CHAPTER 16
Глава 16
Subduing Kāliya
Покоряването на Ка̄лия
When he understood that the water of the Yamunā was being polluted by the black serpent Kāliya, Lord Kṛṣṇa took action against him and made him leave the Yamunā and go elsewhere, and thus the water became purified.
Когато разбрал, че водата на Ямуна̄ е замърсена от черната змия Ка̄лия, Бог Кр̣ш̣н̣а предприел действия срещу змията и я накарал да напусне Ямуна̄ и да отиде другаде – така била пречистена водата.
When this story was being narrated by Śukadeva Gosvāmī, Mahārāja Parīkṣit became eager to hear more about Kṛṣṇa’s childhood pastimes. He inquired from Śukadeva Gosvāmī how Kṛṣṇa chastised Kāliya, who had been living in the water for many years. Actually, Mahārāja Parīkṣit was becoming more and more enthusiastic to hear the transcendental pastimes of Kṛṣṇa, and his inquiry was made with great interest.
Докато Шукадева Госва̄мӣ разказвал тази история, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит развил още по-силно желание да слуша за детските забавления на Кр̣ш̣н̣а. Той попитал Шукадева Госва̄мӣ как Кр̣ш̣н̣а е наказал Ка̄лия, който живеел във водата от много години. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит слушал описанията на трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а с все по-голямо въодушевление и задал този въпрос с голям интерес.
Śukadeva Gosvāmī narrated the story as follows. Within the river Yamunā there was a great lake, and in that lake the black serpent Kāliya used to live. Because of his poison, the whole area was so contaminated that it emanated a poisonous vapor twenty-four hours a day. If a bird happened to even pass over the spot, it would immediately die and fall down into the water. Due to the poisonous effect of the Yamunā’s vapors, the trees and grass near the bank of the Yamunā had all dried up. Lord Kṛṣṇa saw the effect of the great serpent’s poison: the whole river that ran before Vṛndāvana was now deadly.
Шукадева Госва̄мӣ разказал историята по следния начин. На едно място река Ямуна̄ образувала голямо езеро, в което живеел Ка̄лия, черната змия. Всичко било замърсено от отровата му, от водата постоянно се издигали отровни пари. Ако се случело над това място да прелети някоя птица, тя веднага падала във водата и умирала. Поради отровните изпарения на Ямуна̄ всички дървета и тревата около бреговете ѝ били изсъхнали. Бог Кр̣ш̣н̣а видял последиците от отровата на голямата змия – цялата река, която течала край Вр̣нда̄вана, носела със себе си смърт.
Kṛṣṇa, who advented Himself just to kill all undesirable elements in the world, immediately climbed up into a big kadamba tree on the bank of the Yamunā. The kadamba is a tree bearing round yellow flowers that is generally seen only in the Vṛndāvana area. After climbing to the top of the tree, He tightened His belt cloth and, slapping His arms just like a wrestler, jumped into the midst of the poisonous lake. The kadamba tree from which Kṛṣṇa jumped was the only tree there which was not dead. Some commentators say that due to being touched by the lotus feet of Kṛṣṇa, the tree immediately became alive. In some other Purāṇas it is stated that Garuḍa, the eternal carrier of Viṣṇu, knew that Kṛṣṇa would take this action in the future, and so he put some nectar on this tree to preserve it. When Lord Kṛṣṇa jumped into the water, the river overflooded its banks to a distance of one hundred yards, as if something very large had fallen into it. This exhibition of Kṛṣṇa’s strength is not at all uncommon, because He is the reservoir of all strength.
Кр̣ш̣н̣а, който бил дошъл лично, за да убие всички, чието присъствие в този свят не е желано, се качил на едно високо дърво кадамба, което растяло на брега на Ямуна̄. Кадамба е дърво с кръгли жълти цветове, което расте обикновено само в земите на Вр̣нда̄вана. След като се качил на дървото, Кр̣ш̣н̣а затегнал пояса си, потрил ръце досущ като борец и скочил право в отровното езеро. Дървото кадамба, от което скочил Кр̣ш̣н̣а, било единственото живо растение наоколо. Някои коментатори казват, че дървото се съживило, когато го докоснали лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а. В някои други Пура̄н̣и се казва, че Гаруд̣а, който вечно носи Виш̣н̣у на гърба си, знаел какво ще направи Кр̣ш̣н̣а в бъдеще и затова сложил в дървото малко нектар, за да го запази живо. Когато Бог Кр̣ш̣н̣а скочил във водата, реката излязла от бреговете си, като че в нея било паднало нещо огромно. Тази проява на могъществото на Кр̣ш̣н̣а не е нещо необичайно, тъй като в Кр̣ш̣н̣а се съдържа цялата сила.
When Kṛṣṇa was swimming about just like a great strong elephant, He made a tumultuous sound, which the great black serpent Kāliya could hear. The tumult was intolerable for him, and he could understand that this was an attempt to attack his home. Therefore he immediately came before Kṛṣṇa. Kāliya saw that Kṛṣṇa was indeed worth seeing because His body was so beautiful and delicate; its color resembled that of a cloud, and His feet resembled lotus flowers. He was decorated with Śrīvatsa, jewels and yellow garments. He was smiling with a beautiful face and was playing in the river Yamunā with great strength. But in spite of Kṛṣṇa’s beautiful features, Kāliya felt great anger within his heart, and thus he grabbed Kṛṣṇa with his mighty coils.
