Text 23
ТЕКСТ 23
Devanagari
Деванагари (азбука)
अन्वेषन्ती वनं माता दावाग्निं सा प्रवेक्ष्यति ॥ २३ ॥
Text
Текст
mṛgayāyāṁ tu tan-manāḥ
anveṣantī vanaṁ mātā
dāvāgniṁ sā pravekṣyati
мр̣гая̄я̄м̇ ту тан-мана̄х̣
анвеш̣антӣ ванам̇ ма̄та̄
да̄ва̄гним̇ са̄ правекш̣яти
Synonyms
Дума по дума
tvat — your; bhrātari — brother; uttame — Uttama; naṣṭe — being killed; mṛgayāyām — in hunting; tu — then; tat-manāḥ — being too afflicted; anveṣantī — while searching out; vanam — in the forest; mātā — the mother; dāva-agnim — in the forest fire; sā — she; pravekṣyati — will enter.
тват – твоят; бхра̄тари – брат; уттаме – Уттама; наш̣т̣е – убит; мр̣гая̄я̄м – по време на лов; ту – тогава; тат-мана̄х̣ – покрусена; анвеш̣антӣ – търсейки; ванам – в гората; ма̄та̄ – майката; да̄ва-агним – в горския пожар; са̄ – тя; правекш̣яти – ще влезе.
Translation
Превод
The Lord continued: Sometime in the future your brother, Uttama, will go hunting in the forest, and while absorbed in hunting, he will be killed. Your stepmother, Suruci, being maddened upon the death of her son, will go to search him out in the forest, but she will be devoured by a forest fire.
Богът продължи: След известно време брат ти Уттама ще отиде в гората на лов и увлечен от ловната страст, ще бъде убит. Втората ти майка, Суручи, ще обезумее от отчаяние при смъртта на сина си и ще отиде да го търси в гората, но ще бъде застигната от горски пожар.
Purport
Пояснение
Dhruva Mahārāja came to the forest to search out the Supreme Personality of Godhead with a revenging spirit against his stepmother. His stepmother had insulted Dhruva, who was not an ordinary person, but a great Vaiṣṇava. An offense at the lotus feet of a Vaiṣṇava is the greatest offense in this world. Because of having insulted Dhruva Mahārāja, Suruci would become mad upon the death of her son and would enter a forest fire, and thus her life would be ended. This was specifically mentioned by the Lord to Dhruva because he was determined for revenge against her. From this we should take the lesson that we should never try to insult a Vaiṣṇava. Not only should we not insult a Vaiṣṇava, but we should not insult anyone unnecessarily. When Suruci insulted Dhruva Mahārāja, he was just a child. She of course did not know that Dhruva was a great recognized Vaiṣṇava, and so her offense was committed unknowingly. When one serves a Vaiṣṇava unknowingly, one still gets the good result, and if one unknowingly insults a Vaiṣṇava, one suffers the bad result. A Vaiṣṇava is especially favored by the Supreme Personality of Godhead. Pleasing him or displeasing him directly affects the pleasure and displeasure of the Supreme Lord. Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura, in his eight stanzas of prayer to the spiritual master, has sung, yasya prasādād bhagavat-prasādaḥ: by pleasing the spiritual master, who is a pure Vaiṣṇava, one pleases the Personality of Godhead, but if one displeases the spiritual master one does not know where he is going.
Дхрува Маха̄ра̄джа отишъл в гората да търси Върховната Божествена Личност, защото горял от желание да отмъсти на мащехата си. Тя го оскърбила, а той не бил обикновено момче. Той бил велик ваиш̣н̣ава. Оскърблението в лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите е най-тежкото оскърбление на този свят. Заради това че обидила Дхрува Маха̄ра̄джа, Суручи щяла да обезумее от гибелта на собствения си син и да намери смъртта си в горски пожар. Богът казал всичко това на Дхрува, защото знаел, че той е изпълнен с желание да отмъсти на мащехата си. Тази история трябва да ни послужи за урок; никога не бива да оскърбяваме ваиш̣н̣авите. И не само ваиш̣н̣авите – не бива да оскърбяваме никого. Когато Суручи обидила Дхрува Маха̄ра̄джа, той бил още дете. Тя, разбира се, не знаела, че той е велик ваиш̣н̣ава, и в такъв смисъл оскърблението, което извършила, било несъзнателно. Ако без да подозира, човек служи на ваиш̣н̣авите, той пак се сдобива с добрия резултат от постъпката си. По същия начин този, който, макар и несъзнателно, оскърби някой ваиш̣н̣ава, е принуден да страда заради постъпката си. Ваиш̣н̣авите се ползват със специалното благоразположение на Върховната Божествена Личност. Когато доставяме удоволствие на тях, удовлетворяваме Върховния Бог, когато ги огорчаваме, огорчаваме Бога. В осемте строфи, с които се обръща към духовния си учител, Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ – като удовлетворява духовния си учител, който е чист ваиш̣н̣ава, човек удовлетворява Божествената Личност, но ако огорчава духовния си учител, не го чака нищо добро.