Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 3.26.2

Текст

гя̄нам̇ них̣шреяса̄ртха̄я
пуруш̣ася̄тма-даршанам
яд а̄хур варн̣айе тат те
хр̣дая-грантхи-бхеданам

Дума по дума

гя̄нам – знание; них̣шреяса-артха̄я – необходимо за постигането на висшето съвършенство; пуруш̣ася – на човек; а̄тма-даршанам – себепознание; ят – което; а̄хух̣ – те казаха; варн̣айе – ще обясня; тат – това; те – на теб; хр̣дая – в сърцето; грантхи – възлите; бхеданам – разсича.

Превод

Знанието е най-висшето съвършенство на себепознанието. Затова Аз ще ти открия това знание, разсичащо възлите на привързаността към материалния свят.

Пояснение

Казва се, че като разбере чистата душа, т.е. като постигне себепознание, човек се освобождава от материалните привързаности. Знанието му дава възможност да постигне висшето съвършенство на живота и да види своето истинско аз. Това се потвърждава в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.8): там ева видитва̄ти-мр̣тюм ети – като разбере духовната си природа, т.е. като види истинското си аз, човек се освобождава от материалното робство. Във ведическата литература се описват различни начини, по които човек може да види истинското си аз. Бха̄гаватам на свой ред потвърждава, че човек трябва да види истинското си аз и да узнае природата си (пуруш̣ася а̄тма-даршанам). Капиладева обяснява на майка си, че това „виждане“ може да се постигне, когато човек слуша истински авторитет. Самият Капиладева е най-висшият авторитет, защото Той е Божествената Личност. Следователно ако човек приема неговите обяснения такива, каквито са, без да ги тълкува посвоему, той ще може да види своята същност.

В беседите си със Сана̄тана Госва̄мӣ Бог Чайтаня му обяснил какво е истинското, изначално положение на индивидуалното същество. Той казал направо, че всяка индивидуална душа е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а. Джӣвера 'сварӯпа' хая – кр̣ш̣н̣ера 'нитя-да̄са' – всяка индивидуална душа е вечен слуга. Този, който е осъзнал, че е неотделима частица от Върховната Душа и вечната му позиция е да служи на Върховния Бог, постига себепознание. Осъзнал по такъв начин истинското си аз, той разсича възела на материалните привързаности (хр̣дая-грантхи-бхеданам). Под въздействието на лъжливото его, т.е. на измамното отъждествяване с тялото и материалния свят, живото същество попада в капана на ма̄я̄, но щом осъзнае качественото си духовно тъждество с Върховния Бог и разбере, че е вечен слуга на Върховния, то постига а̄тма-даршанам и хр̣дая-грантхи-бхеданам – равнището на себепознанието. Когато разсече възела на привързаността си към материалния свят, човек придобива истинско знание. А̄тма-даршанам означава да видиш себе чрез знанието. Когато чрез постигането на истинско знание човек се освободи от лъжливото его, той започва да вижда истинското си аз, а това е най-висшата цел на човешкия живот. Така душата се откъсва от плена на двайсет и четирите елемента на материалната природа. Практическото приложение на аналитичния философски процес са̄н̇кхя се нарича знание и себесъзерцание.