Skip to main content

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

Величието на Бог Ананта

В тази глава Шукадева Госва̄мӣ говори за Ананта, първоизточника на Шива. Бог Ананта, чието тяло е изцяло духовно, живее под планетата Па̄та̄ла. Той се намира в сърцето на Шива и му помага при разрушението на вселената. Ананта наставлява Шива как да унищожи материалния космос и понякога е наричан та̄масӣ – „този, който е свързан с гун̣ата на невежеството“. Изначалното божество на материалното съзнание, Той привлича всички живи същества и е познат като Сан̇карш̣ан̣а. Целият материален свят е разположен върху главите на Бог Сан̇карш̣ан̣а. От челото му извира енергията, с която Шива унищожава материалният свят. Бог Сан̇карш̣ан̣а е разширение на Върховната Божествена Личност, затова много предани отправят своите молитви към него, а на планетарната система Па̄та̄ла всички сури, асури, гандхарви, видя̄дхари и просветени мъдреци му поднасят почитанията си. А Бог приветливо разговаря с тях. Тялото му е напълно духовно и много, много красиво. Всеки, който слуша за Бог Ананта от истински духовен учител, се освобождава от материалните представи за живота. Съвкупната материална енергия действа под ръководството на Анантадева. Ето защо трябва да го приемаме за основна причина на материалното творение. Силата му е неизмерима и никой не може да го опише, дори и да има безброй усти. Затова носи името Ананта (безграничен). Само от състрадание към живите същества Той проявил духовното си тяло. Така Шукадева Госва̄мӣ представил величието на Анантадева пред Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

Текст

шрӣ-шука ува̄ча
тася мӯла-деше трим̇шад-йоджана-сахасра̄нтара а̄сте я̄ ваи кала̄ бхагаватас та̄масӣ сама̄кхя̄та̄нанта ити са̄тватӣя̄ драш̣т̣р̣-др̣шяйох̣ сан̇карш̣ан̣ам ахам итй абхима̄на-лакш̣ан̣ам̇ ям̇ сан̇карш̣ан̣ам итй а̄чакш̣ате.

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄ча – Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; тася – на планетата Па̄та̄ла; мӯла-деше – в областта под основата; трим̇шат – трийсет; йоджана – мерна единица, равняваща се на тринадесет километра; сахасра-антаре – в интервал от хиляда; а̄сте – запазва се; я̄ –  който; ваи – наистина; кала̄ – разширение на разширението; бхагаватах̣ – на Върховната Божествена Личност; та̄масӣ – свързан с мрака; сама̄кхя̄та̄ – наречен; анантах̣ – Ананта; ити – така; са̄тватӣя̄х̣ – преданите; драш̣т̣р̣-др̣шяйох̣ – на материята и духа; сан̇карш̣ан̣ам – съчетанието; ахам – аз; ити – така; абхима̄на – от самомнението; лакш̣ан̣ам – характерно; ям – когото; сан̇карш̣ан̣ам – Сан̇карш̣ан̣а; ити – така; а̄чакш̣ате – просветените мъдреци описват.

Превод

Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит: Скъпи царю, на около 390 000 километра под планетата Па̄та̄ла живее друга инкарнация на Върховната Божествена Личност. Това разширение на Бог Виш̣н̣у се нарича Бог Ананта или Бог Сан̇карш̣ан̣а. Той е винаги трансцендентален, но понеже е обожаван от Шива, божеството на  тамо-гун̣а, или тъмнината, понякога го наричат та̄масӣ. Бог Ананта е управляващо божество на материалната гун̣а на невежеството и фалшивото его на обусловените души. Когато обусловеното живо същество си казва: „Аз съм наслаждаващият се, а този свят е предназначен за мое удоволствие“, тази житейска представа му е внушена от Сан̇карш̣ан̣а. Така обикновената обусловена душа се мисли за Върховния Бог.

Пояснение

Съществува група хора, сходни на философите-ма̄я̄ва̄дӣ, които тълкуват неправилно ведическите мантри ахам̇ брахма̄сми и со 'хам, придавайки им значението „Аз съм Върховният Брахман“ и „Аз съм еднакъв с Бога“. Тази погрешна представа, с която човек се мисли за върховния наслаждаващ се, е  вид илюзия. Тя е спомената и в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.8): джанмася мохо 'ям ахам̇ мамети. Както става ясно от разглеждания стих, Бог Сан̇карш̣ан̣а е управляващото божество на тази погрешна представа. Кр̣ш̣н̣а потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (15.15):

сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча

„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Бог се намира във всяко сърце като Сан̇карш̣ан̣а и когато някой демон си въобразява, че е едно с Върховния Бог, Той го оставя в това невежество. Въпреки че такова демонично живо същество е само незначителна частица от Бога, то забравя истинската си позиция и се мисли за Върховния. Тъй като тази забрава възниква по волята на Сан̇карш̣ан̣а, понякога Той е назоваван та̄масӣ. Името та̄масӣ не означава, че Той има материално тяло, Той е винаги трансцендентален, но като Свръхдушата в сърцето на Шива, на когото се налага да върши тамастични дейности, Сан̇карш̣ан̣а понякога е наричан та̄масӣ.

