Skip to main content
Library » Śrīmad-Bhāgavatam (Bhāgavata Purāṇa) » Canto 3: The Status Quo » CHAPTER TWENTY-TWO

Text 13

ТЕКСТ 13

Devanagari

Деванагари (азбука)

य उद्यतमनाद‍ृत्य कीनाशमभियाचते ।
क्षीयते तद्यश: स्फीतं मानश्चावज्ञया हत: ॥ १३ ॥

Text

Текст

ya udyatam anādṛtya
kīnāśam abhiyācate
kṣīyate tad-yaśaḥ sphītaṁ
mānaś cāvajñayā hataḥ
я удятам ана̄др̣тя
кӣна̄шам абхия̄чате
кш̣ӣяте тад-яшах̣ спхӣтам̇
ма̄наш ча̄вагяя̄ хатах̣

Synonyms

Дума по дума

yaḥ — who; udyatam — an offering; anādṛtya — rejecting; kīnāśam — from a miser; abhiyācate — begs; kṣīyate — is lost; tat — his; yaśaḥ — reputation; sphītam — widespread; mānaḥ — honor; ca — and; avajñayā — by neglectful behavior; hataḥ — destroyed.

ях̣ – който; удятам – дар; ана̄др̣тя – отхвърляйки; кӣна̄шам – от скъперник; абхия̄чате – проси; кш̣ӣяте – е загубено; тат – неговото; яшах̣ – добро име и слава; спхӣтам – широко разпространена; ма̄нах̣ – чест; ча – и; авагяя̄ – от пренебрежението; хатах̣ – унищожена.

Translation

Превод

One who rejects an offering that comes of its own accord but later begs a boon from a miser thus loses his widespread reputation, and his pride is humbled by the neglectful behavior of others.

Този, който се отказва от дар, който сам идва в ръцете му, а после моли скъперника за милостиня, загубва славата и доброто си име и пренебрежението на хората прекършва гордостта му.

Purport

Пояснение

The general procedure of Vedic marriage is that a father offers his daughter to a suitable boy. That is a very respectable marriage. A boy should not go to the girl’s father and ask for the hand of his daughter in marriage. That is considered to be humbling one’s respectable position. Svāyambhuva Manu wanted to convince Kardama Muni, since he knew that the sage wanted to marry a suitable girl: “I am offering just such a suitable wife. Do not reject the offer, or else, because you are in need of a wife, you will have to ask for such a wife from someone else, who may not behave with you so well. In that case your position will be humbled.”

Във ведическото общество при сключването на брак бащата сам предлагал дъщеря си на подходящ младеж. Такъв брак се смятал за много достоен. Не бивало младежът сам да ходи при бащата на девойката и да моли за ръката ѝ. Това се смятало за унижение, което накърнява честта на младежа. Сва̄ямбхува Ману знаел, че Кардама иска да се ожени за достойно момиче, и се стремял да го убеди: „Аз ти предлагам подходяща съпруга. Не отхвърляй този дар, защото после, нуждаейки се от съпруга, ще бъдеш принуден да молиш някого другиго, който може и да се отнесе грубо с теб. Тогава ти ще изпиташ позора на унижението“.

Another feature of this incident is that Svāyambhuva Manu was the emperor, but he went to offer his qualified daughter to a poor brāhmaṇa. Kardama Muni had no worldly possessions — he was a hermit living in the forest — but he was advanced in culture. Therefore, in offering one’s daughter to a person, the culture and quality are counted as prominent, not wealth or any other material consideration.

Друг особен момент в тази случка е, че Сва̄ямбхува Ману бил император, но въпреки това отишъл да предложи добрата си дъщеря за жена на един беден бра̄хман̣а. Кардама Муни нямал никакви светски притежания – той живеел като отшелник в гората, – ала имал много висока култура. Следователно когато човек предлага дъщеря си на някого, той трябва да се съобразява най-вече с неговата култура и качествата му, а не с богатството му или с други материални фактори.