Шрӣмад бха̄гаватам 4.21.27

Единствената цел на Пр̣тху Маха̄ра̄джа като управник било да възпита у своите поданици съзнание за Бога. Жертвоприношението, устроено от него, било многолюдно сборище, на което присъствали най-различни хора, включително и атеисти, но с думите си царят не се обръщал към тях. В предишните строфи вече се каза, че Пр̣тху Маха̄ра̄джа призовал поданиците си да станат адхокш̣аджа-дхиях̣, т.е. да развият в себе си съзнание за Бога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, а в тази строфа той изтъква авторитета на ша̄стрите, въпреки че собственият му баща бил заклет безбожник, който не следвал ведическите норми и на практика спрял всички жертвени церемонии. Бра̄хман̣ите били толкова възмутени от поведението му, че не само го свалили от престола, но го проклели и го убили. Атеистите не вярват в съществуването на Бога. Те смятат, че това, което ни се случва всеки ден, е предизвикано от физически взаимодействия или е случайност. Те се ръководят от учението на атеистичната философия са̄н̇кхя за отношението между пракр̣ти и пуруш̣а. Атеистите вярват само в материята и са на мнение, че жизнената сила възниква на определен етап от еволюцията, в резултат на взаимодействието на материалните елементи, и тогава приема образа на пуруш̣а, наслаждаващия се. А от последвалите взаимодействия на материята и жизнената сила се поражда многообразието в материалния свят. Атеистите не само че не вярват в съществуването на Бога, но отхвърлят и ведическите норми и наставления. Според тях философията на Ведите е теория без реална стойност в живота. Като имал предвид всичко това, Пр̣тху Маха̄ра̄джа казал, че религиозните хора категорично трябва да отхвърлят възгледите на атеистите, тъй като разнообразието сред формите на живот може да бъде обяснено само със съществуването на последователен замисъл, зад който стои висш разум. Атеистите мъгляво обясняват произхода на разнообразните форми на живот с действието на случайността, но хората, които вярват в думите на свещените писания, трябва да сверяват всичките си заключения с основните постулати на Ведите.

Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че цялата обществена система варн̣а̄шрама има за цел да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Правилата и предписанията, определящи задълженията на бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите, а също и на брахмача̄рӣте, гр̣хастхите, ва̄напрастхите и сання̄сӣте, са дадени на хората, за да могат те да доставят удоволствие на Върховния Бог, като ги следват. Днешните така наречени бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри са загубили първоначалната си култура, но въпреки това претендират, че принадлежат към една или друга варн̣а въз основа на своя произход. В същото време те отричат, че обществените и духовните подразделения съществуват само за да предоставят възможност на всички хора да почитат Бог Виш̣н̣у. Философията ма̄я̄ва̄да, създадена от Шан̇кара̄ча̄ря, която твърди, че Богът е безличностен, противоречи на основните постулати на Ведите. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху нарекъл философите ма̄я̄ва̄дӣ хулители на Божествената Личност. Във ведическото общество този, който не следвал заповедите на Ведите, бил наричан на̄стика, атеист. Когато проповядвал учението на ненасилието, Буда бил принуден да отхвърли авторитета на Ведите и затова последователите на Ведите го смятали за на̄стика. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху също смятал последователите на Буда за на̄стики (атеисти), защото те отричали авторитета на Ведите. Но в същото време Той смятал, че последователите на Шан̇кара, които на пръв поглед искали да възстановят авторитета на Ведите, но в действителност изповядвали философията ма̄я̄ва̄да на будистката школа, са много по-опасни от самите будисти. Теорията на философите от школата на Шан̇кара, че човек трябва да си измисли някаква форма на Бога, е по-опасна от явното отричане съществуването на Бога. Обратно на абстрактното философстване и теоретизиране на атеистите и ма̄я̄ва̄дӣте, последователите на Кр̣ш̣н̣а съзнание живеят в строго съответствие с наставленията на Бхагавад-гӣта̄, която е призната за квинтесенция на цялото ведическо знание. В Бхагавад-гӣта̄ (18.46) се казва:

