Text 35
ТЕКСТ 35
Devanagari
Деванагари (азбука)
रेमे स्त्रीरत्नकूटस्थो भगवान् प्राकृतो यथा ॥ ३५ ॥
Text
Текст
avatīrṇaḥ sva-māyayā
reme strī-ratna-kūṭastho
bhagavān prākṛto yathā
аватӣрн̣ах̣ сва-ма̄яя̄
реме стрӣ-ратна-кӯт̣астхо
бхагава̄н пра̄кр̣то ятха̄
Synonyms
Дума по дума
saḥ — He (the Supreme Personality of Godhead); eṣaḥ — all these; nara-loke — on this planet of human beings; asmin — on this; avatīrṇaḥ — having appeared; sva — personal, internal; māyayā — causeless mercy; reme — enjoyed; strī-ratna — woman who is competent to become a wife of the Lord; kūṭasthaḥ — among; bhagavān — the Personality of Godhead; prākṛtaḥ — mundane; yathā — as if it were.
сах̣ – Той (Върховната Божествена Личност); еш̣ах̣ – всички тези; нара-локе – на тази планета на човешките същества; асмин – на тази; аватӣрн̣ах̣ – се е появил; сва – лична вътрешна; ма̄яя̄ – безпричинна милост; реме – наслаждаваше се; стрӣ-ратна – жена, която е достойна да стане съпруга на Бога; кӯт̣астхах̣ – сред; бхагава̄н – Божествената Личност; пра̄кр̣тах̣ – светски; ятха̄ – като че ли.
Translation
Превод
That Supreme Personality of Godhead, Śrī Kṛṣṇa, out of His causeless mercy, appeared on this planet by His internal potency and enjoyed Himself amongst competent women as if He were engaging in mundane affairs.
По безпричинната си милост Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се появи на тази планета чрез вътрешната си енергия и се наслаждава в обществото на достойните жени като че ли взаимоотношенията му с тях бяха светски.
Purport
Пояснение
The Lord married and lived like a householder. This is certainly like a mundane affair, but when we learn that He married 16,108 wives and lived with them separately in each and every palace, certainly it is not mundane. Therefore, the Lord, living as a householder amongst His competent wives, is never mundane, and His behavior with them is never to be understood as mundane sex relation. The women who became the wives of the Lord are certainly not ordinary women, because to get the Lord as one’s husband is the result of many, many millions of births’ tapasya (austerity). When the Lord appears on different lokas, or planets, or on this planet of human beings, He displays His transcendental pastimes just to attract the conditioned souls to become His eternal servitors, friends, parents and lovers respectively in the transcendental world, where the Lord eternally reciprocates such exchanges of service. Service is pervertedly represented in the material world and broken untimely, resulting in sad experience. The illusioned living being conditioned by material nature cannot understand out of ignorance that all our relations here in the mundane world are temporary and full of inebrieties. Such relations cannot help us be happy perpetually, but if the same relation is established with the Lord, then we are transferred to the transcendental world after leaving this material body and become eternally related with Him in the relation we desire. The women amongst whom He lived as their husband are not, therefore, women of this mundane world, but are eternally related with Him as transcendental wives, a position which they attained by perfection of devotional service. That is their competency. The Lord is paraṁ brahma, or the Supreme Personality of Godhead. Conditioned souls seek after perpetual happiness in all places — not only on this earth but also on other planets throughout the universe — because constitutionally a spiritual spark, as he is, can travel to any part of God’s creation. But being conditioned by the material modes, he tries to travel in space by spacecraft and so fails to reach his destination. The law of gravitation is binding upon him like the shackles of a prisoner. By other processes he can reach anywhere, but even if he reaches the highest planet, he cannot attain that perpetual happiness for which he is searching life after life. When he comes to his senses, however, he seeks after Brahman happiness, knowing it for certain that unlimited happiness, which he is seeking, is never attainable in the material world. As such, the Supreme Being, Parabrahman, certainly does not seek His happiness anywhere in the material world. Nor can His paraphernalia of happiness be found in the material world. He is not impersonal. Because He is the leader and Supreme Being amongst innumerable living beings, He cannot be impersonal. He is exactly like us, and He has all the propensities of an individual living being in fullness. He marries exactly like us, but His marriage is neither mundane nor limited by our experience in the conditioned state. His wives, therefore, appear like mundane women, but factually they are all transcendental liberated souls, perfect manifestations of internal energy.
Богът се оженил и живял като глава на семейство. Това звучи като някаква светска любовна история, но когато научим, че се оженил за шестнайсет хиляди сто и осем принцеси и живял с всяка от тях поотделно във всеки един дворец, разбираме, че това не е нещо светско. И така, Богът, който живял като глава на семейство с достойните си съпруги, не е светска личност и съпружеските му взаимоотношения никога не трябва да се вземат за светски любовни отношения. Жените, които станали съпруги на Бога, не били обикновени жени – те получили Бога за съпруг след стотици милиони животи, посветени на тапася (отречения). Когато Богът се появява на различните локи (планети) или на тази планета, обитавана от човешки същества, Той показва трансценденталните си забавления само за да привлече обусловените души и те да станат негови вечни слуги, приятели, родители и любими в трансценденталния свят, където Той отговаря с взаимност на това служене. В материалния свят служенето се проявява в изкривен вид и прекъсва преждевременно, като оставя само горчиви чувства. Обусловено от материалната природа, заради невежеството си заблуденото живо същество не може да разбере, че всичките му взаимоотношения в материалния свят са временни и пълни със замърсявания. Те не могат да му донесат вечно щастие. Но ако установи същите отношения с Бога, веднага щом напусне материалното си тяло, живото същество ще се издигне до трансценденталния свят и вечно ще общува с Бога по начина, по който е пожелало. Следователно жените, с които Богът живял като съпруг, не са обикновените жени от материалния свят, а имат с него вечна връзка на трансцендентални съпруги. Те са достигнали това положение, като са се усъвършенствали в преданото служене. В това е величието им. Богът е парам̇ брахма, Върховната Божествена Личност. Обусловените души търсят вечното щастие навсякъде – не само на Земята, но и по другите планети из цялата вселена. По природа духовната искра може да пътува във всички части от Божието творение. Но тя е обусловена от материалните проявления, опитва се да броди из космическото пространство с космически кораби и затова не успява да стигне там, където желае. Законът за гравитацията я оковава както веригите – затворника. С помощта на други методи душата може да отиде навсякъде, но дори да достигне и най-висшата планета, тя няма да получи вечното щастие, което търси живот след живот. Когато обаче отново се опомни, тя започва да търси щастието в Брахман, защото добре знае, че в материалния свят никога няма да получи безкрайното щастие, към което се стреми. Естествено Върховното същество, Парабрахман, не се стреми към щастие никъде в материалния свят. Нито пък в материалния свят ще открием това, което му носи щастие. Той не е безличностен. Той е предводителят и Върховното същество сред безбройните живи същества, затова не може да е безличностен. Той е същият като нас и притежава в пълна степен всички склонности на едно индивидуално живо същество. Той се жени досущ като нас, но женитбата му не е светска, нито влиза в рамките на ограничения опит в обусловеното състояние. Съпругите му само изглеждат светски жени, а всъщност са трансцендентални освободени души, съвършени проявления на вътрешната му енергия.