ТЕКСТ 41
TEXT 41
Текст
Tekst
екеха куру-нандана
баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча
буддхайо 'вяваса̄йина̄м
ekeha kuru-nandana
bahu-śākhā hy anantāś ca
buddhayo ’vyavasāyinām
Дума по дума
Synonyms
вяваса̄я-а̄тмика̄ – непоколебим в Кр̣ш̣н̣а съзнание; буддхих̣ – разум; ека̄ – само един; иха – в този свят; куру-нандана – о, обично дете на Куру; баху-ша̄кха̄х̣ – като има различни разклонения; хи – наистина; ананта̄х̣ – неограничени; ча – също; буддхаях̣ – разум; авяваса̄йина̄м – всички, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
vyavasāya-ātmikā — beslutsom i Kṛṣṇa-bevidsthed; buddhiḥ — intelligens; ekā — kun én; iha — i denne verden; kuru-nandana — O Kuruernes elskede barn; bahu-śākhāḥ — med mange grene; hi — sandelig; anantāḥ — ubegrænsede; ca — også; buddhayaḥ — intelligenserne; avyavasāyinām — for dem, der ikke er Kṛṣṇa-bevidste.
Превод
Translation
Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.
De, der følger denne vej, er resolutte i deres forsæt, og deres mål er ét. O du Kuruernes elskede barn, intelligensen hos dem, der er ubeslutsomme, har mange grene.
Пояснение
Purport
Твърдата вяра, че като действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание човек ще се издигне до най-висшето съвършенство на живота, се нарича вяваса̄я̄тмика̄ интелигентност. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.62) се казва:
FORKLARING: En stærk tro på, at Kṛṣṇa-bevidsthed kan ophøje én til den højeste fuldkommenhed i livet, kaldes vyavasāyātmikā-intelligens. Ifølge Caitanya-caritāmṛta (Madhya 22.62):
кр̣ш̣н̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хая
kṛṣṇe bhakti kaile sarva-karma kṛta haya
Вяра означава непоколебимо упование в нещо възвишено. Когато някой е зает с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не му е необходимо да се занимава с някаква светска дейност, като изпълнява задължения, свързани със семейството, нацията или човечеството. Резултатите от човешката дейност зависят от добрите или лошите дела, извършени в миналото. Но за пробудилия своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, вече не е нужно да се стреми към положителни резултати. В Кр̣ш̣н̣а съзнание всички дейности са на абсолютно равнище, защото не се влияят повече от двойствености като „добро“ и „зло“. Най-висшето стъпало в практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание е отказът от материалното схващане за живота. Това се постига от само себе си, чрез постепенния напредък.
Tro betyder urokkelig tillid til noget ophøjet. Når man er engageret i Kṛṣṇa-bevidste pligter, behøver man ikke at handle i forhold til den materielle verden med forpligtelser over for familietradition, menneskehed eller nationalitet. Frugtstræbende handlinger er videreførelsen af ens reaktioner fra tidligere gode og dårlige handlinger. Når man er vågen i Kṛṣṇa-bevidsthed, behøver man ikke længere at stræbe efter gode resultater i sine handlinger. Når man er i Kṛṣṇa-bevidsthed, er alle handlinger på det absolutte plan, for de er ikke længere underlagt dualiteter som godt og dårligt. Den højeste perfektion i Kṛṣṇa-bevidsthed er opgivelse af den materielle livsopfattelse. Dette stadie opnås automatisk gennem fremskridt i Kṛṣṇa-bevidsthed.
Решителната целеустременост на Кр̣ш̣н̣а осъзнатия се основава на знанието. Ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣. Една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание е рядко срещана добра душа, която отлично знае, че Ва̄судева (Кр̣ш̣н̣а) е причината на всички причини. Когато полива корена на дървото, човек напоява листата и клоните му; по същия начин, когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той служи на всички – на себе си, на семейството си, на обществото, на държавата, на човечеството и т.н. Ако Кр̣ш̣н̣а е удовлетворен от нечии дела, всички ще бъдат удовлетворени.
Det resolutte forsæt hos en person i Kṛṣṇa-bevidsthed er baseret på viden. Vāsudevaḥ sarvam iti, sa mahātmā su-durlabhaḥ (Bg. 7.19): En person i Kṛṣṇa-bevidsthed er den sjældne gode sjæl, der er helt klar over, at Vāsudeva eller Kṛṣṇa er ophav til alle manifesterede årsager. Ligesom man ved at vande træets rod automatisk fordeler vandet til bladene og grenene, kan man ved at handle i Kṛṣṇa-bevidsthed give den største tjeneste til alle, nemlig ens eget selv, familie, samfund, nation, menneskeheden osv. Hvis Kṛṣṇa er tilfreds med ens handlinger, vil alle blive tilfredse.
Най-добре е служенето в Кр̣ш̣н̣а съзнание да се практикува под ръководството на авторитетен представител на Кр̣ш̣н̣а, духовен учител, който познава природата на ученика и може да насочи дейностите му. За да бъде наистина Кр̣ш̣н̣а осъзнат, човек трябва да действа решително и да следва наставленията на своя духовен учител, приемайки ги като мисия на живота си. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ни напътства в известните си молитви към духовния учител:
Tjeneste i Kṛṣṇa-bevidsthed foregår dog bedst under den kyndige vejledning af en åndelig mester, der er Kṛṣṇas ægte repræsentant, som kender sin elevs natur, og som kan vejlede ham til at handle i Kṛṣṇa- bevidsthed. For at blive velbevandret i Kṛṣṇa-bevidsthed må man således handle med beslutsomhed og adlyde Kṛṣṇas repræsentant, og man skal acceptere den ægte åndelige mesters instruktion som sin mission i livet. Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura instruerer os i sine berømte bønner til den åndelige mester som følger (Gurvaṣṭakam 8):
яся̄праса̄да̄н на гатих̣ куто 'пи
дхя̄ян стувам̇с тася яшас три-сандхям̇
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам
yasyāprasādān na gatiḥ kuto ’pi
dhyāyan stuvaṁs tasya yaśas tri-sandhyaṁ
vande guroḥ śrī-caraṇāravindam
„Удовлетворявайки духовния си учител, човек удовлетворява Бога, Върховната Личност. Ако не удовлетворя духовния учител, нямам никаква възможност да се издигна до нивото на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова трябва да медитирам, да се моля за милостта му три пъти на ден и да отдавам смирените си почитания на него, моя духовен учител“.
“Ved at tilfredsstille den åndelige mester bliver Guddommens Højeste Personlighed tilfreds. Og hvis vi ikke tilfredsstiller den åndelige mester, er det umuligt at blive forfremmet til niveauet af Kṛṣṇa-bevidsthed. Jeg bør derfor meditere på ham og bede om hans nåde tre gange dagligt og frembære mine respektfulde hyldester til ham, min åndelige mester.”
Целият процес зависи от съвършено знание за душата, отвъд телесната концепция – знание не теоретично, а практическо, когато повече няма вероятност за сетивно наслаждение, изразено в плодоносни дейности. Човек, който не е целеустремен, се отклонява от пътя към различни видове плодоносна работа.
Hele processen er imidlertid afhængig af perfekt viden om sjælen hinsides den kropslige forestilling, ikke blot teoretisk, men i praksis, hvor der ikke længere er nogen mulighed for sansenydelse, der giver sig udslag i frugtstræbende handlinger. Den, der ikke er fast forankret i sindet, afledes af forskellige former for frugtstræbende handlinger.