Text 3
ТЕКСТ 3
Devanagari
Деванагари (азбука)
Text
Текст
varīyasīr api vācaḥ samāsan
svapne niruktyā gṛhamedhi-saukhyaṁ
na yasya heyānumitaṁ svayaṁ syāt
варӣясӣр апи ва̄чах̣ сама̄сан
свапне нируктя̄ гр̣хамедхи-саукхям̇
на яся хея̄нумитам̇ сваям̇ ся̄т
Synonyms
Дума по дума
na — not; tasya — of him (a student studying the Vedas); tattva-grahaṇāya — for accepting the real purpose of Vedic knowledge; sākṣāt — directly; varīyasīḥ — very exalted; api — although; vācaḥ — words of the Vedas; samāsan — sufficiently became; svapne — in a dream; niruktyā — by example; gṛha-medhi-saukhyam — happiness within this material world; na — not; yasya — of him who; heya-anumitam — concluded to be inferior; svayam — automatically; syāt — become.
на – не; тася – на него (ученик, изучаващ Ведите); таттва-грахан̣а̄я – приемайки истинската цел на ведическото знание; са̄кш̣а̄т – непосредствено; варӣясӣх̣ – много възвишени; апи – въпреки; ва̄чах̣ – словата на Ведите; сама̄сан – достатъчни за; свапне – насън; нируктя̄ – по примера на; гр̣ха-медхи-саукхям – щастие в материалния свят; на – не; яся – на този, който; хея-анумитам – смятани за вторични; сваям – от само себе си; ся̄т – става.
Translation
Превод
A dream becomes automatically known to a person as false and immaterial, and similarly one eventually realizes that material happiness in this life or the next, on this planet or a higher planet, is insignificant. When one realizes this, the Vedas, although an excellent source, are insufficient to bring about direct knowledge of the truth.
Не е трудно да се разбере, че сънят е илюзорен и несъществен; по същия начин човек постепенно открива, че материалното щастие в този живот или в следващия, на тази или на някоя по-висша планета, няма стойност. Разбрал това, той не може да получи задоволително знание за истината от Ведите, макар те да са прекрасен източник на мъдрост.
Purport
Пояснение
In Bhagavad-gītā (2.45), Kṛṣṇa advised Arjuna to become transcendental to the material activities impelled by the three material modes of nature (traiguṇya-viṣayā vedā nistraiguṇyo bhavārjuna). The purpose of Vedic study is to transcend the activities of the three modes of material nature. Of course in the material world the mode of goodness is accepted as the best, and one can be promoted to the higher planetary systems by being on the sattva-guṇa platform. However, that is not perfection. One must come to the conclusion that even the sattva-guṇa platform is also not good. One may dream that he has become a king with a good family, wife and children, but immediately at the end of that dream he comes to the conclusion that it is false. Similarly, all kinds of material happiness are undesirable for a person who wants spiritual salvation. If a person does not come to the conclusion that he has nothing to do with any kind of material happiness, he cannot come to the platform of understanding the Absolute Truth, or tattva jñāna. Karmīs, jñānīs and yogīs are after some material elevation. The karmīs work hard day and night for some bodily comfort, and the jñānīs simply speculate about how to get out of the entanglement of karma and merge into the Brahman effulgence. The yogīs are very much addicted to the acquisition of material perfection and magical powers. All of them are trying to be materially perfect, but a devotee very easily comes to the platform of nirguṇa in devotional service, and consequently for the devotee the results of karma, jñāna and yoga become very insignificant. Therefore only the devotee is on the platform of tattva jñāna, not the others. Of course the jñānī’s position is better than that of the karmī but that position is also insufficient. The jñānī must actually become liberated, and after liberation he may be situated in devotional service (mad-bhaktiṁ labhate parām).
В Бхагавад-гӣта̄ (2.45) Кр̣ш̣н̣а съветва Арджуна да се издигне над материалните дейности, определяни от трите гун̣и на материалната природа (траигун̣я-виш̣ая̄ веда̄ нистраигун̣ьо бхава̄рджуна). Смисълът да се изучават Ведите е преодоляването на дейностите в трите материални гун̣и. Естествено в материалния свят за най-висша се смята гун̣ата на доброто; от нивото на саттва-гун̣а може да се постигнат висшите планети. Но това не е съвършенство. Трябва да разберем, че дори нивото на саттва-гун̣а не е достатъчно. Някой може да сънува, че е станал цар; че има прекрасно семейство, съпруга и деца, но щом се събуди, веднага разбира, че сънят му е илюзорен. По същия начин за човека, стремящ се към духовно освобождение, в материалното щастие няма нищо добро. Докато не разбере, че няма нищо общо с това щастие, той не би могъл да узнае Абсолютната Истина, таттва-гя̄на. Кармӣте, гя̄нӣте и йогӣте желаят различни материални постижения. Кармӣте работят неуморно ден и нощ за телесни удобства, а гя̄нӣте само размишляват как да се освободят от оплитането на кармата и да се слеят със сиянието Брахман. Йогӣте пък жадуват за материално могъщество и магически сили. Всички те се стремят към материално съвършенство, но преданият лесно постига равнището ниргун̣а в преданото служене и е безразличен към постиженията на карма, гя̄на и йога. Следователно само той се намира на нивото таттва-гя̄на. Разбира се, позицията на гя̄нӣте е по-добра от тази на кармӣте, но не е съвършена. Гя̄нӣте трябва да постигнат истинско освобождение и едва тогава биха могли да се заемат с предано служене (мад-бхактим̇ лабхате пара̄м).