TEXT 27
ТЕКСТ 27
Devanagari
Деванагари (азбука)
शाश्वतस्य च धर्मस्य सुखस्यैकान्तिकस्य च ॥ २७ ॥
Text
Текст
amṛtasyāvyayasya ca
śāśvatasya ca dharmasya
sukhasyaikāntikasya ca
амр̣тася̄вяяся ча
ша̄шватася ча дхармася
сукхасяика̄нтикася ча
Synonyms
Дума по дума
brahmaṇaḥ — of the impersonal brahma-jyotir; hi — certainly; pratiṣṭhā — the rest; aham — I am; amṛtasya — of the immortal; avyayasya — of the imperishable; ca — also; śāśvatasya — of the eternal; ca — and; dharmasya — of the constitutional position; sukhasya — of happiness; aikāntikasya — ultimate; ca — also.
брахман̣ах̣ – на безличностното брахмаджьоти; хи – несъмнено; пратиш̣т̣ха̄ – основата; ахам – Аз съм; амр̣тася – на безсмъртния; авяяся – на нетленния; ча – също; ша̄шватася – на вечния; ча – и; дхармася – на органичното състояние; сукхася – на щастие; аика̄нтикася – върховно; ча – също.
Translation
Превод
And I am the basis of the impersonal Brahman, which is immortal, imperishable and eternal and is the constitutional position of ultimate happiness.
Аз съм основата на безличностния Брахман – безсмъртния, нетленния, вечния, изначалното състояние на върховно щастие.
Purport
Пояснение
The constitution of Brahman is immortality, imperishability, eternity and happiness. Brahman is the beginning of transcendental realization. Paramātmā, the Supersoul, is the middle, the second stage in transcendental realization, and the Supreme Personality of Godhead is the ultimate realization of the Absolute Truth. Therefore, both Paramātmā and the impersonal Brahman are within the Supreme Person. It is explained in the Seventh Chapter that material nature is the manifestation of the inferior energy of the Supreme Lord. The Lord impregnates the inferior, material nature with fragments of the superior nature, and that is the spiritual touch in the material nature. When a living entity conditioned by this material nature begins the cultivation of spiritual knowledge, he elevates himself from the position of material existence and gradually rises up to the Brahman conception of the Supreme. This attainment of the Brahman conception of life is the first stage in self-realization. At this stage the Brahman-realized person is transcendental to the material position, but he is not actually perfect in Brahman realization. If he wants, he can continue to stay in the Brahman position and then gradually rise up to Paramātmā realization and then to the realization of the Supreme Personality of Godhead. There are many examples of this in Vedic literature. The four Kumāras were situated first in the impersonal Brahman conception of truth, but then they gradually rose to the platform of devotional service. One who cannot elevate himself beyond the impersonal conception of Brahman runs the risk of falling down. In Śrīmad-Bhāgavatam it is stated that although a person may rise to the stage of impersonal Brahman, without going further, with no information of the Supreme Person, his intelligence is not perfectly clear. Therefore, in spite of being raised to the Brahman platform, there is the chance of falling down if one is not engaged in the devotional service of the Lord. In the Vedic language it is also said, raso vai saḥ, rasaṁ hy evāyaṁ labdhvānandī bhavati: “When one understands the Personality of Godhead, the reservoir of pleasure, Kṛṣṇa, he actually becomes transcendentally blissful.” (Taittirīya Upaniṣad 2.7.1) The Supreme Lord is full in six opulences, and when a devotee approaches Him there is an exchange of these six opulences. The servant of the king enjoys on an almost equal level with the king. And so eternal happiness, imperishable happiness, and eternal life accompany devotional service. Therefore, realization of Brahman, or eternity, or imperishability, is included in devotional service. This is already possessed by a person who is engaged in devotional service.
