Text 5
ТЕКСТ 5
Devanagari
Деванагари (азбука)
क्षणार्धमिव राजेन्द्र व्यतिक्रान्तं नवं वय: ॥ ५ ॥
Text
Текст
kāma-kaśmala-cetasaḥ
kṣaṇārdham iva rājendra
vyatikrāntaṁ navaṁ vayaḥ
ка̄ма-кашмала-четасах̣
кш̣ан̣а̄рдхам ива ра̄джендра
вятикра̄нтам̇ навам̇ ваях̣
Synonyms
Дума по дума
tayā — with her; evam — in this way; ramamāṇasya — enjoying; kāma — full of lust; kaśmala — sinful; cetasaḥ — his heart; kṣaṇa-ardham — in half a moment; iva — like; rāja-indra — O King; vyatikrāntam — expired; navam — new; vayaḥ — life.
тая̄ – с нея; евам – по този начин; рамама̄н̣ася – наслаждавайки се; ка̄ма – изпълнено с похот; кашмала – грешно; четасах̣ – неговото сърце; кш̣ан̣а-ардхам – за половин миг; ива – като; ра̄джа-индра – о, царю; вятикра̄нтам – изтече; навам – нов; ваях̣ – живот.
Translation
Превод
My dear King Prācīnabarhiṣat, in this way King Purañjana, with his heart full of lust and sinful reactions, began to enjoy sex with his wife, and in this way his new life and youth expired in half a moment.
Скъпи царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, така цар Пуран̃джана, чието сърце бе изпълнено с похот и греховни последици, започна да се наслаждава на секс и младостта му отлетя за по-малко от миг.
Purport
Пояснение
Śrīla Govinda dāsa Ṭhākura has sung:
В една от песните на Шрӣла Говинда да̄са Т̣ха̄кура откриваме следните редове:
ithe ki āche paratīti re
kamala-dala-jala, jīvana ṭalamala,
bhaja huṁ hari-pada nīti re
итхе ки а̄чхе паратӣти ре
камала-дала-джала, джӣвана т̣аламала,
бхаджа хум̇ хари-пада нӣти ре
In this verse Śrīla Govinda dāsa actually says that there is no bliss in the enjoyment of youthful life. In youth a person becomes very lusty to enjoy all kinds of sense objects. The sense objects are form, taste, smell, touch and sound. The modern scientific method, or advancement of scientific civilization, encourages the enjoyment of these five senses. The younger generation is very pleased to see a beautiful form, to hear radio messages of material news and sense gratificatory songs, to smell nice scents and nice flowers, and to touch the soft body or breasts of a young woman and gradually touch the sex organs. All of this is also very pleasing to the animals; therefore in human society there are restrictions in the enjoyment of the five sense objects. If one does not follow, he becomes exactly like an animal.
В тези стихове Шрӣла Говинда да̄са казва, че удоволствията, на които човек се отдава в младостта си, всъщност не му носят радост. В младите си години човек е изпълнен с жажда да се наслаждава на всякакви сетивни обекти. Сетивни обекти са формите, вкусовете, миризмите, допирът, звуците. Съвременният научен прогрес, научно-техническият прогрес на цивилизацията, насърчава наслаждението с тези пет сетива. Младежите обичат да гледат красиви форми, да слушат светски новини и забавна музика, да вдъхват приятни аромати, да се докосват до нежните тела и гърдите на младите жени, а накрая и до половите им органи. Но всичко това доставя голямо удоволствие и на животните. Ето защо в човешкото общество има ограничения по отношение на сетивното наслаждение. Ако човек не спазва тези ограничения, той става точно като животно.
Thus in this verse it is specifically stated, kāma-kaśmala-cetasaḥ: the consciousness of King Purañjana was polluted by lusty desires and sinful activities. In the previous verse it is stated that Purañjana, although advanced in consciousness, lay down on a very soft bed with his wife. This indicates that he indulged too much in sex. The words navaṁ vayaḥ are also significant in this verse. They indicate the period of youth from age sixteen to thirty. These thirteen or fifteen years of life are years in which one can very strongly enjoy the senses. When one comes to this age he thinks that life will go on and that he will simply continue enjoying his senses. But “time and tide wait for no man” — the span of youth expires very quickly. One who wastes his life simply by committing sinful activities in youth immediately becomes disappointed and disillusioned when the brief period of youth is over. The material enjoyments of youth are especially pleasing to a person who has no spiritual training. If one is trained only according to the bodily conception of life, he simply leads a disappointed life because bodily sense enjoyment finishes within forty years or so. After forty years, one simply leads a disillusioned life because he has no spiritual knowledge. For such a person, the expiration of youth occurs in half a moment. Thus King Purañjana’s pleasure, which he took in lying down with his wife, expired very quickly.
