ТЕКСТ 41
STIH 41
Текст
Tekst
екеха куру-нандана
баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча
буддхайо 'вяваса̄йина̄м
ekeha kuru-nandana
bahu-śākhā hy anantāś ca
buddhayo ’vyavasāyinām
Дума по дума
Synonyms
вяваса̄я-а̄тмика̄ – непоколебим в Кр̣ш̣н̣а съзнание; буддхих̣ – разум; ека̄ – само един; иха – в този свят; куру-нандана – о, обично дете на Куру; баху-ша̄кха̄х̣ – като има различни разклонения; хи – наистина; ананта̄х̣ – неограничени; ча – също; буддхаях̣ – разум; авяваса̄йина̄м – всички, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
vyavasāya-ātmikā – odlučni u svjesnosti Kṛṣṇe; buddhiḥ – inteligencija; ekā – samo jedna; iha – na ovom svijetu; kuru-nandana – o voljeni sine Kurua; bahu-śākhāḥ – na razne grane; hi – doista; anantāḥ – bezbroj; ca – također; buddhayaḥ – inteligencija; avyavasāyinām – onih koji nisu svjesni Kṛṣṇe.
Превод
Translation
Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.
Sljedbenici ovoga puta odlučni su u svojoj namjeri i imaju samo jedan cilj. O voljeni sine Kurua, inteligencija je neodlučnih razgranata.
Пояснение
Purport
Твърдата вяра, че като действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание човек ще се издигне до най-висшето съвършенство на живота, се нарича вяваса̄я̄тмика̄ интелигентност. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.62) се казва:
SMISAO: Čvrsta vjera da svjesnost Kṛṣṇe može uzdignuti živo biće do najvišeg savršenstva života naziva se inteligencijom vyavasāyātmikā. U Caitanya-caritāmṛti (Madhya 22.62) rečeno je:
кр̣ш̣н̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хая
kṛṣṇe bhakti kaile sarva-karma kṛta haya
Вяра означава непоколебимо упование в нещо възвишено. Когато някой е зает с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не му е необходимо да се занимава с някаква светска дейност, като изпълнява задължения, свързани със семейството, нацията или човечеството. Резултатите от човешката дейност зависят от добрите или лошите дела, извършени в миналото. Но за пробудилия своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, вече не е нужно да се стреми към положителни резултати. В Кр̣ш̣н̣а съзнание всички дейности са на абсолютно равнище, защото не се влияят повече от двойствености като „добро“ и „зло“. Най-висшето стъпало в практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание е отказът от материалното схващане за живота. Това се постига от само себе си, чрез постепенния напредък.
Vjera je nepokolebljivo pouzdanje u nešto uzvišeno. Kad netko obavlja dužnosti u svjesnosti Kṛṣṇe, ne mora u materijalnom svijetu ispunjavati obveze prema obiteljskoj tradiciji, čovječanstvu ili narodu. Plodonosne su djelatnosti posljedice dobrih ili loših djela počinjenih u prošlosti. Osoba svjesna Kṛṣṇe ne treba više nastojati da stekne dobre rezultate svojim djelatnostima. Kada je utemeljena u svjesnosti Kṛṣṇe, sve su djelatnosti na apsolutnoj razini, jer više ne podliježu dvostranostima poput dobra i zla. Najviše savršenstvo svjesnosti Kṛṣṇe predstavlja odricanje od materijalnog shvaćanja života. Taj se stadij automatski dostiže napredovanjem u svjesnosti Kṛṣṇe.
Решителната целеустременост на Кр̣ш̣н̣а осъзнатия се основава на знанието. Ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣. Една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание е рядко срещана добра душа, която отлично знае, че Ва̄судева (Кр̣ш̣н̣а) е причината на всички причини. Когато полива корена на дървото, човек напоява листата и клоните му; по същия начин, когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той служи на всички – на себе си, на семейството си, на обществото, на държавата, на човечеството и т.н. Ако Кр̣ш̣н̣а е удовлетворен от нечии дела, всички ще бъдат удовлетворени.
Odlučna namjera osobe svjesne Kṛṣṇe temelji se na znanju. Vāsudevaḥ sarvam iti sa mahātmā su-durlabhaḥ: osoba svjesna Kṛṣṇe rijetka je dobra duša koja savršeno dobro zna da je Vāsudeva, Kṛṣṇa, korijen svih očitovanih uzroka. Kao što zalijevanjem korijena drveta dajemo vodu lišću i granama, tako djelujući u svjesnosti Kṛṣṇe možemo učiniti najveću službu za svakoga – za sebe, obitelj, društvo, zemlju i čovječanstvo. Ako je Kṛṣṇa zadovoljan našim djelatnostima, onda će svi biti zadovoljni.
Най-добре е служенето в Кр̣ш̣н̣а съзнание да се практикува под ръководството на авторитетен представител на Кр̣ш̣н̣а, духовен учител, който познава природата на ученика и може да насочи дейностите му. За да бъде наистина Кр̣ш̣н̣а осъзнат, човек трябва да действа решително и да следва наставленията на своя духовен учител, приемайки ги като мисия на живота си. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ни напътства в известните си молитви към духовния учител:
U svjesnosti Kṛṣṇe možemo najbolje služiti pod sposobnim vodstvom duhovnog učitelja, Kṛṣṇina vjerodostojnog predstavnika, koji poznaje prirodu učenika i koji ga može poučiti kako treba djelovati u svjesnosti Kṛṣṇe. Stoga, da bismo postali napredni u svjesnosti Kṛṣṇe, moramo djelovati odlučno i slušati Kṛṣṇina predstavnika, prihvaćajući upute vjerodostojna duhovnog učitelja kao misiju svoga života. U svojim glasovitim molitvama posvećenim duhovnom učitelju, Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura nas poučava:
яся̄праса̄да̄н на гатих̣ куто 'пи
дхя̄ян стувам̇с тася яшас три-сандхям̇
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам
yasyāprasādān na gatiḥ kuto ’pi
dhyāyan stuvaṁs tasya yaśas tri-sandhyaṁ
vande guroḥ śrī-caraṇāravindam
„Удовлетворявайки духовния си учител, човек удовлетворява Бога, Върховната Личност. Ако не удовлетворя духовния учител, нямам никаква възможност да се издигна до нивото на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова трябва да медитирам, да се моля за милостта му три пъти на ден и да отдавам смирените си почитания на него, моя духовен учител“.
„Zadovoljavajući duhovnog učitelja osoba zadovoljava Svevišnju Božansku Osobu. Ako ne zadovolji duhovnog učitelja, ne može se uzdignuti na razinu svjesnosti Kṛṣṇe. Zato treba meditirati i moliti se tri puta dnevno za milost duhovnog učitelja, odajući mu svoje ponizno poštovanje."
Целият процес зависи от съвършено знание за душата, отвъд телесната концепция – знание не теоретично, а практическо, когато повече няма вероятност за сетивно наслаждение, изразено в плодоносни дейности. Човек, който не е целеустремен, се отклонява от пътя към различни видове плодоносна работа.
Čitav proces ovisi o savršenom, ne teorijskom već praktičnom, znanju o duši transcendentalnoj prema tjelesnom shvaćanju – kada više nema mogućnosti za zadovoljavanje osjetila koje se očituje u plodonosnim djelatnostima. Onaj tko nije usredotočio svoj um na Svevišnjega biva zaveden raznim vrstama plodonosnih djelatnosti.