„Като обожава всепроникващия Бог, източника на всички същества, човек може да постигне съвършенство, изпълнявайки своите задължения“. Цитираната строфа показва, че Върховната Божествена Личност е изначалният източник на всичко. Това е потвърдено във Веда̄нта сӯтра (джанма̄дй ася ятах̣), а също и в Бхагавад-гӣта̄, където Богът сам казва: ахам̇ сарвася прабхавах̣ – „Аз съм източникът на всичко“. Върховната Божествена Личност е изначалният източник на всички еманации и в същото време в образа си на Парама̄тма̄ прониква из цялото битие. Следователно Абсолютната Истина е Върховната Божествена Личност и всяко живо същество е призвано да удовлетворява Бога, като изпълнява отредените му задължения (сва-карман̣а̄ там абхярчя). Маха̄ра̄джа Пр̣тху искал да научи поданиците си на това.

Най-важният принцип в основата на човешката цивилизация е хората да се стремят да удовлетворят Върховния Бог, когато изпълняват предписаните си задължения. Това е висшето съвършенство на съществуването. Свануш̣т̣хитася дхармася сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам – ако с изпълнението на предписания си дълг човек доставя радост на Върховната Божествена Личност, той постига целта на живота. Ярък пример в това отношение е Арджуна. Арджуна бил кш̣атрия и затова бил длъжен да се сражава. Като изпълнил дълга си, той удовлетворил Върховния Бог и постигнал съвършенството. Този принцип трябва да бъде следван от всекиго. Ония, които не го следват, т.е. атеистите, са осъдени в Бхагавад-гӣта̄ (16.19) със следните думи: та̄н ахам̇ двиш̣атах̣ крӯра̄н сам̇са̄реш̣у нара̄дхама̄н. В цитирания стих ясно е казано, че хората, които ненавиждат Върховната Божествена Личност, са най-пропадналите сред човешкия род. Суровите закони на Върховния Бог захвърлят тези злодеи в най-мрачните владения на материалното съществуване и те се раждат в семейства на асури (атеисти). Живот след живот те деградират все повече и пропадат все по-надолу, докато накрая не получат тела на тигри и на други кръвожадни животни. Така в продължение на милиони години те остават да тънат в мрак и невежество.

Върховната Божествена Личност се нарича Пуруш̣оттама, най-висшето от всички живи същества. Както и всички останали живи създания, Богът е личност, но Той е най-великият и най-съвършеният. За това се говори във Ведите: нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м. Той е главният сред всички вечни живи същества, Той е техен предводител, всеобхватен и цялостен сам по себе си. На него не му трябва нищо от другите, затова не е нужно Той да се намесва в делата на живите същества. Но понеже е вседържител на всички, Той има правото да изисква от тях да съблюдават определени норми и правила, за да могат да станат щастливи. Бащата наставлява децата си, защото иска те да бъдат щастливи. По същия начин Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, има правото да се грижи за щастието на всички живи същества. Но в материалния свят никой не може да бъде щастлив. И бащата, и синовете са вечни, но докато живото същество не постигне вечното съществуване, изпълнено с блаженство и знание, то няма да бъде щастливо. На Пуруш̣оттама, най-съвършеното живо същество, не му трябва нищо от обикновените живи същества, но в същото време Той има правото да съди кой върви по правия път и кой – не. Правият път, както вече говорихме, е пътят на дейностите, извършвани в името на Върховната Божествена Личност (свануш̣т̣хитася дхармася сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам). Живото същество е свободно да извършва всякакви дейности, но ако иска да постигне съвършенство, трябва да удовлетвори Върховния Бог. Този, който радва Върховния, получава по-добри условия на живот, а този, който го огорчава, среща само неприятности.