Текст

ясйедам̇ кш̣ити-ман̣д̣алам̇ бхагавато 'нанта-мӯртех̣ сахасра-шираса екасминн ева шӣрш̣ан̣и дхрияма̄н̣ам̇ сиддха̄ртха ива лакш̣яте.

Дума по дума

яся – върху чиято; идам – тази; кш̣ити-ман̣д̣алам – вселена; бхагаватах̣ – на Върховната Божествена Личност; ананта-мӯртех̣ – в образа на Анантадева; сахасра-ширасах̣ – който има хиляди глави; екасмин – върху една; ева – само; шӣрш̣ан̣и – глава; дхрияма̄н̣ам – е закрепена; сиддха̄ртхах̣ ива – и като бяло синапено семе; лакш̣яте – прилича.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ продължи: Тази необятна вселена, разположена върху една от хилядите глави на Бог Анантадева, прилича на бяло синапено семе. Тя е безкрайно малка в сравнение с главата на Бог Ананта.

Текст

яся ха ва̄ идам̇ ка̄ленопасан̃джихӣрш̣ато 'марш̣а-вирачита-ручира-бхрамад-бхрувор антарен̣а са̄н̇карш̣ан̣о на̄ма рудра ека̄даша-вю̄хас трй-акш̣ас три-шикхам̇ шӯлам уттамбхаянн удатиш̣т̣хат.

Дума по дума

яся – на когото; ха ва̄ – наистина; идам – този (материален свят); ка̄лена – след време; упасан̃джихӣрш̣атах̣ – пожелае да разруши; амарш̣а – от гняв; вирачита – създаден; ручира – много красив; бхрамат – движейки; бхрувох̣ – двете вежди; антарен̣а – между; са̄н̇карш̣ан̣ах̣ на̄ма – наречен Са̄н̇карш̣ан̣а; рудрах̣ – инкарнация на Шива; ека̄даша-вю̄хах̣ – който има единайсет разширения; три-акш̣ах̣ – три очи; три-шикхам – който има три точки; шӯлам – тризъбец; уттамбхаян – повдигайки; удатиш̣т̣хат – появи се.

Превод

По време на унищожението, когато Бог Анантадева пожелае да разруши цялото творение, Той леко се разгневява. Тогава от мястото между веждите му изниква триокият Рудра с тризъбец в ръка. Този Рудра, наречен още Са̄н̇карш̣ан̣а, е въплъщение на единайсетте рудри, инкарнации на Шива. Той се появява, за да унищожи цялото творение.

Пояснение

При всяко сътворение живите същества получават възможността да приключат заниманията си като обусловени души. Когато пропуснат тази възможност и не се завърнат у дома, при Върховния, Бог Сан̇карш̣ан̣а се разгневява. Поради неговия гняв единайсетте рудри, разширения на Шива, излизат измежду веждите му и всички заедно опустошават цялото творение.

Текст

яся̄н̇гхри-камала-йугала̄рун̣а-вишада-накха-ман̣и-ш̣ан̣д̣а-ман̣д̣алеш̣в ахи-патаях̣ саха са̄тватарш̣абхаир ека̄нта-бхакти-йогена̄ванамантах̣ сва-вадана̄ни париспхурат-кун̣д̣ала-прабха̄-ман̣д̣ита-ган̣д̣а-стхала̄нй ати-манохара̄н̣и прамудита-манасах̣ кхалу вилокаянти.

Дума по дума

яся – чиито; ан̇гхри-камала – лотосови нозе; йугала – на двата; арун̣а-вишада – ярко розови; накха – на ноктите; ман̣и-ш̣ан̣д̣а – като скъпоценни камъни; ман̣д̣алеш̣у – на заоблените повърхности; ахи-патаях̣ – предводителите на змиите; саха – с; са̄твата-р̣ш̣абхаих̣ – най-достойните предани; ека̄нта-бхакти-йогена – безкористно предано служене; аванамантах̣ – покланят се; сва-вадана̄ни – лицата им; париспхурат – на блестящите; кун̣д̣ала – обици; прабха̄ – от сиянието; ман̣д̣ита – украсени; ган̣д̣а-стхала̄ни – чиито бузи; ати-манохара̄н̣и – прелестни; прамудита-манасах̣ – с будно съзнание; кхалу – наистина; вилокаянти – виждат.

Превод

Прозрачнорозовите нокти на пръстите на Божиите лотосови нозе са като скъпоценни камъни, шлифовани до огледален блясък. Безкористните предани и предводителите на змиите изпадат във възторг, когато, прекланяйки се с благоговение пред Бог Сан̇карш̣ан̣а, виждат прелестните си лица отразени в ноктите на краката му.  На ушите им се полюшват блестящи обици, а красотата на техните лица е празник за очите.