Кр̣ш̣н̣а плувал във водата като голям силен слон и вдигал страхотен шум. Ка̄лия, голямата черна змия, чул това. Той не можел да издържа този грохот. Ка̄лия разбрал, че това е опит за нападение на дома му. И веднага се появил пред Кр̣ш̣н̣а. Ка̄лия се убедил, че Кр̣ш̣н̣а си заслужава да се види – тялото му било толкова красиво и нежно. Цветът му бил подобен на цвета на облак, а краката му приличали на лотосово цвете. Той бил украсен с Шрӣватса, скъпоценни накити и жълти дрехи. Красивото му лице се усмихвало и Той се забавлявал в река Ямуна̄, като показвал голямата си сила. Но въпреки красотата на Кр̣ш̣н̣а Ка̄лия почувствал в сърцето си страшен гняв и сграбчил Кр̣ш̣н̣а в мощните си пръстени.
Seeing the incredible way in which Kṛṣṇa was enveloped in the coils of the serpent, the affectionate cowherd boys and other inhabitants of Vṛndāvana immediately became stunned out of fear. They had dedicated everything to Kṛṣṇa: their lives, property, affection, activities – everything was for Kṛṣṇa – and when they saw Him in that condition, they became overwhelmed with fear and fell down on the ground. All the cows, bulls and small calves became overwhelmed with grief, and they began to look at Him with great anxiety. Out of fear they could only cry in agony and stand erect on the bank, unable to help their beloved Kṛṣṇa.
Пастирчетата и жителите на Вр̣нда̄вана, които много обичали Кр̣ш̣н̣а, се вцепенили от страх, като видели по какъв невероятен начин Кр̣ш̣н̣а бил пленен в пръстените на змията. Те били посветили всичко на Кр̣ш̣н̣а – живота си, имуществото си, любовта си, дейностите си – всичко било за Кр̣ш̣н̣а. И когато го видели в такова положение, се строполили на земята, вцепенени от страх. Кравите, биковете и малките теленца били ужасени и го гледали с огромна тревога. Силно уплашени, те само плачели от мъка и стояли изправени на брега, безсилни да направят нещо за своя любим Кр̣ш̣н̣а.
While this scene was taking place on the bank of the Yamunā, there were ill omens manifest. The earth trembled, meteors fell from the sky, and the left side of men’s bodies shivered. All these are indications of great immediate danger. Observing the inauspicious signs, the cowherd men, including Mahārāja Nanda, became very anxious out of fear. At the same time they were informed that Kṛṣṇa had gone to the pasturing ground without His elder brother, Balarāma. As soon as Nanda and Yaśodā and the cowherd men heard this news, they became even more anxious. Out of their great affection for Kṛṣṇa, and being unaware of the extent of His potencies, they became overwhelmed with grief and anxiety because they had nothing dearer than Kṛṣṇa and because they had dedicated their everything – life, property, affection, mind and activities – to Kṛṣṇa. Because of their great attachment for Kṛṣṇa, they thought, “Today Kṛṣṇa is surely going to be vanquished!”
Докато на брега на Ямуна̄ се разигравала тази случка, се появили лоши знамения. Земята се разтърсвала от трусове, от небето падали метеори, а лявата част на телата на хората треперела. Всичко това предвещавало голямо бедствие. Пастирите, също и Нанда Маха̄ра̄джа, видели тези неблагоприятни знаци и много се разтревожили. В този момент те научили, че Кр̣ш̣н̣а е отишъл на пасището без по-големия си брат Балара̄ма. Щом Нанда, Яшода̄ и пастирите чули тази вест, те се притеснили още повече. Тъй като много обичали Кр̣ш̣н̣а и не съзнавали пълната степен на могъществото му, те били завладени от безпокойство и тревога – защото нямали нищо по-скъпо от Кр̣ш̣н̣а, защото били отдали на Кр̣ш̣н̣а всичко – живота си, богатството си, своята любов, ум и дейности. Поради голямата си привързаност към Кр̣ш̣н̣а те мислели: „О, този път Кр̣ш̣н̣а вече наистина ще загине!“
All the inhabitants of Vṛndāvana came out of the village to see Kṛṣṇa. The assembly consisted of children, old men, women, animals and all living entities; they knew that Kṛṣṇa was their only means of sustenance. While this was happening, Balarāma, who is the master of all knowledge, stood there simply smiling. He knew how powerful His younger brother was and that there was no cause for anxiety when Kṛṣṇa was fighting with an ordinary serpent of the material world. He did not, therefore, personally take any part in their sorrow. On the other hand, all the inhabitants of Vṛndāvana, being disturbed, began to search out Kṛṣṇa by following the impression of His footprints on the ground, and thus they moved hastily toward the bank of the Yamunā. Finally, by following the footprints marked with flag, bow and conch shell, the inhabitants of Vṛndāvana arrived at the riverbank and saw that all the cows and boys were weeping to behold Kṛṣṇa enwrapped in the coils of the black serpent. Then they became still more overwhelmed with grief.
Всички жители на Вр̣нда̄вана излезли от селото да търсят Кр̣ш̣н̣а. Събрали се деца, младежи, старци, жени, животни и всякакви живи същества. Те знаели, че единствено Кр̣ш̣н̣а поддържа живота им. А през това време Балара̄ма, който е господар на цялото знание, само стоял и се усмихвал. Той знаел колко е силен малкият му брат и разбирал, че няма причина за безпокойство, когато Кр̣ш̣н̣а се бие с някаква обикновена змия от материалния свят. Затова останал недокоснат от тревогите им. Но уплашените жители на Вр̣нда̄вана започнали да търсят Кр̣ш̣н̣а, като вървели по следите му, оставени в пръстта. Така те се приближавали към брега на Ямуна̄. Накрая, като вървели все по следите, белязани със знаме, лък и раковина, жителите на Вр̣нда̄вана стигнали до речния бряг и видели всички крави и момчета да плачат, вперили поглед в Кр̣ш̣н̣а, който бил обвит от пръстените на черната змия. И те просто се задушили от мъка.
