Text 21
ТЕКСТ 21
Devanagari
Деванагари (азбука)
निकामयेत्साखिलकामलम्पटा ।
तदेव रासीप्सितमीप्सितोऽर्चितो
यद्भग्नयाच्ञा भगवन् प्रतप्यते ॥ २१ ॥
Text
Текст
nikāmayet sākhila-kāma-lampaṭā
tad eva rāsīpsitam īpsito ’rcito
yad-bhagna-yācñā bhagavan pratapyate
ника̄майет са̄кхила-ка̄ма-лампат̣а̄
тад ева ра̄сӣпситам ӣпсито 'рчито
яд-бхагна-я̄чн̃а̄ бхагаван пратапяте
Synonyms
Дума по дума
yā — a woman who; tasya — of Him; te — of You; pāda-saroruha — of the lotus feet; arhaṇam — the worship; nikāmayet — fully desires; sā — such a woman; akhila-kāma-lampaṭā — although maintaining all kinds of material desire; tat — that; eva — only; rāsi — You award; īpsitam — some other desired benediction; īpsitaḥ — being looked to for; arcitaḥ — worshiped; yat — from which; bhagna-yācñā — one who desires objects other than Your lotus feet and who thus becomes broken; bhagavan — O my Lord; pratapyate — is pained.
я̄ – жената, която; тася – на него; те – на теб; па̄да-сароруха – на лотосовите нозе; архан̣ам –обожанието; ника̄майет – силно желае; са̄ – тази жена; акхила-ка̄ма-лампат̣а̄ – въпреки че има всякакви материални желания; тат – това; ева – само; ра̄си – ти даваш; ӣпситам – друга желана благословия; ӣпситах̣ – очаквана; арчитах̣ – почитан; ят – от което; бхагна-я̄чн̃а̄ – тази, която желае други неща, освен твоите лотосови нозе и заради това стига до отчаяние; бхагаван – Господи; пратапяте – страда.
Translation
Превод
My dear Lord, You automatically fulfill all the desires of a woman who worships Your lotus feet in pure love. However, if a woman worships Your lotus feet for a particular purpose, You also quickly fulfill her desires, but in the end she becomes broken-hearted and laments. Therefore one need not worship Your lotus feet for some material benefit.
Скъпи Господи, Ти веднага изпълняваш желанията на жената, която обожава твоите лотосови нозе с чиста любов. Дори една жена да те почита с някаква користна цел, Ти пак изпълняваш желанията ѝ, но накрая тя е съкрушена и ридае. Човек не бива да обожава твоите лотосови нозе заради някаква материална облага.
Purport
Пояснение
Śrīla Rūpa Gosvāmī describes pure devotional service as anyābhilāṣitā-śūnyaṁ jñāna-karmādy-anāvṛtam. One should not worship the Supreme Personality of Godhead to fulfill some material desire for success in fruitive activities or mental speculation. To serve the lotus feet of the Lord means to serve Him exactly as He desires. The neophyte devotee is therefore ordered to worship the Lord strictly according to the regulative principles given by the spiritual master and the śāstras. By executing devotional service in that way, he gradually becomes attached to Kṛṣṇa, and when his original dormant love for the Lord becomes manifest, he spontaneously serves the Lord without any motive. This condition is the perfect stage of one’s relationship with the Lord. The Lord then looks after the comfort and security of His devotee without being asked. Kṛṣṇa promises in Bhagavad-gītā (9.22):
Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ описва преданото служене с думите аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там. Върховната Божествена Личност не бива да се обожава с материално желание за успех в плодоносните дейности или умозрителните разсъждения. Да служим в лотосовите нозе на Бога, значи да му служим така, както Той иска. Затова начинаещият предан е длъжен да почита Бога според строгите изисквания на духовния учител и ша̄стрите. Като служи по този начин, той постепенно се привързва към Кр̣ш̣н̣а и щом първоначалната му любов към Бога се пробуди, започва да му служи спонтанно, без никаква корист. Това състояние на преданост е съвършеното отношение към Бога. Върховният сам се грижи за нуждите и безопасността на своя предан. В Бхагавад-гӣта̄ (9.22) Кр̣ш̣н̣а дава следното обещание:
ye janāḥ paryupāsate
teṣāṁ nityābhiyuktānāṁ
yoga-kṣemaṁ vahāmy aham
йе джана̄х̣ парюпа̄сате
теш̣а̄м̇ нитя̄бхиюкта̄на̄м̇
йога-кш̣емам̇ ваха̄мй ахам
The Supreme Lord personally takes care of anyone who is completely engaged in His devotional service. Whatever he has, the Lord protects, and whatever he needs, the Lord supplies. Therefore why should one bother the Lord for something material? Such prayers are unnecessary.
