Text 19
ТЕКСТ 19
Devanagari
Деванагари (азбука)
Text
Текст
Synonyms
Дума по дума
nimlocati — sets; ha — alas; bhagavān — the Supreme Personality of Godhead, represented as the sun; sakala-jagat — of all the universe; kṣema-udayaḥ — who increases the auspiciousness; trayī-ātmā — who consists of the three Vedas; adya api — until now; mama — my; na — not; mṛga-vadhū-nyāsaḥ — this baby deer entrusted to me by its mother; āgacchati — has come back.
нимлочати – залязва; ха – уви; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност в образа на слънцето; сакала-джагат – на цялата вселена; кш̣ема-удаях̣ – който носи добро; трайӣ-а̄тма̄ – състоящ се от трите Веди; адя апи – досега; мама – мое; на – не; мр̣га-вадхӯ-ня̄сах̣ – това малко еленче, поверено на мен от майката; а̄гаччхати – се е завърнало.
Translation
Превод
Alas, when the sun rises, all auspicious things begin. Unfortunately, they have not begun for me. The sun-god is the Vedas personified, but I am bereft of all Vedic principles. That sun-god is now setting, yet the poor animal who trusted in me since its mother died has not returned.
Когато слънцето изгрее, светът се изпълва с добро. Уви, в моя живот няма нищо светло. Богът на Слънцето е олицетворение на Ведите, но аз съм далеч от всякакви ведически принципи. Слънцето вече залязва, а бедното животно, което се остави на моите грижи след смъртта на майка си, още не се е завърнало.
Purport
Пояснение
In the Brahma-saṁhitā (5.52), the sun is described as the eye of the Supreme Personality of Godhead.
В Брахма сам̇хита̄ (5.52) Слънцето е описано като око на Върховната Божествена Личност.
rājā samasta-sura-mūrtir aśeṣa-tejāḥ
yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakro
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
As the sun arises, one should chant the Vedic mantra beginning with the Gāyatrī. The sun is the symbolic representation of the eyes of the Supreme Lord. Mahārāja Bharata lamented that although the sun was going to set, due to the poor animal’s absence he could not find anything auspicious. Bharata Mahārāja considered himself most unfortunate, for due to the animal’s absence, there was nothing auspicious for him in the presence of the sun.
По изгрев-слънце трябва да се произнася ведическата мантра Га̄ятрӣ. Слънцето символизира зрението на Върховния Бог. Маха̄ра̄джа Бхарата тъгувал, защото без да му е донесло радост, слънцето вече залязвало; бедното животно го нямало и той не виждал нищо добро.