TEXT 55
ТЕКСТ 55
Tekst
Текст
yāvān yaś cāsmi tattvataḥ
tato māṁ tattvato jñātvā
viśate tad-anantaram
я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣
тато ма̄м̇ таттвато гя̄тва̄
вишате тад-анантарам
Synonyms
Дума по дума
bhaktyā — puhta pühendunud teenimisega; mām — Mind; abhijānāti — inimene võib teada; yāvān — niivõrd kui; yaḥ ca asmi — nagu Ma olen; tattvataḥ — tõeliselt; tataḥ — seejärel; mām — Mind; tattvataḥ — tõeliselt; jñātvā — teades; viśate — ta siseneb; tat-anantaram — seejärel.
бхактя̄ – чрез чисто предано служене; ма̄м – мен; абхиджа̄на̄ти – може да познае; я̄ва̄н – колкото; ях̣ ча асми – какъвто съм Аз; таттватах̣ – истински; татах̣ – след това; ма̄м – мен; таттватах̣ – истински; гя̄тва̄ – като знае; вишате – той влиза; тат-анантарам – след това.
Translation
Превод
Minu tõelist olemust Jumala Kõrgeima Isiksusena on võimalik mõista üksnes pühendunud teenimise läbi. Ning kui inimene on Mind sellise pühendunud teenimise läbi täielikult teadvustanud, võib ta siseneda Jumala kuningriiki.
Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога.
Purport
Пояснение
Jumala Kõrgeimat Isiksust, Kṛṣṇat ning Tema täieõiguslikke ekspansioone pole võimalik mõista mõttespekulatsioonide läbi. Samuti pole see võimalik mittepühendunute jaoks. Kui inimene omab soovi mõista Jumala Kõrgeimat Isiksust, peab ta puhta pühendunu juhendamise all hakkama praktiseerima puhast pühendunud teenimist. Vastasel juhul ei avane tõde Jumala Kõrgeimast Isiksusest inimesele kunagi. Nagu „Bhagavad-gītās" (7.25) kinnitatakse: nāhaṁ prakāśaḥ sarvasya. „Kõigekõrgem Jumal ei ilmuta End igaühele." Keegi ei saa Jumalat mõista akadeemilise erudeerituse või mõttespekulatsioonide läbi. Ainult see, kes tõepoolest praktiseerib Kṛṣṇa teadvust ning teenib Teda pühendunult, võib mõista, kes Kṛṣṇa on. Ülikoolikraadid siin ei aita.
Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, и неговите пълни части не могат да бъдат разбрани чрез размишления или от непредани. Ако някой желае да разбере Върховната Божествена Личност, трябва да се заеме с чисто предано служене под ръководството на чист предан. В противен случай истината за Бога, Върховната Личност, винаги ще остава скрита. Както вече се каза в Бхагавад-гӣта̄ (7.25): на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася – Той не се разкрива пред всекиго. Никой не може да разбере Бога само с обширни научни познания и задълбочен размисъл. Единствено личността, истински отдадена на преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да разбере какво е Кр̣ш̣н̣а. Научните степени не са от полза.
Inimene, kes tunneb põhjalikult Kṛṣṇat puudutavat teadust, on vääriline tõusma vaimsesse kuningriiki, Kṛṣṇa elupaika. Brahmaniks saamine ei tähenda oma isikliku identiteedi kaotamist. Selleski olukorras teenib elusolend pühendunult Jumalat ning pühendunud teenimine eeldab Jumala, pühendunu ja pühendunud teenimise meetodi olemasolu. Sellised teadmised ei hävine kunagi, ka mitte pärast vabanemise saavutamist. Vabanemine eeldab materialistlikust elukäsitlusest vabanemist. Vaimses elus säilivad nii erinevused kui ka isiksuslikkus, kuid need kõik asuvad puhtal Kṛṣṇa teadvuse tasandil. Ei tohiks ekslikult arvata, et sõna viśate („siseneb Minusse") toetab monistlikku teooriat elusolendi ühekssaamisest Brahmaniga. Ei, viśate tähendab, et elusolend võib siseneda Kõigekõrgema Jumala elupaika, et isiklikult Temaga suhelda ning Teda teenida. Näiteks ei lenda roheline lind rohelisele puule mitte selleks, et puuga üheks saada, vaid selleks, et nautida puu vilju. Impersonalistid esitavad tihti näite jõe merre voolamisest ja sellega liitumisest. Impersonalistide jaoks võib selline liitumine ehk tõesti õnne allikaks olla, kuid personalist säilitab oma isiksuslikkuse nagu ookeanis elav loom. Tungides ookeani sügavustesse, võime me sealt leida väga paljusid erinevaid elusolendeid. Ookeani pealmise kihiga tutvumisest põhjaliku analüüsi jaoks ei piisa, inimene peab omandama teadmised kõikides ookeani sügavustes elavatest liikidest.
