TEXT 41
ТЕКСТ 41
Verš
Текст
ekeha kuru-nandana
bahu-śākhā hy anantāś ca
buddhayo ’vyavasāyinām
екеха куру-нандана
баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча
буддхайо 'вяваса̄йина̄м
Synonyma
Дума по дума
vyavasāya-ātmikā — rozhodná co se týče vědomí Kṛṣṇy; buddhiḥ — inteligence; ekā — jediná; iha — v tomto světě; kuru-nandana — ó milované dítě Kuruů; bahu-śākhāḥ — s mnoha větvemi; hi — zajisté; anantāḥ — bez omezení; ca — také; buddhayaḥ — inteligence; avyavasāyinām — těch, kteří nemají vědomí Kṛṣṇy.
вяваса̄я-а̄тмика̄ – непоколебим в Кр̣ш̣н̣а съзнание; буддхих̣ – разум; ека̄ – само един; иха – в този свят; куру-нандана – о, обично дете на Куру; баху-ша̄кха̄х̣ – като има различни разклонения; хи – наистина; ананта̄х̣ – неограничени; ча – също; буддхаях̣ – разум; авяваса̄йина̄м – всички, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Překlad
Превод
Ti, kdo kráčejí touto cestou, jsou rozhodní a mají jediný cíl. Ó milované dítě Kuruů, inteligence nerozhodných je rozvětvená.
Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.
Význam
Пояснение
Pevná víra, že vědomí Kṛṣṇy nás pozvedne k nejvyšší dokonalosti života, je inteligence vyavasāyātmikā. Caitanya-caritāmṛta (Madhya 22.62) uvádí:
Твърдата вяра, че като действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание човек ще се издигне до най-висшето съвършенство на живота, се нарича вяваса̄я̄тмика̄ интелигентност. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.62) се казва:
kṛṣṇe bhakti kaile sarva-karma kṛta haya
кр̣ш̣н̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хая
Víra je neochvějná důvěra v něco vznešeného. Když někdo plní povinnosti týkající se vědomí Kṛṣṇy, nemusí jednat ve vztahu k hmotnému světu, kde má závazky k rodinným tradicím, lidstvu či národu. V případě jednání s vidinou jeho plodů se naplňují reakce za dřívější dobré nebo zlé činy. Ten, kdo je probuzen k vědomí Kṛṣṇy, již nemusí usilovat o to, aby jeho činy přinášely dobré výsledky. Všechny činnosti toho, kdo si je vědom Kṛṣṇy, jsou na absolutní úrovni, neboť je již neovlivňují protiklady, jako je dobro a zlo. Nejvyšší dokonalostí, kterou skýtá vědomí Kṛṣṇy, je zřeknutí se hmotného pojetí života. Tohoto stavu se automaticky dosahuje vzrůstajícím vědomím Kṛṣṇy.
Вяра означава непоколебимо упование в нещо възвишено. Когато някой е зает с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не му е необходимо да се занимава с някаква светска дейност, като изпълнява задължения, свързани със семейството, нацията или човечеството. Резултатите от човешката дейност зависят от добрите или лошите дела, извършени в миналото. Но за пробудилия своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, вече не е нужно да се стреми към положителни резултати. В Кр̣ш̣н̣а съзнание всички дейности са на абсолютно равнище, защото не се влияят повече от двойствености като „добро“ и „зло“. Най-висшето стъпало в практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание е отказът от материалното схващане за живота. Това се постига от само себе си, чрез постепенния напредък.
Rozhodnost osoby vědomé si Kṛṣṇy se zakládá na poznání. Vāsudevaḥ sarvam iti sa mahātmā su-durlabhaḥ — taková osoba je vzácná, vznešená duše, která dobře ví, že Vāsudeva neboli Kṛṣṇa je původem všech projevených příčin. Když někdo jedná s vědomím Kṛṣṇy, může tím prokazovat tu největší službu všem — sobě, rodině, společnosti, zemi či lidstvu, tak jako se zaléváním kořene stromu přirozeně dodává vláha větvím a listům. Pokud je Kṛṣṇa s jeho jednáním spokojen, budou spokojeni všichni.
Решителната целеустременост на Кр̣ш̣н̣а осъзнатия се основава на знанието. Ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣. Една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание е рядко срещана добра душа, която отлично знае, че Ва̄судева (Кр̣ш̣н̣а) е причината на всички причини. Когато полива корена на дървото, човек напоява листата и клоните му; по същия начин, когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той служи на всички – на себе си, на семейството си, на обществото, на държавата, на човечеството и т.н. Ако Кр̣ш̣н̣а е удовлетворен от нечии дела, всички ще бъдат удовлетворени.
Službu s vědomím Kṛṣṇy je ovšem nejlépe vykonávat pod zkušeným vedením duchovního učitele, pravého zástupce Kṛṣṇy, který zná povahu svého žáka a ví, jak ho k jednání s vědomím Kṛṣṇy vést. Aby tedy člověk skutečně znal vědomí Kṛṣṇy, musí jednat s pevným odhodláním a poslouchat Kṛṣṇova zástupce. Pokyn pravého duchovního učitele by měl přijmout za své životní poslání. Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura nás ve svých proslulých modlitbách k duchovnímu učiteli učí:
Най-добре е служенето в Кр̣ш̣н̣а съзнание да се практикува под ръководството на авторитетен представител на Кр̣ш̣н̣а, духовен учител, който познава природата на ученика и може да насочи дейностите му. За да бъде наистина Кр̣ш̣н̣а осъзнат, човек трябва да действа решително и да следва наставленията на своя духовен учител, приемайки ги като мисия на живота си. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ни напътства в известните си молитви към духовния учител:
yasyāprasādān na gatiḥ kuto ’pi
dhyāyan stuvaṁs tasya yaśas tri-sandhyaṁ
vande guroḥ śrī-caraṇāravindam
яся̄праса̄да̄н на гатих̣ куто 'пи
дхя̄ян стувам̇с тася яшас три-сандхям̇
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам
“Uspokojením duchovního učitele je uspokojen i Nejvyšší Pán, Osobnost Božství. A pokud duchovní učitel není spokojen, není možné dospět na úroveň vědomí Kṛṣṇy. Proto bych měl o něm třikrát denně meditovat, modlit se za jeho milost a skládat mu, svému duchovnímu učiteli, uctivé poklony.”
„Удовлетворявайки духовния си учител, човек удовлетворява Бога, Върховната Личност. Ако не удовлетворя духовния учител, нямам никаква възможност да се издигна до нивото на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова трябва да медитирам, да се моля за милостта му три пъти на ден и да отдавам смирените си почитания на него, моя духовен учител“.
Celý proces ovšem závisí na dokonalém poznání duše, převyšující pojetí těla — nikoliv na teoretickém, ale praktickém poznání, kdy je již vyloučena možnost smyslového požitku, který se projevuje činnostmi s touhou po jejich plodech. Ti, jejichž mysl není neochvějná, bývají různými plododosnými činy svedeni z cesty.
Целият процес зависи от съвършено знание за душата, отвъд телесната концепция – знание не теоретично, а практическо, когато повече няма вероятност за сетивно наслаждение, изразено в плодоносни дейности. Човек, който не е целеустремен, се отклонява от пътя към различни видове плодоносна работа.