Шрӣмад бха̄гаватам 3.12.51
Текст
ахо адбхутам етан ме
вя̄пр̣тася̄пи нитяда̄
на хй едханте праджа̄ нӯнам̇
даивам атра вигха̄такам
вя̄пр̣тася̄пи нитяда̄
на хй едханте праджа̄ нӯнам̇
даивам атра вигха̄такам
Дума по дума
ахо – уви; адбхутам – удивително е; етат – това; ме – за мен; вя̄пр̣тася – зает; апи – въпреки; нитяда̄ – винаги; на – не; хи – несъмнено; едханте – създавам; праджа̄х̣ – живи същества; нӯнам – обаче; даивам – съдба; атра – тук; вигха̄такам – срещу.
Превод
Брахма̄ си мислеше: Не е ли удивително, че макар да се разпространих навсякъде, вселената продължава да е слабонаселена, както преди. Няма никаква друга причина за това нещастие, освен самата съдба.