Text 15
ТЕКСТ 15
Devanagari
Деванагари (азбука)
छिन्द्यादसङ्गशस्त्रेण स्पृहां देहेऽनु ये च तम् ॥ १५ ॥
Text
Текст
āgate gata-sādhvasaḥ
chindyād asaṅga-śastreṇa
spṛhāṁ dehe ’nu ye ca tam
а̄гате гата-са̄дхвасах̣
чхиндя̄д асан̇га-шастрен̣а
спр̣ха̄м̇ дехе 'ну йе ча там
Synonyms
Дума по дума
anta-kāle — at the last stage of life; tu — but; puruṣaḥ — a person; āgate — having arrived; gata-sādhvasaḥ — without any fear of death; chindyāt — must cut off; asaṅga — nonattachment; śastreṇa — by the weapon of; spṛhām — all desires; dehe — in the matter of the material tabernacle; anu — pertaining; ye — all that; ca — also; tam — them.
анта-ка̄ле – в края на живота; ту – но; пуруш̣ах̣ – човек; а̄гате – достигнал; гата-са̄дхвасах̣ – без никакъв страх от смъртта; чхиндя̄т – трябва да пререже; асан̇га – непривързаност; шастрен̣а – с оръжието на; спр̣ха̄м – всички желания; дехе – на материалната обвивка; ану – относно; йе – всичко това; ча – също; там – тях.
Translation
Превод
At the last stage of one’s life, one should be bold enough not to be afraid of death. But one must cut off all attachment to the material body and everything pertaining to it and all desires thereof.
В края на живота си човек трябва да бъде смел и да не се бои от смъртта. Но преди това той трябва да сложи край на привързаностите към материалното си тяло и към нещата, свързани с него, и да се освободи от всички желания, съпътстващи тялото.
Purport
Пояснение
The foolishness of gross materialism is that people think of making a permanent settlement in this world, although it is a settled fact that one has to give up everything here that has been created by valuable human energy. Great statesmen, scientists, philosophers, etc., who are foolish, without any information of the spirit soul, think that this life of a few years only is all in all and that there is nothing more after death. This poor fund of knowledge, even in the so-called learned circles of the world, is killing the vitality of human energy, and the awful result is being keenly felt. And yet the foolish materialistic men do not care about what is going to happen in the next life. The preliminary instruction in the Bhagavad-gītā is that one should know that the identity of the individual living entity is not lost even after the end of this present body, which is nothing but an outward dress only. As one changes an old garment, so the individual living being also changes his body, and this change of body is called death. Death is therefore a process of changing the body at the end of the duration of the present life. An intelligent person must be prepared for this and must try to have the best type of body in the next life. The best type of body is a spiritual body, which is obtained by those who go back to the kingdom of God or enter the realm of Brahman. In the Second Chapter of this canto, this matter will be broadly discussed, but as far as the change of body is concerned, one must prepare now for the next life. Foolish people attach more importance to the present temporary life, and thus the foolish leaders make appeals to the body and the bodily relations. The bodily relations extend not only to this body but also to the family members, wife, children, society, country and so many other things which end at the end of life. After death one forgets everything about the present bodily relations; we have a little experience of this at night when we go to sleep. While sleeping, we forget everything about this body and bodily relations, although this forgetfulness is a temporary situation for only a few hours. Death is nothing but sleeping for a few months in order to develop another term of bodily encagement, which we are awarded by the law of nature according to our aspiration. Therefore, one has only to change the aspiration during the course of this present body, and for this there is need of training in the current duration of human life. This training can be begun at any stage of life, or even a few seconds before death, but the usual procedure is for one to get the training from very early life, from the stage of brahmacarya, and gradually progress to the gṛhastha, vānaprastha and sannyāsa orders of life. The institution which gives such training is called varṇāśrama-dharma, or the system of sanātana-dharma, the best procedure for making the human life perfect. One is therefore required to give up the attachment to family or social or political life just at the age of fifty years, if not earlier, and the training in the vānaprastha and sannyāsa-āśramas is given for preparation of the next life. Foolish materialists, in the garb of leaders of the people in general, stick to family affairs without attempting to cut off relations with them, and thus they become victims of nature’s law and get gross bodies again, according to their work. Such foolish leaders may have some respect from the people at the end of life, but that does not mean that such leaders will be immune to the natural laws under which everyone is tightly bound by the hands and feet. The best thing is, therefore, that everyone voluntarily give up family relations by transferring the attachment from family, society, country and everything thereof to the devotional service of the Lord. It is stated herein that one should give up all desires of family attachment. One must have a chance for better desires; otherwise there is no chance of giving up such morbid desires. Desire is the concomitant factor of the living entity. The living entity is eternal, and therefore his desires, which are natural for a living being, are also eternal. One cannot, therefore, stop desiring, but the subject matter for desires can be changed. So one must develop the desire for returning home, back to Godhead, and automatically the desires for material gain, material honor and material popularity will diminish in proportion to the development of devotional service. A living being is meant for service activities, and his desires are centered around such a service attitude. Beginning from the top executive head of the state down to the insignificant pauper in the street, all are rendering some sort of service to others. The perfection of such a service attitude is only attained simply by transferring the desire of service from matter to spirit, or from Satan to God.
