Text 36
ТЕКСТ 36
Devanagari
Деванагари (азбука)
लोकास्त्रयो ह्यनु विभ्राजन्त एते ।
यन्नाव्रजञ्जन्तुषु येऽननुग्रहा
व्रजन्ति भद्राणि चरन्ति येऽनिशम् ॥ ३६ ॥
Text
Текст
lokās trayo hy anu vibhrājanta ete
yan nāvrajañ jantuṣu ye ’nanugrahā
vrajanti bhadrāṇi caranti ye ’niśam
лока̄с трайо хй ану вибхра̄джанта ете
ян на̄враджан̃ джантуш̣у йе 'нануграха̄
враджанти бхадра̄н̣и чаранти йе 'нишам
Synonyms
Дума по дума
yat — which planet; bhrājamānam — illuminating; sva-rucā — by self-effulgence; eva — only; sarvataḥ — everywhere; lokāḥ — planetary systems; trayaḥ — three; hi — certainly; anu — thereupon; vibhrājante — give off light; ete — these; yat — which planet; na — not; avrajan — have reached; jantuṣu — to living entities; ye — those who; ananugrahāḥ — not merciful; vrajanti — reach; bhadrāṇi — welfare activities; caranti — engage in; ye — those who; aniśam — constantly.
ят – която планета; бхра̄джама̄нам – светеща; сва-руча̄ – със собствено сияние; ева – само; сарватах̣ – навсякъде; лока̄х̣ – планетни системи; траях̣ – три; хи – именно; ану – вследствие на това; вибхра̄джанте – излъчват светлина; ете – тези; ят – която планета; на – не; авраджан – са постигнали; джантуш̣у – към живите същества; йе – тези, които; анануграха̄х̣ – немилостиви; враджанти – достигат; бхадра̄н̣и – добри дела; чаранти – извършват; йе – тези, които; анишам – постоянно.
Translation
Превод
The self-effulgent Vaikuṇṭha planets, by whose illumination alone all the illuminating planets within this material world give off reflected light, cannot be reached by those who are not merciful to other living entities. Only persons who constantly engage in welfare activities for other living entities can reach the Vaikuṇṭha planets.
Сияйните планети Вайкун̣т̣хи, с чиято отразена светлина светят всички небесни тела в материалния свят, са недостъпни за ония, които не са милостиви към другите живи създания. Само личностите, непрекъснато вършещи добро за останалите, могат да достигнат планетите във Вайкун̣т̣ха.
Purport
Пояснение
Here is a description of two aspects of the Vaikuṇṭha planets. The first is that in the Vaikuṇṭha sky there is no need of the sun and moon. This is confirmed by the Upaniṣads as well as Bhagavad-gītā (na tad bhāsayate sūryo na śaśāṅko na pāvakaḥ). In the spiritual world the Vaikuṇṭhalokas are themselves illuminated; there is therefore no need of sun, moon or electric light. It is in fact the illumination of the Vaikuṇṭhalokas which is reflected in the material sky. Only by this reflection are the suns in the material universes illuminated; after the illumination of the sun, all the stars and moons are illuminated. In other words, all the luminaries in the material sky borrow illumination from Vaikuṇṭhaloka. From this material world, however, people can be transferred to the Vaikuṇṭhaloka, if they incessantly engage in welfare activities for all other living entities. Such incessant welfare activities can really be performed only in Kṛṣṇa consciousness. There is no philanthropic work within this material world but Kṛṣṇa consciousness that can engage a person twenty-four hours a day.
В тази строфа се говори за две особености на планетите във Вайкун̣т̣ха. Първата е, че на тях няма нужда от слънце и от луна. Този факт е потвърден в Упаниш̣адите и в Бхагавад-гӣта̄ (на тад бха̄саяте сӯрьо на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣). Вайкун̣т̣халоките в духовния свят сами излъчват сияние, затова там няма нужда от слънце, луна или електричество. Светлината в материалния свят всъщност е отражение на сиянието от Вайкун̣т̣ха. Слънцето във всяка материална вселена свети с отразеното сияние на планетите във Вайкун̣т̣ха, а звездите и луните отразяват светлината на Слънцето. С други думи, всички небесни тела в материалния космос получават светлината си от духовния свят. Хората от материалния свят обаче могат да стигнат до Вайкун̣т̣халока само ако непрекъснато вършат дела, които носят благо на всички живи създания. Такива неспирни благодеяния са възможни само в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В този свят няма друга хуманна дейност, която човек би могъл да върши двайсет и четири часа в денонощието.
A Kṛṣṇa conscious being is always engaged in planning how to take all of suffering humanity back home, back to Godhead. Even if one is not successful in reclaiming all the fallen souls back to Godhead, still, because he is Kṛṣṇa conscious, his path to Vaikuṇṭhaloka is open. He personally becomes qualified to enter the Vaikuṇṭhalokas, and if anyone follows such a devotee, he also enters into Vaikuṇṭhaloka. Others, who engage in envious activities, are known as karmīs. Karmīs are envious of one another. Simply for sense gratification, they can kill thousands of innocent animals. Jñānīs are not as sinful as karmīs, but they do not try to reclaim others back to Godhead. They perform austerities for their own liberation. Yogīs are also engaged in self-aggrandizement by trying to attain mystic powers. But devotees, Vaiṣṇavas, who are servants of the Lord, come forward in the actual field of work in Kṛṣṇa consciousness to reclaim fallen souls. Only Kṛṣṇa conscious persons are eligible to enter into the spiritual world. That is clearly stated in this verse and is confirmed in Bhagavad-gītā, wherein the Lord says that there is no one dearer to Him than those who preach the gospel of Bhagavad-gītā to the world.
Този, който притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание, постоянно мисли как да върне цялото страдащо човечество вкъщи, при Бога. И понеже постоянно е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, дори и да не успее да спаси всички обусловени души, неговият път към Вайкун̣т̣ха е широко открит. Нещо повече, не само той е достоен да влезе в духовния свят – всеки, който го следва, също постига духовното царство. Хората, чиито дейности са насочени против други живи създания, се наричат кармӣ. Кармӣте постоянно враждуват един с друг. Заради сетивното наслаждение те са в състояние да убият хиляди невинни животни. Гя̄нӣте не вършат тежки грехове като кармӣте, ала не се стремят да върнат при Бога другите живи същества. Те се подлагат на отречения за собственото си освобождение. Йогӣте, които се опитват да постигнат мистични сили, също се интересуват единствено от своето собствено величие и съвършенство. Но ваиш̣н̣авите, преданите, са слуги на Върховния Бог. Посвещавайки се на Кр̣ш̣н̣а съзнание, те реално, на практика вършат най-важната и най-хуманната дейност – спасяват падналите души. Само Кр̣ш̣н̣а осъзнатите личности могат да влязат в духовния свят. Това е потвърдено в настоящата строфа, а също и в Бхагавад-гӣта̄, където Богът казва, че никой не му е по-скъп от оня, който проповядва неговото послание из целия свят.