Текст

ясяива хи на̄га-ра̄джа-кума̄ря а̄шиш̣а а̄ша̄са̄на̄ш ча̄рв-ан̇га-валая-виласита-вишада-випула-дхавала-субхага-ручира-бхуджа-раджата-стамбхеш̣в агуру-чандана-кун̇кума-пан̇ка̄нулепена̄валимпама̄на̄с тад-абхимаршанонматхита-хр̣дая-макара-дхваджа̄веша-ручира-лалита-смита̄с тад-анура̄гамада-мудита-мада-вигхӯрн̣ита̄рун̣а-карун̣а̄валока-наяна-вадана̄равиндам̇ саврӣд̣ам̇ кила вилокаянти.

Дума по дума

яся – чиито; ева – несъмнено; хи – наистина; на̄га-ра̄джа-кума̄рях̣ – неомъжените принцеси на змийските царе; а̄шиш̣ах̣ – благословията; а̄ша̄са̄на̄х̣ – надявайки се на; ча̄ру – очарователни; ан̇га-валая – по повърхността на тялото му; виласита – сияйно; вишада – безупречно чист; випула – дълги; дхавала – бели; субхага – знак за сполука; ручира – прекрасни; бхуджа – по ръцете му; раджата-стамбхеш̣у – като сребърни колони; агуру – от алое; чандана – сандалова; кун̇кума – шафранова; пан̇ка – от паста; анулепена – с балсам; авалимпама̄на̄х̣ – намазвайки; тат-абхимаршана – от допира с крайниците му; унматхита – възбудени; хр̣дая – в сърцата им; макара-дхваджа – на Купидон; а̄веша – заради промъкването; ручира – прелестна; лалита – изящна; смита̄х̣ – чиято усмивка; тат – негова; анура̄га – от привързаност; мада – от опиянението; мудита – пленен; мада – опиянен от благоразположение; вигхӯрн̣ита – въртящи се; арун̣а – розови; карун̣а-авалока – поглеждайки добронамерено; наяна – очи; вадана – и лице; аравиндам – като лотоси; са-врӣд̣ам – със свян; кила – наистина; вилокаянти – те виждат.

Превод

Ръцете на Бог Ананта са привлекателно дълги, обкичени с гривни и изцяло духовни. С белотата си приличат на сребърни колони. Когато красивите принцеси на змийските царе, надявайки се да спечелят благословията на Бога, намазват ръцете му с балсам от агуру, сандалова паста и кун̇кума, допирът с него пробужда у тях сладострастни желания. Разбирайки мислите им, Бог ги поглежда със снизходителна усмивка, а те се изчервяват от свян, че Той е узнал желанията им. После грациозно се усмихват и поглеждат разхубавеното лотосово лице на Бога с червеникавите му очи, леко блуждаещи от опиянение и озарени от любов към своите предани.

Пояснение

Когато мъж и жена докосват телата си, у тях естествено се пробуждат сладострастни желания. От този стих става ясно, че подобно усещане съществува и в духовните тела. И Бог Ананта, и жените, които му доставяли удоволствие, имали духовни тела. Тоест всички усещания изначално съществуват в духовното тяло. Същото утвърждава и Веда̄нта сӯтра: джанма̄дй яся ятах̣. Във връзка с това Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура разяснява, че думата а̄ди означава а̄ди-раса – изначалното чувство на похот, родено от Върховния. Но разликата между духовната похот и материалната похот е като разликата между златото и желязото. Само достигналият висше духовно осъзнаване може да разбере обмяната на сладострастни чувства между Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а или между Кр̣ш̣н̣а и девойките от Враджа. Ето защо човек без достатъчно опит и задълбочени духовни прозрения не бива да обсъжда страстните чувства на Кр̣ш̣н̣а и гопӣте. Но ако някой е искрен и чист предан, докато говори за любовните чувства между гопӣте и Кр̣ш̣н̣а, материалната похот в сърцето му напълно изчезва и той бързо напредва в духовния живот.

Текст

са ева бхагава̄н ананто 'нанта-гун̣а̄рн̣ава а̄ди-дева упасам̇хр̣та̄марш̣а-рош̣а-вего лока̄на̄м̇ свастая а̄сте.

Дума по дума

сах̣ – този; ева – безусловно; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; анантах̣ – Анантадева; ананта-гун̣а-арн̣авах̣ – източник на безброй трансцендентални качества; а̄ди-девах̣ – предвечният Бог или този, който не се различава от изначалната Върховна Божествена Личност; упасам̇хр̣та – който е обуздал; амарш̣а – на нетърпимостта си; рош̣а – и на гнева; вегах̣ – подтиците; лока̄на̄м – на хората от всички планети; свастайе – за благоденствието; а̄сте – остава.

Превод

Бог Сан̇карш̣ан̣а е океан от безброй духовни качества, затова е прочут като Анантадева. Той не се различава от Върховната Божествена Личност. За благоденствието на всички живи същества в материалния свят Той пребивава в своята обител, въздържайки гнева и нетърпимостта си.

