Шрӣмад бха̄гаватам 1.3.35
Текст
хй акартур аджанася ча
варн̣аянти сма кавайо
веда-гухя̄ни хр̣т-патех̣
Дума по дума
евам – така; джанма̄ни – раждане; карма̄н̣и – дейности; хи – несъмнено; акартух̣ – на бездейния; аджанася – на неродения; ча – и; варн̣аянти – описват; сма – в миналото; каваях̣ – учените; веда-гухя̄ни – неоткриваем във Ведите; хр̣т-патех̣ – Богът на сърцето.
Превод
Така учените хора описват ражданията и дейностите на неродения и бездейния, който не може да бъде открит дори във ведическите писания. Той е Богът на сърцето.
Пояснение
Богът и живите същества притежават напълно духовна същност. Затова те са вечни и никога нито се раждат, нито умират. Разликата между тях е, че привидните раждания и напускания на Бога нямат нищо общо с раждането и смъртта на живите същества. Живите същества, които се раждат и отново умират, са обвързани със законите на материалната природа. Но появяванията и напусканията на Бога се извършват не от материалната природа, а са изява на вътрешната му енергия. Великите мъдреци са ги описали, за да открият пред хората пътя към себепознанието. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄, че така нареченото му раждане в материалния свят и дейностите му са напълно трансцендентални. Просто като помни тези дейности и размишлява върху тях, човек може да осъзнае Брахман и да се освободи от материалното робство. В шрутите се казва, че само изглежда, че нероденият се ражда. Върховният не е длъжен да прави нищо, но тъй като е всемогъщ, Той извършва всичко съвсем естествено, сякаш то става само по себе си. Всъщност появяването и напускането на Върховната Божествена Личност, както и различните ѝ дейности са много поверителни и тайната им не се разкрива дори във ведическите писания. Но Богът проявява тези дейности, за да излее милостта си върху обусловените души. Постоянно трябва да се обръщаме към повествованията за дейностите на Бога – това всъщност е най-удобната и приятна форма за медитация върху Брахман.