Text 22
ТЕКСТ 22
Devanagari
Деванагари (азбука)
रक्षिता वृत्तिद: स्वेषु सेतुषु स्थापिता पृथक् ॥ २२ ॥
Text
Текст
prajānām iha yojitaḥ
rakṣitā vṛttidaḥ sveṣu
setuṣu sthāpitā pṛthak
праджа̄на̄м иха йоджитах̣
ракш̣ита̄ вр̣ттидах̣ свеш̣у
сетуш̣у стха̄пита̄ пр̣тхак
Synonyms
Дума по дума
aham — I; daṇḍa-dharaḥ — carrier of the scepter; rājā — king; prajānām — of the citizens; iha — in this world; yojitaḥ — engaged; rakṣitā — protector; vṛtti-daḥ — employer; sveṣu — in their own; setuṣu — respective social orders; sthāpitā — established; pṛthak — differently.
ахам – аз; дан̣д̣а-дхарах̣ – носещ жезъл; ра̄джа̄ – цар; праджа̄на̄м – на поданиците; иха – в този свят; йоджитах̣ – зает; ракш̣ита̄ – защитник; вр̣тти-дах̣ – работодател; свеш̣у – всеки в неговото собствено; сетуш̣у – съсловие; стха̄пита̄ – заемащ място; пр̣тхак – различно.
Translation
Превод
King Pṛthu continued: By the grace of the Supreme Lord I have been appointed the king of this planet, and I carry the scepter to rule the citizens, protect them from all danger, and give them employment according to their respective positions in the social order established by Vedic injunction.
Цар Пр̣тху продължи: По милостта на Върховния Бог аз бях избран за цар на тази планета и ми бе поверен скиптър, за да управлявам своите поданици, да ги защитавам от всички опасности и да им осигурявам възможност за работа според положението им в обществото, устроено в съответствие с предписанията на Ведите.
Purport
Пояснение
A king is supposed to be appointed by the Supreme Personality of Godhead to look after the interests of his particular planet. On every planet there is a predominating person, just as we now see that in every country there is a president. If one is president or king, it should be understood that this opportunity has been given to him by the Supreme Lord. According to the Vedic system, the king is considered a representative of Godhead and is offered respects by the citizens as God in the human form of life. Actually, according to Vedic information, the Supreme Lord maintains all living entities, and especially human beings, to elevate them to the highest perfection. After many, many births in lower species, when a living entity evolves to the human form of life and in particular to the civilized human form of life, his society must be divided into four gradations, as ordered by the Supreme Personality of Godhead in Bhagavad-gītā (cātur-varṇyaṁ mayā sṛṣṭam, etc.). The four social orders — the brāhmaṇas, kṣatriyas, vaiśyas and śūdras — are natural divisions of human society, and as declared by Pṛthu Mahārāja, every man in his respective social order must have proper employment for his livelihood. It is the duty of the king or the government to insure that the people observe the social order and that they are also employed in their respective occupational duties. In modern times, since the protection of the government or the king has been withdrawn, social order has practically collapsed. No one knows who is a brāhmaṇa, who is a kṣatriya, who is a vaiśya or who is a śūdra, and people claim to belong to a particular social order by birthright only. It is the duty of the government to reestablish social order in terms of occupational duties and the modes of material nature, for that will make the entire world population actually civilized. If it does not observe the institutional functions of the four social orders, human society is no better than animal society, in which there is never tranquillity, peace and prosperity but only chaos and confusion. Mahārāja Pṛthu, as an ideal king, strictly observed the maintenance of the Vedic social order.
Смята се, че царят е избран от Върховната Божествена Личност да се грижи за благоденствието на дадената планета. Всяка планета си има владетел, както днес всяка държава е оглавявана от президент. Човек може да стане президент или цар само с позволението на Върховния Бог. Във ведическото общество царят е смятан за представител на Бога и поданиците му го почитат като Бога в човешки образ. Във Ведите е казано, че Върховният Бог се грижи за всички живи същества, и особено за хората, за да могат те да постигнат най-висшето съвършенство. Живото същество получава човешко тяло след много, много животи в низши биологични форми, затова според волята на Върховния Бог, изразена в Бхагавад-гӣта̄, цивилизованото човешкото общество трябва да бъде разделено на четири класи (ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам и т.н.). Четирите обществени класи – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри – са естествени разделения на човешкото общество. Както утвърждава Пр̣тху Маха̄ра̄джа в тази строфа, всеки човек трябва да разполага с подходяща работа, която да отговаря на общественото му положение и да му осигурява средства за съществуване. Дълг на царя, респективно на правителството, е да се грижи хората да спазват реда, установен в обществото, и да извършват работа, съответстваща на общественото им положение. В наши дни тази социална система е разрушена до основи, защото правителството и царят повече не се грижат за хората. Днес никой не знае какво значи да бъдеш бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра; всички мислят, че принадлежността към една или друга обществена класа се определя изключително от произхода. Дълг на правителството е да възстанови разрушената обществена структура, деляща хората на класи според вида на извършваната от тях работа и гун̣ите на материалната природа, под чието влияние се намират. Само по този начин човечеството може да стане наистина цивилизовано. Ако в човешкото общество отсъства делението на четири класи, практически то по нищо не се различава от хаотичното, безсистемно общество на животните, в което не може да има мир, спокойствие и процъфтяване. Като съвършен цар, Маха̄ра̄джа Пр̣тху строго следял да се съхрани ведическата социална структура.
Prajāyate iti prajā. The word prajā refers to one who takes birth. Therefore Pṛthu Mahārāja guaranteed protection for prajānām — all living entities who took birth in his kingdom. Prajā refers not only to human beings but also to animals, trees and every other living entity. It is the duty of the king to give all living entities protection and food. The fools and rascals of modern society have no knowledge of the extent of the responsibility of the government. Animals are also citizens of the land in which they happen to be born, and they also have the right to continue their existence at the cost of the Supreme Lord. The disturbance of the animal population by wholesale slaughter produces a catastrophic future reaction for the butcher, his land and his government.
Праджа̄яте ити праджа̄. Думата праджа̄ обозначава всички родени. С други думи, Пр̣тху Маха̄ра̄джа осигурявал закрила на всички живи същества, родили се в царството му. Праджа̄ се отнася не само за хората, но и за животните, дърветата и всички други живи същества. Царят е длъжен да осигурява храна и закрила на всички. Глупаците и негодниците от съвременното общество не си дават сметка докъде се простира отговорността на правителството. Животните също са граждани на страната, в която са се родили, и също имат правото да живеят в нея под закрилата на Върховния Бог. Изтреблението им в кланиците има гибелни последствия не само за този, който собственоръчно ги убива, но и за цялата страна и за правителството.