Шрӣмад бха̄гаватам 1.3.31
Текст
рен̣ур ва̄ па̄ртхиво 'ниле
евам̇ драш̣т̣ари др̣шятвам
а̄ропитам абуддхибхих̣
Дума по дума
ятха̄ – както; набхаси – в небето; мегха-огхах̣ – много облаци; рен̣ух̣ – прах; ва̄ – както и; па̄ртхивах̣ – кал; аниле – във въздуха; евам – така; драш̣т̣ари – за наблюдаващия; др̣шятвам – за да види; а̄ропитам – се пренасят; абуддхибхих̣ – от неинтелигентните хора.
Превод
Въздухът само носи облаците и прахта, но невежите казват, че самото небе е облачно и самият въздух е мръсен. По същия начин те пренасят върху духовното аз представи, свързани с материалното тяло.
Пояснение
Тук отново се говори за това, че с материалните си очи и сетива не можем да видим Бога, който е изцяло духовен. Не можем дори да открием духовната искра, която съществува в материалното тяло на живото същество. Ние възприемаме външната обвивка на живото същество – тялото или финия му ум, – но не можем да видим духовната искра, която се намира вътре в тялото. Затова за присъствието на живото същество трябва да съдим по присъствието на грубото му тяло. По същия начин на тези, които искат да видят Бога с материалните си очи или с материални сетива, се препоръчва да медитират върху гигантското му външно проявление, наречено вира̄т̣-рӯпа. Например когато някой кара кола, която много лесно можем да видим, ние отъждествяваме колата с човека в нея. Когато президентът отива някъде с колата си, ние казваме: „Минава президентът“. В този момент ние отъждествяваме колата с него. По подобен начин на не много умните, които веднага искат да видят Бога, без да притежават необходимите за това качества, като форма на Бога им се показва първо гигантският материален космос, макар че Богът се намира вън и вътре във всичко. В тази връзка е уместно да се даде пример с облаците в небето и синевата му. Макар че синият цвят на небето се различава от самото небе, ние казваме, че небето е синьо. Но тази наивна представа е разпространена само сред незнаещите.