TEXT 16
ТЕКСТ 16
Devanagari
Деванагари (азбука)
आर्तो जिज्ञासुरर्थार्थी ज्ञानी च भरतर्षभ ॥ १६ ॥
Text
Текст
janāḥ su-kṛtino ’rjuna
ārto jijñāsur arthārthī
jñānī ca bharatarṣabha
джана̄х̣ су-кр̣тино 'рджуна
а̄рто джигя̄сур артха̄ртхӣ
гя̄нӣ ча бхаратарш̣абха
Synonyms
Дума по дума
catuḥ-vidhāḥ — four kinds of; bhajante — render services; mām — unto Me; janāḥ — persons; su-kṛtinaḥ — those who are pious; arjuna — O Arjuna; ārtaḥ — the distressed; jijñāsuḥ — the inquisitive; artha-arthī — one who desires material gain; jñānī — one who knows things as they are; ca — also; bharata-ṛṣabha — O great one amongst the descendants of Bharata.
чатух̣-видха̄х̣ – четири вида; бхаджанте – отдават служене; ма̄м – на мен; джана̄х̣ – личности; су-кр̣тинах̣ – които са благочестиви; арджуна – О, Арджуна; а̄ртах̣ – притесненият; джигя̄сух̣ – любознателният; артха-артхӣ – който желае материална изгода; гя̄нӣ – който познава нещата такива, каквито са; ча – също; бхарата-р̣ш̣абха – о, велики сред потомците на Бхарата.
Translation
Превод
O best among the Bhāratas, four kinds of pious men begin to render devotional service unto Me – the distressed, the desirer of wealth, the inquisitive, and he who is searching for knowledge of the Absolute.
О, най-добър сред всички Бха̄рати, четири вида благочестиви хора започват да ми служат предано – нещастните, желаещите богатство, любознателните и търсещите знание за Абсолюта.
Purport
Пояснение
Unlike the miscreants, these are adherents of the regulative principles of the scriptures, and they are called su-kṛtinaḥ, or those who obey the rules and regulations of scriptures, the moral and social laws, and are, more or less, devoted to the Supreme Lord. Out of these there are four classes of men – those who are sometimes distressed, those who are in need of money, those who are sometimes inquisitive, and those who are sometimes searching after knowledge of the Absolute Truth. These persons come to the Supreme Lord for devotional service under different conditions. These are not pure devotees, because they have some aspiration to fulfill in exchange for devotional service. Pure devotional service is without aspiration and without desire for material profit. The Bhakti-rasāmṛta-sindhu (1.1.11) defines pure devotion thus:
За разлика от безбожниците личностите, описани тук, са привърженици на регулиращите принципи, изложени в писанията; те се наричат сукр̣тинах̣ – тези, които спазват правилата на писанията, моралните и социалните закони, и са малко или много предани на Върховния Бог. Сред тях има четири групи: такива, които понякога са нещастни; такива, които се нуждаят от пари; такива, които понякога са любознателни; и такива, които понякога търсят знание за Абсолютната Истина. Поради различни причини тези хора се обръщат към Бога, за да му служат. Те не са чисти предани, защото в замяна на преданото си служене искат да се изпълни някакво тяхно желание. Чистото предано служене е освободено от стремежи и желания за материална изгода. Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.1.11) дава определение на чистата преданост:
jñāna-karmādy-anāvṛtam
ānukūlyena kṛṣṇānu-
śīlanaṁ bhaktir uttamā
гя̄на-карма̄ди-ана̄вр̣там
а̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄ну-
шӣланам̇ бхактир уттама̄
“One should render transcendental loving service to the Supreme Lord Kṛṣṇa favorably and without desire for material profit or gain through fruitive activities or philosophical speculation. That is called pure devotional service.”
„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а благосклонно и без желание за материална изгода, без стремеж към печалба от плодоносни дейности, без умозрително философстване. Това се нарича чисто предано служене“.
When these four kinds of persons come to the Supreme Lord for devotional service and are completely purified by the association of a pure devotee, they also become pure devotees. As far as the miscreants are concerned, for them devotional service is very difficult because their lives are selfish, irregular and without spiritual goals. But even some of them, by chance, when they come in contact with a pure devotee, also become pure devotees.
Когато тези четири групи хора се обръщат към Върховния, за да му служат предано, и напълно се пречистят в резултат на общуването си с чист предан, те също стават чисти предани. Що се отнася до безбожниците, за тях преданото служене е много трудно, защото водят егоистичен и хаотичен живот, без духовни цели. Но ако някои от тях по случайност влязат в досег с чист предан, също стават чисти предани.
Those who are always busy with fruitive activities come to the Lord in material distress and at that time associate with pure devotees and become, in their distress, devotees of the Lord. Those who are simply frustrated also come sometimes to associate with the pure devotees and become inquisitive to know about God. Similarly, when the dry philosophers are frustrated in every field of knowledge, they sometimes want to learn of God, and they come to the Supreme Lord to render devotional service and thus transcend knowledge of the impersonal Brahman and the localized Paramātmā and come to the personal conception of Godhead by the grace of the Supreme Lord or His pure devotee. On the whole, when the distressed, the inquisitive, the seekers of knowledge, and those who are in need of money are free from all material desires, and when they fully understand that material remuneration has nothing to do with spiritual improvement, they become pure devotees. As long as such a purified stage is not attained, devotees in transcendental service to the Lord are tainted with fruitive activities, the search for mundane knowledge, etc. So one has to transcend all this before one can come to the stage of pure devotional service.
Хората, заети с кармични дейности, идват при Бога заради материални нещастия и ако общуват с чисти предани, в страданието си те стават предани на Бога. Тези, които са неудовлетворени, понякога също общуват с чисти предани и пожелават да узнаят кой е Богът. По същия начин, когато сухите философи се разочароват във всяка област на познанието, понякога пожелават да научат за Бога и започват да му служат с преданост. Така те успяват да се издигнат над знанието за безличностния Брахман и локализираната Парама̄тма̄ и по милостта на Върховния или негов чист предан достигат разбирането, че Бог е личност. И така, когато страдащите, любопитните, търсещите знание и нуждаещите се от пари се освободят от всички материални желания и разберат, че материалното възнаграждение няма нищо общо с духовното усъвършенстване, те стават чисти предани. Докато не се достигне такова пречистено ниво, трансценденталното служене на Бога е все още замърсено от плодоносни дейности, от търсене на знание и т.н. Необходимо е човек да се издигне над всичко това, за да достигне чисто предано служене.