While Balarāma was smiling to see their lamentation, all the inhabitants of Vrajabhūmi merged into the ocean of grief because they thought that Kṛṣṇa was finished. Although the residents of Vṛndāvana did not know much about Kṛṣṇa, their love for Him was beyond comparison. As soon as they saw that Kṛṣṇa was in the river Yamunā enveloped by the serpent Kāliya and that all the boys and cows were lamenting, they simply began to think of Kṛṣṇa’s friendship, His smiling face, His sweet words and His dealings with them. Thinking of all these and seeing that their Kṛṣṇa was now within the clutches of Kāliya, they at once felt that the three worlds had become vacant. Lord Caitanya also said that He was seeing the three worlds as vacant for want of Kṛṣṇa. This is the highest stage of Kṛṣṇa consciousness. Almost all of the inhabitants of Vṛndāvana had the highest ecstatic love for Kṛṣṇa.
Докато Балара̄ма се усмихвал на скръбта им, те потъвали в океан от страдание, защото мислели, че с Кр̣ш̣н̣а е свършено. Макар че жителите на Вр̣нда̄вана не знаели много за Кр̣ш̣н̣а, любовта им към него не може да се сравни с нищо. Щом видели, че Кр̣ш̣н̣а е в реката, обвит от змията Ка̄лия, и че всички пастирчета и крави плачат, те започнали да мислят за приятелството на Кр̣ш̣н̣а, за усмихнатото му лице, за ласкавите му думи и за отношенията му с тях. Те мислели за всичко това и понеже вярвали, че техният Кр̣ш̣н̣а е в плен на Ка̄лия, изведнъж почувствали трите свята опустели. Бог Чайтаня също казва, че за него и трите свята са пусти, защото Кр̣ш̣н̣а го няма. Това е най-висшата степен в развитието на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Почти всички жители на Вр̣нда̄вана изпитвали най-висшата екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а.
When Mother Yaśodā arrived, she wanted to enter the river Yamunā, and being checked, she fainted. Her friends, who were equally aggrieved, were shedding tears like torrents of rain or waves of the river, but in order to bring Mother Yaśodā to consciousness, they began to speak loudly about the transcendental pastimes of Kṛṣṇa. Mother Yaśodā remained still, as if dead, because her consciousness was concentrated on the face of Kṛṣṇa. Nanda and all the other cowherd men, who had dedicated everything, including their lives, to Kṛṣṇa, were ready to enter the waters of the Yamunā, but Lord Balarāma checked them because He was in perfect knowledge that there was no danger.
Тогава дошла майка Яшода̄ и поискала да влезе в реката, но я спрели и тя припаднала. И другите приятели страдали така – сълзите им се леели като пороен дъжд или като речните вълни, – но за да съживят майка Яшода̄, високо заговорили за трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а. Майка Яшода̄ останала неподвижна, сякаш мъртва, защото съзнанието ѝ било съсредоточено върху лицето на Кр̣ш̣н̣а. Нанда и всички останали, които били отдали на Кр̣ш̣н̣а всичко, дори и живота си, били готови да влязат във водите на Ямуна̄, но Бог Балара̄ма ги възпрял, защото бил напълно сигурен, че няма никаква опасност.
For two hours Kṛṣṇa remained like an ordinary child gripped in the coils of Kāliya, but when He saw that all the inhabitants of Gokula – including His mother and father, the gopīs, the boys and the cows – were just on the point of death and that they had no shelter for salvation from imminent death, Kṛṣṇa immediately freed Himself. He began to expand His body, and when the serpent tried to hold Him, he felt a great strain. On account of the strain, his coils slackened, and he had no alternative but to let loose the Personality of Godhead, Kṛṣṇa, from his grasp. Kāliya then became very angry, and his great hoods expanded. He exhaled poisonous fumes from his nostrils, his eyes blazed like fire, and flames issued from his mouth. The great serpent remained still for some time, looking at Kṛṣṇa. Licking his lips with bifurcated tongues, the serpent looked at Kṛṣṇa with double hoods, and his eyesight was full of poison. Kṛṣṇa immediately pounced upon him, just as Garuḍa swoops upon a snake. Thus attacked, Kāliya looked for an opportunity to bite Him, but Kṛṣṇa moved around him. As Kṛṣṇa and Kāliya moved in a circle, the serpent gradually became fatigued, and his strength seemed to diminish considerably. Kṛṣṇa immediately pressed down the serpent’s hoods and jumped up on them. The Lord’s lotus feet became tinged with red from the rays of the jewels on the snake’s hoods. Then He who is the original artist of all fine arts, such as dancing, began to dance upon the hoods of the serpent, although they were moving to and fro. Upon seeing this, the denizens of the upper planets showered flowers, beat drums, played different types of flutes and sang various prayers and songs. In this way, all the denizens of heaven, such as the Gandharvas, Siddhas and demigods, became very pleased.
