Text 64
ТЕКСТ 64
Devanagari
Деванагари (азбука)
श्चचतुर्विधं पुरमात्मांशकेन ।
अथो विदुस्तं पुरुषं सन्तमन्त-
र्भुङ्क्ते हृषीकैर्मधु सारघं य: ॥ ६४ ॥
Text
Текст
catur-vidhaṁ puram ātmāṁśakena
atho vidus taṁ puruṣaṁ santam antar
bhuṅkte hṛṣīkair madhu sāra-ghaṁ yaḥ
чатур-видхам̇ пурам а̄тма̄м̇шакена
атхо видус там̇ пуруш̣ам̇ сантам антар
бхун̇кте хр̣ш̣ӣкаир мадху са̄ра-гхам̇ ях̣
Synonyms
Дума по дума
sṛṣṭam — in the creation; sva-śaktyā — by Your own potency; idam — this cosmic manifestation; anupraviṣṭaḥ — entering afterward; catuḥ-vidham — four kinds of; puram — bodies; ātma-aṁśakena — by Your own part and parcel; atho — therefore; viduḥ — know; tam — him; puruṣam — the enjoyer; santam — existing; antaḥ — within; bhuṅkte — enjoys; hṛṣīkaiḥ — by the senses; madhu — sweetness; sāra-gham — honey; yaḥ — one who.
ср̣ш̣т̣ам – в творението; сва-шактя̄ – чрез твоята собствена енергия; идам – космическото проявление; ануправиш̣т̣ах̣ – впоследствие влизащ; чатух̣-видхам – четири вида; пурам – тела; а̄тма-ам̇шакена – със своята неразделна част; атхо – затова; видух̣ – знаеш; там – него; пуруш̣ам – наслаждаващия се; сантам – съществуващ; антах̣ – вътре; бхун̇кте – се наслаждава; хр̣ш̣ӣкаих̣ – със сетивата; мадху – сладост; са̄ра-гхам – мед; ях̣ – този, който.
Translation
Превод
My dear Lord, after creating by Your own potencies, You enter within the creation in four kinds of forms. Being within the hearts of the living entities, You know them and know how they are enjoying their senses. The so-called happiness of this material creation is exactly like the bees’ enjoyment of honey after it has been collected in the honeycomb.
О, Господи, щом създадеш мирозданието посредством енергиите си, Ти влизаш в него в четири различни образа. Ти добре познаваш живите същества, защото се намираш в сърцето им и знаеш как те доставят удоволствие на своите сетива. Лъжовното щастие в този свят е като насладата на пчелите от меда, който са събрали в килийките на восъчната пита.
Purport
Пояснение
The material cosmic manifestation is an exhibition of the external energy of the Supreme Personality of Godhead, but because dull matter cannot work independently, the Lord Himself enters within this material creation in the form of a partial expansion (Paramātmā), and He enters also by His separated parts and parcels (the living entities). In other words, both the living entities and the Supreme Personality of Godhead enter into the material creation just to make it active. As stated in Bhagavad-gītā (7.5):
Материалното мироздание е проявление на външната енергия на Върховната Божествена Личност, но понеже мъртвата материя не може да действа самостоятелно, Богът сам влиза в материалния свят под образа на частичната си еманация Парама̄тма̄ и като своите отделени частици, живите същества. С други думи, и живите същества, и Върховната Божествена Личност влизат в материалното творение, за да го приведат в действие. В Бхагавад-гӣта̄ (7.5) е казано:
prakṛtiṁ viddhi me parām
jīva-bhūtāṁ mahā-bāho
yayedaṁ dhāryate jagat
пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м
джӣва-бхӯта̄м̇ маха̄-ба̄хо
яйедам̇ дха̄ряте джагат
“Besides this inferior nature, O mighty-armed Arjuna, there is a superior energy of Mine, which consists of all living entities who are struggling with the material nature and are sustaining the universe.”
„Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа“.
Since the material world cannot work independently, the living entities enter into the material manifestation in four different types of bodies. The word catur-vidham is significant in this verse. There are four types of living entities born within this material world: some are born by way of an embryo (jarāyu-ja), some by way of eggs (aṇḍa-ja), some by perspiration (sveda-ja), and some, like the trees, by way of seeds (udbhij-ja). Regardless of how these living entities appear, they are all busy in the pursuit of sense enjoyment.
Материалният свят не може да функционира самостоятелно, затова живите същества влизат в него, като приемат четири вида тела. Думата чатур-видхам в тази строфа заслужава специално внимание. Живите същества, които се раждат в материалния свят, се делят на четири категории. Едни от тях се развиват от зародиш (джара̄ю-джа), други се излюпват от яйца (ан̣д̣а-джа), трети се появяват чрез ферментация (сведа-джа) и четвърти, например дърветата, поникват от семена (удбхидж-джа). Но независимо как се появяват, всички живи същества идват тук в търсене на сетивно наслаждение.
