Text 9
ТЕКСТ 9
Devanagari
Деванагари (азбука)
र्ध्रुवं गमिष्यन्ति सुहृद्दिदृक्षव: ।
अहं च तस्मिन्भवताभिकामये
सहोपनीतं परिबर्हमर्हितुम् ॥ ९ ॥
Text
Текст
dhruvaṁ gamiṣyanti suhṛd-didṛkṣavaḥ
ahaṁ ca tasmin bhavatābhikāmaye
sahopanītaṁ paribarham arhitum
дхрувам̇ гамиш̣янти сухр̣д-дидр̣кш̣авах̣
ахам̇ ча тасмин бхавата̄бхика̄майе
сахопанӣтам̇ парибархам архитум
Synonyms
Дума по дума
tasmin — in that sacrifice; bhaginyaḥ — sisters; mama — my; bhartṛbhiḥ — with their husbands; svakaiḥ — their own; dhruvam — surely; gamiṣyanti — will go; suhṛt-didṛkṣavaḥ — desiring to meet the relatives; aham — I; ca — and; tasmin — in that assembly; bhavatā — with you (Lord Śiva); abhikāmaye — I desire; saha — with; upanītam — given; paribarham — ornaments of decoration; arhitum — to accept.
тасмин – на това жертвоприношение; бхагинях̣ – сестри; мама – мои; бхартр̣бхих̣ – със съпрузите си; свакаих̣ – своите; дхрувам – непременно; гамиш̣янти – ще отидат; сухр̣т-дидр̣кш̣авах̣ – с желанието да се видят с роднините си; ахам – аз; ча – и; тасмин – в това събрание; бхавата̄ – с теб (Шива); абхика̄майе – искам; саха – със; упанӣтам – дадени; парибархам – накити и украшения; архитум – да приема.
Translation
Превод
I think that all my sisters must have gone to this great sacrificial ceremony with their husbands just to see their relatives. I also desire to decorate myself with the ornaments given to me by my father and go there with you to participate in that assembly.
Сигурна съм, че всичките ми сестри заедно със съпрузите си са отишли на тази велика жертвена церемония, за да се видят там с нашите роднини и близки. Аз също искам да си сложа накитите, които татко ми даде, и заедно с теб да отида на този празник.
Purport
Пояснение
It is a woman’s nature to want to decorate herself with ornaments and nice dresses and accompany her husband to social functions, meet friends and relatives, and enjoy life in that way. This propensity is not unusual, for woman is the basic principle of material enjoyment. Therefore in Sanskrit the word for woman is strī, which means “one who expands the field of material enjoyment.” In the material world there is an attraction between woman and man. This is the arrangement of conditional life. A woman attracts a man, and in that way the scope of material activities, involving house, wealth, children and friendship, increases, and thus instead of decreasing one’s material demands, one becomes entangled in material enjoyment. Lord Śiva, however, is different; therefore his name is Śiva. He is not at all attracted by material enjoyment, although his wife, Satī, was the daughter of a very great leader and was given to him by the request of Brahmā. Lord Śiva was reluctant, but Satī, as a woman, the daughter of a king, wanted enjoyment. She wanted to go to her father’s house, just as her other sisters might have done, and meet them and enjoy social life. Here, she specifically indicated that she would decorate herself with the ornaments given by her father. She did not say that she would decorate herself with the ornaments given by her husband because her husband was callous about all such matters. He did not know how to decorate his wife and take part in social life because he was always in ecstasy with thoughts of the Supreme Personality of Godhead. According to the Vedic system, a daughter is given a sufficient dowry at the time of her marriage, and therefore Satī was also given a dowry by her father, and ornaments were included. It is also the custom that the husband gives some ornaments, but here it is particularly mentioned that her husband, being materially almost nothing, could not do so; therefore she wanted to decorate herself with the ornaments given by her father. It was fortunate for Satī that Lord Śiva did not take the ornaments from his wife and spend them for gāñjā, because those who imitate Lord Śiva in smoking gāñjā exploit everything from household affairs; they take all of their wives’ property and spend on smoking, intoxication and similar other activities.
Желанието да се наслаждават, като се украсяват с накити и скъпоценности, като се обличат в хубави дрехи и заедно със съпрузите си посещават приеми и тържества, за да се срещнат с приятели и роднини, е неизменна част от природата на жените. Тези склонности са напълно естествени, като се има предвид, че жената е главният източник на материално наслаждение. Затова на санскрит жената се нарича стрӣ – „тази, която разширява полето на материалното наслаждение“. Материалният свят се основава на взаимното привличане между мъжа и жената; така е устроено обусловеното съществуване. Жената привлича мъжа и в резултат от съюза им полето на материалните дейности, включващо дом, пари, деца, приятели и прочее, бързо започва да се разширява. По такъв начин, вместо да ограничава материалните си потребности, човек затъва все по-дълбоко в материалното наслаждение. Шива обаче не приличал на обикновените хора; това личи и от името му. Материалните наслаждения не го влечали ни най-малко, независимо че съпругата му била дъщеря на велик владетел и му бил дадена за жена по молба на самия Брахма̄. Шива нямал никакво желание да ходи на жертвоприношението, ала Сатӣ, която била жена, и при това царска дъщеря, се нуждаела от развлечения. Като всички останали, тя искала да отиде в бащиния си дом, да се срещне със своите сестри и да прекара приятно времето си в тяхното общество. Не случайно Сатӣ казва, че ще си сложи накитите, дар от баща ѝ. Тя не казва, че ще си сложи накити, които са ѝ подарък от нейния мъж, защото Шива бил безразличен към подобни неща. Той не умеел да избира скъпоценности и дрехи за жена си и да води светски живот, защото постоянно бил потопен в екстаз, размишлявайки за Върховната Божествена Личност. Ведическият обичай повелява по време на сватбата бащата да даде на дъщеря си богата зестра, затова Сатӣ получила от баща си достатъчно зестра, сред която имало и различни накити. Обикновено съпругът също подарява на съпругата си украшения, но от разглежданите стихове става ясно, че съпругът на Сатӣ, който не притежавал собственост, нямал възможност да направи това. Ето защо Сатӣ се канела да си сложи накитите, дар от баща ѝ. За нейно щастие Шива не ѝ взел бижутата, за да ги размени срещу га̄н̃джа̄, както правят някои, които в стремежа си да му подражават пушат га̄н̃джа̄ и за да се сдобият с нея, пропиляват цялото си имущество. Те продават всички вещи, притежание на съпругите им, а получените пари изхарчват за цигари, алкохол и други подобни неща.