Пояснение

Главното призвание на Анантадева е да сложи край на това материално творение, ала Той въздържа гнева и нетърпимостта си. Материалният свят е създаден да предостави още една възможност на обусловените души за завръщане у дома, при Бога, но повечето от тях не се възползват от тази възможност. След сътворението те отново проявяват старата си склонност да властват над материалния свят. Тези дейности на обусловените души предизвикват гнева на Анантадева и Той желае да унищожи цялото материално мироздание. И все пак, бидейки Върховната Божествена Личност, от добронамереност към нас Той възпира своя гняв и нетърпимост. Само в определен момент дава воля на гнева си и разрушава материалния свят.

Текст

дхя̄яма̄нах̣ сура̄сурорага-сиддха-гандхарва-видя̄дхара-муни-ган̣аир анаварата-мада-мудита-викр̣та-вихвала-лочанах̣ сулалита-мукхарика̄мр̣тена̄пя̄яма̄нах̣ сва-па̄рш̣ада-вибудха-ю̄тха-патӣн апаримла̄на-ра̄га-нава-туласика̄мода-мадхв-а̄савена ма̄дян мадхукара-вра̄та-мадхура-гӣта-шриям̇ вайджаянтӣм̇ сва̄м̇ ванама̄ла̄м̇ нӣла-ва̄са̄ ека-кун̣д̣ало хала-какуди кр̣та-субхага-сундара-бхуджо бхагава̄н махендро ва̄ран̣ендра ива ка̄н̃чанӣм̇ какш̣а̄м уда̄ра-лӣло бибхарти.

Дума по дума

дхя̄яма̄нах̣ – върху когото медитират; сура – полубогове; асура – демони; урага – змии; сиддха – жителите на Сиддхалока; гандхарва – жителите на Гандхарвалока; видя̄дхаравидя̄дхарите; муни – и великите мъдреци; ган̣аих̣ – на групи; анаварата – непрекъснато; мада-мудита – щастлив от опиянение; викр̣та – движещи се насам-натам; вихвала – въртящи се; лочанах̣ – чиито очи; су-лалита – добре сложени; мукхарика – на речта; амр̣тена – от нектара; а̄пя̄яма̄нах̣ – доставяйки удоволствие; сва-па̄рш̣ада – на личните си спътници; вибудха-ю̄тха-патӣн – предводителите на отделните групи полубогове; апаримла̄на – никога не залинява; ра̄га – чието животворно излъчване; нава – вечно свежи; туласика̄ – на цветчетата от туласӣ; а̄мода – от благоуханието; мадху-а̄савена – и меда; ма̄дян – опити; мадхукара-вра̄та – на пчелите; мадхура-гӣта – от сладкото жужене; шрӣям – което прави по-красив; вайджаянтӣм – гирлянда вайджаянтӣ; сва̄м – неговия; ванама̄ла̄м – гирлянд; нӣла-ва̄са̄х̣ – покрит със сини одежди; ека-кун̣д̣алах̣ – носейки една обица; хала-какуди – на дръжката на палешник; кр̣та – поставен; субхага – носещи благо; сундара – прекрасни; бхуджах̣ – ръце; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; маха̄-индрах̣ – небесния цар; ва̄ран̣а-индрах̣ – слонът; ива – като; ка̄н̃чанӣм – златен; какш̣а̄м – пояс; уда̄ра-лӣлах̣ – потопен в трансцендентални забавления; бибхарти – носи.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ продължи: Полубоговете, демоните, урагите (змиевидни полубогове), сиддхите, гандхарвите, видя̄дхарите и мнозина издигнати мъдреци непрекъснато отправят молитви към Бога. От опиянение Бог изглежда замаян, очите му, подобни на разцъфнали цветове, блуждаят насам-натам. Нежните звуци, леещи се от устата му, доставят удоволствие на неговите спътници – предводителите на полубоговете. Той е облечен в синкави одежди, на едното си ухо има обица, а през рамо крепи палешник с изящните си, добре сложени ръце. Ослепително бял като небесния цар Индра, той има златен пояс на кръста си, а от врата му се спуска гирлянда вайджаянтӣ с вечно свежи цветчета от туласӣ. Около гирлянда нежно жужат пчели, опиянени от сладкия като мед аромат на туласӣ, и го правят да изглежда още по-красив. По този начин Върховният проявява възвишените си забавления.

Текст

я еш̣а евам анушруто дхя̄яма̄но мумукш̣ӯн̣а̄м ана̄ди-ка̄ла-карма-ва̄сана̄-гратхитам авидя̄маям̇ хр̣дая-грантхим̇ саттва-раджас-тамомаям антар-хр̣даям̇ гата а̄шу нирбхинатти тася̄нубха̄ва̄н бхагава̄н сва̄ямбхуво на̄радах̣ саха тумбурун̣а̄ сабха̄я̄м̇ брахман̣ах̣ сам̇шлокая̄м а̄са.

