Text 17
ТЕКСТ 17
Devanagari
Деванагари (азбука)
मनस्विनो मन्त्रविद: सुमङ्गला: ।
क्षेमं न विन्दन्ति विना यदर्पणं
तस्मै सुभद्रश्रवसे नमो नम: ॥ १७ ॥
Text
Текст
manasvino mantra-vidaḥ sumaṅgalāḥ
kṣemaṁ na vindanti vinā yad-arpaṇaṁ
tasmai subhadra-śravase namo namaḥ
манасвино мантра-видах̣ суман̇гала̄х̣
кш̣емам̇ на винданти вина̄ яд-арпан̣ам̇
тасмаи субхадра-шравасе намо намах̣
Synonyms
Дума по дума
tapasvinaḥ — the great learned sages; dāna-parāḥ — the great performer of charity; yaśasvinaḥ — the great worker of distinction; manasvinaḥ — the great philosophers or mystics; mantra-vidaḥ — the great chanter of the Vedic hymns; su-maṅgalāḥ — strict followers of Vedic principles; kṣemam — fruitful result; na — never; vindanti — attain; vinā — without; yat-arpaṇam — dedication; tasmai — unto Him; subhadra — auspicious; śravase — hearing about Him; namaḥ — my obeisances; namaḥ — again and again.
тапасвинах̣ – великите учени мъдреци; да̄на-пара̄х̣ – тези, които извършват велики благотворителни дела; яшасвинах̣ – вършителите на велики дейности за слава; манасвинах̣ – великите философи и мистици; мантра-видах̣ – великите певци на ведически химни; су-ман̇гала̄х̣ – стриктните последователи на ведическите принципи; кш̣емам – плодоносни резултати; на – никога; винданти – постигат; вина̄ – без; ят-арпан̣ам – самоотверженост; тасмаи – на него; субхадра – всеблаг; шравасе – слушане за него; намах̣ – почитания; намах̣ – отново и отново.
Translation
Превод
Let me offer my respectful obeisances unto the all-auspicious Lord Śrī Kṛṣṇa again and again because the great learned sages, the great performers of charity, the great workers of distinction, the great philosophers and mystics, the great chanters of the Vedic hymns and the great followers of Vedic principles cannot achieve any fruitful result without dedication of such great qualities to the service of the Lord.
Отново и отново отдавам смирените си почитания на всеблагия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, защото великите учени мъдреци, тези, които извършват велики благотворителни дела, тези, които извършват велики дейности за име и слава, великите философи и мистици, великите певци на ведически химни и стриктните последователи на ведическите принципи не могат да постигнат никакви плодоносни резултати, ако не посветят своите велики качества на служене на Бога.
Purport
Пояснение
Advancement of learning, a charitable disposition, political, social or religious leadership of human society, philosophical speculations, the practice of the yoga system, expertise in the Vedic rituals, and all similar high qualities in man serve one in the attainment of perfection only when they are employed in the service of the Lord. Without such dovetailing, all such qualities become sources of trouble for people in general. Everything can be utilized either for one’s own sense gratification or in the service of one other than oneself. There are two kinds of self-interest also, namely personal selfishness and extended selfishness. But there is no qualitative difference between personal and extended selfishness. Theft for personal interest or for the family interest is of the same quality — namely, criminal. A thief pleading not guilty because of committing theft not for personal interest but for the interest of society or country has never been excused by the established law of any country. People in general have no knowledge that the self-interest of a living being attains perfection only when such an interest coincides with the interest of the Lord. For example, what is the interest of maintaining body and soul together? One earns money for maintenance of the body (personal or social), but unless there is God consciousness, unless the body is being properly maintained to realize one’s relation with God, all good efforts to maintain body and soul together are similar to the attempts of the animals to maintain body and soul together. The purpose of maintaining the human body is different from that of the animals. Similarly, advancement of learning, economic development, philosophical research, study in the Vedic literature or even the execution of pious activities (like charity, opening of hospitals, and the distribution of food grains) should be done in relation with the Lord. The aim of all such acts and endeavors must be the pleasure of the Lord and not the satisfaction of any other identity, individual or collective (saṁsiddhir hari-toṣaṇam). In the Bhagavad-gītā (9.27) the same principle is confirmed where it is said that whatever we may give in charity and whatever we may observe in austerity must be given over to the Lord or be done on His account only. The expert leaders of a godless human civilization cannot bring about a fruitful result in all their different attempts at educational advancement or economic development unless they are God conscious. And to become God conscious one has to hear about the all-auspicious Lord, as He is described in literature like the Bhagavad-gītā and Śrīmad-Bhāgavatam.
Напредъкът в знанието, склонността към благотворителност, политическото, социалното или религиозното водачество на човечеството, философските размишления, следването на йога, майсторското владеене на ведическите ритуали и всички подобни висши човешки качества водят до съвършенство само когато се използват в служене на Бога. Ако не намерят такова приложение, те се превръщат в източник на беди за хората. Всичко може да се използва или за собствено сетивно наслаждение, или в служене на някой друг. Егоизмът също е два вида – личен и разширен, но между тях двата няма качествена разлика. Кражбата, която човек извършва заради самия себе си или в името на семейството си, по същество е една и съща – престъпление. Крадец, който не се признава за виновен, защото е извършил кражбата не заради себе си, а в името на обществото или родината си, не е бил оправдаван никога от законите на нито една държава. Хората обикновено не знаят, че личните интереси на живото същество стават съвършени само когато съвпадат с интересите на Бога. Например какво представлява стремежът за поддържане на тялото? Човек печели пари, за да поддържа тялото си (собственото или общественото), но ако у него няма съзнание за Бога, ако той поддържа тялото си не с цел да осъзнае връзката си с Бога, всичките му иначе добронамерени усилия за изхранване на тялото приличат на опитите на животните да се грижат за телата си. Целта на поддържането на човешкото тяло е различна от целта на поддържането на животинското тяло. Затова напредъкът в знанието, икономическото развитие, философските изследвания, изучаването на ведическата литература или дори благочестивите дейности (благотворителност, откриване на болници, раздаване на зърнени храни) трябва да се извършват така, че да са свързани с Бога. Цел на всички действия и усилия трябва да бъде удовлетворяването на Бога, а не на някоя друга личност, независимо дали отделен индивид или колектив (сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам). В Бхагавад-гӣта̄ (9.27) е потвърден този принцип, като се казва, че всички подаяния, които даваме, и всички отречения, които извършваме, трябва да посвещаваме на Бога, т.е. да ги извършваме само заради него. Докато нямат съзнание за Бога, водачите на атеистичната човешка цивилизация няма да могат да постигнат резултата, към който се стремят в областта на образованието, икономиката и пр. А за да развие такова съзнание, човек трябва да слуша за всеблагия Бог от произведения като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам.