Texts 10-13
ТЕКСТОВЕ 10 – 13
Devanagari
Деванагари (азбука)
वितृष्णया द्वन्द्वतितिक्षया च ।
सर्वत्र जन्तोर्व्यसनावगत्या
जिज्ञासया तपसेहानिवृत्त्या ॥ १० ॥
मत्कर्मभिर्मत्कथया च नित्यं
मद्देवसङ्गाद् गुणकीर्तनान्मे ।
निर्वैरसाम्योपशमेन पुत्रा
जिहासया देहगेहात्मबुद्धे: ॥ ११ ॥
अध्यात्मयोगेन विविक्तसेवया
प्राणेन्द्रियात्माभिजयेन सध्य्रक् ।
सच्छ्रद्धया ब्रह्मचर्येण शश्वद्
असम्प्रमादेन यमेन वाचाम् ॥ १२ ॥
सर्वत्र मद्भावविचक्षणेन
ज्ञानेन विज्ञानविराजितेन ।
योगेन धृत्युद्यमसत्त्वयुक्तो
लिङ्गं व्यपोहेत्कुशलोऽहमाख्यम् ॥ १३ ॥
Text
Текст
vitṛṣṇayā dvandva-titikṣayā ca
sarvatra jantor vyasanāvagatyā
jijñāsayā tapasehā-nivṛttyā
витр̣ш̣н̣ая̄ двандва-титикш̣ая̄ ча
сарватра джантор вясана̄вагатя̄
джигя̄сая̄ тапасеха̄-нивр̣ття̄
mad-deva-saṅgād guṇa-kīrtanān me
nirvaira-sāmyopaśamena putrā
jihāsayā deha-gehātma-buddheḥ
мад-дева-сан̇га̄д гун̣а-кӣртана̄н ме
нирваира-са̄мьопашамена путра̄
джиха̄сая̄ деха-геха̄тма-буддхех̣
prāṇendriyātmābhijayena sadhryak
sac-chraddhayā brahmacaryeṇa śaśvad
asampramādena yamena vācām
пра̄н̣ендрия̄тма̄бхиджайена садхряк
сач-чхраддхая̄ брахмачарйен̣а шашвад
асампрама̄дена ямена ва̄ча̄м
jñānena vijñāna-virājitena
yogena dhṛty-udyama-sattva-yukto
liṅgaṁ vyapohet kuśalo ’ham-ākhyam
гя̄нена вигя̄на-вира̄джитена
йогена дхр̣тй-удяма-саттва-юкто
лин̇гам̇ вяпохет кушало 'хам-а̄кхям
Synonyms
Дума по дума
haṁse — who is a paramahaṁsa, or the most exalted, spiritually advanced person; gurau — to the spiritual master; mayi — unto Me, the Supreme Personality of Godhead; bhaktyā — by devotional service; anuvṛtyā — by following; vitṛṣṇayā — by detachment from sense gratification; dvandva — of the dualities of the material world; titikṣayā — by tolerance; ca — also; sarvatra — everywhere; jantoḥ — of the living entity; vyasana — the miserable condition of life; avagatyā — by realizing; jijñāsayā — by inquiring about the truth; tapasā — by practicing austerities and penances; īhā-nivṛttyā — by giving up the endeavor for sense enjoyment; mat-karmabhiḥ — by working for Me; mat-kathayā — by hearing topics about Me; ca — also; nityam — always; mat-deva-saṅgāt — by association with My devotees; guṇa-kīrtanāt me — by chanting and glorifying My transcendental qualities; nirvaira — being without enmity; sāmya — seeing everyone equally by spiritual understanding; upaśamena — by subduing anger, lamentation and so on; putrāḥ — O sons; jihāsayā — by desiring to give up; deha — with the body; geha — with the home; ātma-buddheḥ — identification of the self; adhyātma-yogena — by study of the revealed scriptures; vivikta-sevayā — by living in a solitary place; prāṇa — the life air; indriya — the senses; ātma — the mind; abhijayena — by controlling; sadhryak — completely; sat-śraddhayā — by developing faith in the scriptures; brahmacaryeṇa — by observing celibacy; śaśvat — always; asampramādena — by not being bewildered; yamena — by restraint; vācām — of words; sarvatra — everywhere; mat-bhāva — thinking of Me; vicakṣaṇena — by observing; jñānena — by development of knowledge; vijñāna — by practical application of knowledge; virājitena — illumined; yogena — by practice of bhakti-yoga; dhṛti — patience; udyama — enthusiasm; sattva — discretion; yuktaḥ — endowed with; liṅgam — the cause of material bondage; vyapohet — one can give up; kuśalaḥ — in full auspiciousness; aham-ākhyam — false ego, false identification with the material world.
хам̇се – парамахам̇са, или най-издигнатият, духовно напреднал човек; гурау – на духовния учител; майи – на мен, Върховната Божествена Личност; бхактя̄ – с предано служене; анувр̣ття̄ – следвайки; витр̣ш̣н̣ая̄ – без привързаност към сетивното наслаждение; двандва – двойственостите на материалния свят; титикш̣ая̄ – с търпение; ча – също; сарватра – навсякъде; джантох̣ – на живото същество; вясана – страданията в живота; авагатя̄ – осъзнавайки; джигя̄сая̄ – търсейки истината; тапаса̄ – с аскетизъм и отречения; ӣха̄-нивр̣ття̄ – изоставяйки усилията за сетивни забавления; мат-кармабхих̣ – работейки за мен; мат-катхая̄ – слушайки беседи за мен; ча – също; нитям – винаги; мат-дева-сан̇га̄т – общуване с мои предани; гун̣а-кӣртана̄т ме – възпявайки трансценденталните ми качества; нирваира – без омраза; са̄мя – отнасяйки се еднакво към всички благодарение на духовното прозрение; упашамена – побеждавайки гнева, скръбта и др.; путра̄х̣ – о, синове; джиха̄сая̄ – желаейки да изостави; деха – с тялото; геха – с дома; а̄тма-буддхех̣ – отъждествяване на аза; адхя̄тма-йогена – изучаване на свещените писания; вивикта-севая̄ – живот в уединено място; пра̄н̣а – жизненият въздух; индрия – сетивата; а̄тма – ума; абхиджайена – овладявайки; садхряк – напълно; сат-шраддхая̄ – с вяра в писанията; брахмачарйен̣а – съблюдавайки полово въздържание; шашват – винаги; асампрама̄дена – незаблуден; ямена – чрез въздържание; ва̄ча̄м – на словата; сарватра – навсякъде; мат-бха̄ва – мислейки за мен; вичакш̣ан̣ена – спазвайки; гя̄нена – с развиване на знание; вигя̄на – с прилагане на знанието; вира̄джитена – просветлени; йогена – изпълнявайки бхакти йога; дхр̣ти – търпение; удяма – ентусиазъм; саттва – благоразумие; юктах̣ – надарени с; лин̇гам – причината за материалното робство; вяпохет – човек може да изостави; кушалах̣ – напълно благоприятно; ахам-а̄кхям – фалшиво его, погрешно отъждествяване с материалния свят.
Translation
Превод
O My sons, you should accept a highly elevated paramahaṁsa, a spiritually advanced spiritual master. In this way, you should place your faith and love in Me, the Supreme Personality of Godhead. You should detest sense gratification and tolerate the duality of pleasure and pain, which are like the seasonal changes of summer and winter. Try to realize the miserable condition of living entities, who are miserable even in the higher planetary systems. Philosophically inquire about the truth. Then undergo all kinds of austerities and penances for the sake of devotional service. Give up the endeavor for sense enjoyment and engage in the service of the Lord. Listen to discussions about the Supreme Personality of Godhead, and always associate with devotees. Chant about and glorify the Supreme Lord, and look upon everyone equally on the spiritual platform. Give up enmity and subdue anger and lamentation. Abandon identifying the self with the body and the home, and practice reading the revealed scriptures. Live in a secluded place and practice the process by which you can completely control your life air, mind and senses. Have full faith in the revealed scriptures, the Vedic literatures, and always observe celibacy. Perform your prescribed duties and avoid unnecessary talks. Always thinking of the Supreme Personality of Godhead, acquire knowledge from the right source. Thus practicing bhakti-yoga, you will patiently and enthusiastically be elevated in knowledge and will be able to give up the false ego.
О, синове мои, приемете издигнат духовен учител, велик парамахам̇са; с негова помощ насочете цялата си вяра и любов към мен, Върховната Божествена Личност. Презирайте сетивното наслаждение и с търпение посрещайте двойствеността от радост и болка, които се сменят като годишните времена. Опитайте се да разберете жалкото състояние на живите същества, страдащи дори във висшите планетарни системи. Търсете истината с философско изследване. Извършвайте отречения и въздържания в името на преданото служене. Не се стремете към удоволствия, а служете на Бога. Слушайте беседите за Върховната Божествена Личност и постоянно общувайте с предани. Възпявайте качествата на Бога и се отнасяйте еднакво към всички, с духовно зрение. Преодолейте омразата, усмирете гнева и скръбта. Недейте да отъждествявате аза с тялото и дома, четете свещените писания. Живейте в уединение и следвайте метода за овладяване на жизнения дъх, ума и сетивата. Вярвайте във ведическите писания и съблюдавайте полово въздържание. Изпълнявайте предписаните си задължения и избягвайте ненужните разговори. Винаги мислете за Бога, Върховната Личност, и търсете знание от подходящ източник. Така чрез бхакти йога, търпеливо и с усърдие ще напреднете в знанието и ще се освободите от фалшивото его.
Purport
Пояснение
In these four verses, Ṛṣabhadeva tells His sons how they can be freed from the false identification arising from false ego and material conditional life. One gradually becomes liberated by practicing as mentioned above. All these prescribed methods enable one to give up the material body (liṅgaṁ vyapohet) and be situated in his original spiritual body. First of all one has to accept a bona fide spiritual master. This is advocated by Śrīla Rūpa Gosvāmī in his Bhakti-rasāmṛta-sindhu: śrī-guru-pādāśrayaḥ. To be freed from the entanglement of the material world, one has to approach a spiritual master. Tad-vijñānārthaṁ sa gurum evābhigacchet. By questioning the spiritual master and by serving him, one can advance in spiritual life. When one engages in devotional service, naturally the attraction for personal comfort — for eating, sleeping and dressing — is reduced. By associating with the devotee, a spiritual standard is maintained. The word mad-deva-saṅgāt is very important. There are many so-called religions devoted to the worship of various demigods, but here good association means association with one who simply accepts Kṛṣṇa as his worshipable Deity.
В тези четири стиха Р̣ш̣абхадева обяснява на синовете си как да се освободят от погрешното отъждествяване, породено от фалшиво его и материално обусловен живот. Човек постепенно се освобождава, следвайки тези предписания. Те му помагат да изостави материалното тяло (лин̇гам̇ вяпохет) и да заживее в изначалното си духовно тяло. Най-напред той трябва да приеме истински духовен учител. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва в Бхакти-раса̄мр̣та синдху: шрӣ-гуру-па̄да̄шраях̣. За да се измъкнем от мрежата на материалния свят, трябва да се обърнем към духовен учител. Тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет. Като задава въпроси на духовния учител и му служи, ученикът напредва в духовния живот. В процеса на преданото служене естествено изчезва загрижеността за лично удобство – храна, сън, облекло. Общуването с предани поддържа висок духовен стандарт. Думата мад-дева-сан̇га̄т заслужава особено внимание. Множество така наречени религии препоръчват преклонение пред полубоговете, но тук добро общуване означава общуване с този, който обожава Кр̣ш̣н̣а.
Another important item is dvandva-titikṣā. As long as one is situated in the material world, there must be pleasure and pain arising from the material body. As Kṛṣṇa advises in Bhagavad-gītā, tāṁs titikṣasva bhārata. One has to learn how to tolerate the temporary pains and pleasures of this material world. One must also be detached from his family and practice celibacy. Sex with one’s wife according to the scriptural injunctions is also accepted as brahmacarya (celibacy), but illicit sex is opposed to religious principles, and it hampers advancement in spiritual consciousness. Another important word is vijñāna-virājita. Everything should be done very scientifically and consciously. One should be a realized soul. In this way, one can give up the entanglement of material bondage.
Друго важно предписание е двандва-титикш̣а̄. Докато се намираме в материалния свят, ще изпитваме удоволствието и болката, породени от тялото. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата. Човек трябва да се научи да търпи временните страдания и удоволствия на материалния свят. Освен това е нужно да бъде свободен от семейни привързаности и да съблюдава полово въздържание. Сексуалните отношения със съпругата в съгласие с писанията също се смятат за брахмачаря (полово въздържание), но безразборният секс противоречи на религиозните принципи и спъва развитието на духовно съзнание. Думата вигя̄на-вира̄джита също е важна. Всичко трябва да се върши умело и с осъзнатост. Необходимо е себеосъзнаване. То ще разкъса оковите на материалното робство.
As Śrī Madhvācārya points out, the sum and substance of these four ślokas is that one should refrain from acting out of a desire for sense gratification and should instead always engage in the Lord’s loving service. In other words, bhakti-yoga is the acknowledged path of liberation. Śrīla Madhvācārya quotes from the Adhyātma:
Шрӣ Мадхва̄ча̄ря посочва същината на тези четири шлоки – да се отхвърли желанието за сетивно наслаждение и да се приеме постоянното любовно служене на Бога. С други думи, бхакти йога е всепризнатият път за освобождение. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря привежда следния цитат от Адхя̄тма:
varjayitvānya-karmaṇaḥ
kāmasya ca parityāgo
nirīhety āhur uttamāḥ
варджайтва̄ня-карман̣ах̣
ка̄мася ча паритя̄го
нирӣхетй а̄хур уттама̄х̣
One should perform activities only for the benefit of the soul; any other activity should be given up. When a person is situated in this way, he is said to be desireless. Actually a living entity cannot be totally desireless, but when he desires the benefit of the soul and nothing else, he is said to be desireless.
Човек трябва да извършва само дейности от полза за душата; всяка друга дейност трябва да се изостави. За действащия по този начин се казва, че е освободен от желания. Всъщност няма как живото същество да не изпитва желания, но когато желае единствено благото на душата и нищо друго, то е освободено от желания.
Spiritual knowledge is jñāna-vijñāna-samanvitam. When one is fully equipped with jñāna and vijñāna, he is perfect. Jñāna means that one understands the Supreme Personality of Godhead, Viṣṇu, to be the Supreme Being. Vijñāna refers to the activities that liberate one from the ignorance of material existence. As stated in Śrīmad-Bhāgavatam (2.9.31): jñānaṁ parama-guhyaṁ me yad vijñāna-samanvitam. Knowledge of the Supreme Lord is very confidential, and the supreme knowledge by which one understands Him furthers the liberation of all living entities. This knowledge is vijñāna. As confirmed in Bhagavad-gītā (4.9):
Духовното знание е гя̄на-вигя̄на-саманвитам. Да притежаваш в пълна степен гя̄на и вигя̄на, това е съвършенство. Гя̄на е разбирането, че Божествената Личност Виш̣н̣у е върховното същество. Вигя̄на са дейностите, премахващи невежеството на материалното съществуване. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.9.31) е казано: гя̄нам̇ парама-гухям̇ ме яд вигя̄на-саманвитам. Знанието за Върховния Бог е строго поверително. То е върховно и осигурява освобождението на всички живи същества. Това знание е вигя̄на. Бхагавад-гӣта̄ (4.9) утвърждава:
evaṁ yo vetti tattvataḥ
tyaktvā dehaṁ punar janma
naiti mām eti so ’rjuna
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
“One who knows the transcendental nature of My appearance and activities does not, upon leaving the body, take his birth again in this material world, but attains My eternal abode, O Arjuna.”
„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.