В продължение на два часа Кр̣ш̣н̣а стоял като обикновено дете, впримчено в пръстените на Ка̄лия. Когато видял обаче, че всички жители на Гокула – майка му, баща му, гопӣте, момченцата и кравите – са почти на ръба на смъртта, Той се освободил. Той започнал да разширява тялото си. Змията се опитала да го задържи, но чувствала огромен натиск. Пръстените ѝ се разхлабили и не ѝ оставало нищо друго, освен да пусне Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, от прегръдката си. Ка̄лия страшно се ядосал и издул всичките си огромни качулки. От ноздрите му излизали отровни изпарения, очите му горели като огън, а от устата му изскачали пламъци. Огромната змия останала за известно време неподвижна и втренчено гледала Кр̣ш̣н̣а. Тя издула качулките си, прокарвала по устните си раздвоените си езици и гледала Кр̣ш̣н̣а с очи, пълни с отрова. Кр̣ш̣н̣а връхлетял върху Ка̄лия със скоростта на мълния, като Гаруд̣а, когато напада змия. Ка̄лия се опитал да ухапе Кр̣ш̣н̣а, но Кр̣ш̣н̣а отскочил встрани. Така Кр̣ш̣н̣а и Ка̄лия се движели в кръг, змията постепенно се изтощавала и силата ѝ започнала да отслабва. Кр̣ш̣н̣а бързо натиснал главите ѝ и скочил върху тях. Лотосовите крака на Бога се обагрили в червено от блясъка на скъпоценните камъни върху главите на змията. Тогава Богът, първоначалният майстор на всички изящни изкуства, между които е и танцът, започнал да танцува върху главите на змията, макар че те непрекъснато се движели напред-назад. Когато видели това, обитателите на висшите планети засипали дъжд от цветя, забили барабани, засвирили с най-различни видове флейти и запели молитви и песни. Всички жители на рая – Гандхарвите, Сиддхите и полубоговете – били много доволни.
While Kṛṣṇa was dancing on his hoods, Kāliya tried to push Him down with some of his other hoods. Kāliya had about a hundred hoods, but Kṛṣṇa took control of them. He began to dash Kāliya with His lotus feet, and this was more than the serpent could bear. Gradually, Kāliya was reduced to struggling for his very life. He vomited all kinds of refuse and exhaled fire. While throwing up poisonous material from within, Kāliya became reduced in his sinful situation. Out of great anger, he began to struggle for existence and tried to raise one of his hoods to kill the Lord. The Lord immediately captured that hood and subdued it by kicking it and dancing on it. It actually appeared as if the Supreme Personality of Godhead Viṣṇu was being worshiped; the poisons emanating from the mouth of the serpent appeared to be like flower offerings. Kāliya then began to vomit blood instead of poison; he was completely fatigued. His whole body appeared to be broken by the kicks of the Lord. Within his mind, however, he finally began to understand that Kṛṣṇa is the Supreme Personality of Godhead, and he surrendered unto Him. He realized that Kṛṣṇa is the Supreme Lord, the master of everything.
Докато Кр̣ш̣н̣а танцувал върху главите му, Ка̄лия се опитвал да го събори с останалите си глави. Ка̄лия имал стотина глави, но Кр̣ш̣н̣а се справил с всичките. Той започнал да тъпче Ка̄лия с лотосовите си крака и това змията вече не могла да понесе. Постепенно се стигнало дотам, че Ка̄лия трябвало да се бори за собствения си живот. Той повръщал всякакви отпадъци и издишвал огън. Така, като изхвърлял отровите си, Ка̄лия се освобождавал от греховете си. Със страшна злоба той се борел за собственото си съществуване. Змията се опитала да вдигне една от главите си и да убие Бога. Но Богът я хванал, с лекота я сломил и започнал да я тъпче и да танцува върху нея. Всъщност това приличало на обожание на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. Отровите, които се изливали от устата на змията, били като предлагане на цветя. Но Ка̄лия започнал вече да повръща кръв, а не отрова, защото бил съвсем на края на силите си. Тялото му било напълно разнебитено от ударите на Бога. В последните мигове Ка̄лия осъзнал, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност и започнал да му се отдава. Той разбрал, че Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог и господарят на всичко.
The wives of the serpent, known as the Nāgapatnīs, saw that their husband had been subdued by the Lord’s kicking and that he was almost at the point of death due to bearing the heavy burden of the Lord, within whose abdomen the whole universe remains. Kāliya’s wives prepared to worship the Lord, and in their haste their clothes, hair and ornaments became disarrayed. They also surrendered unto the Supreme Lord and began to pray. They appeared before Him, put forward their offspring and anxiously offered respectful obeisances, falling down on the bank of the Yamunā. The Nāgapatnīs knew that Kṛṣṇa is the shelter of all surrendered souls, and they desired to release their husband from the impending danger by pleasing the Lord with their prayers.
Съпругите на Ка̄лия, които се наричали На̄гапатнӣ, видели, че съпругът им е победен от ударите на Бога, в чиято вътрешност се намира цялата вселена. Те се били приготвили да обожават Бога, но от бързане дрехите, прическите и накитите им били в безпорядък. Те също се отдали на Върховния Бог и започнали да се молят. Змиите се приближили към Бога, извели децата си напред, паднали по очи на брега на Ямуна̄ и с голямо вълнение отдали смирените си почитания. На̄гапатнӣте знаели, че Кр̣ш̣н̣а е убежище за всички отдадени души. Те искали да удовлетворят Бога с молитвите си и така да освободят съпруга си от надвисналата опасност.
