Text 20
ТЕКСТ 20
Devanagari
Деванагари (азбука)
य आहवे कृष्णमुखारविन्दम् ।
नेत्रै: पिबन्तो नयनाभिरामं
पार्थास्त्रपूत: पदमापुरस्य ॥ २० ॥
Text
Текст
ya āhave kṛṣṇa-mukhāravindam
netraiḥ pibanto nayanābhirāmaṁ
pārthāstra-pūtaḥ padam āpur asya
я а̄хаве кр̣ш̣н̣а-мукха̄равиндам
нетраих̣ пибанто наяна̄бхира̄мам̇
па̄ртха̄стра-пӯтах̣ падам а̄пур ася
Synonyms
Дума по дума
tathā — as also; eva ca — and certainly; anye — others; nara-loka — human society; vīrāḥ — fighters; ye — those; āhave — on the battlefield (of Kurukṣetra); kṛṣṇa — Lord Kṛṣṇa’s; mukha-aravindam — face like a lotus flower; netraiḥ — with the eyes; pibantaḥ — while seeing; nayana-abhirāmam — very pleasing to the eyes; pārtha — Arjuna; astra-pūtaḥ — purified by arrows; padam — abode; āpuḥ — achieved; asya — of Him.
татха̄ – както и; ева ча – и несъмнено; анйе – другите; нара-лока – човешкото общество; вӣра̄х̣ – воини; йе – тези; а̄хаве – на бойното поле (Курукш̣етра); кр̣ш̣н̣а – на Бог Кр̣ш̣н̣а; мукха-аравиндам – лице, подобно на лотосов цвят; нетраих̣ – с очите; пибантах̣ – докато гледаха; наяна-абхира̄мам – който радва очите; па̄ртха – Арджуна; астра-пӯтах̣ – пречистени от стрелите; падам – обител; а̄пух̣ – постигнаха; ася – на него.
Translation
Превод
Certainly others who were fighters on the Battlefield of Kurukṣetra were purified by the onslaught of Arjuna’s arrows, and while seeing the lotuslike face of Kṛṣṇa, so pleasing to the eyes, they achieved the abode of the Lord.
А другите, които се сражаваха на бойното поле Курукш̣етра, бяха пречистени от безмилостните стрели на Арджуна и като съзерцаваха лотосовото лице на Кр̣ш̣н̣а, което е радост за очите, достигнаха обителта на Бога.
Purport
Пояснение
The Supreme Personality of Godhead, Lord Śrī Kṛṣṇa, appears in this world for two missionary purposes: to deliver the faithful and to annihilate the miscreants. But because the Lord is absolute, His two different kinds of actions, although apparently different, are ultimately one and the same. His annihilation of a person like Śiśupāla is as auspicious as His actions for the protection of the faithful. All the warriors who fought against Arjuna but who were able to see the lotuslike face of the Lord on the battlefront achieved the abode of the Lord, exactly as the devotees of the Lord do. The words “pleasing to the eyes of the seer” are very significant. When the warriors from the other side of the battlefield saw Lord Kṛṣṇa at the front, they appreciated His beauty, and their dormant instinct of love of God was awakened. Śiśupāla saw the Lord also, but he saw Him as his enemy, and his love was not awakened. Therefore Śiśupāla achieved oneness with the Lord by merging in the impersonal glare of His body, called the brahmajyoti. Others, who were in the marginal position, being neither friends nor enemies but slightly in love of Godhead by appreciating the beauty of His face, were at once promoted to the spiritual planets, the Vaikuṇṭhas. The Lord’s personal abode is called Goloka Vṛndāvana, and the abodes where His plenary expansions reside are called the Vaikuṇṭhas, where the Lord is present as Nārāyaṇa. Love of Godhead is dormant in every living entity, and the entire process of devotional service unto the Lord is meant for awakening this dormant eternal love of Godhead. But there are degrees of such transcendental awakening. Those whose love of God is awakened to the fullest extent go back to the Goloka Vṛndāvana planet in the spiritual sky, whereas persons who have just awakened to love of Godhead by accident or association are transferred to the Vaikuṇṭha planets. Essentially there is no material difference between Goloka and Vaikuṇṭha, but in the Vaikuṇṭhas the Lord is served in unlimited opulence, whereas in Goloka the Lord is served in natural affection.