Върховният Бог лично се грижи за всекиго, изцяло посветен на предано служене. Бог запазва това, което той има, и му осигурява онова, от което се нуждае. Тогава защо да безпокоим Бога с материалните си желания? Такива молитви са напълно излишни.
Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura explains that even if a devotee wishes the Lord to fulfill a particular desire, the devotee should not be considered a sakāma-bhakta (a devotee with some motive). In the Bhagavad-gītā (7.16) Kṛṣṇa says:
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че преданият, молещ Бога да изпълни някое негово желание, не е сака̄ма бхакта (користен). Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.16):
janāḥ sukṛtino ’rjuna
ārto jijñāsur arthārthī
jñānī ca bharatarṣabha
джана̄х̣ сукр̣тино 'рджуна
а̄рто джигя̄сур артха̄ртхӣ
гя̄нӣ ча бхаратарш̣абха
“O best among the Bharatas [Arjuna], four kinds of pious men render devotional service unto Me — the distressed, the desirer of wealth, the inquisitive and he who is searching for knowledge of the Absolute.” The ārta and the arthārthī, who approach the Supreme Personality of Godhead for relief from misery or for some money, are not sakāma-bhaktas, although they appear to be. Being neophyte devotees, they are simply ignorant. Later in Bhagavad-gītā the Lord says, udārāḥ sarva evaite: they are all magnanimous (udārāḥ). Although in the beginning a devotee may harbor some desire, in due course of time it will vanish. Therefore the Śrīmad-Bhāgavatam enjoins:
„О, най-добър сред Бха̄ратите, четири вида благочестиви хора започват да ми служат предано – нещастните, желаещите богатство, любознателните и търсещите знание за Абсолюта“. А̄рта и артха̄ртхӣ, които се обръщат към Върховната Божествена Личност за утеха от страданията си или за пари, не са сака̄ма бхакти, въпреки че изглеждат такива. Те са начинаещи предани, без достатъчно знание. По-нататък в Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: уда̄ра̄х̣ сарва еваите – те са възвишени души (уда̄ра̄х̣). В началото преданият може да таи в сърцето си някое желание, но постепенно то ще изчезне. Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.10) повелява:
mokṣa-kāma udāra-dhīḥ
tīvreṇa bhakti-yogena
yajeta puruṣaṁ param
мокш̣а-ка̄ма уда̄ра-дхӣх̣
тӣврен̣а бхакти-йогена
яджета пуруш̣ам̇ парам
“A person who has broader intelligence, whether he is full of all material desire, is free from material desire, or has a desire for liberation, must by all means worship the supreme whole, the Personality of Godhead.” (Bhāg. 2.3.10)
„Изпълнен с желания, свободен от желания или стремящ се към освобождение, интелигентният човек с всички средства трябва да обожава върховното цяло, Божествената Личност“.
Even if one wants something material, he should pray to no one but the Lord to fulfill his desire. If one approaches a demigod for the fulfillment of his desires, he is to be considered naṣṭa-buddhi, bereft of all good sense. Kṛṣṇa says in Bhagavad-gītā (7.20):
Дори ако някой иска нещо материално, би трябвало да моли само Бога да изпълни желанието му. Ако се обърне към някой полубог, той става наш̣т̣а-буддхи, лишен от здрав разум. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.20):
prapadyante ’nya-devatāḥ
taṁ taṁ niyamam āsthāya
prakṛtyā niyatāḥ svayā
прападянте 'ня-девата̄х̣
там̇ там̇ ниямам а̄стха̄я
пракр̣тя̄ нията̄х̣ свая̄
“Those whose minds are distorted by material desires surrender unto demigods and follow the particular rules and regulations of worship according to their own natures.”
„Хората, изгубили интелигентността си поради материални желания, почитат полубоговете и следват предписанията за обожание според собствената си природа“.
Lakṣmīdevī advises all devotees who approach the Lord with material desires that according to her practical experience, the Lord is Kāmadeva, and thus there is no need to ask Him for anything material. She says that everyone should simply serve the Lord without any motive. Since the Supreme Personality of Godhead is sitting in everyone’s heart, He knows everyone’s thoughts, and in due course of time He will fulfill all desires. Therefore let us completely depend on the service of the Lord without bothering Him with our material requests.
Позовавайки се на своя опит, Лакш̣мӣдевӣ казва на всички предани, които се обръщат към Бога с материални молби, че това не е необходимо, защото Той е Ка̄мадева. Тя съветва всеки просто да му служи без никакви подбуди. Бог, Върховната Личност, знае мислите ни, Той се намира във всяко сърце и с течение на времето ще изпълни всичките ни желания. Затова нека се уповаваме единствено на преданото служене и да не безпокоим Бога с материалните си молби.