Text 14
ТЕКСТ 14
Devanagari
Деванагари (азбука)
लीनेष्वसति यस्तत्र विनिद्रो निरहंक्रिय: ॥ १४ ॥
Text
Текст
buddhy-ādiṣv iha nidrayā
līneṣv asati yas tatra
vinidro nirahaṅkriyaḥ
буддхй-а̄диш̣в иха нидрая̄
лӣнеш̣в асати яс татра
винидро нирахан̇криях̣
Synonyms
Дума по дума
bhūta — the material elements; sūkṣma — the objects of enjoyment; indriya — the material senses; manaḥ — mind; buddhi — intelligence; ādiṣu — and so on; iha — here; nidrayā — by sleep; līneṣu — merged; asati — in the unmanifest; yaḥ — who; tatra — there; vinidraḥ — awake; nirahaṅkriyaḥ — freed from false ego.
бхӯта – материалните елементи; сӯкш̣ма – обектите на наслаждение; индрия – материалните сетива; манах̣ – ум; буддхи – интелигентност; а̄диш̣у – и прочее; иха – тук; нидрая̄ – от сън; лӣнеш̣у – потопено; асати – в непроявеното; ях̣ – който; татра – там; винидрах̣ – пробуден; нирахан̇криях̣ – свободен от лъжливо его.
Translation
Превод
Although a devotee appears to be merged in the five material elements, the objects of material enjoyment, the material senses and material mind and intelligence, he is understood to be awake and to be freed from the false ego.
Въпреки че на пръв поглед преданият изглежда потопен в петте материални елемента, обектите на материално наслаждение, материалните сетива и материалните ум и интелигентност, трябва да се знае, че той е буден и е свободен от лъжливото его.
Purport
Пояснение
The explanation by Rūpa Gosvāmī in the Bhakti-rasāmṛta-sindhu of how a person can be liberated even in this body is more elaborately explained in this verse. The living entity who has become satya-dṛk, who realizes his position in relationship with the Supreme Personality of Godhead, may remain apparently merged in the five elements of matter, the five material sense objects, the ten senses and the mind and intelligence, but still he is considered to be awake and to be freed from the reaction of false ego. Here the word līna is very significant. The Māyāvādī philosophers recommend merging in the impersonal effulgence of Brahman; that is their ultimate goal, or destination. That merging is also mentioned here. But in spite of merging, one can keep his individuality. The example given by Jīva Gosvāmī is that a green bird that enters a green tree appears to merge in the color of greenness, but actually the bird does not lose its individuality. Similarly, a living entity merged either in the material nature or in the spiritual nature does not give up his individuality. Real individuality is to understand oneself to be the eternal servitor of the Supreme Lord. This information is received from the mouth of Lord Caitanya. He said clearly, upon the inquiry of Sanātana Gosvāmī, that a living entity is the servitor of Kṛṣṇa eternally. Kṛṣṇa also confirms in Bhagavad-gītā that the living entity is eternally His part and parcel. The part and parcel is meant to serve the whole. This is individuality. It is so even in this material existence, when the living entity apparently merges in matter. His gross body is made up of five elements, his subtle body is made of mind, intelligence, false ego and contaminated consciousness, and he has five active senses and five knowledge-acquiring senses. In this way he merges in matter. But even while merged in the twenty-four elements of matter, he can keep his individuality as the eternal servitor of the Lord. Either in the spiritual nature or in the material nature, such a servitor is to be considered a liberated soul. That is the explanation of the authorities, and it is confirmed in this verse.
В тази строфа е разширено и допълнено обяснението на Рӯпа Госва̄мӣ в Бхакти-раса̄мр̣та синдху за това, как човек може да постигне освобождение дори докато се намира в човешкото си тяло. Живото същество, което е станало сатя-др̣к, т.е. осъзнало е позицията си във взаимоотношенията с Върховната Божествена Личност, може да изглежда потопено в петте материални елемента, петте материални сетивни обекта, десетте сетива, ума и интелигентността, но независимо от това то трябва да бъде смятано за пробудено от сън и освободено от влиянието на лъжливото его. Тук особено внимание заслужава думата лӣна. Философите ма̄я̄ва̄дӣ се стремят да потънат в безличностното сияние на Брахман – това е тяхната крайна цел и крайно местоназначение. За потъване се говори и в настоящата строфа. Но дори при потъването в битието на Върховния живото същество запазва индивидуалността си. Джӣва Госва̄мӣ дава пример със зелената птица, която каца на зелено дърво – на пръв поглед тя потъва сред зеленината, но в действителност не губи индивидуалността си. По същия начин живото същество, потопило се в материалната или в духовната природа, запазва индивидуалната си същност. А когато осъзнае, че е вечен слуга на Върховния Бог, то постига истинската си индивидуалност. Тази истина е изречена лично от Бог Чайтаня. В отговор на въпроса на Сана̄тана Госва̄мӣ Той ясно казал, че живото същество е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а също потвърждава, че живото същество е негова вечна неотделима частица. Предназначението на частицата е да служи на цялото. В това се изразява нейната индивидуалност. Тази истина е в сила дори за материалния свят, където живото същество изглежда сякаш се е сляло с материята. Грубото му тяло е изградено от пет елемента, финото му тяло се състои от ум, интелигентност, лъжливо его и замърсено съзнание, а освен това то има пет работни сетива и пет сетива за придобиване на знание. Така живото същество потъва в материята. Но дори когато е потопено в двайсет и четирите материални елемента, то запазва индивидуалността си на вечен слуга на Бога. Независимо къде се намира – в духовния или в материалния свят, – такъв слуга трябва да бъде смятан за освободена душа. Това е обяснението, което дават авторитетите, и то се потвърждава от настоящата строфа.