niryāpita-deha-dharmāḥ
хитва̄ шрита̄с те чаран̣а̄тапатрам
параспарам̇ твад-гун̣а-ва̄да-сӣдху-
пӣйӯш̣а-ниря̄пита-деха-дхарма̄х̣
Synonyms
Дума по дума
lokān — worldly affairs; ca — and; loka-anugatān — the followers of worldly affairs; paśūn — beastly; ca — and; hitvā — having given up; śritāḥ — taken shelter; te — Your; caraṇa — of lotus feet; ātapatram — the umbrella; parasparam — with one another; tvat — Your; guṇa — of qualities; vāda — by discussion; sīdhu — intoxicating; pīyūṣa — by the nectar; niryāpita — extinguished; deha-dharmāḥ — the primary necessities of the body.
лока̄н – светски дела; ча – и; лока-анугата̄н – последователите на светските дела; пашӯн – животински; ча – и; хитва̄ – изоставили; шрита̄х̣ – приели подслон; те – твои; чаран̣а – на лотосовите нозе; а̄тапатрам – чадърът; параспарам – един с друг; тват – твоите; гун̣а – на качествата; ва̄да – чрез беседи; сӣдху – опияняващи; пӣйӯш̣а – с нектара; ниря̄пита – потушават; деха-дхарма̄х̣ – основните потребности на тялото.
Translation
Превод
However, persons who have given up stereotyped worldly affairs and the beastly followers of these affairs, and who have taken shelter of the umbrella of Your lotus feet by drinking the intoxicating nectar of Your qualities and activities in discussions with one another, can be freed from the primary necessities of the material body.
Но хората, които са изоставили рутинните светски дела и са престанали да общуват с поклонниците им, водещи животинско съществуване, както и хората, които са приели подслон под чадъра на лотосовите Ти нозе и беседвайки помежду си, пият опияняващия нектар на твоите качества и дейности, тези хора се освобождават от основните потребности на материалното тяло.
Purport
Пояснение
After describing the necessity of married life, Kardama Muni asserts that marriage and other social affairs are stereotyped regulations for persons who are addicted to material sense enjoyment. The principles of animal life — eating, sleeping, mating and defending — are actually necessities of the body, but those who engage in transcendental Kṛṣṇa consciousness, giving up all the stereotyped activities of this material world, are freed from social conventions. Conditioned souls are under the spell of material energy, or eternal time — past, present and future — but as soon as one engages in Kṛṣṇa consciousness, he transcends the limits of past and present and becomes situated in the eternal activities of the soul. One has to act in terms of the Vedic injunctions in order to enjoy material life, but those who have taken to the devotional service of the Lord are not afraid of the regulations of this material world. Such devotees do not care for the conventions of material activities; they boldly take to that shelter which is like an umbrella against the sun of repeated birth and death.
След като говори за необходимостта от семейния живот, Кардама Муни утвърждава, че институцията на брака, както и останалите стереотипни светски дейности, са предназначени за хората, които са пристрастени към материалното сетивно наслаждение. Всъщност принципите на животинското съществуване – хранене, сън, размножаване и самозащита – са потребности на тялото, но ония, които се посвещават на трансцендентални дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, изоставяйки стереотипните дейности на материалния свят, са отвъд обществените условности. Обусловените души се намират под въздействието на материалната енергия, или вечното време – минало, настояще и бъдеще, – но когато се посветят на Кр̣ш̣н̣а съзнание, те превъзмогват ограниченията на миналото и настоящето и се установяват във вечните дейности на душата. За да може да се наслаждава на материалния живот, човек трябва да действа в съответствие с наставленията на Ведите, ала хората, които са приели преданото служене за Бога, са отвъд правилата, действащи в материалния свят. Тези предани не обръщат внимание на условностите на материалните дейности. Те смело търсят онова убежище, което като чадър ще ги пази от слънцето на повтарящите се раждания и смърти.
Constant transmigration of the soul from one body to another is the cause of suffering in material existence. This conditional life in material existence is called saṁsāra. One may perform good work and take his birth in a very nice material condition, but the process under which birth and death take place is like a terrible fire. Śrī Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura, in his prayer to the spiritual master, has described this. Saṁsāra, or the repetition of birth and death, is compared to a forest fire. A forest fire takes place automatically, without anyone’s endeavor, by the friction of dried wood, and no fire department or sympathetic person can extinguish it. The raging forest fire can be extinguished only when there is a constant downpour of water from a cloud. The cloud is compared to the mercy of the spiritual master. By the grace of the spiritual master the cloud of the mercy of the Personality of Godhead is brought in, and then only, when the rains of Kṛṣṇa consciousness fall, can the fire of material existence be extinguished. This is also explained here. In order to find freedom from the stereotyped conditional life of material existence, one has to take shelter of the lotus feet of the Lord, not in the manner in which the impersonalists indulge, but in devotional service, chanting and hearing of the activities of the Lord. Only then can one be freed from the actions and reactions of material existence. It is recommended here that one should give up the conditional life of this material world and the association of so-called civilized human beings who are simply following, in a polished way, the same stereotyped principles of eating, sleeping, defending and mating. Chanting and hearing of the glories of the Lord is described here as tvad-guṇa-vāda-sīdhu. Only by drinking the nectar of chanting and hearing the pastimes of the Lord can one forget the intoxication of material existence.
Постоянното преселване на душата от едно тяло в друго е причина за страданията в материалния свят. Обусловеното съществуване в материалния свят се нарича сам̇са̄ра. Човек може да върши добри дела и в резултат от това да се роди в много добри материални условия, но неумолимият закон, който го обрича на раждане и смърт, е като бушуващ пожар. Шрӣ Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура говори за това в молитвата си към духовния учител. Сам̇са̄ра, кръговратът на раждането и смъртта, е сравнен с горски пожар. Никой не полага усилия да подпали гората – горският пожар избухва стихийно, от триенето между сухите дървета, и нито една пожарна команда или отзивчив минувач не е в състояние да го потуши. Бушуващият горски пожар може да бъде угасен само от продължителен проливен дъжд, падащ от облаците. Милостта на духовния учител се сравнява с милостта на облака. По милостта на духовния учител идва облакът на милостта на Божествената Личност и само когато от него се излее поройният дъжд на Кр̣ш̣н̣а съзнание, пожарът на материалното съществуване угасва. За това се говори и в настоящата строфа. За да се измъкне от рутинния обусловен живот и от материалното си съществуване, човек трябва да приеме подслон в лотосовите нозе на Бога, но не по начина, по който постъпват имперсоналистите, а чрез предано служене, т.е. като слуша и разказва за дейностите на Бога. Само тогава той може да се освободи от мрежите на материалните дейности и последиците им. Тук Кардама Муни ни съветва да изоставим обусловеното съществуване в материалния свят и да напуснем обкръжението на привидно цивилизовани хора, които под външното си лустро следват все същите шаблонни принципи на животинско съществуване: хранене, сън, самозащита и съвкупляване. Слушането и повтарянето на разказите за величието на Бога тук е наречено твад-гун̣а-ва̄да-сӣдху. Само като пие нектара на повествованията за забавленията на Бога, човек може да се освободи от опиянението на материалното съществуване.