Дума по дума

ях̣ – който; еш̣ах̣ – този; евам – така; анушрутах̣ – чуто от истински духовен учител; дхя̄яма̄нах̣ – върху когото медитират; мумукш̣ӯн̣а̄м – хората, желаещи освобождение от обусловения живот; ана̄ди – от незапомнени; ка̄ла – времена; карма-ва̄сана̄ – от желание за плодоносни дейности; гратхитам – здраво вързан; авидя̄-маям – съставен от илюзорната енергия; хр̣дая-грантхим – възелът в сърцето; саттва-раджах̣-тамах̣-маям – направен от трите проявления на материалната природа; антах̣-хр̣даям – в дълбините на сърцето; гатах̣ – намира се; а̄шу – много скоро; нирбхинатти – разсича; тася – на Сан̇карш̣ан̣а; анубха̄ва̄н – славата; бхагава̄н – неизмеримо могъщ; сва̄ямбхувах̣ – синът на Брахма̄; на̄радах̣ – мъдрецът На̄рада; саха – със; тумбурун̣а̄ – струнния инструмент, наречен Тумбуру; сабха̄я̄м – в дома; брахман̣ах̣ – на Брахма̄; сам̇шлокая̄м а̄са – обрисуван в стихове.

Превод

Ако хората, искрено желаещи освобождение от материалния живот, слушат за славата на Анантадева от устата на духовен учител във веригата на ученическата приемственост; ако неотклонно медитират върху Сан̇карш̣ан̣а, тогава Бог влиза в дълбините на сърцата им, премахва замърсяването от материалните проявления на природата и разсича здравия възел в сърцето. Желанието за господство над материалната природа чрез плодоносни дейности е стегнало този възел от незапомнени времена. На̄рада Муни, синът на Брахма̄, постоянно възхвалява Анантадева в дома на баща си. Там той пее съчинени от него, изпълнени с блаженство стихове, акомпанирайки си със своя струнен инструмент тумбуру (или заедно с райския певец Тумбуру).

Пояснение

Тези описания на Анантадева не са измислици. Те са трансцендентално блажени и напълно достоверни. Но докато не ги чуем непосредствено от истински духовен учител във веригата на ученическата приемственост, не бихме могли да ги разберем. Това знание е предадено на На̄рада от Брахма̄, а великият светец На̄рада заедно със спътника си Тумбуру го разпространява из цялата вселена. Понякога Бог, Върховната Личност, е наричан Уттамашлока – този, когото възхваляват с прекрасна поезия. На̄рада съчинява много поеми в прослава на Бог Ананта, затова тук е използвана думата сам̇шлокая̄м а̄са („възхваляван с отбрани стихове“).

Гауд̣ӣя ваиш̣н̣авите принадлежат към ученическата приемственост, водеща началото си от Брахма̄. Брахма̄ е духовният учител на На̄рада, На̄рада е духовен учител на Вя̄садева, а Вя̄садева написал Шрӣмад Бха̄гаватам като пояснение към Веда̄нта сӯтра. Ето защо преданите от Гауд̣ӣя сампрада̄я приемат дейностите на Бог Ананта, представени в Шрӣмад Бха̄гаватам, за достоверни и благодарение на това се връщат у дома, при Бога. Замърсяването в сърцето на обусловената душа е като огромно бунище, създадено от трите гун̣и на материалната природа, особено от гун̣ите раджас (страст) и тамас (невежество). Това замърсяване се проявява под формата на похотливи желания и жажда за материални притежания. И както се посочва в текста, докато човек не получи трансцендентално знание от ученическата приемственост, няма начин да се пречисти от това замърсяване.

Текст

утпатти-стхити-лая-хетаво 'ся калпа̄х̣
саттва̄дя̄х̣ пракр̣ти-гун̣а̄ яд-ӣкш̣ая̄сан
яд-рӯпам̇ дхрувам акр̣там̇ яд екам а̄тман
на̄на̄дха̄т катхам у ха веда тася вартма

Дума по дума

утпатти – на сътворението; стхити – поддържането; лая – и унищожението; хетавах̣ – първопричините; ася – на материалния свят; калпа̄х̣ – способни да действат; саттва-а̄дя̄х̣ – от които първа е саттва-гун̣а; пракр̣ти-гун̣а̄х̣гун̣ите на материалната природа; ят – чийто; ӣкш̣ая̄ –  чрез погледа; а̄сан – станала е; ят-рӯпам – чиято форма; дхрувам – безкрайна; акр̣там – несътворена; ят – която; екам – една; а̄тман – сама по себе си; на̄на̄ – по многообразни начини; адха̄т – проявила се е; катхам – как; у ха – несъмнено; веда – може да узнае; тася – неговия; вартма – път.

Превод

Само с бегъл поглед Върховната Божествена Личност дава възможност на материалните гуни да действат като първопричини за вселенското сътворение, поддържане и разрушение. Върховната Душа е без начало и без край; макар да е една, Тя се проявява в многообразие от форми. Как човечеството би могло да узнае пътищата на Върховния?

