Шрӣмад бха̄гаватам 3.32.21
Текст
пунар локам имам̇ сати
патанти виваша̄ деваих̣
садьо вибхрам̇шитодая̄х̣
Дума по дума
татах̣ – тогава; те – те; кш̣ӣн̣а – изчерпани; су-кр̣та̄х̣ – резултатите от благочестивите им дейности; пунах̣ – отново; локам имам – на тази планета; сати – о, добродетелна майко; патанти – падат; виваша̄х̣ – безпомощни; деваих̣ – от висшата воля; садях̣ – внезапно; вибхрам̇шита – принудени да паднат; удая̄х̣ – тяхното благополучие.
Превод
Когато резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят, материалистите, подчинявайки се на по-висшата воля, отново се връщат на тази планета, както човека, който заема висок пост, но неочаквано го загубва.
Пояснение
Понякога човекът, който заема много висок правителствен пост, пада от власт и нищо не е в състояние да предотврати това събитие. По същия начин когато срокът на наслаждението им изтече, глупаците, обладани от желание да се издигнат до висшите планети, където да властват, отново се връщат на тази планета. Разликата между издигането на предания и издигането на обикновения човек, който се занимава с плодоносни дейности, е в това, че когато преданият постигне духовното царство, той никога не пада обратно, докато обикновеният човек се връща на Земята дори ако се е издигнал до най-висшата планетарна система, Брахмалока. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че дори този, който е успял да стигне до по-висша планета, е принуден отново да се върне (а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣). Но пак в Бхагавад-гӣта̄ (8.16) Кр̣ш̣н̣а казва: ма̄м упетя ту каунтея пунар джанма на видяте – „Оня, който постигне моята обител, никога не се връща в обусловеното съществуване, в материалния свят“.