Text 23
ТЕКСТ 23
Devanagari
Деванагари (азбука)
र्युक्त: पर: पुरुष एक इहास्य धत्ते ।
स्थित्यादये हरिविरिञ्चिहरेति संज्ञा:
श्रेयांसि तत्र खलु सत्त्वतनोर्नृणां स्यु: ॥ २३ ॥
Text
Текст
yuktaḥ paraḥ puruṣa eka ihāsya dhatte
sthity-ādaye hari-viriñci-hareti saṁjñāḥ
śreyāṁsi tatra khalu sattva-tanor nṛṇāṁ syuḥ
юктах̣ парах̣ пуруш̣а ека иха̄ся дхатте
стхитй-а̄дайе хари-вирин̃чи-харети сам̇гя̄х̣
шрея̄м̇си татра кхалу саттва-танор нр̣н̣а̄м̇ сюх̣
Synonyms
Дума по дума
sattvam — goodness; rajaḥ — passion; tamaḥ — the darkness of ignorance; iti — thus; prakṛteḥ — of the material nature; guṇāḥ — qualities; taiḥ — by them; yuktaḥ — associated with; paraḥ — transcendental; puruṣaḥ — the personality; ekaḥ — one; iha asya — of this material world; dhatte — accepts; sthiti-ādaye — for the matter of creation, maintenance and destruction, etc.; hari — Viṣṇu, the Personality of Godhead; viriñci — Brahmā; hara — Lord Śiva; iti — thus; saṁjñāḥ — different features; śreyāṁsi — ultimate benefit; tatra — therein; khalu — of course; sattva — goodness; tanoḥ — form; nṛṇām — of the human being; syuḥ — derived.
саттвам – добро; раджах̣ – страст; тамах̣ – мракът на невежеството; ити – така; пракр̣тех̣ – на материалната природа; гун̣а̄х̣ – качества; таих̣ – с тях; юктах̣ – свързан с; парах̣ – трансцендентален; пуруш̣ах̣ – личността; еках̣ – една; иха ася – на този материален свят; дхатте – приема; стхити-а̄дайе – заради сътворението, поддържането и унищожението и пр.; хари – Виш̣н̣у, Личността на Бога; вирин̃чи – Брахма̄; хара – Шива; ити – така; сам̇гя̄х̣ – различни аспекти; шрея̄м̇си – висшето благо; татра – тук; кхалу – естествено; саттва – добро; танох̣ – форма; нр̣н̣а̄м – от човека; сюх̣ – извлечена.
Translation
Превод
The transcendental Personality of Godhead is indirectly associated with the three modes of material nature, namely passion, goodness and ignorance, and just for the material world’s creation, maintenance and destruction He accepts the three qualitative forms of Brahmā, Viṣṇu and Śiva. Of these three, all human beings can derive ultimate benefit from Viṣṇu, the form of the quality of goodness.
Трансценденталната Божествена Личност е косвено свързана с трите проявления на материалната природа: страст, добро и невежество – и само заради сътворяването, поддържането и разрушаването на материалния свят Богът приема формите на тези три качества, т.е. формите на Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива. От тях трите човешките същества могат да получат висшето благо от Виш̣н̣у, формата на качеството добро.