Пояснение

От ведическата литература научаваме, че щом Върховният Бог хвърли поглед (са аикш̣ата) върху материалната енергия, трите гун̣и се проявяват и създават материалното многообразие. Преди Върховният да погледне материалната енергия, и дума не може да става за сътворение, поддържане и унищожение на материалния свят. Бог е съществувал преди сътворението; Той е вечен и неизменен. Как тогава човекът, колкото и виден учен или философ да е, би могъл да узнае пътищата на Върховната Божествена Личност?

Следните цитати от Чайтаня бха̄гавата (А̄ди-кхан̣д̣а, 1.48 – 52 и 1.58 – 69) разкриват величието на Бог Ананта.

ки брахма̄, ки шива, ки санака̄ди 'кума̄ра'
вя̄са, шука, на̄рада̄ди, 'бхакта' на̄ма я̄н̇ра

„Брахма̄, Шива, четиримата Кума̄ри (Санака, Сана̄тана, Санандана и Сана̄т-кума̄ра), Вя̄садева, Шукадева Госва̄мӣ и На̄рада са чисти предани, вечни слуги на Бога“.

саба̄ра пӯджита шрӣ-ананта-маха̄шая
сахасра-вадана прабху – бхакти-расамая

„Споменатите по-горе чисти предани се прекланят пред Бог Шрӣ Ананта. Той има хиляди глави и е извор на преданото служене.“

а̄дидева, маха̄-йогӣ, 'ӣшвара', 'ваиш̣н̣ава'
махима̄ра анта ин̇ха̄ на̄ джа̄найе саба

„Бог Ананта е изначалната личност, великият мистичен повелител. В същото време Той е ваиш̣н̣ава, слуга на Бога. Величието му е безгранично, затова никой не го познава напълно“.

севана шунила̄, ебе шуна т̣ха̄кура̄ла
а̄тма-тантре йена-мате ваисена па̄та̄ла

„Вече ви говорих за служенето, което Той отдава на Бога. А сега чуйте как самодостатъчният Анантадева пребивава на нисшата планетарна система Па̄та̄ла“.

шрӣ-на̄рада-госа̄н̃и 'тумбуру' кари' сан̇ге
се яша га̄йена брахма̄-стха̄не шлока-вандхе

„Носейки на рамото си струнния инструмент тумбуру, великият мъдрец На̄рада Муни непрекъснато възхвалява Бог Ананта. На̄рада Муни е съчинил многобройни трансцендентални стихове в прослава на Бога“.

ср̣ш̣т̣и, стхити, пралая, саттва̄ди ята гун̣а
я̄н̇ра др̣ш̣т̣и-па̄те хая, я̄я пунах̣ пунах̣

„Само благодарение на погледа на Бог Ананта трите материални гун̣и на природата си взаимодействат и осъществяват сътворението, поддържането и унищожението. Тези гун̣и на природата се проявяват отново и отново“.

адвитӣя-рӯпа, сатя ана̄ди махаттва
татха̄пи 'ананта' хая, ке буджхе се таттва?

„Върховният е възхваляван като единствен и неповторим, като висшата истина, която няма начало. Затова Той носи името Анантадева, „безграничен“. Кой би могъл да го осъзнае?“

шуддха-саттва-мӯрти прабху дхарена карун̣а̄я
йе-виграхе саба̄ра прака̄ша сулӣла̄я

„Формата му е напълно духовна и Той я показва само по своята милост. Всички дейности в материалния свят се ръководят единствено от неговата форма“.

я̄н̇ха̄ра таран̇га шикхи' сим̇ха маха̄валӣ
ниджа-джана-мано ран̃дже хан̃а̄ кутӯхалӣ

„Той е неизмеримо могъщ, винаги е готов да удовлетвори своите придружители и предани“.

йе ананта-на̄мера шраван̣а-сан̇кӣртане
йе-те мате кене на̄хи боле йе-те джане
ашеш̣а-джанмера бандха чхин̣д̣е сеи-кш̣ан̣е
атаева ваиш̣н̣ава на̄ чха̄д̣е кабху та̄не

„Ако просто се опитаме да възхваляваме заедно Бог Анантадева, замърсяванията в сърцата ни, наслоявани в продължение на много раждания, ще бъдат изчистени. Ето защо един ваиш̣н̣ава никога не пропуска възможността да величае Анантадева“.

'шеш̣а' ба-и сам̇са̄рера гати на̄хи а̄ра
анантера на̄ме сарва-джӣвера уддха̄ра

„Бог Анантадева е известен като Шеш̣а („безпределният край“), защото Той слага край на пътуването ни из материалния свят. Просто славейки го, всеки може да постигне освобождение“.

ананта пр̣тхивӣ-гири самудра-сахите
йе-прабху дхарена гире па̄лана карите

„На главата си Анантадева крепи цялата вселена с милионите ѝ планети, на които има огромни океани и планини“.