The Nāgapatnīs began to offer their prayers as follows: “O dear Lord, You are equal to everyone. For You there is no distinction between Your sons, friends or enemies. Therefore the punishment which You have so kindly offered to Kāliya is exactly befitting. O Lord, You have descended especially for the purpose of annihilating all kinds of disturbing elements within the world, and because You are the Absolute Truth, there is no difference between Your mercy and Your punishment. We think, therefore, that this apparent punishment of Kāliya is actually some benediction. We consider that Your punishment is Your great mercy upon us because when You punish someone it is to be understood that the reactions of his sinful activities are eradicated. It is already clear that this creature appearing in the body of a serpent must have been overburdened with all kinds of sin; otherwise, how could he have the body of a serpent? Your dancing on his hoods has reduced all the sinful results of actions caused by his having this body of a serpent. It is therefore very auspicious that You have become angry and have punished him in this way. We are very much astonished to see how You have become so much pleased with this serpent, who evidently performed various religious activities in his past lives that pleased everyone. He must have undergone all kinds of penances and austerities, humbly honored others and executed universal welfare activities for all living creatures.”
На̄гапатнӣте започнали да се молят: „О, скъпи Господи, Ти се отнасяш еднакво към всички. Ти не правиш разлика между синовете, приятелите и враговете си. Затова наказанието, което така милостиво наложи на Ка̄лия, е съвсем подходящо. О, Господи, Ти си дошъл със специалната мисия да унищожиш всички, които причиняват безпокойства в света, и тъй като си Абсолютната Истина, между милостта и наказанията Ти няма разлика. Затова ние мислим, че това наказание за Ка̄лия е всъщност благословия. Ние смятаме наказанието Ти за голяма милост към нас, защото когато Ти наказваш някого, се слага край на последиците от греховните му дейности. Вече е ясно, че това същество, което се е появило в тяло на змия, сигурно е било претоварено от всякакви грехове – как иначе щеше да получи такова тяло? Танцът Ти върху качулките му премахна последиците от всички дейности, заради които то е получило това змийско тяло. Голямо щастие е, че Ти се разгневи и го наказа по този начин. Ние с изненада видяхме колко удовлетворен бе Ти от тази змия, която явно в миналите си животи е извършвала много религиозни дейности. Сигурно всички са били доволни от отреченията и въздържанията, извършвани от нея, и сигурно дейностите ѝ са били за доброто на живите същества по цялата вселена.“
The Nāgapatnīs confirm that one cannot come in contact with Kṛṣṇa without having executed pious activities in devotional service in his previous lives. As Lord Caitanya advised in His Śikṣāṣṭaka, one has to execute devotional service by humbly chanting the Hare Kṛṣṇa mantra, thinking oneself lower than the straw in the street and not expecting honor for himself but offering all kinds of honor to others. The Nāgapatnīs were astonished that, although Kāliya had the body of a serpent as the result of grievous sinful activities, at the same time he was in contact with the Lord to the extent that the Lord’s lotus feet were touching his hoods. Certainly this was not the ordinary result of pious activities. These two contradictory facts astonished them. Thus they continued to pray: “O dear Lord, we are simply astonished to see that he is so fortunate as to have the dust of Your lotus feet on his head. This is a fortune sought after by great saintly persons. Even the goddess of fortune underwent severe austerities just to have the blessing of the dust of Your lotus feet, so how is it that Kāliya is so easily getting this dust on his head? We have heard from authoritative sources that those who are blessed with the dust of Your lotus feet do not care even for the highest post within the universe, namely the post of Lord Brahmā, or the kingship of the heavenly planets, or the sovereignty of this planet. Nor do such persons desire to rule the planets above this earth, such as Siddhaloka; nor do they aspire for the mystic powers achieved by the yoga process. Nor do the pure devotees aspire for liberation by becoming one with You. My Lord, although he is born in a species of life which is fostered by the most abominable mode of material nature, accompanied with the quality of anger, this king of the serpents has achieved something very, very rare. Living entities who are wandering within this universe in different species of life can very easily achieve the greatest benediction only by Your mercy.”
На̄гапатнӣте потвърдили, че никой не може да има досег с Кр̣ш̣н̣а, ако в миналите си животи не е извършвал благочестиви дейности в предано служене. Както Бог Чайтаня препоръчва в своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака, човек трябва да отдава предано служене, като смирено повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата, мисли се за по-низш и от сламката на улицата и не очаква уважение за себе си, но отдава на другите цялата си почит. На̄гапатнӣте били удивени, че Ка̄лия, който е получил тяло на змия вследствие на тежките си грехове, в същото време е в съприкосновение с Бога и лотосовите крака на Бога докосват главите му. Очевидно това не било просто последица от благочестиви дейности. Тези две противоречиви неща ги удивлявали. И те продължили да се молят: „Скъпи Господи, ние сме поразени, като виждаме, че той има щастието прахът от твоите лотосови крака да докосва главата му. Толкова много велики и святи личности се стремят към това щастие. Дори богинята на разцвета понася сурови отречения само за да бъде благословена с праха на твоите лотосови крака. Как тогава Ка̄лия получи толкова лесно този прах? Чували сме от достоверни източници, че тези, които са благословени с праха от твоите лотосови крака, не обръщат внимание нито на най-висшия пост във вселената, позицията на Брахма̄, нито на царуването в райските планети, нито управлението на тази планета. Те не желаят да господстват и на по-висши от земята планети, например на Сиддхалока, и не се стремят към мистичните сили, които се постигат чрез процеса на йога. Чистите предани не се стремят да се освободят и да се слеят с теб. О, Господи, макар да се е родил във вид, който се поддържа от най-отвратителните проявни форми на материалната природа, придружени от качеството гняв, този змийски цар е достигнал нещо, които се среща много, много рядко. Живите същества, които блуждаят във вселената и се раждат в различните видове живот, лесно могат да постигнат най-голямата благословия благодарение на милостта Ти.“
It is confirmed in the Caitanya-caritāmṛta that the living entities wandering within the universe in various species of life can get the seed of devotional service by the mercy of Kṛṣṇa and the spiritual master, and thus their path of liberation can be cleared.