The materialistic scientists’ contention that living entities other than human beings have no soul is nullified herein. Whether they are born through an embryo, eggs, perspiration or seeds, all living entities in the 8,400,000 species of life are parts and parcels of the Supreme Personality of Godhead, and each therefore is an individual spiritual spark and soul. The Supreme Personality of Godhead also remains within the heart of the living entity, regardless of whether the living entity is a man, animal, tree, germ or microbe. The Lord resides in everyone’s heart, and because all living entities who come to this material world do so in order to fulfill their desire for sense enjoyment, the Lord directs the living entities to enjoy their senses. Thus the Paramātmā, the Supreme Personality of Godhead, knows everyone’s desires. As stated in Bhagavad-gītā (15.15):
Тази строфа опровергава мнението на материалните учени, че единствено хората имат душа. Всички живи същества, независимо дали се раждат от зародиши, яйца, ферментация или семена, всички живи същества сред осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот са неразделни частици от Върховната Божествена Личност, затова всяко от тях е индивидуална духовна искра, индивидуална душа. Върховният Бог също се намира в сърцето на живото същество, независимо в какво тяло е въплътено то: човек, животно, дърво или микроб. Богът живее във всяко сърце и понеже живите същества идват в материалния свят, за да търсят сетивни наслади, Той ги напътства така, че да могат да доставят удоволствие на сетивата си. По този начин Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, знае желанията на всекиго. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) е казано:
mattaḥ smṛtir jñānam apohanaṁ ca
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
“I am seated in everyone’s heart, and from Me come remembrance, knowledge and forgetfulness.”
„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“.
Remaining within the hearts of all living entities, the Lord bestows remembrance by which the living entities can enjoy certain things. Thus the living entities create their enjoyable honeycombs and then enjoy them. The example of the bees is appropriate because when bees try to enjoy their honeycomb, they have to suffer the bites of other bees. Because bees bite one another when they enjoy honey, they are not exclusively enjoying the sweetness of the honey, for there is also suffering. In other words, the living entities are subjected to the pains and pleasures of material enjoyment, whereas the Supreme Personality of Godhead, knowing their plans for sense enjoyment, is aloof from them. In the Upaniṣads the example is given of two birds sitting on a tree. One bird (the jīva, or living entity) is enjoying the fruits of that tree, and the other bird (Paramātmā) is simply witnessing. In the Bhagavad-gītā (13.23) the Supreme Personality of Godhead as Paramātmā is described as upadraṣṭā (the overseer) and anumantā (the permitter).
Като остава в сърцата на живите същества, Богът им дава памет, за да могат да се наслаждават на определени неща. Така те си създават свои медени пити и им се радват. Примерът с пчелите е много уместен: ако искат да се насладят на вкуса на меда в питата, пчелите са принудени да търпят ужилванията на другите пчели. Когато ядат мед, пчелите жестоко се жилят една друга. Така те никога не могат да вкусят спокойно сладостта на меда, наслаждението им винаги е съпроводено от страдание. С други думи, когато се опитват да се наслаждават в материалния свят, живите същества изпитват радост и болка, но Върховната Божествена Личност, която добре познава плановете им за сетивна наслада, няма отношение към това. В Упаниш̣адите душата и Свръхдушата са сравнени с две птици, които са кацнали на едно и също дърво. Едната птица (джӣвата, живото същество) кълве плодовете на дървото, а другата птица (Парама̄тма̄) само я наблюдава. В Бхагавад-гӣта̄ (13.23) Върховната Божествена Личност в аспекта си на Парама̄тма̄ е наречена упадраш̣т̣а̄ („наблюдател“) и ануманта̄ („разрешител“).
Thus the Lord simply witnesses and gives the living entity sanction for sense enjoyment. It is the Paramātmā also who gives the intelligence by which the bees can construct a hive, collect honey from various flowers, store it and enjoy it. Although the Paramātmā is aloof from the living entities, He knows their intentions, and He gives them facilities by which they can enjoy or suffer the results of their actions. Human society is exactly like a beehive, for everyone is engaged in collecting honey from various flowers, or collecting money from various sources, and creating large empires for common enjoyment. However, after these empires are created, the bites of other nations have to be suffered. Sometimes nations declare war upon one another, and the human beehives become sources of misery. Although human beings are creating their beehives in order to enjoy the sweetness of their senses, they are at the same time suffering from the bites of other persons or nations. The Supreme Personality of Godhead as Paramātmā is simply witnessing all these activities. The conclusion is that both the Supreme Personality of Godhead and the jīvas enter into this material world. However, the Paramātmā, or Supreme Personality of Godhead, is worshipable because He has arranged for the happiness of the living entity in the material world. Because it is the material world, however, no one can enjoy any kind of happiness without inebriety. Material enjoyment means inebriety, whereas spiritual enjoyment means pure enjoyment under the protection of the Supreme Personality of Godhead.
Богът просто наблюдава живото същество и му позволява да се наслаждава по един или друг начин. Именно Парама̄тма̄ дава разум на пчелите да си построят кошер, да събират нектар от цветята, да го съхраняват и да му се наслаждават. Парама̄тма̄ стои встрани от живите същества, но познава техните намерения и им предоставя възможност да се наслаждават на плодовете от дейностите си или да страдат заради тях. Човешкото общество е като пчелен кошер: всички усърдно се трудят и събират нектар от цветята, с други думи, по всевъзможни начини трупат пари, след което градят огромни империи, където всеки да се наслаждава. Но създателите на всяка империя са принудени да търпят ужилванията на други империи и народи. Понякога те си обявяват война и човешките кошери се превръщат в източник на непоносими страдания. Хората строят кошерите си, за да се наслаждават на меда на сетивното удоволствие, но в същото време трябва да страдат от ужилванията на други хора или на други държави. А Върховната Божествена Личност в образа си на Парама̄тма̄ просто наблюдава всички тези дейности. Така и Върховният Бог, и джӣвите идват в материалния свят, но Върховният, Парама̄тма̄, е достоен за обожание, защото Той дава щастие на живото същество в този свят. Ала тъй като този свят е материален, в него не може да има щастие, което да не е примесено с болка. Материалното наслаждение означава страдание. Духовното щастие обаче е чисто блаженство, което душата изпитва под покровителството на Върховната Божествена Личност.