сахасра пхан̣а̄ра ека-пхан̣е 'бинду' йена
ананта викрама, на̄ джа̄нена, 'а̄чхе' хена

„Той е толкова голям и могъщ, че тази вселена стои на една от главите му като капка вода; Той даже не знае къде точно е тя“.

сахасра-вадане кр̣ш̣н̣а-яша нирантара
га̄ите а̄чхена а̄ди-дева махӣ-дхара

„Докато поддържа вселената на една от главите си, Анантадева прославя Кр̣ш̣н̣а с всяка от хилядите си усти“.

га̄йена ананта, шрӣ-яшера на̄хи анта
джая-бхан̇га на̄хи ка̄ру, дон̇хе – балаванта

„Въпреки че слави Бог Кр̣ш̣н̣а от незапомнени времена, Той все още не е изчерпал величието му“.

адя̄пиха 'шеш̣а'-дева сахасра-шрӣ-мукхе
га̄йена чайтаня-яша анта на̄хи декхе

„И до ден-днешен Бог Ананта продължава да възпява славата на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и все още не може да завърши“.

Текст

мӯртим̇ нах̣ пуру-кр̣пая̄ бабха̄ра саттвам̇
сам̇шуддхам̇ сад-асад идам̇ вибха̄ти татра
ял-лӣла̄м̇ мр̣га-патир а̄даде 'навадя̄м
а̄да̄тум̇ сваджана-мана̄м̇сй уда̄ра-вӣрях̣

Дума по дума

мӯртим – различни форми на Върховната Божествена Личност; нах̣ – върху нас; пуру-кр̣пая̄ – от изключителна милост; бабха̄ра – прояви; саттвам – съществуване; сам̇шуддхам – напълно трансцендентален; сат-асат идам – това материално проявление на причина и следствие; вибха̄ти – блести; татра – в когото; ят-лӣла̄м – чиито забавления; мр̣га-патих̣ – господарят на живите същества, който е като лъв (царят на животните); а̄даде – учеше; анавадя̄м – без материално замърсяване; а̄да̄тум – да плени; сва-джана-мана̄м̇си – умовете на своите предани; уда̄ра-вӣрях̣ – който е най-щедър и могъщ.

Превод

Това проявление от фина и груба материя съществува във Върховната Божествена Личност. От безпричинна милост към своите предани Бог приема многообразни трансцендентални форми. Върховният е великодушен и притежава цялото мистично могъщество. За да плени умовете на преданите си и да зарадва сърцата им, Той се появява в различни въплъщения и представя множество забавления.

Пояснение

Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ е превел този стих по следния начин: „Бог, Върховната Личност, е причината на всички причини. По негова воля грубите и фините материални елементи влизат във взаимодействие. Той се явява в различни инкарнации само за да зарадва чистите си предани“. Например Върховният се появил в трансценденталното въплъщение на Бог Вара̄ха (глиган) само за да достави удоволствие на своите предани, повдигайки Земята от океана Гарбходака.

Текст

ян-на̄ма шрутам анукӣртайед акасма̄д
а̄рто ва̄ яди патитах̣ праламбхана̄д ва̄
хантй ам̇хах̣ сапади нр̣н̣а̄м ашеш̣ам аням̇
кам̇ шеш̣а̄д бхагавата а̄шрайен мумукш̣ух̣

Дума по дума

ят – чието; на̄ма – свято име; шрутам – чуто; анукӣртайет – може да произнася или повтаря; акасма̄т – случайно; а̄ртах̣ – нещастен; ва̄ – или; яди – ако; патитах̣ – пропаднал човек; праламбхана̄т – на шега; ва̄ – или; ханти – унищожава; ам̇хах̣ – греховен; сапади – мигновено; нр̣н̣а̄м – на човечеството; ашеш̣ам – безкраен; аням – на друг; кам – какво; шеш̣а̄т – освен Бог Шеш̣а; бхагаватах̣ – Върховната Божествена Личност; а̄шрайет – трябва да потърси подслон; мумукш̣ух̣ – всеки, който се стреми към освобождение.

Превод

Дори да е нещастен или морално пропаднал, всеки който повтаря святото име на Бога, чуто от истински духовен учител, незабавно се пречиства. Дори да произнася името на Бога на шега или неволно, той и всички наоколо се избавят от своите грехове. Как тогава някой, който търси освобождение от материалните окови, би се въздържал да възпява святото име на Бог Шеш̣а? При кого другиго да потърси подслон?

Текст

мӯрдханй арпитам ан̣уват сахасра-мӯрдхно
бхӯ-голам̇ сагири-сарит-самудра-саттвам
а̄нантя̄д анимита-викрамася бхӯмнах̣
ко вӣря̄н̣й адхи ган̣айет сахасра-джихвах̣

Дума по дума

мӯрдхани – на качулката или главата; арпитам – закрепена; ан̣у-ват – точно като атом; сахасра-мӯрдхнах̣ – на Ананта, който има хиляди глави; бхӯ-голам – тази вселена; са-гири-сарит-самудра-саттвам – с много планини, дървета, океани и живи същества; а̄нантя̄т – защото е безкраен; анимита-викрамася – чието могъщество е неизмеримо; бхӯмнах̣ – Върховния Бог; ках̣ – кой; вӣря̄н̣и – енергиите; адхи – наистина; ган̣айет – може да преброи; сахасра-джихвах̣ – дори да има хиляди езици.

