Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 5.23.3

Текст

ятха̄ мед̣хӣстамбха а̄краман̣а-пашавах̣ сам̇ьоджита̄с трибхис трибхих̣ саванаир ятха̄-стха̄нам̇ ман̣д̣ала̄ни чарантй евам̇ бхаган̣а̄ граха̄дая етасминн антар-бахир-йогена ка̄ла-чакра а̄йоджита̄ дхрувам ева̄валамбя ва̄юнодӣряма̄н̣а̄ а̄калпа̄нтам̇ паричан̇ краманти набхаси ятха̄ мегха̄х̣ шйена̄дайо ва̄ю-ваша̄х̣ карма-са̄ратхаях̣ паривартанте евам̇ джьотирган̣а̄х̣ пракр̣ти-пуруш̣а-сам̇ьога̄нугр̣хӣта̄х̣ карма-нирмита-гатайо бхуви на патанти.

Дума по дума

ятха̄  –  точно като; мед̣хӣстамбхе  –  към оста; а̄краман̣а-пашавах̣  –  волове, вършеещи ориз; сам̇ьоджита̄х̣  –  впрегнати; трибхих̣ трибхих̣  –  по три; саванаих̣  –  движения; ятха̄-стха̄нам  –  на техните места; ман̣д̣ала̄ни  –  орбити; чаранти  –  изминават; евам  –  по същия начин; бха-ган̣а̄х̣  –  небесните светила като Слънцето, Луната, Венера, Меркурий, Марс и Юпитер; граха-а̄даях̣  –  различните планети; етасмин  –  в това; антах̣-бахих̣-йогена  –  чрез връзка с вътрешните или външните кръгове; ка̄ла-чакре  –  в колелото на вечното време; а̄йоджита̄х̣  –  поставени; дхрувам  –  Дхрувалока; ева  –  несъмнено; аваламбя  –  поддържани; ва̄юна̄  –  от вятъра; удӣряма̄н̣а̄х̣  –  тласкани; а̄-калпа-антам  –  до края на творението; паричан̇ краманти  –  въртят се; набхаси  –  в небето; ятха̄  –  като; мегха̄х̣  –  тежки облаци; шйена-а̄даях̣  –  птици като големия орел; ва̄ю-ваша̄х̣  –  управлявани от въздуха; карма-са̄ратхаях̣  –  чиито кочияши са последствията от миналите им дейности; паривартанте  –  обикалят; евам  –  по този начин; джьотих̣-ган̣а̄х̣  –  небесните светила, планетите и звездите в небето; пракр̣ти  –  на материалната природа; пуруш̣а  –  и на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а; сам̇ьога-анугр̣хӣта̄х̣  –  поддържани с обединените усилия; карма-нирмита  –  причинени от плодоносните им дейности в миналото; гатаях̣  –  чиито движения; бхуви  –  на земята; на  –  не; патанти  –  падат.

Превод

Когато три вола са впрегнати заедно, за да вършеят ориз на хармана, вързани за централния стълб, те вървят около него, без да променят местата си – първият вол е най-близо до стълба, вторият е в средата, а третият, – от външната страна. По същия начин планетите и хилядите звезди се въртят около Полярната звезда, планетата на Маха̄ра̄джа Дхрува, следвайки определени орбити, някои по-високо, други  по-ниско. Поставени от Върховна Божествена Личност в механизма на материалната природа според последствията от плодоносните им дейности, те се носят около Полярната звезда, тласкани от вятъра. И това продължава до края на творението. Планетите плуват в необятното небесно пространство като облаци, понесли стотици тонове вода, или като големите орли шйена, които, благодарение на миналите си дела, летят високо в небето и никога не падат.

Пояснение

Според описанието в този стих хилядите звезди и големите планети, като Слънцето, Луната, Венера, Меркурий, Марс и Юпитер, не са групирани по силата на закона за гравитацията или на други подобни постановки на съвременните учени. Тези планети и звезди са слуги на Върховната Божествена Личност Говинда, Кр̣ш̣н̣а, и пътуват в колесниците си по определените им орбити по негова заповед. Орбитите им са сравнени с механизми, предоставени от материалната природа на техните управляващи божества, които изпълняват волята на Върховния, като обикалят около Дхрувалока, планетата на великия предан Маха̄ра̄джа Дхрува. Брахма сам̇хита̄ (5.52) потвърждава това:

яч-чакш̣ур еш̣а савита̄ сакала-граха̄н̣а̄м̇
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми

„Обожавам Говинда, предвечния Бог, Върховната Личност, под чиято власт дори Слънцето, окото на Бога, се върти в строго установената орбита на вечното време. Слънцето е царят на всички планетарни системи и притежава безкрайна енергия от топлина и светлина.“ Този стих от Брахма сам̇хита̄ потвърждава, че дори най-голямата и могъща планета, Слънцето, се върти в строго определена орбита, наречена ка̄ла-чакра, изпълнявайки волята на Върховната Божествена Личност. Това няма нищо общо с гравитацията или подобни въображаеми закони, създадени от материалистичните учени.