Чайтаня чарита̄мр̣та също потвърждава, че живите същества блуждаят из вселената в различни видове живот, но по милостта на Кр̣ш̣н̣а и на духовния учител получават семето на преданото служене и така се разчиства пътят им към освобождението.
The Nāgapatnīs continued, “We therefore offer our respectful obeisances unto You, our dear Lord, because You are the Supreme Person, who are living as the Supersoul within every living entity; although You are transcendental to the cosmic manifestation, everything is resting in You. You are the personified indefatigable eternal time. The entire time force is existing in You, and You are therefore the seer and the embodiment of total time in the shape of past, present and future, month, day, hour, moment – everything. In other words, O Lord, You can see perfectly all the activities happening in every moment, in every hour, in every day, in every month, in every year, past, present and future. You are Yourself the universal form, and yet You are different from this universe. You are simultaneously one with and different from the universe. We therefore offer our respectful obeisances unto You.
„Затова Ти отдаваме най-смирените си почитания, скъпи Господи – продължили На̄гапатнӣте. – Защото Ти си Върховната Личност, защото живееш като Свръхдуша във всяко живо същество. Макар че си отвъд космическото проявление, Ти поддържаш всичко. Ти си олицетвореното неуморимо и вечно време. В теб се съдържа цялата сила на времето, затова Ти си този, който вижда всичко. Ти си въплъщението на целокупното време във формата на минало, настояще и бъдеще, месец, ден, час, миг – всичко. О, Господи, Ти виждаш съвършено всички дейности, които се извършват във всеки един момент, всеки час, всеки ден, всеки месец, всяка година в миналото, настоящето и бъдещето. Ти си самата вселенска форма и при все това се различаваш от тази вселена. Ти си вселената и в същото време се различаваш от нея. Затова Ти отдаваме най-смирените си почитания.
“You are Yourself the whole universe, and yet You are the creator of the whole universe. You are the superintendent and maintainer of this whole universe, and You are its original cause. Although You are present within this universe by Your three qualitative incarnations, Brahmā, Viṣṇu and Maheśvara, You are transcendental to the material creation. Although You are the cause of the appearance of all kinds of living entities – their senses, their lives, their minds, their intelligence – You are to be realized by Your internal energy. Let us therefore offer our respectful obeisances unto You, who are unlimited, finer than the finest, the center of all creation and the knower of everything.
Ти си цялата вселена и същевременно си създателят ѝ. Ти управляваш и поддържаш цялата вселена и си изначалната ѝ причина. Макар че присъстваш във вселената чрез трите си качествени инкарнации – Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара, – Ти си отвъд материалното творение. Макар че си причината за появяването на всички живи същества с техните сетива, живот, ум и интелигентност, Ти можеш да бъдеш разбран чрез вътрешната енергия. Нека отдадем най-смирените си почитания на теб, защото Ти си всезнаещ, безграничен и неуловим, Ти си средище на цялото творение.
“Different varieties of philosophical speculators try to reach You. You are the ultimate goal of all philosophical efforts, and it is actually only You who are described by all philosophies and by different kinds of doctrines. Let us offer our respectful obeisances unto You, because You are the origin of all scripture and the source of knowledge. You are the root of all evidences, and You are the Supreme Person who can bestow upon us the supreme knowledge. You are the cause of all kinds of desires, and You are the cause of all kinds of satisfaction. You are the Vedas personified. Therefore we offer You our respectful obeisances.
Теб се опитват да достигнат най-различни философи и мислители. Ти си крайната цел на всички философски усилия, а различните философии и доктрини всъщност описват теб. Нека отдадем най-смирените си почитания на теб, защото от теб произхождат всички писания и Ти си източникът на знанието. Ти си основата на всички доказателства, Ти си Върховната Личност, която може да ни дари с върховно знание. Ти си причината на всички желания и на всяко удовлетворение. Ти си олицетворените Веди. Затова Ти отдаваме почитта си.
“Our dear Lord, You are the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa, and You are also the supreme enjoyer. You have now appeared as the son of Vasudeva, who is a manifestation of the state of pure goodness. You are the predominating Deities of mind and intelligence, Aniruddha and Pradyumna, and You are the Lord of all Vaiṣṇavas. By Your expansion as the catur-vyūha – namely Vāsudeva, Saṅkarṣaṇa, Aniruddha and Pradyumna – You are the cause of the development of mind and intelligence. By Your activities only, the living entities become covered by forgetfulness or discover their real identity. This is confirmed in the Bhagavad-gītā (fifteenth chapter): the Lord is sitting as the Supersoul in everyone’s heart, and due to His presence the living entity either forgets himself or revives his original identity. We can partially understand that You are within our hearts as the witness of all our activities, but it is very difficult to appreciate Your presence, although every one of us can do so to some extent. You are the supreme controller of both the material and spiritual energies; therefore You are the supreme leader, although You are different from this cosmic manifestation. You are the witness and creator and the very ingredient of this cosmic manifestation. We therefore offer our respectful obeisances unto You.