Превод

Бог е безграничен, затова никой не е в състояние да измери могъществото му. Цялата вселена, с всичките ѝ величествени планини, реки, океани, дървета и живи същества, се крепи като атом на една от хилядите му глави. Има ли някой дори с хиляди езици, който може да опише неговото великолепие?

Текст

евам-прабха̄во бхагава̄н ананто
дуранта-вӣрйору-гун̣а̄нубха̄вах̣
мӯле раса̄я̄х̣ стхита а̄тма-тантро
йо лӣлая̄ кш̣ма̄м̇ стхитайе бибхарти

Дума по дума

евам-прабха̄вах̣ – който е толкова могъщ; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; анантах̣ – Ананта; дуранта-вӣря – непреодолима сила; уру – велик; гун̣а-анубха̄вах̣ – притежаващ трансцендентални качества и великолепие; мӯле – в подножието; раса̄я̄х̣ – на нисшите планетарни системи; стхитах̣ – пребивава; а̄тма-тантрах̣ – напълно самодостатъчен; ях̣ – който; лӣлая̄ – лесно; кш̣ма̄м – вселената; стхитайе – за нейното поддържане; бибхарти – крепи.

Превод

Безкрайни са ненадминатите, възхитителни качества на могъщия Бог Анантадева. Наистина, силата му е неограничена. Макар и себеудовлетворен, Той самият е опората на всичко. Той пребивава под нисшите планетарни системи и с лекота поддържа цялата вселена.

Текст

ета̄ хй евеха нр̣бхир упагантавя̄ гатайо ятха̄-карма-винирмита̄ ятхопадешам ануварн̣ита̄х̣ ка̄ма̄н ка̄маяма̄наих̣.

Дума по дума

ета̄х̣ – всички тези; хи – наистина; ева – несъмнено; иха – във вселената; нр̣бхих̣ – от живите същества; упагантавя̄х̣ – достижими; гатаях̣ – местоназначения; ятха̄-карма – според миналите плодоносни дейности; винирмита̄х̣ – създадени; ятха̄-упадешам – както съм научил; ануварн̣ита̄х̣ – изложих съобразно; ка̄ма̄н – материално наслаждение; ка̄маяма̄наих̣ – от тези, които желаят.

Превод

Скъпи царю, съобразно чутото от духовния ми учител, изчерпателно ти описах сътворението на материалния свят според плодоносните дейности и желанията на обусловените души. Изпълнените с материални желания обусловени души достигат различни местоназначения на многобройните планетарни системи и така живеят в материалното творение.

Пояснение

Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва:

ана̄ди карама-пхале, пад̣и' бхава̄рн̣ава-джале,
тариба̄ре на̄ декхи упа̄я

„Господи, не знам кога съм започнал материалния си живот, но от личен опит разбирам, че съм паднал в бездънен океан от невежество. Сега виждам, че единственият начин да се измъкна е да приема подслон в твоите лотосови нозе“. В подобно настроение и Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху отправя следната молитва:

айи нанда-танӯджа кин̇карам̇
патитам̇ ма̄м̇ виш̣аме бхава̄мбудхау
кр̣пая̄ тава па̄да-пан̇каджа-
стхита-дхӯлӣ-садр̣шам̇ вичинтая

„Скъпи Господи, сине на Нанда Маха̄ра̄джа, аз съм твой вечен слуга, но някак си съм се озовал сред океан от невежество. Моля те, спаси ме от този ужасяващ материалистичен живот“.

Текст

ета̄ватӣр хи ра̄джан пум̇сах̣ правр̣тти-лакш̣ан̣ася дхармася випа̄ка-гатая учча̄вача̄ висадр̣ша̄ ятха̄-прашнам̇ вя̄чакхйе ким анят катхая̄ма ити.

Дума по дума

ета̄ватӣх̣ – за тези; хи – несъмнено; ра̄джан – царю; пум̇сах̣ – на хората; правр̣тти-лакш̣ан̣ася – характеризирани по наклонности; дхармася – към изпълнението на задължения; випа̄ка-гатаях̣ – следващите ги местоназначения; учча-авача̄х̣ – висши и низши; висадр̣ша̄х̣ – различни; ятха̄-прашнам – както попита; вя̄чакхйе – аз изложих; ким анят – за какво друго; катхая̄ма – да говоря; ити – така.

Превод

И така, царю, разказах ти как хората обикновено действат според различните си желания и в резултат получават различни тела на висшите или нисшите планети. Ти ме попита за това и аз ти предадох всичко, което съм чул от авторитети. За какво да говоря сега?

Пояснение

Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и пета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена Величието на Бог Ананта.