Този, който е истински напреднал в науката за Кр̣ш̣н̣а, е достоен да влезе в духовното царство, обителта на Кр̣ш̣н̣а. Сливането с Брахман не означава загуба на индивидуалността. Преданото служене е вечно и докато то съществува, трябва да има Бог, предан и процес на предано служене. Това знание не изчезва никога, дори след освобождението. „Освобождение“ всъщност означава освобождение от материалното схващане за живота; в духовния живот съществува същото разграничение и същата индивидуалност, но в чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не би трябвало погрешно да се приема, че думата вишате, „влиза в мен“, подкрепя монистичната теория, според която човек става едно с безличностния Брахман. Не. Вишате означава, че човек може да влезе в обителта на Върховния Бог, лично да общува с него и да му служи. Например зелената птица каца на зелено дърво, не за да стане едно с него, а да се наслаждава на плодовете му. Имперсоналистите обикновено дават пример с реката, която се влива в океана и изчезва. Това може да бъде източник на щастие за имперсоналиста, но персоналистът запазва личната си индивидуалност, както обитателите на океана. Ако се спуснем по-дълбоко в океана, ще открием толкова много живи същества. Повърхностният досег с океана не е достатъчен; трябва да се придобие пълно знание за водните животни, обитаващи океанските дълбини.
Puhta pühendunud teenimise läbi võib pühendunu mõista Kõigekõrgema Jumala transtsendentaalseid omadusi ja jumalikku külluslikkust tõeliselt. Nagu kinnitatud üheteistkümnendas peatükis, on sellise mõistmiseni võimalik jõuda üksnes pühendunud teenimise läbi. Sedasama kinnitatakse ka siin. Jumala Kõrgeimat Isiksust on võimalik mõista pühendunud teenimise läbi ning seejärel võib inimene siseneda Tema kuningriiki.
Благодарение на своето служене преданият може да разбере трансценденталните качества и съвършенства на Бога такива, каквито са в действителност. В единайсета глава се казва, че той може да бъде разбран само чрез предано служене. Тук се потвърждава същото: чрез предано служене може да се разбере Бог, Върховната Личност, и да се влезе в царството му.
Pärast materialistlikust elukäsitlusest vabanemise ehk brahma-bhūta tasandi saavutamist saab Jumalast kuulamisega alguse pühendunud teenimine. Kui inimene kuuleb Kõigekõrgemast Jumalast, areneb ta koheselt brahma-bhūta tasandilt edasi ning materiaalne saastatus ahnuse ja meeleliste naudingute ihaldamise näol kaob. Kui pühendunu südamest kaovad iha ja erinevad soovid, kiindub ta üha enam Jumala teenimisse ning sellise kiindumuse läbi vabaneb ta materiaalsest saastatusest lõplikult. Sellel elu tasandil suudab ta mõista Kõigekõrgemat Jumalat. Seda kinnitatakse ka „Śrīmad-Bhāgavatamis". Pärast vabanemist bhakti ehk transtsendentaalse teenimise protsess aga jätkub. „Vedānta-sūtras" (4.1.12) kinnitatakse seda sõnadega ā-prāyaṇāt tatrāpi hi dṛṣṭam. See tähendab, et pärast vabanemist pühendunud teenimise protsess jätkub. „Śrīmad-Bhāgavatamis" määratletakse tõelist pühendumuslikku vabanemist kui elusolendi algse identiteedi, tema algolemusliku positsiooni taaskehtestamist. Seda, milline on elusolendi algolemuslik positsioon, on eelnevalt juba selgitatud: iga elusolend on Kõigekõrgema Jumala väike lahutamatu osake. Seepärast on tema algolemuslik positsioon teenida. Teenimine jätkub ka pärast vabanemist. Tegelik vabanemine tähendab vabanemist elu väärkäsitlustest.
След постигане на нивото брахма-бхӯта – освобождение от материалните представи – преданото служене започва със слушане за Бога. Когато слушаме за Върховния, нивото брахма-бхӯта се развива от само себе си и материалното замърсяване – алчност и копнеж за сетивно наслаждение – изчезва. Тъй като похотта и копнежите изчезват от сърцето на предания, той се привързва все по-силно към служенето и тази привързаност го освобождава от материалното замърсяване. На този етап от живота той може да разбере Върховния Бог. Това се казва и в Шрӣмад Бха̄гаватам. След освобождението процесът на бхакти, трансценденталното служене, продължава. И Веда̄нта сӯтра (4.1.12) потвърждава това: а̄-пра̄ян̣а̄т татра̄пи хи др̣ш̣т̣ам – след освобождението процесът на предано служене продължава. Шрӣмад Бха̄гаватам определя истинското освобождение в преданост като възстановяване идентичността на живото същество, собственото му органично присъщо положение. Въпросното положение вече беше обяснено: всяко живо същество е откъсната, неразделно свързана с Върховния Бог частица; тоест органично присъщото му положение е да служи. След освобождението това служене не спира. Истинско освобождение е освобождението от погрешното схващане за живота.