Върховната Божествена Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, идва в този свят, за да изпълни две мисии: да освободи вярващите и да унищожи злодеите. Но Богът е абсолютен и затова, макар и различни на пръв поглед, тези две негови начинания са еднакви по същност. Когато убива Шишупа̄ла и подобните нему, Богът ги дарява със същото благо, с което удостоява вярващите, приели закрилата му. Всички воини, които на бойното поле се сражавали против Арджуна, виждали срещу себе си лотосовото лице на Бога и затова след смъртта си постигнали обителта на Бога, точно както преданите. Трябва да обърнем голямо внимание на думите „радост за очите“. Когато воините от другата страна на бойното поле видели начело на сражаващите се Бог Кр̣ш̣н̣а, те били очаровани от красотата му и у тях се пробудила любов към Бога. Шишупа̄ла също виждал Бога, но го виждал като враг, без да изпитва никаква обич. Затова той се слял с него, като потънал в брахмаджьоти, безличностното сияние от тялото му. А другите, които заемали междинна позиция, т.е. не били нито приятели, нито врагове на Бога, но все пак изпитвали симпатия към него, любувайки се на прекрасното му лице, веднага се издигнали до духовните планети, Вайкун̣т̣хите. Обителта на самия Бог се нарича Голока Вр̣нда̄вана, а обителите на пълните му експанзии, където Богът пребивава в образа на На̄ра̄ян̣а, се наричат Вайкун̣т̣хи. Любовта към Бога спи у всяко живо същество и целият процес на преданото служене има за цел да пробуди тази дремеща у нас вечна любов. Но степента, до която се е осъществило трансценденталното пробуждане, може да е различна. Онези, които напълно са пробудили любовта си към Бога, се връщат на планетата Голока Вр̣нда̄вана в духовното небе, докато хората, у които любовта към Бога едва е започнала да се пробужда – по щастливо стечение на обстоятелствата или благодарение на общуването с предани, – те отиват на планетите във Вайкун̣т̣ха. По същество между Голока и Вайкун̣т̣ха няма принципна разлика, но обитателите на Вайкун̣т̣ха служат на Бога, като се прекланят пред безкрайното му величие, докато в Голока му служат, движени от спонтанна и естествена обич.
This love of God is awakened by the association of pure devotees of the Lord. Here the word pārthāstra-pūtaḥ is significant. Those who saw the beautiful face of the Lord on the Battlefield of Kurukṣetra were purified first by Arjuna when he made his onslaught with arrows. The Lord appeared for the mission of diminishing the burden of the world, and Arjuna was assisting the Lord by fighting on His behalf. Arjuna personally declined to fight, and the whole instruction of the Bhagavad-gītā was given to Arjuna to engage him in the fight. As a pure devotee of the Lord, Arjuna agreed to fight in preference to his own decision, and thus Arjuna fought to assist the Lord in His mission of diminishing the burden of the world. All the activities of a pure devotee are executed on behalf of the Lord because a pure devotee of the Lord has nothing to do for his personal interest. Arjuna’s killing was as good as killing by the Lord Himself. As soon as Arjuna shot an arrow at an enemy, that enemy became purified of all material contaminations and became eligible to be transferred to the spiritual sky. Those warriors who appreciated the lotus feet of the Lord and saw His face at the front had their dormant love of God awakened, and thus they were transferred at once to Vaikuṇṭhaloka, not to the impersonal state of brahmajyoti, as was Śiśupāla. Śiśupāla died without appreciating the Lord, while others died with appreciation of the Lord. Both were transferred to the spiritual sky, but those who awakened to love of God were transferred to the planets of the transcendental sky.
Любовта към Бога се пробужда чрез общуване с чистите предани на Бога. Тук особено внимание заслужава думата па̄ртха̄стра-пӯтах̣. Тези, които видели прекрасното лице на Бога на бойното поле Курукш̣етра, най-напред били пречистени от яростните стрели на Арджуна. Богът се появил, за да облекчи тежкото бреме на Земята, и като се сражавал от негово име, Арджуна му помагал в тази мисия. Самият Арджуна не искал да се бие – за да бъде склонен да участва в сражението, трябвало да му се предаде цялата Бхагавад-гӣта̄. И понеже бил чист предан на Бога, той се съгласил да се бие въпреки първоначалното си решение. Така Арджуна се сражавал, за да помогне на Бога да облекчи бремето, което тегнело върху Земята. Всичко, което чистият предан прави, той го прави заради Бога; той няма никакви лични интереси. Затова когато воините на Курукш̣етра загивали от ръката на Арджуна, това било равностойно на гибел от самия Кр̣ш̣н̣а. Щом стрелата на Арджуна пронижела някой враг, този воин се пречиствал от всички материални замърсявания и отивал в духовното царство. У воините, които видели Бога лице в лице и се любували на лотосовите му нозе, се пробудила любовта към него и те се пренесли във Вайкун̣т̣халока, а не се слели с безличностното му сияние брахмаджьоти като Шишупа̄ла. Шишупала умрял, без да изпита към Бога някаква любов, но воините на Курукш̣етра напуснали телата си, като се възхищавали на красотата на Бога. Всички отишли в духовното царство, ала воините, у които се пробудила любов към Бога, се издигнали до планетите в трансценденталното небе.
Uddhava seemingly lamented that his own position was less than that of the warriors on the Battlefield of Kurukṣetra because they had attained to Vaikuṇṭha whereas he remained to lament the disappearance of the Lord.
Уддхава скърбял и мислел, че воините на Курукш̣етра са в много по-завидно положение от него, защото те заминали за Вайкун̣т̣ха, а той останал тук да оплаква напускането на Бога.