Purport
Пояснение
That Lord Śrī Kṛṣṇa, by His plenary parts, should be rendered devotional service, as explained above, is confirmed by this statement. Lord Śrī Kṛṣṇa and all His plenary parts are viṣṇu-tattva, or the Lordship of Godhead. From Śrī Kṛṣṇa, the next manifestation is Baladeva. From Baladeva is Saṅkarṣaṇa, from Saṅkarṣaṇa is Nārāyaṇa, from Nārāyaṇa there is the second Saṅkarṣaṇa, and from this Saṅkarṣaṇa the Viṣṇu puruṣa-avatāras. The Viṣṇu or the Deity of the quality of goodness in the material world is the puruṣa-avatāra known as Kṣīrodakaśāyī Viṣṇu or Paramātmā. Brahmā is the deity of rajas (passion), and Śiva of ignorance. They are the three departmental heads of the three qualities of this material world. Creation is made possible by Brahmā’s quality of passion and his endeavor, it is maintained by the goodness of Viṣṇu, and when it requires to be destroyed, Lord Śiva does it by the tāṇḍavanṛtya. The materialists and the foolish human beings worship Brahmā and Śiva respectively. But the pure transcendentalists worship the form of goodness, Viṣṇu, in His various forms. Viṣṇu is manifested by His millions and billions of integrated forms and separated forms. The integrated forms are called Godhead, and the separated forms are called the living entities or the jīvas. Both the jīvas and Godhead have their original spiritual forms. Jīvas are sometimes subjected to the control of material energy, but the Viṣṇu forms are always controllers of this energy. When Viṣṇu, the Personality of Godhead, appears in the material world, He comes to deliver the conditioned living beings who are under the material energy. Such living beings appear in the material world with intentions of being lords, and thus they become entrapped by the three modes of nature. As such, the living entities have to change their material coverings for undergoing different terms of imprisonment. The prison house of the material world is created by Brahmā under instruction of the Personality of Godhead, and at the conclusion of a kalpa the whole thing is destroyed by Śiva. But as far as maintenance of the prison house is concerned, it is done by Viṣṇu, as much as the state prison house is maintained by the state. Anyone, therefore, who wishes to get out of this prison house of material existence, which is full of miseries like repetition of birth, death, disease and old age, must please Lord Viṣṇu for such liberation. Lord Viṣṇu is worshiped by devotional service only, and if anyone has to continue prison life in the material world, he may ask for relative facilities for temporary relief from the different demigods like Śiva, Brahmā, Indra and Varuṇa. No demigod, however, can release the imprisoned living being from the conditioned life of material existence. This can be done only by Viṣṇu. Therefore, the ultimate benefit may be derived from Viṣṇu, the Personality of Godhead.
Вече се каза, че човек трябва да отдава предано служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който се проявява в пълните си части, а тази шлока на свой ред отново утвърждава това. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и пълните му части са виш̣н̣у-таттва, самият Бог. Следващото проявление след Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Баладева. От Баладева се проявява Сан̇карш̣ан̣а, от него – На̄ра̄ян̣а, от На̄ра̄ян̣а – втори Сан̇карш̣ан̣а, а от него следват пуруша-авата̄рите на Виш̣н̣у. Виш̣н̣у, или Божеството на качеството добро в материалния свят, е тази пуруша-авата̄ра, която се нарича Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у или Парама̄тма̄. Брахма̄ е божеството на раджас (страстта), а Шива – на невежеството. Всеки от тях управлява една от гун̣ите на материалния свят. Доброто на Виш̣н̣у прави възможно творението, а когато трябва да има разрушение, функцията на разрушител поема Шива с помощта на та̄н̣д̣ава-нр̣тя. Материалистите и глупавите хора обожават съответно Брахма̄ и Шива. Но чистите трансценденталисти обожават формата на доброто, Виш̣н̣у, в различните му проявления. Виш̣н̣у се проявява в милиони и милиарди неотделими и отделени свои форми. Неотделимите форми се наричат Бог, а отделените – живи същества, или джӣви. Както джӣвите, така и Богът притежават свои собствени изначални духовни форми. Понякога джӣвите попадат под властта на материалната енергия, но формите на Виш̣н̣у винаги остават господари на тази енергия. Когато Виш̣н̣у, Божествената Личност, се появява в материалния свят, Той идва, за да освободи обусловените живи същества, подчинени на материалната енергия. Тези живи същества са дошли в материалния свят с намерението да господстват и затова са попаднали в плена на трите проявления на природата. Това ги принуждава да сменят материалните си покрития и при различни условия да излежават в затвора на материалния свят различни по продължителност присъди. Брахма̄ създава затвора на материалния свят под ръководството на Божествената Личност, а в края на всяка калпа Шива разрушава всичко. Но поддържането на затвора се извършва от Виш̣н̣у, така както държавният затвор се поддържа от държавата. Затова всеки, който иска да излезе от затвора на материалното битие, изпълнено със страданията на многократните раждания, смърти, болести и старост, трябва да удовлетвори Бог Виш̣н̣у. Бог Виш̣н̣у може да бъде обожаван само чрез преданото служене. А този, който възнамерява да продължава затворническия си живот в материалния свят, може да иска от различните полубогове – Шива, Брахма̄, Индра и Варун̣а – относителни удобства, които да му носят временно облекчение. Но нито един полубог не може да освободи затвореното живо същество от обусловения му живот в материалното битие. Това може да направи само Виш̣н̣у. Следователно най-висшето благо човек може да получи само от Виш̣н̣у, Божествената личност.