Text 47
ТЕКСТ 47
Devanagari
Деванагари (азбука)
बुद्ध्वा जीवगतिं धीरो मुक्तसङ्गश्चरेदिह ॥ ४७ ॥
Text
Текст
na kārpaṇyaṁ na sambhramaḥ
buddhvā jīva-gatiṁ dhīro
mukta-saṅgaś cared iha
на ка̄рпан̣ям̇ на самбхрамах̣
буддхва̄ джӣва-гатим̇ дхӣро
мукта-сан̇гаш чаред иха
Synonyms
Дума по дума
tasmāt — on account of death; na — not; kāryaḥ — should be done; santrāsaḥ — horror; na — not; kārpaṇyam — miserliness; na — not; sambhramaḥ — eagerness for material gain; buddhvā — realizing; jīva-gatim — the true nature of the living entity; dhīraḥ — steadfast; mukta-saṅgaḥ — free from attachment; caret — one should move about; iha — in this world.
тасма̄т – смъртта; на – не; ка̄рях̣ – трябва да очаква; сантра̄сах̣ – с ужас; на – не; ка̄рпан̣ям – скъперничество; на – не; самбхрамах̣ – стремеж към материални постижения; буддхва̄ – осъзнавайки; джӣва-гатим – истинската природа на живото същество; дхӣрах̣ – неотклонно; мукта-сан̇гах̣ – освободен от привързаност; чарет – човек трябва да върви; иха – в този свят.
Translation
Превод
Therefore, one should not view death with horror, nor have recourse to defining the body as soul, nor give way to exaggeration in enjoying the bodily necessities of life. Realizing the true nature of the living entity, one should move about in the world free from attachment and steadfast in purpose.
Затова човек не трябва да очаква с ужас смъртта, нито да търси спасение в отъждествяването с тялото или неудържимо да се отдава на наслаждение, докато удовлетворява потребностите на тялото си. Като осъзнае истинската си, духовна природа, той трябва да действа освободен от привързаности и неотклонно вървейки към своята цел.
Purport
Пояснение
A sane person who has understood the philosophy of life and death is very upset upon hearing of the horrible, hellish condition of life in the womb of the mother or outside of the mother. But one has to make a solution to the problems of life. A sane man should understand the miserable condition of this material body. Without being unnecessarily upset, he should try to find out if there is a remedy. The remedial measures can be understood when one associates with persons who are liberated. It must be understood who is actually liberated. The liberated person is described in Bhagavad-gītā: one who engages in uninterrupted devotional service to the Lord, having surpassed the stringent laws of material nature, is understood to be situated in Brahman.
Всеки разумен човек, който е разбрал философията на живота и смъртта, се отчайва, когато слуша за ужасните, адски условия на живот, в които е поставено живото същество в майчината утроба и после, извън нея. Но проблемите на живота трябва да се разрешат. Разумният човек трябва да разбере, че материалното тяло е източник на страдания. Без излишни разочарования и отчаяние той трябва да се опита да открие решението. Това той може да направи, като общува с личности, постигнали освобождение. Но най-напред трябва да разбере кой е истински освободен. Освободената личност е описана в Бхагавад-гӣта̄: този, който е преодолял неумолимите закони на материалната природа и непрекъснато отдава на Бога предано служене, е достигнал равнището на Брахман.
The Supreme Personality of Godhead is beyond the material creation. It is admitted even by impersonalists like Śaṅkarācārya that Nārāyaṇa is transcendental to this material creation. As such, when one actually engages in the service of the Lord in various forms, either Nārāyaṇa or Rādhā-Kṛṣṇa or Sītā-Rāma, he is understood to be on the platform of liberation. The Bhāgavatam also confirms that liberation means to be situated in one’s constitutional position. Since a living entity is eternally the servitor of the Supreme Lord, when one seriously and sincerely engages in the transcendental loving service of the Lord, he is situated in the position of liberation. One should try to associate with a liberated person, and then the problems of life, namely birth and death, can be solved.
Върховната Божествена Личност е отвъд материалното творение. Дори имперсоналисти като Шан̇кара̄ча̄ря признават, че На̄ра̄ян̣а е трансцендентален по отношение на материалното творение. Затова човек, който действително служи на Бога в различните му форми – На̄ра̄ян̣а, Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а или Сӣта̄-Ра̄ма – е постигнал освобождение. Бха̄гаватам потвърждава, че освобождение означава да се върнеш в естествената си позиция. Тъй като живото същество е вечен слуга на Върховния Бог, ако сериозно и искрено се занимава с трансцендентално любовно служене за Бога, то се намира в освободено състояние. Човек трябва да общува с тези, които са постигнали освобождение, и тогава ще намери разрешение за най-важните проблеми на живота – раждането и смъртта.
While discharging devotional service in full Kṛṣṇa consciousness, one should not be miserly. He should not unnecessarily show that he has renounced this world. Actually, renunciation is not possible. If one renounces his palatial building and goes to a forest, there is actually no renunciation, for the palatial building is the property of the Supreme Personality of Godhead and the forest is also the property of the Supreme Personality of Godhead. If he changes from one property to another, that does not mean that he renounces; he was never the proprietor of either the palace or the forest. Renunciation necessitates renouncing the false understanding that one can lord it over material nature. When one renounces this false attitude and renounces the puffed-up position that he is also God, that is real renunciation. Otherwise, there is no meaning of renunciation. Rūpa Gosvāmī advises that if one renounces anything which could be applied in the service of the Lord and does not use it for that purpose, that is called phalgu-vairāgya, insufficient or false renunciation. Everything belongs to the Supreme Personality of Godhead; therefore everything can be engaged in the service of the Lord; nothing should be used for one’s sense gratification. That is real renunciation. Nor should one unnecessarily increase the necessities of the body. We should be satisfied with whatever is offered and supplied by Kṛṣṇa without much personal endeavor. We should spend our time executing devotional service in Kṛṣṇa consciousness. That is the solution to the problem of life and death.
Докато се занимава с предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек не трябва да се държи като скъперник. Той не трябва да демонстрира отреченост от света. В действителност той не се е отрекъл от нищо. Ако човек напусне двореца си и отиде в гората, той не се отрича от нищо, защото и дворецът, и гората са собственост на Върховната Божествена Личност. Това, че сменя една собственост с друга, не означава, че се отрича от тях – той никога не е бил собственик нито на двореца, нито на гората. Да се отречеш от материалния живот, означава да изоставиш илюзорното схващане, че си господар на материалната природа и имаш право да ѝ се наслаждаваш. Когато човек се раздели с тази измамна представа и с високомерието си, което го кара да се смята за Бог, той върши истинско отречение. Иначе отречението е лишено от смисъл. Рӯпа Госва̄мӣ казва, че ако човек се отрича от нещо, което би могъл да употреби в служене за Бога, действието му се квалифицира като пхалгу-ваира̄гя – скъперническо или лъжливо отречение. Всичко съществуващо принадлежи на Върховната Божествена Личност и затова всичко трябва да се използва в служене за Бога, а не за удовлетворяване на собствените ни сетива. Това е истинско отречение. И нещо друго: човек не бива изкуствено да увеличава потребностите на тялото си. Трябва да се задоволяваме с това, което Кр̣ш̣н̣а ни дава, без да полагаме свръхусилия, и цялото си време трябва да посветим на служене за Бога в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така ще можем да разрешим проблема за раждането и смъртта.