Скъпи Господи, Ти си Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Ти си върховният наслаждаващ се, който сега се е появил като син на Васудева и който е в проявлението на чистото добро. Ти си управляващото Божество на ума и интелигентността, Прадюмна и Анируддха. Ти си Богът на всички ваиш̣н̣ави. Чрез експанзията си чатур-вйӯха – Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Анируддха и Прадюмна – Ти си причината за развиването на ума и интелигентността. Единствено поради твоите дейности живото същество се покрива от забрава или открива истинската си същност. Това е потвърдено и в петнадесета глава на Бхагавад-гӣта̄: Богът се намира във всяко сърце като Свръхдуша и под влияние на присъствието му живото същество забравя кое е то или пък съживява първоначалната си същност. Ние можем да разберем отчасти, че се намираш в сърцата ни и наблюдаваш всичките ни дейности, но е много трудно напълно да осъзнаем присъствието Ти, въпреки че всеки от нас може да го направи до известна степен. Ти си върховният властител на материалната и на духовната енергия. Ти си върховният предводител, макар че си различен от това космическо проявление. Ти си наблюдателят, създателят и съставните елементи на космическото проявление. Затова ние Ти отдаваме смирените си почитания.
“Our dear Lord, in the matter of creating this cosmic manifestation, personally You have nothing to exert; by expanding Your different kinds of energy – namely the mode of passion, the mode of goodness and the mode of ignorance – You create, maintain and annihilate this cosmic manifestation. As the controller of the entire time force, You simply glance over the material energy, thereby creating this universe and energizing the different modes of material nature, which act differently in different creatures. No one can estimate, therefore, how Your activities are going on within this world.
Скъпи Господи, не е необходимо Ти лично да полагаш някакви усилия за сътворяването на космическото проявление. Ти създаваш, поддържаш и унищожаваш космическото проявление, като използваш различните си енергии – проявлението на доброто, проявлението на страстта и проявлението на невежеството. Като господар на вечната сила времето, Ти просто поглеждаш материалната енергия, създаваш вселената и даваш енергия на различните сили на материалната природа, които действат различно в различните създания. Никой не може да разбере как се осъществяват дейностите Ти в този свят.
“Our dear Lord, although You have expanded into the three principal deities of this universe – namely Lord Brahmā, Lord Viṣṇu and Lord Śiva – for creation, maintenance and destruction, Your appearance as Lord Viṣṇu is actually for the benediction of living creatures. Therefore, for those who are actually peaceful and who are aspiring after the supreme peace, worship of Your peaceful appearance as Lord Viṣṇu is recommended.
Скъпи Господи, макар че за да твориш, поддържаш и унищожаваш, Ти се разширяваш като трите основни божества на тази вселена – Брахма̄, Бог Виш̣н̣у и Шива, – всъщност Ти се появяваш като Бог Виш̣н̣у, за да благословиш живите създания. Затова на тези, които са истински умиротворени, които се стремят към върховния мир, се препоръчва да обожават Бог Виш̣н̣у, твоята умиротворена форма.
“O Lord, we are submitting our prayers unto You. You can appreciate that this poor serpent is going to give up his life. You know that for us women our husband is our life and everything; therefore, we are praying unto You that You kindly excuse Kāliya, our husband, because if this serpent dies, then we shall be in great difficulty. Looking upon us only, please excuse this great offender. Our dear Lord, every living creature is Your offspring, and You maintain everyone. This serpent is also Your offspring, and You can excuse him once although he has offended You, undoubtedly without knowing Your supremacy. We are praying that he may be excused this time. Our dear Lord, we are offering our loving service unto You because we are all eternal servitors of Your Lordship. You can order us to do whatever You please. Every living being can be relieved from all kinds of despair if he agrees to abide by Your orders.”
О, Господи, приеми молитвите ни. Ти виждаш, че тази нещастна змия ще се прости с живота си. Ние сме жени и всичко, което имаме, дори живота ни, принадлежи на съпруга ни. Затова те умоляваме да проявиш добротата си и да простиш на Ка̄лия, нашия съпруг, защото ако той умре, положението ни ще стане много тежко. Умоляваме те да обърнеш поглед само към нас и да простиш на оскърбителя си. Скъпи Господи, Ти поддържаш всички живи същества, които са твои рожби. Тази змия също е твое създание и Ти можеш да ѝ простиш, макар че без да познава могъществото Ти, тя те обиди. Ние те молим този път да простиш. О, Господи, ние Ти предлагаме любовното си служене, защото сме Ти вечни слуги. Можеш да ни заповядаш всичко, което поискаш. Всяко живо същество може да се освободи и от най-безнадеждното отчаяние, ако приеме да следва заповедите Ти.“
After the Nāgapatnīs submitted their prayers, Lord Kṛṣṇa released Kāliya from his punishment. Kāliya was already unconscious from being struck by the Lord. Upon regaining consciousness and being released from the punishment, Kāliya got back his life force and the working power of his senses. With folded hands, he humbly began to pray to the Supreme Lord Kṛṣṇa: “My dear Lord, I have been born in such a species that by nature I am angry and envious, being in the darkest region of the mode of ignorance. Your Lordship knows well that it is very difficult to give up one’s natural instincts, although by such instincts the living creature transmigrates from one body to another.” It is also confirmed in the Bhagavad-gītā that it is very difficult to get out of the clutches of material nature, but if anyone surrenders unto the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa, the modes of material nature can no longer act on him. “My dear Lord,” Kāliya continued, “You are the original creator of the modes of material nature, by which the universe is created. You are the cause of the different kinds of mentality possessed by living creatures, by which they have obtained different varieties of bodies. My dear Lord, I am born as a serpent; therefore, by natural instinct I am very angry. How is it then possible to give up my acquired nature without Your mercy? It is very difficult to get out of the clutches of Your māyā. By Your māyā we remain enslaved. My dear Lord, kindly excuse me for my inevitable material tendencies. I surrender unto You. Now You can punish me or save me, as You desire.”