Природата на Брахман е безсмъртие, нетленност, вечност и блаженство. Брахман е началото на трансценденталното осъзнаване. Втората, междинна степен, е осъзнаването на Парама̄тма̄, Свръхдушата, а Върховната Божествена Личност е висшето осъзнаване на Абсолютната Истина. Следователно и Парама̄тма̄, и безличностният Брахман се намират във Върховната Личност. В седма глава беше обяснено, че материалната природа е проявление на нисшата енергия на Върховния. Бог опложда нисшата материална природа с частици от висшата природа и това представлява духовно докосване. Когато живото същество, обусловено от материалната природа, се заеме с духовно знание, то се издига над материалното съществуване и постепенно достига до Брахман представата за Върховния. Достигането на тази Брахман представа за живота е първият етап от себепознанието. На този етап осъзналата Брахман личност е трансцендентална спрямо материалното съществуване, но все още не е съвършена в разбирането на Брахман. Ако желае, тя може да остане на тази Брахман позиция и постепенно да се издигне до осъзнаване на Парама̄тма̄, а след това и до осъзнаване на Върховната Божествена Личност. Във Ведите има много подобни примери. Четиримата Кума̄ри поддържали безличностната Брахман представа за истината, но след това се издигнали до нивото на предано служене. Всеки, който не може да се издигне над безличностното схващане за Брахман, рискува да пропадне. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че макар някой да е на нивото на безличностния Брахман, без да напредва по-нататък и без да познава Върховната Личност, неговата интелигентност не е напълно чиста. Затова дори да е достигнал Брахман, съществува възможност да пропадне, ако не се заеме с предано служене на Бога. Във ведическата литература също така се казва: расо ваи сах̣, расам̇ хй ева̄ям̇ лабдхва̄нандӣ бхавати – „Ако разбере Божествената Личност, източника на удоволствието, Кр̣ш̣н̣а, човек се изпълва с трансцендентално блаженство“ (Таиттирӣя Упаниш̣ад, 2.7). Върховният Бог притежава шест съвършенства и когато преданият се приближи към него, се осъществява обмяна на тези шест съвършенства. Слугата на царя се наслаждава почти наравно със самия цар. Така и вечното щастие, нетленното щастие и вечният живот съпътстват преданото служене. Реализирането на Брахман, вечността, безсмъртието, е част от преданото служене. То вече принадлежи на личността, заета с предано служене.
The living entity, although Brahman by nature, has the desire to lord it over the material world, and due to this he falls down. In his constitutional position, a living entity is above the three modes of material nature, but association with material nature entangles him in the different modes of material nature – goodness, passion and ignorance. Due to the association of these three modes, his desire to dominate the material world is there. By engagement in devotional service in full Kṛṣṇa consciousness, he is immediately situated in the transcendental position, and his unlawful desire to control material nature is removed. Therefore the process of devotional service, beginning with hearing, chanting, remembering – the prescribed nine methods for realizing devotional service – should be practiced in the association of devotees. Gradually, by such association, by the influence of the spiritual master, one’s material desire to dominate is removed, and one becomes firmly situated in the Lord’s transcendental loving service. This method is prescribed from the twenty-second to the last verse of this chapter. Devotional service to the Lord is very simple: one should always engage in the service of the Lord, should eat the remnants of foodstuffs offered to the Deity, smell the flowers offered to the lotus feet of the Lord, see the places where the Lord had His transcendental pastimes, read of the different activities of the Lord, His reciprocation of love with His devotees, chant always the transcendental vibration Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare, and observe the fasting days commemorating the appearances and disappearances of the Lord and His devotees. By following such a process one becomes completely detached from all material activities. One who can thus situate himself in the brahma-jyotir or the different varieties of the Brahman conception is equal to the Supreme Personality of Godhead in quality.
Въпреки че по природа е Брахман, живото същество има желание да господства над материалния свят и поради това пропада. В своята органично присъща позиция то се намира над трите гун̣и, но съприкосновението му с материалната природа го оплита в различните ѝ качества – добро, страст и невежество. От това оплитане се появява и желанието му да господства над материалната природа. С предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание живото същество незабавно заема трансцендентална позиция и незаконното му желание за господство изчезва. А методът на преданото служене, който започва със слушане, повтаряне на святите имена и помнене – предписаните девет начина за служене – трябва да се изпълнява в общуване с предани. Постепенно в резултат на общуването под влияние на духовния учител материалното желание за господство ще бъде отстранено и човек ще укрепне в трансценденталното любовно служене на Бога. Този метод е описан от двайсет и втория до последния стих на тази глава. Преданото служене е нещо много просто: трябва неотклонно да се служи на Бога; да се яде храна, предложена на Бога; да се вдъхва аромата на цветята, поднесени в лотосовите му нозе; да се посещават местата, където Той е проявил трансценденталните си забавления; да се чете за различните деяния на Бога и за взаимната обмяна на любов с неговите предани, постоянно да се повтаря трансценденталната вибрация Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе; да се спазват дните за пост, които ознаменуват появата и напускането на Бога и неговите предани. Следвайки този метод, човек напълно се откъсва от всички материални дейности. Този, който успее по такъв начин да се установи в брахмаджьоти или в различните аспекти на Брахман реализацията, става качествено еднакъв с Върховната Божествена Личност.
Thus end the Bhaktivedanta Purports to the Fourteenth Chapter of the Śrīmad Bhagavad-gītā in the matter of the Three Modes of Material Nature.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху четиринадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Трите гун̣и на материалната природа“.