И така, има два вида задължения: светски задължения и задължения, които представляват ягя, жертвоприношение (ягя̄ртха̄т карма). Всяка карма (дейност), която не е ягя, поробва човека. Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣ – „Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят“ (Бхагавад-гӣта̄, 3.9). Неумолимите закони на материалната природа осъждат човека на робство в оковите на кармата (карма-бандханах̣). Материалното съществуване е борба с препятствията, издигани от материалната природа. Асурите постоянно се борят да преодолеят тези препятствия и под влиянието на илюзорната енергия на материалната природа те, глупавите живи същества, работещи с всички сили в материалния свят, смятат своя робски труд за щастие. Това се нарича ма̄я̄. Погълнати от тежката борба за съществуване, те отричат съществуването на върховния повелител, Пуруш̣оттама, Върховната Божествена Личност.

За да регулира дейностите на живите същества, Богът е дал свод от закони, както царят установява закони в царството си и наказва всеки поданик, който ги нарушава. Така и Богът ни е дал непогрешимото ведическо знание, което не е осквернено от четирите човешки несъвършенства: склонността да се допускат грешки, да се изпада в заблуда, да се лъже и несъвършенството на сетивата. Ако не се ръководим от указанията на Ведите, а действаме своеволно, според собствените си предпочитания, ще бъдем наказани от законите на Върховния Бог, който удостоява живите същества с различни тела сред осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот. Съществуването на обусловената душа в материалния свят, т.е. възможностите за сетивно наслаждение, с които живото същество разполага, се определят от вида тяло, който пракр̣ти, материалната природа, му е предоставила. Това предполага, че има два вида дейности – благочестиви и неблагочестиви (пун̣я и па̄па). В Бхагавад-гӣта̄ (7.28) ясно е казано:

„Личностите, вършили благочестиви дела в този и в предишни животи, напълно прекратили греховните дейности, се освобождават от двойственостите на илюзията и с решителност се заемат да ми служат“. Животът, при който човек непрекъснато служи на Бога с любов, се нарича адхокш̣аджа-дхиях̣, живот в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Цар Пр̣тху искал поданиците му да живеят именно по такъв начин.

Различните форми на живот, както и различните условия на материално съществуване не възникват по случайност или необходимост. Те са създадени от Върховния Бог според благочестивите и греховните дейности на живите същества. Като извършва благочестиви дейности, човек може да се роди в благородно семейство и във високо развита страна, да има красива външност, да получи добро образование или да стане много богат. Затова в различните страни и на различните планети живите същества се намират сред различни условия на живот, имат различно образование и се отличават по външност; всички тези неща са им дадени от Върховната Божествена Личност в точно съответствие с техните благочестиви и неблагочестиви постъпки. Следователно многообразието сред формите на живот не се появява случайно, а според точно определен замисъл. Този замисъл е разкрит на страниците на Ведите. Живите същества, и особено хората, трябва да се възползват от знанието, което се съдържа във Ведите, и да устроят живота си така, че като се занимават с предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, накрая да се върнат вкъщи, при Бога.

Във ведическите писания понятието случайност е представено с термина агя̄та-сукр̣ти – несъзнателно извършени благочестиви постъпки. Тези постъпки обаче също са част от предварителен замисъл. Например когато Кр̣ш̣н̣а идва в материалния свят под образа на обикновен човек или на предан (Бог Чайтаня) или пък изпраща свой представител – духовен учител или чист предан, – това е част от замисъла на Върховната Божествена Личност. Тези пратеници на Бога идват, за да проповядват на хората и да ги просвещават. Така живите същества, които са в плен на илюзорната енергия на Върховния, получават възможност да общуват с тях, да беседват с тях и да се учат от тях. И ако обусловената душа се довери на тези личности и благодарение на общуването си с тях придобие Кр̣ш̣н̣а съзнание, тя ще се изтръгне от плена на материалното съществуване. Затова Кр̣ш̣н̣а ни учи:

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.66). Сарва-па̄пебхях̣ значи „от всички греховни дела“. Този, който благодарение на общуването си с чист предан, духовен учител или упълномощени инкарнации на Бога, такива като Маха̄ра̄джа Пр̣тху, се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, ще бъде спасен лично от него. Тогава той ще постигне висшата цел на живота.