След като На̄гапатнӣте отдали молитвите си, Бог Кр̣ш̣н̣а избавил Ка̄лия от наказанието му. От ударите на Бога той бил в безсъзнание. Когато бил освободен от наказанието, Ка̄лия се съвзел, възвърнал жизнените си сили и сетивата му отново заработили. С допрени длани той смирено започнал да се моли на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а: „Скъпи Господи, аз съм роден в такова тяло, че по природа съм много гневлив и зъл, тъй като се намирам в най-тъмните области на проявлението на невежеството. Ти добре знаеш, че е много трудно да превъзмогнем естествените си инстинкти, заради които всяко живо същество се преселва от тяло в тяло.“ В Бхагавад-гӣта̄ също се твърди, че е много трудно да се измъкнем от ръцете на материалната природа, но ако се отдадем на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, проявленията на материалната природа няма да могат да ни въздействат повече. Ка̄лия продължил: „Скъпи Господи, Ти си изначалният създател на всички проявления на материалната природа, които изграждат вселената. Ти си причината за различните схващания на живите същества, които определят различните им видове тела. О, Господи, аз съм роден като змия и по природа съм много гневлив. Нима е възможно да преодолея вродения си нрав без твоята милост? За живото същество е много трудно да се измъкне от ръцете на твоята ма̄я̄. Тя ни държи в робство. Скъпи Господи, моля те милостиво да извиниш непреодолимите ми материални склонности. Сега ме накажи или ме спаси – направи каквото пожелаеш.“
After hearing this, the Supreme Personality of Godhead, who was acting as a small human child, ordered the serpent thus: “You must immediately leave this place and go to the ocean. Leave without delay. You can take with you all your offspring, wives and everything that you possess. Don’t pollute the waters of the Yamunā. Let it be drunk by My cows and cowherd boys without hindrance.” The Lord then declared that the order given to the Kāliya snake be recited and heard by everyone so that no one need fear Kāliya any longer.
При тези думи Върховната Божествена Личност, която била в образа на малко човешко дете, поръчала на змията следното: „Трябва веднага да напуснеш това място и да отидеш в океана. Тръгвай, без да се бавиш. Можеш да вземеш със себе си всичките си деца и съпруги и цялото си имущество. Недей да замърсяваш Ямуна̄. Нека кравите и пастирчетата ми пият водите ѝ на воля.“ След това Богът обявил, че всички трябва да чуят и разгласят заповедта, която е дал на змията, така че повече никой да не се страхува от Ка̄лия.
Anyone who hears the narration of the Kāliya serpent and his punishment will need fear no more the envious activities of snakes. The Lord also declared, “If one takes a bath in the Kāliya lake, where My cowherd boyfriends and I have bathed, or if one fasts for a day and offers oblations to the forefathers from the water of this lake, he will be relieved from all kinds of sinful reactions.” The Lord also assured Kāliya, “You came here out of fear of Garuḍa, who wanted to eat you in the beautiful land by the ocean. Now, after seeing the marks where I have touched your head with My lotus feet, Garuḍa will not disturb you.”
Този, който чуе разказа за наказанието на Ка̄лия, няма повече да се бои от злобния нрав на змиите. Богът казал също: „Този, който се изкъпе в езерото на Ка̄лия, където сме се къпали с пастирчетата, или пък пости един ден и принесе вода от езерото в жертва на прадедите си, ще се освободи от всичките си грехове.“ Богът обещал на Ка̄лия: „Ти дойде тук, защото се уплаши от Гаруд̣а, който искаше да те изяде на красивия остров в океана. Щом види по главата ти следите от моите лотосови крака, Гаруд̣а няма да те притеснява повече.“
The Lord was pleased with Kāliya and his wives. Immediately after hearing His order, the snake and his wives began to worship Him with great offerings of nice garments, flowers, garlands, jewels, ornaments, sandal pulp, lotus flowers and nice eatable fruits. In this way they pleased the master of Garuḍa, of whom they were very much afraid. Then, obeying the orders of Lord Kṛṣṇa, all of them left the lake within the Yamunā.
Богът бил удовлетворен от Ка̄лия и съпругите му. След като чули поръката му, съпругите започнали да го обожават с безброй красиви дрехи, цветя, гирлянди, скъпоценни камъни, накити, балсам от сандалово дърво, лотосови цветове и вкусни плодове. Така те удовлетворили господаря на Гаруд̣а, от когото много се бояли. После, подчинявайки се на заповедите на Бог Кр̣ш̣н̣а, всички напуснали езерото в Ямуна̄.
Thus ends the Bhaktivedanta purport of the sixteenth chapter of Kṛṣṇa, “Subduing Kāliya.”
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху шестнадесета глава на книгата „Кр̣ш̣н̣а, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Покоряването на Ка̄лия“.