Учените пренебрегват властта на Върховната Божествена Личност и си представят различни закономерности, които според тях карат планетите да се движат. Но единствената предпоставка за движението на планетите е волята на Върховния. Различните божества, управляващи планетите, са личности и Върховният също е личност. Бог заповядва на подчинените си полубогове, носещи разни имена, да изпълняват върховната му воля. Това научаваме от Бхагавад-гӣта̄ (9.10), където Кр̣ш̣н̣а казва:

мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣
сӯяте са-чара̄чарам
хетуна̄нена каунтея
джагад випаривартате

„О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества“.

Орбитите на планетите приличат на телата на живите същества – и едните, и другите са машини, управлявани от Върховната Божествена Личност. Пак в Бхагавад-гӣта̄ (18.61) Кр̣ш̣н̣а отбелязва:

ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇
хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати
бхра̄маян сарва-бхӯта̄ни
янтра̄рӯд̣ха̄ни ма̄яя̄

„Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия“. Тази машина – тялото или планетната орбита, или ка̄ла-чакра – работи по разпореждане на Върховната Божествена Личност. Върховният и материалната природа заедно поддържат тази огромна вселена и не само нея, но и милионите други вселени.

Стихът описва и как планетите и звездите плуват в пространството. Движението им не се дължи на гравитацията, а на взаимодействието с въздуха. Благодарение на това взаимодействие огромните, тежки облаци и големите орли летят в небето. Модерните реактивни самолети като „Боинг 747“ работят на същия принцип: контролирайки въздуха, те се носят високо в небето и преодоляват падането към земята. Целият контрол на въздуха се осъществява от взаимодействието на два принципа: пуруш̣а (мъжко начало) и пракр̣ти (женско начало). Със сътрудничество между материалната енергия, която е пракр̣ти, и Върховния Бог, който е пуруш̣а, всички процеси във вселената протичат подредено и хармонично. Пракр̣ти, материалната природа, също е описана в Брахма сам̇хита̄:

ср̣ш̣т̣и-стхити-пралая-са̄дхана-шактир ека̄
чха̄йева яся бхувана̄ни бибхарти дурга̄
иччха̄нурӯпам апи яся ча чеш̣т̣ате са̄
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми

„Външната енергия ма̄я̄, сянка на чит, духовната енергия, е почитана от хората в образа на Дурга̄ – създаващия, поддържащ и унищожаващ посредник в този материален свят. Обожавам предвечния Бог Говинда, под чиито заповеди действа Дурга̄“. Материалната природа, външната енергия на Върховния Бог, се нарича още Дурга̄, олицетворената в женски образ енергия, която пази огромната крепост на вселената. Думата дурга̄ означава и „крепост“. Вселената е като здрава крепост; в нея са затворени обусловените души и не могат да я напуснат, докато не бъдат освободени по милостта на Върховната Божествена Личност. Бог заявява в Бхагавад-гӣта̄ (4.9):

джанма карма ча ме дивям
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“. Ето как просто с Кр̣ш̣н̣а съзнание по милостта на Върховната Божествена Личност човек може да бъде освободен, да напусне голямата крепост на тази вселена и да се отправи към духовния свят.

Заслужава внимание и фактът, че господстващите божества дори на най-големите планети са получили своите постове заради великите си благотворни дела, извършени в миналите животи. Това се подразбира от думите карма-нирмита-гатаях̣. Например, както вече обяснихме, Луната се нарича джӣва, което означава, че тя също е живо същество като нас, но поради благочестивите си дейности това живо същество е получило поста на лунния Бог. Всички полубогове са живи същества, назначени за господари на Луната, Земята, Венера и т.н. заради ценното си служене и благочестие. Само божеството, управляващо Слънцето – Сӯря На̄ра̄ян̣а – е въплъщение на Върховната Божествена Личност. Владетелят на Дхрувалока, Маха̄ра̄джа Дхрува, също е живо същество. Живите същества са два вида: върховно същество, Върховната Божествена Личност, и обикновено същество, джӣва (нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13). Всички полубогове служат на Бога и само по този начин се осъществяват вселенските дела.

Гигантските орли, споменати в текста, се хранят със слонове и се издигат толкова високо, че могат да прелитат от една планета на друга. Те излитат от една планета и кацат на друга, а по време на полета си снасят яйца, от които още във въздуха се излюпват нови орли. На санскрит тези птици се наричат шйена. Разбира се, в днешно време на Земята не виждаме такива огромни птици, но поне знаем за орли, които хващат маймуни, хвърлят ги отвисоко, за да ги убият, и после ги изяждат. А от стиха научаваме, че съществуват гигантски птици, сграбчващи цели слонове.

Примерите с орлите и облаците са достатъчни, за да докажат, че летенето е възможно чрез подходящо преобразуване на въздуха. Планетите плуват в пространството на същия принцип – материалната природа приспособява въздуха по разпореждане на Върховния Бог. Вероятно тези преобразувания представляват закона за гравитацията, но при всички случаи не можем да отречем, че природните закони са създадени от Върховната Божествена Личност. Така наречените учени нямат контрол над тях. Те неуместно заявяват, че няма Бог, но това не е истина.