Text 19
ТЕКСТ 19
Devanagari
Деванагари (азбука)
न्मुकुन्दसेव्यन्यवदङ्ग संसृतिम् ।
स्मरन्मुकुन्दाङ्घ्र्युरपगूहनं पुन-
र्विहातुमिच्छेन्न रसग्रहो जन: ॥ १९ ॥
Text
Текст
mukunda-sevy anyavad aṅga saṁsṛtim
smaran mukundāṅghry-upagūhanaṁ punar
vihātum icchen na rasa-graho janaḥ
мукунда-севй анявад ан̇га сам̇ср̣тим
смаран мукунда̄н̇гхрй-упагӯханам̇ пунар
виха̄тум иччхен на раса-грахо джанах̣
Synonyms
Дума по дума
na — never; vai — certainly; janaḥ — a person; jātu — at any time; kathañcana — somehow or other; āvrajet — does not undergo; mukunda-sevī — the devotee of the Lord; anyavat — like others; aṅga — O my dear; saṁsṛtim — material existence; smaran — remembering; mukunda-aṅghri — the lotus feet of the Lord; upagūhanam — embracing; punaḥ — again; vihātum — willing to give up; icchet — desire; na — never; rasa-grahaḥ — one who has relished the mellow; janaḥ — person.
на – никога; ваи – несъмнено; джанах̣ – човек; джа̄ту – все едно кога; катхан̃чана – по някакъв начин; а̄враджет – не преминава; мукунда-севӣ – преданият на Бога; аняват – като останалите; ан̇га – о, скъпи мой; сам̇ср̣тим – материално битие; смаран – помнене; мукунда-ан̇гхри – лотосовите нозе на Бога; упагӯханам – прегръщане; пунах̣ – отново; виха̄тум – желаейки да изостави; иччхет – желание; на – никога; раса-грахах̣ – този, който е усетил насладата; джанах̣ – човек.
Translation
Превод
My dear Vyāsa, even though a devotee of Lord Kṛṣṇa sometimes falls down somehow or other, he certainly does not undergo material existence like others [fruitive workers, etc.] because a person who has once relished the taste of the lotus feet of the Lord can do nothing but remember that ecstasy again and again.
Скъпи Вя̄са, дори ако предан на Бог Кр̣ш̣н̣а падне по някакъв начин, сигурно е, че той не живее в материалния свят като останалите хора (тези, които извършват плодоносни дейности и пр.), защото човек, който е усетил насладата на лотосовите нозе на Бога, не може да прави нищо друго, освен отново и отново да си припомня този екстаз.
Purport
Пояснение
A devotee of the Lord automatically becomes uninterested in the enchantment of material existence because he is rasa-graha, or one who has tasted the sweetness of the lotus feet of Lord Kṛṣṇa. There are certainly many instances where devotees of the Lord have fallen down due to uncongenial association, just like fruitive workers, who are always prone to degradation. But even though he falls down, a devotee is never to be considered the same as a fallen karmī. A karmī suffers the result of his own fruitive reactions, whereas a devotee is reformed by chastisement directed by the Lord Himself. The sufferings of an orphan and the sufferings of a beloved child of a king are not one and the same. An orphan is really poor because he has no one to take care of him, but a beloved son of a rich man, although he appears to be on the same level as the orphan, is always under the vigilance of his capable father. A devotee of the Lord, due to wrong association, sometimes imitates the fruitive workers. The fruitive workers want to lord it over the material world. Similarly, a neophyte devotee foolishly thinks of accumulating some material power in exchange for devotional service. Such foolish devotees are sometimes put into difficulty by the Lord Himself. As a special favor, He may remove all material paraphernalia. By such action, the bewildered devotee is forsaken by all friends and relatives, and so he comes to his senses again by the mercy of the Lord and is set right to execute his devotional service.
Един предан съвсем спонтанно загубва интерес към прелестите на материалното битие, защото е раса-граха, вкусил е сладостта на лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а. Безусловно има много примери за това, как предани на Бога са падали поради неблагоприятно общуване, подобно на вършителите на плодоносни дейности, които винаги са склонни към деградация. Но дори и на падналия предан не трябва да гледаме като на деградирал кармӣ. Кармӣте страдат от последиците на собствените си плодоносни дейности, докато преданите изтърпяват наказания, които им налага лично Богът, за да ги поправи. Страданията на сирачето и страданията на любимото царско дете не са едни и същи. Сирачето е наистина нещастно, защото за него няма кой да се грижи, но любимият син на богатия човек винаги се намира под опеката на влиятелния си баща, макар понякога положението му да прилича на положението на сирачето. Понякога под влияние на лошата среда преданите на Бога започват да подражават на хората, заети с плодоносни дейности. Тези хора искат да господстват над материалния свят. Така и начинаещият предан глупаво се опитва да получи някакво материално влияние в замяна на преданото служене, което отдава. Понякога Богът сам поставя тези глупави и заблудени предани в затруднено положение. В знак на особено благоволение към тях Той може да им отнеме всички материални притежания, тогава всичките им приятели и роднини изоставят тези предани и по милостта на Бога те отново идват на себе си и се обръщат към преданото служене.
In the Bhagavad-gītā it is also said that such fallen devotees are given a chance to take birth in a family of highly qualified brāhmaṇas or in a rich mercantile family. A devotee in such a position is not as fortunate as one who is chastised by the Lord and put into a position seemingly of helplessness. The devotee who becomes helpless by the will of the Lord is more fortunate than those who are born in good families. The fallen devotees born in a good family may forget the lotus feet of the Lord because they are less fortunate, but the devotee who is put into a forlorn condition is more fortunate because he swiftly returns to the lotus feet of the Lord, thinking himself helpless all around.
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че такива паднали предани получават възможност да се родят в семейство на достойни бра̄хман̣и или на богати търговци. Но преданият, който се оказва в такова положение, не е толкова щастлив, колкото този, който е наказан от Бога и е поставен от него в положение на привидна безпомощност. Този предан, който по волята на Бога е станал напълно безпомощен, е по-щастлив от този, който се ражда в добро семейство. Падналите предани, които след това се раждат в богати и високопоставени семейства, могат да забравят лотосовите нозе на Бога. Този, който е изоставен от всички, е по-щастлив, защото осъзнавайки пълната си безпомощност, бързо се връща при лотосовите нозе на Бога.
Pure devotional service is so spiritually relishable that a devotee becomes automatically uninterested in material enjoyment. That is the sign of perfection in progressive devotional service. A pure devotee continuously remembers the lotus feet of Lord Śrī Kṛṣṇa and does not forget Him even for a moment, not even in exchange for all the opulence of the three worlds.
Чистото предано служене носи такава духовна наслада, че преданите бързо загубват всякакво влечение към материалните удоволствия. Това е признакът за постигнато съвършенство в преданото служене. Чистият предан постоянно мисли за лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и дори богатствата на всичките три свята не са в състояние да го накарат да забрави Бога дори за миг.