В този текст специално се подчертава: ка̄ма-кашмала-четасах̣ – съзнанието на цар Пуран̃джана било осквернено от похотливи желания и греховни дела. В предишния текст се каза, че макар и да имал развито съзнание, той лежал със съпругата си в меки постели. С други думи, царят твърде много се отдавал на секс. Важно значение в този текст имат и думите навам̇ ваях̣. Те назовават младостта на човека, периода от шестнайсет до трийсет години. През тези четиринайсет-петнайсет години от своя живот човек може интензивно да се наслаждава на сетивата си. В тази възраст хората си мислят, че животът ще продължава вечно и те все така ще се наслаждават на сетивата си. Но времето не чака никого – младостта бързо отлита. Човек, който на младини пропилява живота си, отдавайки се на грехове, ще трябва да преживее тежко разочарование и да се раздели с всичките си илюзии, когато кратките младежки години свършат. Материалните наслади по време на младостта носят удоволствие предимно на хората, които не са възпитани в духовните ценности. Ако възпитанието, което човек получава, се основава изключително на телесния мироглед, целият живот се превръща в разочарование, защото телесните, сетивните удоволствия свършват, щом човек наближи четирийсетте. Когато прехвърли четирийсетте и изгуби илюзиите си, той остава без нищо, защото не притежава духовно знание. На такъв човек му се струва, че младостта е отлетяла за по-малко от миг. Ето защо удоволствието, което цар Пуран̃джана изпитвал, докато лежал със съпругата си, бързо свършило.
Kāma-kaśmala-cetasaḥ also indicates that unrestricted sense enjoyment is not allowed in the human form of life by the laws of nature. If one enjoys his senses unrestrictedly, he leads a sinful life. The animals do not violate the laws of nature. For example, the sex impulse in animals is very strong during certain months of the year. The lion is very powerful. He is a flesh-eater and is very strong, but he enjoys sex only once in a year. Similarly, according to religious injunctions a man is restricted to enjoying sex only once in a month, after the menstrual period of the wife, and if the wife is pregnant, he is not allowed sex life at all. That is the law for human beings. A man is allowed to keep more than one wife because he cannot enjoy sex when the wife is pregnant. If he wants to enjoy sex at such a time, he may go to another wife who is not pregnant. These are laws mentioned in the Manu-saṁhitā and other scriptures.
Ка̄ма-кашмала-четасах̣ означава също така, че законите на природата не позволяват на хората да се отдават без мярка на сетивни наслади. Който прави това, води греховен живот. Животните не нарушават законите на природата. Например при тях половият нагон е много силен в точно определен период от годината. Лъвът е много могъщо животно. Той се храни с месо и има изключителна сила, но се съвкуплява само веднъж годишно. По подобен начин религиозните принципи повеляват, че човекът може да има сексуални контакти само веднъж месечно, след менструалния период на съпругата си, и то при условие че тя не е бременна. Ако съпругата му е бременна, той трябва напълно да се въздържа от секс. Такъв е законът за хората. Мъжът може да има повече от една съпруга, защото ако тя е бременна, той не бива да води полов живот с нея. През този период той може да задоволява желанието си за секс с някоя друга от своите съпруги. Това са закони, изложени в Ману сам̇хита̄ и други свещени писания.
These laws and scriptures are meant for human beings. As such, if one violates these laws, he becomes sinful. The conclusion is that unrestricted sense enjoyment means sinful activities. Illicit sex is sex that violates the laws given in the scriptures. When one violates the laws of the scriptures, or the Vedas, he commits sinful activities. One who is engaged in sinful activities cannot change his consciousness. Our real function is to change our consciousness from kaśmala, sinful consciousness, to Kṛṣṇa, the supreme pure. As confirmed in Bhagavad-gītā (paraṁ brahma paraṁ dhāma pavitraṁ paramaṁ bhavān), Kṛṣṇa is the supreme pure, and if we change our consciousness from material enjoyment to Kṛṣṇa, we become purified. This is the process recommended by Lord Caitanya Mahāprabhu as the process of ceto-darpaṇa-mārjanam, cleansing the mirror of the heart.
Тези закони и свещени писания са предназначени за хората. Ако ги нарушава, човек върши грях. Иначе казано, неограничените сетивни наслади означават греховен живот. Незаконни са тези полови отношения, които са в разрез със законите на писанията. Ако нарушава законите на писанията, на Ведите, човек върши греховни дела. А този, който върши греховни дела, не може да промени съзнанието си. Нашият истински дълг е да променим съзнанието си, като го насочим от греховното, кашмала, към най-чистото, Кр̣ш̣н̣а. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че Кр̣ш̣н̣а е съвършената чистота (парам̇ брахма парам̇ дха̄ма павитрам̇ парамам̇ бхава̄н), ето защо съзнанието ни се пречиства, ако го пренасочим от материалните удоволствия към Кр̣ш̣н̣а. Това е процесът, препоръчан от Бог Чайтаня Маха̄прабху и наречен от него чето-дарпан̣а-ма̄рджанам – изчистване на огледалото на сърцето.