Нелепостта на материализма намира израз във факта, че хората действат така, като че ли ще живеят в този свят вечно, макар да е очевидно, че рано или късно ще бъдат принудени да изоставят всичко, което са създали с помощта на ценната си човешка енергия. Тъй като не знаят за съществуването на душата, великите държавници, учени, философи и пр. наивно смятат, че този живот, траещ само няколко мига, е всичко, и че след смъртта няма нищо. От липса на знание дори тези, които се числят към т.нар. „учени“ среди, пропиляват човешката си енергия, ужасните последици от което вече остро се усещат. И въпреки това глупавите материалисти не се замислят какво ги очаква в следващия им живот. Първото наставление на Бхагавад-гӣта̄, което всеки човек трябва да знае, е че индивидът (живото същество) не загива със смъртта на тялото, което не е нищо друго, освен една връхна дреха за душата. Както човек сменя старите си дрехи, така индивидуалното живо същество сменя тялото си и тази промяна се нарича смърт. Следователно смъртта е процес на смяна на тялото, след като изтече поредният живот. Интелигентният човек трябва да се подготви за тази смяна, за да получи най-добрия вид тяло за следващия си живот. Най-висшият вид тяло е духовното тяло; такова тяло получават ония, които се връщат обратно в царството на Бога или попадат във владенията на Брахман. За това ще говорим подробно във втора глава на тази песен. Що се отнася до смяната на тялото, човек трябва да се подготвя за следващия си живот още отсега. Глупавите хора отдават по-голямо значение на сегашния краткотраен живот, затова невежите водачи на обществото съсредоточават цялото си внимание върху тялото и телесните отношения. Телесните отношения не се ограничават само в рамките на самото тяло, но включват и роднините, съпругата, децата, обществото, родината и още много други неща, на които се слага край с края на живота. След смъртта човек забравя всичко, което е било свързано с тялото му. Нещо подобно изпитваме нощем, когато спим. По време на съня ние забравяме тялото си и всичко, което е свързано с него, макар тази забрава да е временна и да продължава само няколко часа. Смъртта е един сън, продължаващ няколко месеца, през които природните закони определят в зависимост от стремежите ни какъв ще бъде следващият ни престой в затвора на тялото. Следователно човек просто трябва да промени стремежите си, а на това трябва да се научи сега, в човешкия си живот. Обучението може да започне от всеки етап на живота, дори няколко мига преди смъртта, но все пак е най-добре човек да започне да се учи от самото начало на живота си, от степента брахмачаря, и постепенно да мине през степените гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са. Системата, която осигурява такова обучение, се нарича варн̣а̄шрама дхарма, или сана̄тана-дхарма – най-добрият начин за постигане на съвършенство в човешкия живот. Затова когато навърши петдесет години, ако не и по-рано, човек трябва да изостави привързаността си към семейството, към обществения и политическия живот и да премине през а̄шрамите ва̄напрастха и сання̄са, за да се подготви за следващото си съществуване. Глупавите материалисти, предрешени като водачи на хората, са се вкопчили здраво в семейните си дела, без изобщо да възнамеряват да се оттеглят от тях. По този начин те стават жертви на природните закони и отново получават груби тела според дейностите, които са извършвали. В края на живота им хората могат да изразяват почит към тях, но това не означава, че тези глупаци остават незасегнати от природните закони, които здраво обвързват всички. Затова е най-добре човек доброволно да прекъсне връзките си със семейството, обществото, родината и всичко останало, произтичащо от тях, като пренасочи привързаността си към преданото служене на Бога. Тук се казва, че човек трябва да пренебрегне всички желания, възникващи от семейните привързаности. Но той трябва да има възможност да развие по-добри желания, в противен случай няма да успее да се раздели с отвратителните желания. Желанието е неизменна част от природата на живото същество. Живото същество е вечно, затова и желанията, които са нещо естествено за него, също са вечни. Човек не може да спре да желае, но може да промени обекта на желанията си. Той трябва да развие желанието да се върне вкъщи, обратно при Бога. Тогава желанията му за материални постижения, почести и слава ще намалеят от само себе си, според степента, до която е стигнал в преданото служене. Живото същество е предназначено да служи, затова желанията му така или иначе са съсредоточени около служенето. Като се започне от президента и се стигне до последния просяк на улицата, всички хора служат по някакъв начин на другите. Човек може да постигне съвършенство в това настроение на служене само тогава, когато пренасочи желанието си за служене от материята към духа, от Сатаната към Бога.